13 октомври 2025, „Не се страхувай“

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: В студиото е професор Иво Христов, наш предпочитан събеседник, чиито позиции, излагани в „Не се страхувай“ са гледани от 200, 300, 400 до 500 хиляди души, особено в канала ни в YouTube. С него разговаряме за събития, които се отнасят до всеки един от нас.

Надали ще ви учудя, ако потвърдя, че светът не само се намира на прага на радикални промени, а и вече човечеството е обхванато от тях. Една велика сила – Съединените щати – трябва да слезе от пиедестала си на единствен световен властелин и да раздели влиянието си с още две или три свръхдържави. Друга, велика до неотдавна световна сила, като Европа, безславно напуска битката и се преквалифицира в придатък на англосаксонските действия. Човечеството престои да се сблъска и трябва да намери изход и от други заплахи, които го дебнат отвсякъде и чиято същност още не е разкрита достатъчно. Това са изкуственият интелект, епидемиите от COVID или подобни вируси, които се отглеждат в специалните лаборатории, криптовалутите и какво ще стане с независимостта на хората, настъпващият технофеодализъм и т. н. и т.н. Отвсякъде нови проблеми, нови въпроси, които възникват и на които човечеството няма отговор. Знаем, че обикновенно големите промени се съпътстват от войни и революции.

Главният въпрос е, ще успее ли човечеството сега да избегне войната? И ако съумее, може ли да намери способ да предотврати революциите? Може, но е малко вероятно.

Какво може да очакваме да се случи и защо става така, ще говорим с нашия предпочитан събеседник, професор Иво Христов, чиито анализи тук, в „Не се страхувай“, се посрещат от стотици и хиляди, с интерес. Добър вечер, добре дошъл в нашето студио. Много се радвам, че сте тук.

Най-тревожно е положението в Европа. Европейските лидери много пъти казват, че не могат да допуснат победа на Путин в Украйна, но какво ще стане, ако все пак Путин победи? Ще обявят война на Русия ли? Защо? Каква е въобще тая самоубийствена политика на европейските лидери?
ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Тук има два пласта. Първият пласт е, че в това, което казват, те си вярват и тогава нещата придобиват не политическо, а медицинско измерение. И вторият вариант е, че това е добре отработена демагогия. Аз съм по-скоро за комбинацията между първото и второто, отчитайки, ако щете, чисто антропологическите измерения на днешния, така наречен, европейски елит.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Значи, пощурели демагози?!

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Да, но когато започнеш да вярваш на собствената си глупост, нещата придобиват измерения от психиатрията, даже не от психологията.

Всъщност, какъв е проблемът на, така наречените, европейски лидери? Проблемът е в това, че те са изправени пред гигантски проблеми – икономически, демографски, социални, цивилизационни, проблеми с имигрантите. Обществата, европейските, са пред колапс. Зад привидната ситост на  Европа. И това се усеща, това се вижда. Единственият начин е да започнеш да се справяш с тези проблеми. А това не е възможно при сегашния дизайн на Европа, при сегашния дизайн властови и икономически на елитите, които всъщност докараха Европа до това положение. Следователно, другият вариант е да отклониш вниманието с друг, измислен, имагинерен проблем. И това е старо като света! Така са се решавали проблемите преди Първата световна война, по време и преди Втората световна война. В случая – ще си създадем враг в лицето на Русия. Ще насочим целия истеричен бяс и пропаганда към този враг. Ще отклоним вниманието, ще милитаризираме обществото, ще наложим контрол върху него, ще наложим цензура, ще разрушим голяма част от жалките остатъци на европейската свобода и конституционализъм в името на по-голямата цел – защитата от московските варвари. Врагът от Изток напира! Отново  старо като света! И, следователно, тъй като имаме „враг пред портата“, ние трябва да загърбим в момента тези „малки опущения“, които фиксирах в началото на моето изказване, и да се занимаем с главното – с московското зло. Московското зло е това, което също застрашава Европа. Тоест, не нейната пълна нищета – икономическа, интелектуална и геополитическа, а именно „врагът от Изток“. По този начин, всъщност, се осъществява стара като света операция за отклоняване на вниманието от реалниия към имагинерния, измисления проблем.

