Проф. Николай Витанов, математик, физик, учен от БАН

пред „Не се страхувай“ на 16 септември 2024 г.:

*** Математиката на войната е безпощадна –

пълна ревизия за загубите и печалбите в севтовен мащаб

от руско-американския сблъсък в Украйна

*** България – сгрешена формула за управление

 

В. ВАСИЛЕВ: Наш гост е професор Николай Витанов, известен математик, който прогнозира по много интересен начин развитието на политическите процеси. С него ще говорим за това, което той смята или той е предвидил, или той очаква да ни сполети.  Или – може ли математическото програмиране, програмирането въобще, да предвиди развитието на политическите процеси?

ПРОФ. Н. ВИТАНОВ: Може, разбира се. Има един закон на диалектиката, който казва, че количествените изменения преминава качествени, следователно всяко качество е съвкупност от количества. Тоест, ако вие искате да анализирате качеството, трябва да подберете подходящите количества, да видите как се изменят. Ето така става навсякъде.

В. ВАСИЛЕВ: Добре, ние знаем горе долу количествата, които в момента се използват или вървят в Украйна. Може ли да се предвиди, въз основа на измененията в тези количества, развитието на процесите в Украйна?

ПРОФ. Н. ВИТАНОВ: Разбира се!

В. ВАСИЛЕВ: Как бихте го прогнозирали?

ПРОФ. Н. ВИТАНОВ: Ами, ето например с това, което в момента се занимаваме – случващото се в Курска област. Направих една прогноза, която съдържа осем количествени параметъра – още преди 50 дни. Остават още 15 дни. Казах, че след 15 дни ще направя големия анализ на това какво е станало. Аз го наричам „Курската авантюра или юруш 2024 година“ – от 8 количествени параметъра 6 са изпълнени, шестият се изпълни днес – броят на унищожените украински БТР надхвърли 90. Следва седмият и най важния – това са безвъзвратните загуби на украинската армия. Той ще бъде изпълнен до края на тази седмица и началото на следващата. И така ще имаме 7 от 8 компонента, което ще покаже, че прогнозата ми вече се изпълнява много добре.

В. ВАСИЛЕВ: Тоест, вие очаквате след петнайсетина дни – аз говоря в една перспектива от 50 дни напред – та, очаквате след петнайсетина дни, че  Курската авантюра на Киев ще приключи безславно.

ПРОФ. Н. ВИТАНОВ: Да се види, че ще приключи безславно! Когато направих прогнозата казах, че са вкарани 7 бригади, които ще изкарат 50 дни и тия 15,000 човека, които тогава, в началото на август, влязоха в атака, ще бъдат отчетени като безвъзвратни загуби след 50 дни. Казах и още нещо, че ако украинското ръководство иска да добута до изборите в САЩ, то трябва вкара още 5 бригади. 5 бригади бяха вкарани. В резултат на което ситуацията тя държи още в курска област – не, не е приключила. Но до президентските избори в САЩ тези 5 бригди ще заминат… значи там ще има около 25,000 души безвъзвратни загуби, което ще е един голям провал. Тези бригади се взимат от други места на фронта и то се вижда – от домбаски участък почнаха да изтеглят, както и от харковския участък, защото на донбаския фронт украинската армия няма вече достатъчно участие да го крепи както трябва. Така че ситуацията никак не е добра там – то е близко до ума да се предвиди какво ще стане и без всякаква математика. Сега като нямаш достатъчно войски, защо отваряш, удължаваш фронта – ти не можеш да го коландриш, дето се казва! Значи отговорът е един, значи нещо те кара да го правиш! А какво те кара – кара те опитът да помогнеш на Камала Харис да спечели изборите в САЩ.

В. ВАСИЛЕВ: Добре е да смятате ли, че това е логично, възможно да стане, като се има предвид развитието на процесите в Украйна сега и преди месец – два, и това което става в Европа, пък и в Съединените щати? Дали ще удържат до изборите в САЩ?

ПРОФ. Н. ВИТАНОВ: Те биха могли да удържат до изборите, но за целта трябва да вкарат още войски. И ще оголят други участъци на фронта. Така че, твърде е възможно някакви части да останат до изборите на руска територия, което ще бъде описано като огромна победа. Но дайте да погледнем сега нещата – 1000 квадратни километра колко са? София е 30 на 30. И така, това са 900 квадрата, това е театърът на бойните действия в  Курска област. Значи, да не си мислят уважаемите зрители, че нещо кой знае какво голямо става като територия там – не! Това е 30 на 30 квадратни километра.

В. ВАСИЛЕВ: Как оценявате развитието на военните действия по другите стратегически места – Одеса и Харков?

