17 март 2025 г., „Не се страхувай“ 

В. ВАСИЛЕВ: Предстои ни разговор с един много интересен гост, не само лекар, професор, ангиолог със световно име, но и общественик, учен, енциклопедист с редица книги, несвързани с медицината. Поканих го, тъй като една от книгите му ми направи особено впечатление – „За боговете и хората“. Книгата разглежда подробно десетките религии по света, откакто свят светува едва ли не, и връзката им със съответните цивилизации – от шумерската, персийската, ацтекската, древногръцката, юдейството, християнството, разбира се, исляма, будизма, многобройните африкански и индиански религии. Много интересен труд, в който авторът казва още в началото, че разглеждането на религията и вярата в бог трябва да се извършва паралелно с историята на човешките цивилизации. И тук ми направи впечатление колко малко се е променил светът, в крайна сметка. Част от Кодекса на Хамурапи, написан в 1750 г. преди новата ера, преди Христа, кодекс от 240 закона – вижте един от тях, който е много интересно съотносим към днешните условия: „ако някой строител построи дом на човек и при това извърши своята работа нетрайно, тъй че построената от него къща се срути и причини смъртта на стопанина на къщата, такъв строител трябва да бъде убит“. Просто и ясно. Такива са били законите преди близо 4000 години. Интерес представлява и член 23 на Кодекса на Хамурапи, според който „ако крадецът не е заловен в една общност, в едно село, общината трябва да възстанови загубата на ограбения“. Това е един сериозен опит за създаване на справедлива и социална държава. Разбира се, тука е „око за око, зъб за зъб“ и всички тези закони, които ние знаем от време оно. Книгата е много интересна и за друго, защото разглежда в някаква степен връзката между религия цивилизация, всъщност и политика.

Добър вечер проф. Гроздински, добре дошли в нашето студио.

При встъпването си в длъжност Тръмп изрече една фраза, която беше много знаменателна, каза: „Бог ме спаси, за да направя Америка отново велика“. Тоест, той вярва в Бог, има някакво чувство, че е предопределен от Бог да извърши определени дела. Смятате ли, че все още вярата в Бога е в състояние да влияе върху политиката, особено в демократичния свят?

ПРОФ. Л. ГРОЗДИНСКИ: По принцип вярата, независимо каква е, дали е в Бог или в някаква друга концепция, е много важно нещо. Не може да правиш нещата без да вярваш в тях. И ми се струва, че Тръмп много, много силно вярва в това, че може да промени света и да го промени по начин, по който той смята, че е правилен. В такъв смисъл той се изживява като революционер, без това да звучи лошо, това, напротив, е позитивно, тъй като човешкото общество се движи циклично и в определен етап от развитието си има нужда от от революция – да се срине старото, за да започне нещо ново. Струва ми се, че тръмпизмът – вече така се говори, за тръмпизъм – не е нещо случайно, не е нещо инцидентно и няма да свърши толкова бързо, колкото някои се надяват. Тоест Тръмп ще извърши революция, ликвидирайки неолиберализма, който се оказва, до голяма степен, вредна идеология. В известен смисъл вредна и колкото комунизмът беше вреден и той си отиде с неговите недостатъци. Сега си отива и неолиберализмът. Какво ще се случи с човечеството? Това е въпрос много, много труден. Но, Тръмп си вярва, че е месия и че има функцията да сътвори един нов свят, в който мирът е съчетан с търговски отношения. Той е бизнесмен и, за мене, концепцията да се прави бизнес вместо война е далеч по-позитивна.

В. ВАСИЛЕВ: Това е ново ниво на идеологията на хипитата – „правете любов не война“.

ПРОФ. Л. ГРОЗДИСКИ: В крайна сметка, човечеството трябва да се развива, не с военни сблъсъци, а да се развива в конкуренция, търговска и технологична конкуренция между отделните нации. На мен това определено ми харесва. И най-странното е, че  неговото мислене до голяма степен се доближава до мисленето на самия враг номер едно на Европа – Путин. В някои отношения до такава степен се сближават позициите им, че ми се струва, че бъдещето е сприятеляване между Америка и Русия. И това, че Европейският съюз мрази Русия и в момента се противопоставя на Америка, е една много дълбока грешка и Европейският съюз тежко ще пострада заради нея.