Това са като деца, които си играят с огъня. Те изхождат от две предпоставки. Първата е, че те могат да дразнат Мечката и тя няма да отговори. Ако трябва да бъдем честни, имат донякъде основания за това, тъй като Москва обяви не една и две червени линии, които след това бяха с лекота нарушавани – отговор нямаше. Поне не този, който се очакваше. Сега, разбира се, това е първосигнален начин на мислене, тъй като това е дълга шахматна партия. Тази шахматна партия се състои не от решителен удар, като със самурайски меч с един удар да убиеш противника си, а от дълго, търпеливо изчакване, маневриране, за да се получи резултатът, който трябва да се получи. И вторият вариант е, че ние ще дразним Мечката и в решителния момент, въпреки че Америка твърди, че се оттегля от Европа, тя ще дойде и ще ни защити. И в двете хипотези се изхожда от абсолютно нереалното допускане, че това няма да доведе до пресичане на така наречения ядрен праг. Те си мислят, абсолютно съм убеден в това, че сегашният руски елит е страхлив, нерешителен и той няма да натисне копчето. Следователно, ние можем да си позволим да влезем в неговия заден двор, да нарушим драстично неговите стратегически интереси, говоря интересите на Русия, да заплашим всъщност съществуването на Руската държава и това ще ни се размине. В такава ситуация живеем в момента.

Украинската война е елемент, при това съзнателно създаден, именно в тази насока. Като отчетете такъв тип фактори, например директно манипулиране на общественото съзнание, примитивизацията на начина на мислене, пропагандата, която е пропила умовете на голяма част от западноевропейците, не на централноевропейците и източноевропейците, а на западноевропейците, неща, които в Източна Европа не минават, там, в Западна Европа, минават със лекота. И в един момент те стават, така да се каже, заложници на собствената си пропаганда, която е връх и еманация на глупостта, и е присъда за тяхната интелектуална и политическа немощ. 

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Как смятате, дали тази глупост ще рухне първо или ще рухне първо Европа?

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Ами, те взаимно се индуцират, както виждате. Аз вече като гледам, Европа посече корените на които стоеше. Нека  бъдем честни, нека да погледнем малко по-широко. Първо, ние говорим за Европа като за някакъв субект. Говорили сме във Вашето студио – такъв субект няма. Това е имагинерна някаква величина. Европа никога не е съществувала като някакъв единен, самостоятелен геополитички и цивилизационен, и какъвто и да било субект. На територията на Европа има създадена една цивилизация, и то източна и западна – това са две версии на европейската цивилизация – като западната е присвоила правото да нарича Европа това, което е само тя. А на Източната, в добрия случай, й дава милостива възможност да стане Западна, като се асимилира, или просто да бъде унищожена. Това е започнало още от схизмата на Източната и Западната църква, от кръстоносните походи и унищоженето на Константинопол, от не един и два похода – и на тевтонските рицари, и след това на Речпосполита, и след това на Швеция, и след това на кой ли не, към източната и православната част на Европа. Следователно, те са си присвоили правото да говорят от името на Европа.

Второ, нещото, което ние в момента наричаме Европа е американски протекторат. Този протекторат беше създаден след 9 май 1945 година в западната зона, американската окупационна зона на Западна Европа, след като беше ликвидиран последният опит на Европа да играе самостоятелна геополитическа, световна роля, в лицето на двата имперски опита на Германия да подчини континента, да концентрира неговите ресурси и да изземе „палмата на първенството“ от англосаксонските елити. След 9 май 1945 г. Европа е окупационна зона на Съветския съюз и Съединените щати, а след 1991 г., поради глупоста на късните съветски елити, перестроечни, тази окупационна зона просто се изнесе до западните граници на Русия. И вече е вътре в границите на Русия. Това е причината за Украинската война.

В момента всъщност имаме следното: на бившия протекторат, Западна Европа, след 1989 г. му беше дадена близка колониална зона в лицето на Източна Европа. По този начин фундаменталните противоречия и проблеми на западноевропейския икономически и социален модел бяха отложени с 20-30 години. Това беше времето, в което експлоатирайки и изсмуквайки Източна Европа, те отлагаха решаването на терминалните въпроси на тяхното съществуване. За 30 години, каквото беше необходимо беше направено – Източна и Централна Европа бяха изсмукани, лишени от своя субектност. И в момента те са изправени с още по-голяма сила пред същото противоречие, което те имаха и в 1989 г. Следователно, единият вариант е да се опиташ да решиш това противоречие, а това означава да престанеш да бъдеш това, което си. Това не е възможно. Или второто, да продължиш с Drang nach Osten – натиск на Изток, и по този начин, чрез експанзия, да отложиш решаването на проблема. Това са двете алтернативи.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Нима „дранг нах остен“ има възможност днес да се прояви? Те нямат сила за това нещо!