ПРОФ. Н. ВИТАНОВ: Ами ето – те от Харков започнаха да изтеглят части за да закрепят фронта в Курск, защото руснаците започнаха преди два, три дни контранастъпление и вече доста голяма част от заетата територия се върна в руски ръце, така че нищо чудно да видим руски напредък към Харков. Що се отнася до Одеса – там нещата са малко по-интересни. Досега никога руснаците не са напредвали по крайбрежието – дори и във Втората световна война. Понеже там, по крайбрежието на Черно море, са устията на големи реки, а големите реки са трудни прегради. По-скоро някога руснаците са удряли в центъра – като виждаме какво става сега покрай Покровск, а после са слизали надолу. Нещо такова наблюдаваме и сега – виждате последните неща, че те превземат украински градове. Сега обкръжават Угледар, насочват се на юг към Покровск и така, по реките, руснаците ще слязат към Одеса с течение на времето.
В. ВАСИЛЕВ: Стана дума преди малко за новия план на Тръмп, който беше изразен от кандидата му за вицепрезидент Джей Ди Ванс, план, който има четири основни точки: едната е спиране на военните действия, вероятно границата ще мине по сегашната линия на съприкосновение или по линията на фронта и, разбира се, неучастие на Украйна в НАТО, и още един елемент. Но за нас най- болезнена е последната точка от плана, която предвижда възстановяването на Украйна да бъде платено от Европа.

ПРОФ. Н. ВИТАНОВ: Нищо неочаквано! Аз го пиша това поне от година и нещо – че така ще стане. Казвам и на уважаемите мои читатели във фейсбук, че от „големите“ всеки ще си вземе по нещо. Русия ще вземе територии, САЩ ще им оставят на украинците каквото там остане от Украйна да го управляват, обаче ще вземат хубавата земя и от промишлеността каквото остане, както и от природните богатства. За Европа ще остане възстановяването на Украйна, което ще струва 1000 милиарда долара. Слушах господин Марио Драги, той иска 800 милиарда за инвестиции! Ами ето ви ги сега средствата – Европа ще ги даде или за възстановяването за Украйна, или за инвестиции. Аз бих ги дал за инвестиции, обаче веднага ще скочат критици срещу мен. И на тия критици аз ще им кажа: гледайте сега, липсата на инвестиции в наука, технологии и иновативни продукти доведе до това, че Европейският съюз едно време с съревноваваше със Съединените щати, после вече не можеше. Тръгна да се съревновава с Япония – и там изостана. И сега вече се „съревноваваме“ с Южна Корея…ми, ако го караме така, ще почнем да се „съревноваваме“ и със Сингапур. Усещате иронията.

В. ВАСИЛЕВ: Все пак има ли възможност Европа да отдели подобни пари за възстановяването на Украйна? Защото това изглежда непосилно бреме. Смятате ли, че ще може да издържи?

ПРОФ. Н. ВИТАНОВ: ЕС може да ги отдели тези пари. Проблемът тук е друг, че от високо се пада много неприятно€ На който е свикнал на висок стандарт на живот изведнъж му казваме: ти сега трябва да почнеш да се посвиваш, защото на нас ни трябват 1000 милиарда да възстановяваме Украйна. Според мен, това ще доведе до грамадни вълнения в западна Европа, където не са свикнали да живеят, да речем като нас, ние сме посвикнали на по-малко, обаче те не са свикнали така да живеят. Тъй че вие сте прав, 1000 милиарда много трудно ще могат да се намерят.

В. ВАСИЛЕВ: Тоест това е потенциална заплаха за разпадането на Европейския съюз, защото в моменти на беднотия всеки започва да дърпа чергата към себе си.

ПРОФ. Н. ВИТАНОВ: Точно така, да. Дори Германия ще каже: ама чакайте и ние нямаме толкова.

В. ВАСИЛЕВ: Никой няма, но и по лошото е, че никой няма да иска да дава толкова.

ПРОФ. Н. ВИТАНОВ: Унгария вече казаха – без нас!

В. ВАСИЛЕВ: Добре, а защо ние продължаваме да даваме и даже не само в материално и военно отношение, а ние продължаваме да подкрепяме Киев. Наскоро, миналата седмица, премиерът Главчев каза, че той ще подкрепи арестуването на Путин и подвеждането му под отговорност – декларира го пред Киев.

ПРОФ. Н. ВИТАНОВ: А Путин дали знае за тая работа, а? Много пъти съм писал, че на нас ни трябва промяна в политиката. Ние в момента сме като едно малко кученце, което са го наритали – там има един тиранозавър, отиди да го лаеш – и кучето лае, какво да прави. Кученцето трябва да спре да лае, да се поогледа малко какво става по света, защото тази война ще свърши и аз, както съм казвал, ще свърши със салфетка. Ще седнат руският и американският президенти там на масата, ще потърсят на нещо да пишат и удобно ще се появи салфетка, ще теглят линиите там и ще я покажат на другите, които са покрай масата и така ще свърши всичко.