В. ВАСИЛЕВ: Вие сте донесъл една книга, която аз прегледах и която е много интересна, но тя не е от рода на „За боговете и хората“, тя е по-скоро…

ПРОФ. Л. ГРОЗДИНСКИ: Това е фантастичен роман, който започнах да пиша преди десетина години. Той се казва „Краят на света“. Но след това го изоставих и някъде преди около 4, 5 години започнаха да стават актуални нещата и реших да го завърша. И го завърших. Интригата е такава, че, в крайна сметка, краят на света идва с една ядрена война, която обаче, духовните сили на човечеството предотвратяват в последния момент. А на финала двама президенти, които са герои в книгата – американският и руският – се събират в Тибет, в една пещера заедно с един тибетски монах и получават просветления. Тоест, духовно се извисяват. Има и елементи на ирония в цялата история, но това е един позитивен край за човечеството, който, ако не се случи, ни чака алтернативата на ядрения апокалипсис.

В. ВАСИЛЕВ: След по-малко от 24 часа двамата ще говорят по телефона – Тръмп и Путин – и всички очакваме от тези разговори да излязат жалоните за това накъде ще се развива новият свят. Разбира се, първите стъпки ще са Украйна, руско-американските отношения, но и сигурно, в по-широк план – това, което предстои и това, което двете държави смятат да стане в света, може би заедно с Китай.

ПРОФ. Л. ГРОЗДИНСКИ: Говори се за Ялта. И въпреки, че ние до известна степен сме пострадали от Ялта, в крайна сметка едно ясно разпределение на позициите на свръхдържавите – те в момента са три – би успокоило нещата, тоест, не би имало рискове от от конфликти между Великите сили.

В. ВАСИЛЕВ: Всъщност, в историята не е имало случай, когато  триумвират да управлява света!

ПРОФ. Л. ГРОЗДИНСКИ: Но той е по-стабилен, отколкото от две страни, противоположни, както беше по време на Студената война.

В. ВАСИЛЕВ: Защото винаги третият може да оправи равновесието. А как смятате, как може да се отрази влиянието на Тръмп у нас? Може ли да очакваме също у нас да настъпят някакви реформи на фона на тази закостеняла, мрачна обстановка?

ПРОФ. Л. ГРОЗДИНСКИ: Неизбежно ще настъпят, но ще минат една-две години. Това, което се случва в Америка след една година ще се случи в Европа. Тези политици, които водят Европа в момента, ще си отидат, те са безнадеждно остарели. И малко по-късно, ние винаги изоставаме от Европа, ние, може би след две години, ще влезем в час.

В. ВАСИЛЕВ: Много дълго!

ПРОФ. Л. ГРОЗДИНСКИ: Ами да, дано пък по-рано влезем! Не знам. Ако пратим онези 130 души, които искат да воюват с Русия, да ги пратим на украинския фронт да защитават украинците, това би било „добре“ – за тях!

В. ВАСИЛЕВ: Да, да, за тях ще е „добре“! Аз ще им давам по една от тези книжки – ‘’Как Западът провокира войната в Украйна” от американския политически анализатор Бенджамин Абелоу. Обещал съм!

А как оценявате тази каша, в която попаднахме с изборните резултати? Вие сте избирател, извън всичко друго, обикновен избирател, като мен.