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Те дълбоко си мислят, че имат сила за това. Тук има едно самомнение, че те са, както беше казал Фукуяма – „еманация на логиката на историята“, по Хегел. Самомнение, че те са историята, те са прогреса, те са центъра на света и всичко останало има два изхода – или да се подчини на този център, или да бъде унищожено. Не са се променяли! Дори с така наречената псевдолиберална фразеология, идеология, толерантност, мултикулти и всякакви други такива неща, всъщност зад тях се крие точно това. Дори с крокодилските сълзи, с приказките за извинения за колониализма и т.н., те са дълбоко убедени, че те са еманацията на историята, че те са солта на земята и всички останали са примитивни варвари, които или трябва да достигнат до тая цивилизация, или да бъдат унищожени. Когато те се натъкнат на съпротива, те са абсолютно убедени, че историята работи в техна полза. Това са хора, елити, настроения цивилизационни, които разбират само от едно – от сила! Само от силата! Не от разумен аргумент, цивилизацион диалог, взаимност, зачитане на интересите на едната и другата страна – за тях това са просто прах, думи на вятъра. Те единствено разбират от сила и това е единственото, от което се страхуват! От нищо друго.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Надали се страхуват достатъчно, защото продължават с тази политика съвсем яростно и в ден днешен. Дали смятате, че е възможно да се води конвенционална война между НАТО и Русия или тя още в първия миг ще прерасне в термоядрена?

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Разбира се, има такава глупост, нарича се контролиран яден конфликт. Да не дава Господ да видим как това може да се случи! Разбира се, че не може да се случи! И оттатък Океана и вътре в Европа си мислят, че ако има война между НАТО и Русия, тя ще бъде само на територията на Стария свят. Онези зад Голямата вода ще останат зад нея, защитени удобно, както беше при Първата и Втората световна война. И ще наблюдават със злорадство и удоволствие, как всъщност континентът Европа и Евразия като цяло, който е „призът на тортата“, по Макиндер – прекрасен геополитически англосаксонски анализатор – тази ябълка ще падне сама в краката им.

Тоест, това, което в момента наблюдаваме, е съзнателно аранжиран, изключително хитро, изключително перспективно, конфликт на самоунищожаването на Европа, в широкия смисъл на тази дума, и на Евразия, когато двете части на Евразия – Западна Европа и Русия – се самоанихилират помежду си. Старо като света! Divide et impera –  разделяй и владей! За тази цел тези елити, за които ние говорим в момента, в Европа, бяха създадени от американците. И сега Тръмп има наглостта да заяви колко жалка е Европа, Ванс държи назидателни речи в Мюнхен. Но те забравиха ли, че те ги създадоха? Не, не са забравили! Много добре ги обслужват. Както виждате, и в момента, не е никак случайно, че Америка не прави нищо – говоря за тази американска администрация, защото Америка е много широко понятие – да премахне този слугинаж, който е наследник на старите демокритични елити в Съединените щати. Защо не го правят? По една много проста причина – много им е удобен! Много им е удобен, защото със своята, бих казал директно, гламава политика, тези елити дълбоко обслужват американския интерес, който е, както казахте Вие във вашия анонс: да спре, да забави, даже ако може да върне процеса на деградация на световния хегемон.

По този начин се извършва следното нещо: с ръцете на европейските елити, всъщност, се заличават последните възможности нещото, известно като Европа, апропо, което има единствените реални шансове, да бъде реална алтернатива и конкурент на САЩ. Това е  последният звън, погребален, на шансовете на Европа да бъде нещо друго.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Как гледате на тази перспектива, за която се заговори тук през последните дни – ако Съедините щати дадат ракети Томахоук на Украйна…

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Това ще означава ядрена война, веднага ви казвам. На минутата. Никакви ракети… Извинявайте, че ви прекъснах. Никакви ракети САЩ няма да дадат на Украйна. Ако ги дадат, това ще бъдат американски ракети от американски оператори. Те ще проследяват от американската спътникова система. Това го знае всяко дете. Цялата съветска, а след това и руска противоракетна отбрана е създадена именно за противодействие на такъв тип ракети. Нямате никаква гаранция, че ракетата Томахоук, която лети същу вас е с конвенционален, а може би с ядрен заряд. Те могат да носят и едното, и другото. Тези ракети могат да бъдат изстрелвани от военно-морски източник, което не виждам как ще стане, или от подводница, или от кораб, или, има така наречените, мобилни сухопътни установки, които са много скъпи и едва ли някой ще ги даде. Следователно, това означава война. Глобална война! Веднага! Аз мисля, че това по-скоро е изнудване в един геополичитечски покер между Русия и Америка.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Руснаците може би изнудват със своя коз, като казват, че ако Украйна получи Томахоук, Венецуела и Куба ще получат Орешник.

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Е, да, ама какво означава това?

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Пак война!

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Ако Орешникът бъде изстрелян срещу Флорида, това означава война. И то ядерна, веднага, на минутата. Тези хора не разбират, че си играят с огъня.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Говорихте за отношението на САЩ към европейските елити и презрението, което излъчват към тях. Те продължават да се държат с Европа като с колония – налагат й от кого, какво, как да купува. Митата, знаем, държат се с тях безобразно. При тези условия може ли да съществува, да просъществува Европейският съюз?

