„Когато хегемонът си отива, а това винаги става през война,

в ужаса си да изпадне в историческата преизподня,

той може да завлече целия свят на дъното със себе си“

– проф. Иво Христов пред „Не се страхувай“ на 30 октомври 2023 г.

 

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Предстои много интересен разговор с проф. Иво Христов. Интересен, защото неговите коментари винаги се посрещат с огромен интерес. Обикновено в ю-туб канала на предаването „Не се страхувай“ те са гледани от около 300-400 хиляди души, даже някои имат около 530 000 гледания. Добър вечер!

Как ще обясните този парадокс, че един съвършено непознат млад човек кандидатства за кмет на София и то беше издигнат от партия, чийто лидер е малко полу-грамотен и лъжлив, както се вижда, и при това този човек зае първо място на първия тур.

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: За господин Васил Терзиев, предполагам, говорите… Трудно е човек да отговори на всичките тези изисквания. Обяснявам си го по няколко начина. Първото нещо, което е, че въпросният господин е върхът само на една пирамида. Всъщност, неговата биография, в която много хора се бяха втренчили, и въобще идването му в активната политика и то с реални шансове да заеме едно от главните места в българския политически живот като кмет на София, на столицата идва да покаже, че повече от 30 години след  началото на прехода започва да действа и нещо като социално-политическа логика, макар че логика и българско общество са две взаимно изключващи се инстанции. Но все пак дори и тук понякога има такава.

Ако това, което се случи преди 30 години беше контра-социалистическа и капиталистическа революция, то, както знаете, трябваше да намерим първо капиталисти, поради липсата на такива. Ясно е, че капиталистите дойдоха от средите на висшата и средната номенклатура и в това няма нищо странно. Както, да речем, по време на Френската буржоазна революция буржоа не е имало, това е известно, та френската аристокрация е изиграла ролята на буржоазия. В конкретния случай, българската партокрация, подобно на съветската такава от времената на Горбачов, се зае стръвно да преминава в друго качество – социалното качество на капиталисти, тоест, да се формира като класа, каквото тя не можа да стане. Това е друга тема защо и как. И сега една нейна издънка съответно става представител на десните, което колкото и да е тъжно и да звучи като изстрел в сърцето за набедената десница в България за тия 30 години, всъщност, за пръв път имаме нормализация на политическия процес, както днес Валери Найденов е написал някъде и абсолютно справедливо. Тоест, децата на тези, които разрушиха социализма и създадоха предпоставките за капитализма, най-сетне си идват на мястото като десни, а левите са тези, които са потърпевшите от така наречения преход. Така, че поне в София, започва някаква нормализация на политическия процес.

Друг е въпросът дали той ще стане или няма да стане кмет, но тенденцията е ясно очертана. Забележете – всички, които са се самонарекли десни, техните фронтмени, всичките са с тъмночервено комунистическо минало. Всичките са деца или внуци на активни борци против фашизма и капитализма, всичките са деца на хора от 1-во, 2-ро, 3-то Главно /управление на Държавна сигурност/, всичките са деца, които са получили съответното „правилно“ образование и сега някак си, съгласно идеите на живота, те идват да заемат полагащото им се място. Но… българският капитализъм е жалко подобие на българския социализъм, тоест, това, което създадоха нашите и техните бащи и дядовци. Те са политически функционери в една пигмейска страна.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Когато разбраха, че ще гостувате в предаването „Не се страхувай“, много зрители започнаха да изпращат въпросите си към Вас и един от тях беше  – да направите връзката между корупцията и демокрацията – може би имат предвид, че Тръмп постоянно говори, че Байдън е корумпиран, заместник-председателят на Европейската комисия, една гъркиня, беше хваната с няколко куфарчета с пари… Нейната шефка, Урсула фон дер Лайен, е подозирана, че е в далавери с ваксините… Да не говорим за нашите как безобразно крадат!