ПРОФ. Л. ГРОЗДИНСКИ: Аз съм лекар, ако лекувам по този начин хората, половината ще измрат. И ще трябва да отида в затвора, като престъпник, нали така? В смисъл, ако човек не е професионалист, той може да нанесе много тежки поражения. Честно казано, вече ме е срам от нашата държава –  тя е в състояние на полуразпад или пълен разпад. Това да говорим за демокрация е толкова смехотворно, че няма накъде повече – нашето управление няма нищо общо с демокрацията. Ако имаме 30% избирателна активност, а от тях половината съставят правителство, значи това правителство, в момента, представлява интересите на 15% от хората. За каква демокрация може да става дума! Нас ни управлява някаква форма на олигархия. Формите на олигархията от хиляди години се знаят –  това е един от начините за управление на обществото. Има форма монархия, има олигархия и има и някакви жалки опити за демокрация. Сега сме управлявани от олигархия. Лошото е, че нашата олигархия, която е политическа и може би зад нея има някакви Дълбока Държава с бизнес интереси, лошото е, че тя не е в час. Нещата се обърнаха на 180 градуса в Америка и те сега не знаят какво да правят,  просто не знаят, не знаят къде са, защо са. Според мен, партиите, парламентарната демокрация в България се е изчерпала. В момента няма партии, реални, които да са носители на някакви добри, позитивни, обществени идеи. Може би е по-добре да имаме президентска република, въпреки че не е хубаво един човек да управлява, но това, което виждаме – 10 партии или 8 партии или 6 партии, всичките нефелни, просто това не ми харесва.

В. ВАСИЛЕВ: Защо да не е хубаво един човек да управлява? Ето Тръмп е един и той управлява и налага волята си.

ПРОФ. Л. ГРОЗДИНСКИ: Така е, авторитарно управление. В Русия е същото, до голяма степен и в Китай е така. Може би това е модификация на монархизма. Всъщност, президентската република е модификация на монархизма, само че без да има наследственост.

В. ВАСИЛЕВ: А, има даже и наследственост – в Азербайджан и в други страни…

ПРОФ. Л. ГРОЗДИНСКИ: Правят се опити, но все пак, не е наследствено, защото може да се роди син – идиот и цялата нация да страда, има такива случаи описани в историята.

В. ВАСИЛЕВ: Да, но слава богу Алиев продължи линията на баща си в Азербайджан, но да не отиваме чак нататък.

Защо, как смятате, демокрацията в България е толкова нефелна, толкова слаба, толкова хилава, немощна? На какво се дължи това? Виждаме другите страни, където жаждата за демокрация е много по-ясно изразена, изявява се. А тука никаква я няма.

ПРОФ. Л. ГРОЗДИНСКИ: Нямаме, нямаме късмет като държава! Били сме държава, развивали сме се доста мощно, до голяма степен под културата на Византия сме имали сериозни успехи като държава. След това 500 години ни няма като държава никъде. Това е ужасно за едно общество. Това, че сме оцелели все пак е нещо. След това имаме няколко неудачни войни, тъй като Берлинският договор ни осакатява като държава, няколко неудачни войни, в които се опитваме да си възстановим етноса – териториално. След това идва комунизмът с всички негативи. И накрая дойде демокрацията, която всъщност няма нещо общо с демокрацията. Това е някакъв опит за посттоталитарно общество. Не може да се изгради демокрация и гражданско общество за 30 години.  Това е смехотворно. Трябва да минат поколения, трябва в гените на хората да влезе морал, демократични принципи да влязат в гените, не дори във възпитанието, а в гените. Имаше навремето един виц за английската трева – защо е толкова хубава тревата, толкова зелена, красива, а собственикът отговаря: 300 години я подстригваме. Не може за 30 или 50 години да съставиш демократично общество. Таман сме да получи ли някакъв тласък с Освобождението и се сменя системата. Интелигенцията или там каквото се е възродило си отива, идват други. След това пък, таман някаква все пак читава част е почнала да управлява и се срутва, и идват други. Няма как да да имаме нормално гражданско общество и демокрация с висок морал! Вижте ни политиците в парламента това не са високоморални хора.

В. ВАСИЛЕВ: Доста сте любезен към тях! А смятате ли, че външните влияния са оказали по-негативно въздействие върху България през последните 30, 40 години или причините са по скоро тука, у нас?