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Не. Той ще бъде държан на командно дишане, защото, както се казаше в онази прекрасна книга за Пинокио: спориха в консилиума дали пациентът е по-скоро жив или по-скоро умрял. За Америка Европа трябва да бъде държана в полуумряло и полуживо състояние. От умрял пациент те нямат нужда, това нещо трябва тук да живее, да диша, за да може да купува техните енергоизточници, да купува тяхното оръжие, да предоставя своята територия за геополитически и военно-стратегически игри срещу техния геополитичски противник Русия. И от друга страна, да бъде полуумрял, за да не застрашава техния доминитет. В това именно полуумряло и полуживо състояние Европа е изключително полезна на Съединените щати и на елитите, които ги управляват. Поради тази причина, независимо каква администрация ще се сменя във Вашингтон, това жалко, но полезно състояние на Европа ги устройва.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ:  Тоест, ние ще продължаваме да вегетираме в позицията даже не и на васал, а на колониален придатък?!

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Подмандатна територия! Имали сме възможност да говорим с Вас за това. Колонията е сериозно нещо, господин Василев. Колонията има насрещен план по тръстиката, бананите, диамантите, памука и така нататък. Колонията има ясна йерархия на властта – генерал-губернатор, който има надолу, съответно, подчинена администрация и т.н. Колонията изпълнява важни задачи по обслужването на колониалния господар. Това тук е по-лошо от колония. Ако бяхме колония, щеше да има ред, да има дисциплина и щяха да се постигнат, как се казваше, целите на народностопанския петилетен план. Нищо такова няма тук. Тук е жалка територия със  затихващи функции – да ме прости Господ, че се самоцитирам за енти път.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Ако така стоят нещата с Европейския съюз, как виждате развитието на НАТО и бъдещето на НАТО?

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: НАТО е Америка и Америка е НАТО. Всичко извън това е просто, да използвам думите на президента Тръмп, „книжен тигър“. Кой точно от тези ще воюва?- искам да попитам. С кои точно бойни качества, с кои точно морално-волеви качества, какъв е прагът, болевият им праг на търпимост на нещото, известно като днешна европейска армия. Коя точно армия ще воюва? Неслучайно хвърлиха украинците срещу руснаците – две части на един и същ народ. Кой от тези ще воюва тук? Тези с левите китки от Франция или може би „доблестната“ германска армия? Или кой? Или 300-хилядната полска армия, която се изживява като втора еманация на Речпосполита от XVI век? Това са несериозни неща.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Какви са Вашите предвиждания за обстановката в Европа през 2026-та година?

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Тежка. Очертават се някои тенденции, за които вече сме говорили във Вашето студио. Първо: бавно, сигурно, с много движения напред-назад и колебания, и зигзаги, се създава онова, което ние наричахме ново Хабсбургско ядро – Словакия, Унгария, както забелявате и Чехия, което беше много важен елемент от пъзела. Очаквам Австрия да бъде следващата, която ще падне. И тук се очертава един блок, който има собствено мнение, който има собствен ресурс и който отказва да играе ролята на овце в брюкселското стадо. Към тях вероятно ще гравитират в една или друга степен, може би, страни като Хърватия и Словения. Забележете, Унгария има военен договор със Сърбия за съюзничество – нова конфигурация, доста различна от това, което беше известно досега. А зад Сърбия, както знаем, стоят Русия и Китай. Така че, интересна конфигурация се получава в тази част. И както виждате, това разсича, буквално отсича Балканския полуостров от останалата част на Европа.

На следващо място: не се знае при един евентуален конфликт как ще се държи Румъния след всичко това, което там беше направено от брюкселските елити. Те буквално анулираха демокрацията, като казаха, че демокрацията ще бъде само за който трябва, а вие, туземците на изток, ще правите това, което ние ви казваме. Интересна, амбивалентна е позицията на Полша. Тя беше първа, ако се спомняте, в русофобската истерия – по стара полска традиция, тежки полски комплекси от последните 300 години. Но от друга страна, новият президент на Полша има едно съвършено друго поведение и той не позволява да се случи това, което на Туск много му се искаше – едва ли не Полша да влезе във войната в Украйна с двата крака.