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ:  Да де, но това е сиромашката кражба на крадлива пасмина в бедна страна. Голямата корупция е там, където са големите пари. Само да допълня това, което Вие казахте. Нали си спомняте, че имаше цяла европейска комисия, която си отиде, защото беше обвинена в корупция. Това беше, ако не се лъжа, в началото някъде на 90-те години на ХХ в. Така че, нищо ново под слънцето. Корупцията е всъщност маслото, по-скоро това е захранващият двигател на функционирането на тази социална машина. Ако Вие спрете корупцията, тя ще спре да се движи. Това е в нейното естество. Затова има цели политически режими, които могат да съществуват само в корупционен режим. Определени. Но има разлика между корупция в центъра на западния свят и корупция в тези, които са със статут на колонии или полуколонии, сред които сме ние. Разбира се, гигантската корупция е в центъра на този своеобразен паяк, каквото представлява Западния проект, защото там са концентрирани огромните икономически, социални и финансови шансове. Това е повече от ясно. Но от друга страна, корупцията в периферията е корупцията на назначени или утвърдени колониални или полуколониални клики, които чрез корупционните механизми биват държани, тъй като те са зависими, и от тях се осъществява и се изисква дължимото геополитическо поведение. И, разбира се, когато на тези марионетки изтече техният срок на годност, те се сменят. Един генерал Нориега  е малък пример в това отношение.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Последният ни разговор с Вас тук, в това студио, беше през май тази година. Близо 5-6 месеца оттогава. Какво се имени в глобалното съотношение на силите за този период?

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ:  Много неща се измениха, много неща тепърва се развиват, ние се намираме в най-опасната точка, когато старата система се разпада, а новата още не е създадена. Ние се намираме в „точката между времената“, образно казано. Това е най-нестабилната част в траекторията на големите геополитически системи и в това отношение, ако си спомняте, някъде около 2019-та, 2020-та  г. социално-политическият процес почти замръзна. Някак си беше застинал. Всички очакваха, всеки, който имаше социално-политически сетива, усещаше, че нещо предстои, обаче не можехме да кажем точно какво. Тоест, натрупали са се огромни напрежения – геополитически, икономически, социални, демографски и всякакви други. И те изведнъж избухнаха с такава сила, все едно, че е избухнала свръхнова. Те ускоряват, така да се каже, геополитическата и икономическата скорост. В това отношение, това, което виждаме, вече е ясно, че влизаме в режим на световната война. Формата на тази Трета световна война е различна от тази на Първата и на Втората, тя очевидно ще бъде мрежова, както въобще целият този свят, в който живеем. Тя ще бъде връзка от локалните конфликти с различен интензитет – Украйна, Кавказ, Близкия Изток, предполагам Югоизточна Азия по-нататък. Защо не и Европа под някаква и друга форма? Африка… Това е процес, който ще се развива, ще се интензифицира и резултатът от него ще бъде първо окончателно пренареждане на силите, зачеркване на старата, съществуваща от 1989-та г. геополитическа хегемония на Западно-центричния свят начело със Съединените щати, и, очевидно, изграждането на съвършено нова структура. Опасността е огромна, защото обикновено, когато хегемонът си отива, това винаги е ставало през война – човечеството очевидно не е измислило други средства за трансформиране на една система в друга. И на второ място, обаче, поради огромните ресурси и залози, които има и за хегемона, и за неговите опоненти, аз не изключвам и опасността, той, хегемонът,  в ужаса си да изпадне в историческата преизподня, да завлече целия свят на дъното заедно със себе си. Това е реалната опасност.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Как тълкувате факта, че Русия сега изпробва първо стратегическата си триада – силози, подводници и бомбардировачи – преди няколко дни. Че излиза от Договора за забрана на ядрените опити? Дали това може да се свърже с кризите в Близкия Изток и Украйна?

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Това прилича на едно упражнение във военно-морските учения, когато Вие махате „човките“ на оръдията и на картечниците, но все още не ги използвате. Едно е просто да се появите там и да знаете, че под брезента има нещо, друго е, когато го махнете. Следващият етап е да го използвате. Значи, това е втората стъпка, третата е вече реалното използване.