ПРОФ. Л. ГРОЗДИНСКИ: Нещата не са само външни. Разбира се,  българският народ си носи някаква вина за това, което е постигнал или не е постигнал, но от друга страна ние много сме страдали. Трябвало е да се съхраним, да оцелеем, да се адаптираме в продължение на 500 години, за да не изчезнем от лицето на земята. Така че не може много да се сърдим за това, че сме малко по-предпазливи, пасивни, скептични, че не сме много агресивни, революционно настроени. Но, от друга страна, според мене, генетичният потенциал на българския народ никак не е за подценяване, тъй като ние сме много богати генетично. Тук сме на кръстопът между между Европа, Азия, изток и запад, точно на кръстопът. Оттук са минавали страшно много етноси и всички са си оставали семената. Тоест, нашите гени са доста богати. А богатството, многообразието на гените, дава много добър потенциал на една нация.

Например, ние сме направили славянската азбука, на която се пише в момента – тя е българска, тя не е на Кирил и Методий. Това е едно много голямо недоразумение. Вземете я азбуката на Кирил и Методий, погледнете я и след това вземете кирилицата, на която се пише в момента – тя е българска азбука! Тя е българска, дали е сътворена в Търново или в Охрид няма никакво значение. Тази азбука е много читава, много качествена. Много по-качествена е от латиницата. Когато искате да кажете на латиницата един звук, да кажем „я“ или „ю“, напишете го с една буква на латиница. Не можете! Обаче на кирилица може! Кирилицата е много висок клас азбука, създадена по-добра, отколкото латиницата. Аз съм се изумявал във Франция, когато се опитваш да прочетеш едно френско заглавие – от 5 букви се получава 1 звук, представяте ли си това? Нормално ли е? Искам да кажа, че ние сме сътворили нещо читаво, каквото е било кирилицата, славянската азбука. И не е само това – богомилството с всичките му екстри е също българско дело! Имаме и други достойнства.

В. ВАСИЛЕВ: Добре, защо при тези достойнства на народа ни,  толкова калпаво управление го води? Как си обяснявате това несъответствие между гените, благородните, добрите гени на нашия народ и отвратителните, злощастни гени – с които, дали се заразяват или са втъкани в тях – на управниците?

ПРОФ. Л. ГРОЗДИНСКИ: Пак така ще отговоря – не се създава едно позитивно гражданско общество за 30 или 50 години. Трябва да има натрупване на потенциал. Ние имаме в момента немалка миграция, може би имаме 1, 2 милиона миграция, хора, които са читави. Те не останаха тук да правят новата демокрация, те отидоха да живеят по-качествено на запад. Няма лошо, ама сега гласуват и страдат за България. Хубаво е да живееш на западен стандарт и да страдаш за България. Ако бяха останали тука може би щеше да бъде малко по-различна ситуацията. Изтичането на интелектуалния потенциал на една нация никак не е хубаво. Това се е случило, например, с евреите в Германия – те са отишли в Америка и са сътворили атомната бом         ба. Тя не е направена от американци.

В. ВАСИЛЕВ: Аз се надявам, че нещата в България може би ще се променят в един момент, така че държавата ни ще стане привлекателна за всички тези български емигранти, които са се разпиляли по света и на които им е мило за за родината или даже за родината на родителите им и че те ще започнат да се връщат у нас. Това е нещо, което е в ръцете на управниците, драги зрители. Ако имаме свестни управници един ден, надявам се, че все пак няма да са само такива – да ни наказват – тогава те ще могат да създадат условията, при които България да стане отново тази обетована земя, която да почне да привлича всички свои чада, които днеска са се разпръснали. И тези хора да се върнат с опита си, с възможностите си, с родолюбието си, защото то не е по-малко силно от това, което ние носим със себе си, даже в някои случая е повече.

ПРОФ. Л. ГРОЗДИНСКИ: Ние, между другото, сме млада нация в момента от европейските нации. Имаме много повече шансове за позитивно развитие, отколкото една Германия или Франция, или Англия, въпреки, че на пръв поглед ние сме много изостанали. Не бих заложил със сигурност, ако оцелее Европа, как ще се развият нещата, кои етноси и кои нации ще успеят да просперират.