На следващото място: много важно е какво ще се случи на три места, а именно – Франция, която вие много добре познавате, Германия, Англия. Но Англия е отделен случай, за който ще говорим по-нататък. Франция е в тежка политическа криза, към което се добавя, че това вече е една страна близко до фалита. Ние влязохме в Еврозоната, когато Франция я подпали от долу. Но ние, както винаги, купуваме фабрика на 8 септември. Както винаги! Даже Мелони си е позволила да каже на Макрон, че е време най-сетне да покани Националния фронт да вземе властта. Което е кошмар за него, защото Макрон беше инсталиран там, това никога да не се случи. Така, че Франция, голямата държава Франция, която е част от Тригълника –  Берлин, Париж и доскоро и Лондон – сега този връх на Тригълника се тресе по всички шевове. Германия – жалка гледка! Бившата велика страна! Даже да подчертая, страната, която в XIX и в първата половина на ХХ век – тъй като всички сме се вторачили само в Първата и Втората световна война – даде основата на сегашното научно, технологическо и всякакво друго функциониране и развитие на съвременния свят. Ядреният проект, ракетната програма, високата химия и физика – всичко това са германски продукти. Не говоря за класическата немска философия. Тази страна в момента е жалка сянка на това, което беше. Това е съзнателно доведен резултат. Това не е просто природно бедствие. Германия беше създадена по този начин, беше инсталиран този елит и беше докарана до това състояние, което в момента е жалко, за да бъде тя именно това, към което винаги са се стремели англосаксонските елити – да елиминират единствения голям, реален, потенциален опонент на англосаксонския свят. Германия е враг на англосаксонските елити, поради голия факт, че тя е това, което е – най-голямата като население, а преди беше и като територия, най-силният като дух, като дисциплина, като мотивация, като възможности народ в Европа. Този народ беше смачкан, гръбнакът му беше изваден и той беше превърнат в 80 милиона малоумни потребители. Това не се отнася обаче за източните области, както виждате. Те се съпротивляват.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Пропуснахте Англия…

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Е, както се казва, когато мъгла паднала над Ламанша, радио Лондон заявило, че Европа е отделена от Англия, т.е. че Англия е центърът на света. Англия играе много интересен зигзаг в момента. Аз предпоръчвам една много хубава книга, тя за съжаление не е приведена на български, на един голям английски историк – Корели Барнет. Тя се казва „Колапсът на британската мощ“, „The collapse of British power“ – как световната сила загнива отвътре и се превръща в това, което тя представлява по времето вече на Чемберлейн; опити за омиротворяване на Хитлер, чрез неговото омилостовяване и даване на жертви и, разбира се, опит да бъде насочен на изток към болшевишка Русия. Англия в момента, английските елити си дадоха сметка, че те не могат да поддържат империя. Както пише Корели Барнет: „Не може един 40-милионен народ да изпълнява глобални геополитически функции“. По една много проста причина – просто вече нямаш ресурс. Но, Британската империя е възприела най-добрите манипулативни техники за контрол от Венецианската морска империя. Британската империя е довела до съвършенство механизмите, с които с минимум ресурс можеш да постигаш максимум резултат. Както е казвал Наполеон: „Нация от бакали – правят си сметката“. Така че това, което те правят в момента, след като се освободиха от излишните тежести на Британската колониална империя – пуснаха в свободно плаване Индия, като предварително й заложиха бомби със закъснител в Пакистан, Бангладеш и т.н., и всичките останали колонии, да не обясняваме дълго и на широко – невидимата Британска империя работи като часовник в момента. Англия неслучайно се оттегли от Европейския проект, защото много добре знаеше, че той ще бъде взривен – с нейната активност и любезност, разбира се. Англия в момента прави всичко необходимо да създаде собствена, невидима клиентелистка мрежа. Било през Полша, в мечтите й за нова Речпосполита за сметка на Русия, в Беларус и в Украйна; нов Велик Туран, подпалвайки мераците на Турция; и, разбира се, опитите за предефиниране на ново отношение между Лондон и Вашингтон. Много хора обръщаха внимание – това е нормално, масовото мнение е глуповато, да го си го кажа директно, и аз дълбоко го презирам – за това как Тръмп се държал едва ли не свойски на вечерята с краля и как го бил потупал по рамото. Но никой не обърна внимание, че, примерно, Питър Тийл, създаде точно в Лондон втората база на технологичния капитализъм. Първата американците създадоха в Силициевата долина. Британия се превръща в новото място, в което новият технократски капитализм, който възникна в САЩ като трета сила, свързан с Мъск, с имената на Питър Тийл и много други хора, намира своето второ продължение на Острова. Така че, аз лично, въпреки тежките кризи на британското общество, да не ги повтарям – имигрантите, ексцесиите и всичко останало – Мъгливият Албион трябва да бъде изучаван като много опасен хищник. Не да го обичаш, но да разбереш защо той е толкова ефикасен дори когато прилича на умряло куче. Това той не е.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ:  Ако минем малко по встрани и се спрем на това, което става сега в Газа – споразумението, което Тръмп постигна. Какво смятате, защо точно сега стана? Аз не говоря за Нобеловата награда. На какво разчита той? Защото, очевидно, предстоят много по-тежките преговори за Украйна с Русия.