Ясно, че, разбира се, това е свързано и с Близкоизточния конфликт, и с Украинския конфликт и залога, който има там. Ясно е, че, чисто формално, Близкоизточният конфликт има огромна история. Не е нужно на Вас, като специалист за региона да го обяснявам. Ясно е, че чисто военното решение на конфликта между Хамас и Израел е ясно какво ще бъде – те могат да бъдат смазани от Израел. Даже Израел може да се справи и с Хизбула, аз не се съмнявам в това. Но въпросът е на каква цена? Резултатът може да бъде взривяване на целия Близкоизточен котел. Виждате, че ставките започват да се вдигат. Поне две локални сили се опитват да черпят огромни активи от този процес, от този нарастващ конфликт. Това са Турция и Иран, повече от ясно е. Факт е, че сегашната администрация на Съединените щати се опитва да тушира конфликта по всякакви възможни начини като същевременно покаже, че Израел е излязъл победител в тази ситуация и това е заслуга на тази администрация, пращайки две групировки в региона. Факт е, че елитите в Израел си дават сметка – Нетаняху онзи ден заяви, и то на фона на бодряческите изказвания на други израелски фактори, че това е началото на една много дълга война. Това не е никак случайно! Очевидно, че войната не опира до казуса само с Газа и с Ливан, очевидно, че дори е по-голям. На чисто формално ниво, в момента няма голяма сериозна близкоизточна сила, която да желае да влезе в реален конфликт с Израел. Нито Египет е в тази кондиция, Сирия още „ближе раните“ от една гражданска война с всички шансове това да се повтори в една или друга степен, Йордания не е военен фактор, Саудитска Арабия беше пред подписването на прочутите „Аврамически споразумения“ с Израел, които бяха денонсирани след атаката на Хамас, Ирак не е военен фактор. Но, от друга страна, ние имаме съвършено друг статус на ислямския, на мюсюлманския свят в 2023-та година. Това са близо милиард и половина, сред 20-те водещи икономики в света има поне 3-4 мюсюлмански – Индонезия, Малайзия, Турция. Има няколко мюсюлмански държави, които са ядрени или крипто-ядрени държави. Такива са, със сигурност, Пакистан – официална ядрена държава, Иран – който практически е ядрена държава – всички го знаем, Турция – която може да стане ядрена държава, и Саудитска Арабия, която е прикрита, крипто-ядрена държава. Тя, знаете, е финансирала и участвала в пакистанския ядрен проект. Носителите са това.

На следващо място залогът е по украинско направление. Там залогът не опира до Украйна и до нейната нещастна територия, там въпросът е къде ще минава лимесът между двете големи сили – Русия и САЩ –  на европейска територия. Засега виждам, че първата жертва от войната в Украйна това е Европа, която престана да бъде геополитически самостоятелен фактор. Не, че някога е била, но имаше някакви наченки. Припомням, в началото на 2000-та г., реакцията на големите европейски държави срещу инвазията в Ирак и т. н. Това вече е минало, сложен му е кръст. Европа, да го кажа директно, е финансов, икономически и военен протекторат на САЩ. В този смисъл битката ще се води за големите макро региони между Западния свят, ръководен от Съединените щати, Русия, Китай и, разбира се, клъстъра от държави или една държава, не знам как точно да го нарека, от мюсюлманския свят. Африка също ще бъде и вече е бойно поле за ресурси в това отношение.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Германският министър на отбраната днес точно каза, че германците трябва да се готвят за война.

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Е, той е открил топлата вода, само че не знам точно с какво точно ще се готвят германците , при положение, че състоянието на германските въоръжени сили е, меко казано, далеч от идеалното. В Европа има една, относително автентична военна сила, това е Франция. Поради независимия й ядрен арсенал. Но Франция, със сегашното й ръководство, упорито бива тикана към статута на Германия, тоест пешка в геополитическата игра.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Става дума за Турция. Тя започва да играе много интересна, може би, много континентална роля. Особено след онзиденшното изказване на Ердоган. На големия митинг в Истанбул. Тя се опитва, като че ли, да стане лидер на ислямския свят. Опитва се да бъде алтернатива на морала на Запада и в същото време да възроди Османската империя. Какво може да означава това за нас? Имаме ли някакъв ход?

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: България ли?

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: България.