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Това е първо. Второ: Америка е пред гражданска война. На Тръмп му предстоят междинни избори, както знаете. Ние се  занимаваме с неговата екстравагантност, лични качества, държание и поведение, а не виждаме, че в Америка се развива процес, който е сравним с годините преди Голямата война между Северните и Южните щати, които всъщност създадоха САЩ след това. Но тогава това  е било една хлабава конфедерация, просната на гигантската територия на Северна Америка.

Тръмп в момента реокупира Съединените щати, големите градове, праща армията. Няма такъв прецедент в американската история. От времето на генерал Лий и генерал Грант няма такова нещо. Тръмп очевидно се готви за директен брутален сблъсък, ако се наложи. Да, съдебната власт непрекъснато отменя неговите актове, в това число и този, но Тръмп ясно показва, че пет пари не дава за това. Никой не обърна внимание на гигантското събиране на американския висш военен елит в базата под Вашингтон. Всички се занимаваха само с тази реч на Пийт Хегсет, в която ставаше дума за това, че генералите трябвало да минат физическа подготовка, че имали шкиембета и не били подстригани. Не! Там се готви „термидор“ или нещо още по-лошо. Това ми напомня на опитите на Юлий Цезар да създаде императорски системи още преди Октавиан Август.

Очевидно е, че в Америка назрява голям, гигантски сблъсък и това е основната грижа на елитите, които стоят зад Тръмп в момента. Там се очертава трета група, на която никой не обръща внимание – именно този технократичен капитализъм, който идва от Силициевата долина и който не е нито републикански, нито демократичен. Това е трето нещо. Това е комбинация от хора с гигантски ресурси, в лично отношение нещо средно между гении и откровени психопати, поклонници на Айн Ранд и на други такива дарвинистки философии за елиминиране на всичко слабо и негодно в името на силния свръхчовек. И тези хора разполагат с ресурс да го направят. Така че за Америка, в този смисъл, е изключително важно да си реши външните проблеми за да се концентрира върху вътрешните. Никой няма да й даде тази възможност.

Сега – какво става в Газа и защо? Забележете гигантските антиизраелски настроения в момента и в САЩ, и в Западна Европа. Такиви настроения винаги имало. Въпросът е, че някой ги подклажда, организира и те за първи път получават… Никой не може да обясни, на пръв поглед, демарша на британския премиер, на канадския премиер – това са бивши британски доминиони и в момента членове на Британската общност – както и на австралийския премиер, за признаването на държавата Палестина. Върви сблъсък, директно ще го кажа, между големия ционистски капитал и англосаксонския капитал. Преди те бяха стратегически съюзници и взаимно се индуцираха. За първи път между тях има директен сблъсък. И той не опира до нещастната съдба на двата милиона палестинци в Газа или дори за 10-те милиона израелци в Израел. Те са готови да ги зачеркнат – и едните, и другите – в името на сблъсъка за глобално господство. В този контекст трябва да се разбира всичко това.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Направи ми впечатление, като се замислих сега във връзка с Нобеловата награда на Тръмп, че за Близкия Изток са раздадени шест Нобелови награди. Първите две са на Менахем Бегин и на Ануар Садат. Садат го убиха, Бегин остана по-скоро със сянката на терорист от „Иргун Цвай Леуми“, отколкото на министър-председател.  Следващият беше Джими Картър, но той  получи наградата не за Кемп Дейвид, а за общата си дейност в полза на мира. Но Джими Картър не беше преизбран. И следващите трима бяха Арафат, Ицхак Шамир и Ицхак Рабин. Единия го отровиха, другия го убиха и то показно. Третият си отиде така, тихомълком, без да остави друга следа след себе си. Ето какво стана с нобелистите във връзка с Близкия изток. Дали може сега да се надяваме на някакво развитие? На мен ми се струва, че е абсурд.

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Господин Василев, вие сте далеч по-голям специалист и познавач на този регион. Живял сте дълго там, имате гигантски, уникален опит и знаете много добре, че това е конфликт, който няма разрешение. Това е конфликт, който е монтиран и създаден неслучайно. Не знам дали знаете, но преди разпада на Османската империя и преди Първата световна война, това е бил един от най-спокойните райони. Особено това, което е Палестина или, както са й казвали тогава, Велика Сирия.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Прадядо ми е продавал добитък там…

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Това е един от най-спокойните и, в някакъв смисъл, най-проспериращите райони на този гигантски регион. Монтираните противоречия там между араби и евреи, между християни и мюсюлмани, между шиити и сунити, са монтирани именно с тази цел. Те не са направени с цел регионът да постигне мир, просперитет и интеграция, а регионът да бъде непрекъснато държан в различни форми на напрежение и по този начин той да бъде контролиран.