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Първо уточнение на статуса на Турция. Турция има претенциите, но няма способностите, няма потенциала. Недейте забравя, че Турция е била последният ислямски халифат. Последният халиф на ислямския свят се казва султан Мехмед V Решад, когото всъщност Ататюрк детронира и изгонва от страната. Това е останало в културния и идентификационен код на турците – че те са последната империя на исляма, халифат на исляма, което е от огромно значение. Оттук нататък, обаче, започват големите трудности. Турция, от една страна, е „разчекната“ – има една много хубава статия на един турски анализатор. Цялата съвременна политика на Турция е разчекната между времената на Тяншан и сянката на планината Арафат. Тоест, между тюркската, туранската идея, от една страна, и ислямската идея, от друга страна. Поради тази причина, опитът на Турция да играе едновременно на две писти – на туранската и на панислямистката –  води дотам, че тя се блокира в един момент и не може да бъде пълноценен играч нито в едната, нито в другата писта поради липса на ресурси. От трета страна, Турция все още е част от западния проект, тя е член на НАТО, турската икономика е нежизнеспособна както без най-големия си пазар – европейския, за консумиране на турски стоки, така и по отношение на инвестиции, технологии и т. н. Да, Турция, особено през последните 20-25 години разви огромен потенциал, особено във военно-стратегическо отношение. Собствен военно-стратегически комплекс, с доста прилични достижения. Но това е, което се нарича power stretching – пренапъване, между наличните ресурси и задачите, целите, които си си поставил. Не може да имаш все още ресурсите на регионална в най-добрия случай страна – икономически, военни, политически – и от друга страна, да си поставяш над-регионални, глобални, цели и задачи. Трябва потенциалът ти да съответства на амбициите. И, да не забравяме, че Турция бива използвана като ледоразбивач – както по Кавказко направление, така и в Близкоизточно, и в Централноазиатско направление срещу Русия и срещу Китай. Индиректно срещу Иран. Поради тази причина е ясно – случаите с ледоразбивачите , знаете, че завършват зле. Обикновено за страната, за цивилизацията, за народа, който е поел този кръст – справка: примерът със съдбата на Германия във Втората световна война. Така че Турция се намира в много опасно положение. Аз мисля, че турският елит, част от него, си дава сметка за това. Затова е опитът за балансиране, за изчакване, защото си дават сметка за това положение.

И в този смисъл отговарям на втория въпрос за България. Без да се повтарям – ние в момента нямаме никакъв ресурс за нищо като страна, ние сме лишени от субектност. България, единственото, на което може да разчита, е да й се размине, което аз не виждам, в близките 25-30 години, да бъде подмината от „горчивата чаша“ само поради блокирането на взаимно изключващите се претенции на една или две велики сили и една или две регионални сили. Русия и САЩ от една страна, а от друга – Турция, и опитите да овладеят региона.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Аз се сещам за един подобен лидер – Саддам, който в края на 70-те години на ХХ в. имаше амбициите да бъде лидер на ислямския свят, на необвързаните страни и на арабите.

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: И завърши, като беше обесен.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: И завърши, като беше обесен. Така че, големите, великите сили не биха позволили на Турция да заема тази роля, за която мечтае.

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: На Турция й се позволява да направи това, което може да направи. Пак казвам: тя има огромни ресурси, тя има големи възможности – над 85 милиона, вече близо 90 милиона младо, енергично население. Има една икономика, която вече излезе от етапа на имитацията, както беше, да речем китайската, и започна да се насочва към икономика на зрелостта. Тоест, създаването вече на технологични продукти с висока степен на сложност. Но тя все още не разполага технологически с икономическия и военно-технологическия потенциал да играе абсолютно самостоятелна роля. Тя играе в коридор, който й е зададен. Понякога го нарушава, но е по-скоро вербално, както беше в последното изявление на Ердоган.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Да се върнем в Европа. Германия, например, имаше лидери като Бранд, като Аденауер, като Кол. Сега има Шолц. Франция имаше Де Гол, имаше Митеран, Ширак, сега – Макрон. В Европейския съюз е същото: по-рано имаше Морис Шуман, сега е Урсула, нали? В България е същото нещо – имаше Живков, сега Денков. Това, политическото разложение, по-напреднало ли е в Европа или е при нас по-силно?