Така, че вие сте абсолютно прав – никакви Нобелови награди няма да отменят законите на геополитическата физика. А те са жестоки – или ние тях, или те нас. Няма трето.

Освен това, аз въобще не съм убеден, че израелско-иранската война е приключила. Приключи първото действие. Двете страни се подготвят. Иран тихомълком се превъоръжава с нови руски изтребители, с нови китайски ПВО-системи и т.н. От друга страна, очевидно е, че никой няма да остави такава нещата, защото там се намесва и трети играч – Турция – с всички произтичащи от това последици. Египет даде анонси, че може би с разполагането на военни сили в Синай, за първи път, ясно, откровено, наруши именно Кемпдейвидските споразумения, които забраняват това – тежко оръжие оттатък Суец. Така че не се знае как ще се развиват нещата в близките няколко години там.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Да се опитаме да се върнем малко към нашите ширини и да видим какво е Вашето мнение за това – къде е България в този водовъртеж страшен? Имаме ли някакъв шанс да изплуваме или сме стоим закотвени на дъното?

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Твърди се, мисля, че е градска легенда, но се твърди, че когато България обявила война на Англия, имало една гигантска карта на света зад гърба на Чърчил и той натиснал България с пръст и казал: „Коя е тази страна, която ни е обявила война, не я виждам?!“  Много добре е знаел той коя е България, особено след Дарданелската операция 1915 г.

България…Има два начина да говоря за България. Единият е да не говоря нищо. Защото няма какво да каже. Всичко е казвано. Резултатът е никакъв. Или да почнем отново да говорим и това отново да приключи със същото – с мълчание.

Продължава процесът на деградация на територията. Това отдавна не е държава, това е повече от ясно. Само Ви давам един малък пример –  имах едно време един много умен преподавател в университета, професор Георги Димитров по социология, който казаше така: „Когато в дневния ред на едно общество, новините за природни бедствия вземат първо място, това ви сигнализира не, че имате проблеми природата, а че имате тежки проблеми на обществото. Когато всеки дъжд, всеки сняг, всяка суша, всеки вятър стават бедствия, това показва, че имате социално бедствие“.

Самото управление на България е бедствие – в този му вид и в този характер. Във всяко едно природно бедствие, с ирония и в кавички го казвам, като в капка вода се отразява цялата убогост на съвременното българско общество – пълния му разпад, липсата на социална емпатия, липсата на елементарна социална ефективност, животинска алчност, комбинирана, ще го кажа директно, с тежка откровена глупост. Всичко това, събрано накуп, води до тези закономерни резултати. Това е страна, която е осъдена да изчезне, ако се движи по този начин.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Кога започна загниването на тези хубави български качества, които държаха държавата ни изправена дълги години, даже и
след войните?

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Ще бъде откровен. Част от тия базови дефицити започнаха с установяването на социалистическия режим. Ние сме имали възможност да говорим, че той има огромен принос за катапултирането на България в Космоса, буквално. И във физическия смисъл на тази дума.

Но, дългосрочната историческа цена, която платиха бившите български селяни, докарани в градовете за станат пролетариат, както и всичко останало, което пак беше абсолютно необходимата цена, за да бъде тази страна индустриално развита и т.н., е, че те бяха откъснати от собственността, лишени от трудова мотивация и най-вече бяха превърнати в пасивни. По принцип българите са пасивни, това не е активен народ, който да ходи, да скача, да отстоява каквито и да било каузи. Така са оцелявали хиляди и кусур години тук –  като са си налягали парцалите.

Бог да го прости моят дядо, казваше така: „Когато сутрин селянинът стане, той е като един малък мениджър – днеска ще направя това, това, това.“ Той е активен продуцент на живота си – ще изкарам кравите, ще преора тая нива, ще направя еди какво си. Когато ти си вкаран в панелната спалня и си закачен за социалните, трудовите и всякакви други възможности на ОФ-организацията на голямото предприятие, ти се превръщаш в пасивно същество, което чака да бъде управлявано, чака да бъде направлявано, чака да му бъдат поставени задачи, чака да му се каже как трябва да живее. И разбира се, от друга страна, типично по-български, да се опиташ да излъжеш и да мишкуваш тази система, която ти дава хляб. Това, по времето на социализма, можеше да съществува, защото от друга страна имаше гигантски импулс отвън, геополитически, говоря директно, от Съветския съюз: от тази територия на цървуланковци да се изгради изключително важна за Съветския съюз държава. Във военно, стратегическо, каквото щете отношение. Което изисква висока индустрия, висока икономика, довчерашните чобани станаха инженери, космонавти, лекари и т.н.

След 10-ти ноември 1989-та г., имаше един кратък импулс, когато хората имаха натрупани образование, имаха натрупани възможности, имаха натрупани дори парици – при „лошия социализъм“, който бил „отнемал всичко на нещастните българи“. Това нещо беше смазано от висшите слоеве на българската управляваща олигархия и номенклатура, директно да кажа, от комунистическия режим и тайните служби, за да не се допусне социално-политическа алтернатива на техния режим.

Я си представете, че от тия,  наистина смешни 2 милиона души, които искаха да правят фирми, 500 хиляди бяха направили нещо?! Ами това е съвършено от друг дизайн на това общество, от активни собственици, всеки със собствени възможности, но не на думи, а на дела. Със собствени икономически ресурси те щяха да дадат съвършено друго направление на държавния кораб на България. Естествено, че това не беше допуснато. От кого? Първо, от българската номенклатура. И второ, от външните нови геополитически господари, които въобще нямаха никакви планове тази бивша, високоразвита държава да бъде нещо друго, след това, което е в момента – примитивна територия.

Ето защо, с т.н. приватизация, с пускането на свобода на т.н. борчески групировки – въоръжената ръка на българската олигархия – с организираната престъпност, тя наистина беше добре организирана, знаем от кого, и с всичко останало, сега нейните метастази в момента ни управляват. Каква беше алтернативата пред българите? Най-активната и действена част от населението, което може да поеме инициатива и риск, просто напусна страната. Избяга от тук. И то никога няма да се върне. А другите или умряха, или постепенно загниват в българското блато, наречено българско общество.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: И това ни води до…никъде! Европа върви наникъде, светът върви наникъде.

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Ами има логика на социалния процес. Тази логика на социалния процес се изразява в това, че за първи път сме изправени пред противоречие, че досегашният хегемон може да бъде сменен или от друг, или от други. За първи път! В цялата 500-годишна история, откакто има глобална история на света. И разбира се, единият вариант е хегемонът да го направи умно, т.е. да се отегли по такъв начин, че това да не застраши и него, в крайна сметка, и световния мир. Това е твърде хуманистично за да стане реалност. Другият вариант е с нокти и зъби да се опита да спира този процес като слага прът в колелата на въздигащ се хегемон и на големите регионални държави около него. И това може да доведе до война. Единственото, което в момента ни спира, не е човешкият разум, а човешкият животински страх. Той се изразява, все още, в опасенията, че това може да доведе до унищожаване на земята. Но като четем антропологията на управляващите елити, особено в западния свят, за това има един хубав руски израз: “страна непуганах идиотов“, идиоти, които не са уплашени, не са бити. Те сериозно си мислят – част от тях, особено най-инфантилната им част – че това ще им се размине и че това е като електронна игра.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Когато говорим за надпреварата във въоръжаването, за тази подготовка за война, която се чувства навсякъде, а никой не иска да каже, че ще водим война, се сещам за началото на Първата световна война, когато пак всички са готови за война и просто един дребен жест на един Гаврило Принцип подпалва световната история.

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: А като си помислите, че всички са се готвили за война и същевременно никой не е искал война – това е някакъв оксиморон, разбира се – но логиката на противоречието между надигащия се хегемон Германия, Германската империя и Британската империя като залязваш хегемон, довежда до това, че от сблъсъка на Германската империя с Британия и присъдружните им сили от двете страни – Антантата и централните сили – доведоха до това, щото Европа приключи като геополитически субект и дойде нейното незаконно  родено дете отвъд Океана, Съединените щати.

В 1914 година българската армия е в пъти по-голяма от американската, това го пише в един американски вестник, който казва: „Ако може американската армия да достигне до нивото на българската“. Звучи като научна фантастика, но това наистина е така. В 1914 г. българската армия е победила Османската империя, това е армия с изключителни бойни качества, които тя доказва в Първата световна война. В 1918 година Съединените щати са най-големият кредитор на Британската империя. Без тяхната помощ Британия не можеше да спечели тази война срещу Германия. От взимната анихилация на двете европейски части победи атлантическото им продължение оттатък Океана, което ги постави под контрол и в досегашното им жалко положение, в което те се намират. Изглежда, че това им харесва.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Много интересен разговор, благодаря на проф. Христов, защото мисля, че успяхме да очертаем горе-долу защо нещата са такива, каквито ги виждаме и горе-долу да се опитаме да си отговорим на въпроса накъде вървим. Не вървим на добре. Така ли е?

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Имах един старшина в казармата, бай Ристо от 96-ти танков полк, който казаше така – той беше открил основното движещо противоречие на българския преход, още преди той да беше дошъл, това е в далечната 1986 г. – той ми казаше така: „Школник, колкото по-натам отиваш, толкова по-насам идваш“. На което аз му казвах: „Бай Ристо, ти си цял диалектик“. А той ми казва: „Това лекува ли се?“

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Благодаря на професор Христов още един път.