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Моята любима мисъл, непрекъснато я цитирам, на Маркс е, че ние сме в ситуацията на „езичника, страдащ от язвите на християнството“. Не си станал християнин, но вече изпитваш негативите на напредналата цивилизация. Това значи, че ние, без да сме нито икономически, нито финансово, нито технологично, нито кой знае как развити, не сме изминали целия оня дълъг сложен път, и не можем да го изминем, защото не е казано, че трябва да го изминаваме, на развитата западноевропейска цивилизация, страдаме от всички вече недъзи на въпросната цивилизация. Демографски колапс, липса на идентичност, липса на проект, атомизация на обществото, политическа клика от политически джуджета и т.н.  В този смисъл се създава измамното впечатление, че, едва ли не, ние страдаме от еднакви болести. Не, това са различни болести. Онова там е болест на цивилизация, на общество, което е минало горнилото на своето развитие, и се спуска надолу по склона на цивилизационния мрак. Тук, образно казано, се спускаме към цивилизационния мрак, без да сме достигнали до горнилото на цивилизационното развитие. Значи, преди 30 – 34 години, България приличаше на ония ракети, които вече бяха тръгнали да се издигат от земната гравитация и се намираха към първа или втора космическа скорост. Този опит на нашата страна,който тогава беше подчинен на геополитическата логика на Съветския съюз, искам да подчертая много ясно, той беше прекършен поради външен удар, предизвика сгромолясването на ракетата върху българския социален терен. Сега събираме отломките на това нещо.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Да ги дадем за скрап!

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Да. Направо, директно казано. Ние не сме в състояние, нямаме нито един високотехнологичен проект, ние имаме икономика на малките и средните икономически съществувания, в сферата на услугите, на обслужването, ние нямаме сложни производства и не се предвижда да има такива, ние нямаме високи технологии, имаме примитивно вече образование, имаме примитивна социална среда. Откъде ще имаме и високи образци на политика? Щеше да бъде изненада.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: В Европа бавно настъпват промени, които са много значителни. Например, това, което става в Словакия. Новият министър на отбраната, на новото правителство на Фицо, каза, че повече няма да изпращат оръжие за Украйна и ще преразгледат отбранителното споразумение със Съединените щати. Орбан също се движи в такава посока. Мислите ли, че някога тука ще дойдат такива хора, които да имат тази твърдост на характера и да изразят по този начин интересите си?

ПРОФ ИВО ХРИСТОВ: Интересите на българската управляваща клика, независимо от нейните цветове, е винаги да са с интересите на съответния геополитически господар. Те винаги се появяват на терена, за да съобщят на този господар, че са готови да изпълнят всяко негово разпореждане, дори това разпореждане да не се родило още в главата на съответния господар. Прислуга, казано простичко. Не, това няма да се случи в България, за съжаление. Знам, че това не се харесва на много хора, които очакват анализаторът да бъде във функциите на психоаналитик. Анализът не е за да ви става хубаво, а да ви става ясно. Който иска да получи успокоение на духа, има две институции за целта: едната е църквата, другата е психиатрията.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: А къде ще ги насочите?

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Зависи. Ако вярвате в Бога, както ми каза едно време един турски професор на въпроса ми – имате ли тук психоаналитици? – той каза: естествено, че имаме, но истински вярващият човек няма нужда от това, защото „не е сам“, „дори в пустинята Аллах ме държи в шепите си“. Това е огромна сила! Дори само да си представите, че Бог съществува, това действа психотерапевтично, хайде така да го нарека. Справка: кръстоносците от Първия и Втория кръстоносен поход. Както един арабски автор пише, че франджите, тоест, франките, са силни – един от тях се справяше с 50 правоверни, защото беше сигурен, че той е ръката на Бога! И вижте сега техните наследници какво представляват.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Руснаците се похвалиха напоследък, че са вкарали някакви нови оръжия и ракети в противовъздушната отбрана, от които украинските самолети падали като круши.

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Знам казуса, да?

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: И казаха, че чакали с интерес Ф-16, които бяха обещани на украинците, за да почнат да ги свалят. Какво ще правим ние с нашите?

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Знаете, че по време на война първата жертва е истината. Това е просто за взаимна пропаганда. Но все пак, по открити източници, казусът беше изяснен. Той се изразяваше в следното, че за първи път, най-сетне, противоракетните комплекси С-400 Триумф бяха свързани с летящия радар А-50. Модернизиран. Това са самолети, които са радиолокационни летящи станции. И тъй като въпросните ракети С-400 не могат да захващат т. нар. задхоризонтни летящи цели, които летят на 200-300-400 км и относително ниско, както летят украинските самолети, вдигането на един такъв самолет, да речем в района на Брянск или Курск, или Орел, даваше възможност като на длан да се види целият ландшафт на Украйна и да се предават целите в реално време и затова имаше такъв „самолетопад“, както Вие го нарекохте. Разбира се, че това, само по себе си не е някаква решаваща стъпка в решаването на военния конфликт в Украйна…

А какво ще дадем ние? Ние казахме, че сме дали ракети, които не са годни, не са функционирали…

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Малко нещо са повредени…

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Малко нещо са повредени, да. Но една силно повредена страна дава малко повредени неща. Така стоят нещата.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Вие бяхте народен представител, познавате колегите си.

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Имам и такава странна част от своята биография, да.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Аз затова ще Ви питам защо тези човешки добродетели като  достойнство, чест, храброст, почтеност и т.н., като че ли закърняват в повечето народни представители, а избуяват други човешки „качества“ – като злоба, алчност и т.н. Сградата ли, духът на сградата ли какво стимулира тези трансформации в хората? Те не са такива, аз ги познавам много добре! Те се променят, след като минат през Народното събрание.

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Сградата няма отношение към тези странни човешки качества, както тънко отбелязахте. Макар че едната сграда на Парламента е положена върху турски гробища, както знаете, може би духовете им витаят сред депутатите и пощръкляват?! А сега вече по същество: когато не можете да си обясните нещо, казвате, че това е народопсихология. Много лесно. Като чуя някой да говори за народопсихология, ми е ясно, че той въобще не е наясно за едно или друго социално-политическо действие. В този случай ми е ясно, че на Парламента за последните 30 години му е отредена ролята, аз ще го нарека така, на отвличащо негатива на популацията зрелище, позорище, където хората трябва да изразходват своите емоции, докато реалните решения за реалните ресурси и проблеми се вземат на други тъмни тайни места, където никога няма да дойде телевизионната камера и даже няма да помисли да дойде. Поради тази причина Парламентът играе ролята на своеобразен психо-политически отдушник за част от населението. В този смисъл, трябва да се подбере и такъв театрален персонал, който отговаря на тези изисквания, за които Вие говорите. По времето, да речем, на режима на Борисов тези драперии бяха махнати и беше ясно, че в рамките на един ден Парламентът можеше да приеме две взаимно изключващи се, в рамките на един и същи ден!, решения, защото сутринта  „падишахът“ е излязъл с такова решение, след обяд същият този „падишах“ е дал контра-решение и същите хора, с еднаква жар и упоритост, приемаха и решението, и контра-решението като еманация на висша мъдрост. Голямата част от хората, които присъстват в тази институция са в качеството си на количество. Те трябва да присъстват там като копче-натискачи и, разбира се, най-вредното нещо, което могат да си помислят, е, че могат да мислят. Основната задача там е да натискат копчетата и да произнасят дежурните фрази, които режисьорът им е задал. Всеки опит Вие да имате собствено мнение, собствен гръбнак, не дай си, Боже, да си помислиш, че можеш да имаш алтернатива или някакво друго политическо поведение, жестоко се наказва с всички възможни средства. Като се започне от другарски съд или ритане по кокалчетата и се свърши с различни форми на византийски номера с компромати и всичко останало, за да бъде унищожен реален или потенциален  волнодумник на „правилната“ политическа линия. Тук не визирам цветове. В политическата джунгла, която се е настанила в България, лявото и дясното са етикети без съдържание. За наивници в публиката. И оттук, разбира се, Парламентът играе ролята на такава своеобразна психологическа боксова круша за голяма част от популацията много дълго време.

Разбира се, желаещите да участват във фарса, наречен „избори“, намалява с годините, това обаче обслужва политическите клики въпреки приказките им, че искали да се интензифицира процесът, че искали хората да участват в изборите, те въобще не искат това. Колкото по-малки контролирани ядра има, толкова повече се контролира и политическия процес. Поради тази причина, разбира се, демосът се отдръпна от политическия процес, а политическият процес придоби уродливите форми, които съществуват и в момента. Друг е въпросът дали в България има предпоставки за политически процес. Но това не е панаирджийски и политикански въпрос. Сериозен аналитичен въпрос, който трябва да се решава от сериозни анализатори. В България такива почти вече не останаха.