Така както ние сме тръгнали, няма да свърши добре за нас и то почва да се вижда. Ние приехме едно решение – скоро ще пращаме инструктори в Украйна, но слава Богу, още не сме пратили. Ей ви го – български войници на украинска територия. Сега разбираме, че ще трябват 1000 милиарда, поне, евро за възстановяването на Украйна – ами ние ще дадем около десетина милиарда. Откъде ще да се вземат тия пари – ами от нашите еврофондове. Тоест, мечтите за такова развитие на България, че бързо да догоним средното европейско равнище, ще се изпарят. Значи ние трябва да си променим политиката. Може би е добре да гледаме малко повече към Унгария – какво те правят.

В. ВАСИЛЕВ: Кой възпира тука протягането на ръката към Орбан?

ПРОФ. Н. ВИТАНОВ: Еми, то тука нали официално сме евроатлантици, нали така, а Орбан е черната овца…Не народът – не, а тези, които са по управленските върхове – евроатланцтици големи. Не толкова президентът, даже президентът не, не той възпира. А онези, които са в Министерския съвет в момента. Те са тези, които възпират смяна на политиката, която да отговаря на българските национални интереси. Отговаря ли на българските национални интереси да даваме десетина, петнайсет милиарда евро за възстановяване на една държава и за 1една война, която не е наша. Не! Ами тогава да помислим за националния си интерес.

В. ВАСИЛЕВ: Националният интерес в момента се представя като засилване на разходите и рязко увеличаване на бюджета – говорят за 3% и половина от брутния вътрешен продукт за отбрана и въоръжение. Правили ли сте изчисления, могат ли да се направят изчисления колко ще ни струва Тръмп? Защото много хора сега смятат, че нещата ще се променят коренно, ако той спечели изборите, но надали някой в момента си дава сметка какво ще струва Тръмп на Европа и на европейците – той ще иска ние да платим тези 1000 милиарда евро за Украйна. Той ще иска ние да купуваме американско оръжие, да увеличим рязко бюджета за военни разходи, той ще иска американските компании да доминират над европейските и ще мачка. Разбира се, европейските, включително и нашите. Колко може да струва това идването на Тръмп на власт?

ПРОФ. Н. ВИТАНОВ: 15 милиарда на година може да ни струва. Всичко, което казахте е вярно. Изключителна илюзия е човек да мисли, че като дойде Тръмп нашите разходи ще намалеят – той е станал милиардер, а то така милиардер не се става. Той гледа приходите му да са доста по-големи от разходите му. Той гледа намали разходите за САЩ. Като ги намали това, което отива в Европа, някой друг трябва да го поеме. Кой? Европейските държави, включително и ние. Тъй че нищо чудно, ако Тръмп дойде на власт, нашето развитие и увеличение на благосъстоянието да се позабави и то доста.

В. ВАСИЛЕВ: Става дума за целия европейски съюз.

ПРОФ. Н. ВИТАНОВ: Да, и за целия Европейски съюз, и за нас. Веднъж попитали един американски генерал – от какво се страхувате най много? И той казал – от обединението на Европейския съюз, който може да създаде в Атлантическия океан флот, който е равносилен на американския. Така че генералната цел е да няма силен обединен Европейски съюз. И както виждате, американците идеално я преследват и чудесно си я реализират.

В. ВАСИЛЕВ: А да се върнем малко тук, у нас. Днес беше първият учебен ден. Много ми е интересно да ви питам какво е състоянието на образованието по математика? От жеста ви разбирам, че не сте окуражен много.

ПРОФ. Н. ВИТАНОВ: Не съм. Този въпрос има две страни – като гледате нашите ученици, които се представят прекрасно по математическите олимпиади, а това са единици и те са подготвени да кажем от елита на българската математика, начело с академиците.  Тези деца са околко 50, ами останалите? При останалите 400 или 500 хиляди ученици в България равнището по математика спада. А не трябва да спада поради една проста причина – първото нещо, което човек трябва да може да  прави е да може да си прави сметката! Ако не може да си прави сметката, оттам-нататък не го търсете за нищо друго. Тъй че аз не съм много окуражен от общото развитие на количеството математически знания, коетоо е в главите на българските ученици. Смятам, че то трябва да се увеличи за сметка на други предмети, които през годините бяха въведени и кой знае каква полза от тях няма. Няма смисъл да се пълнят главите на учениците с това и онова, трябва да ги научим да си правят сметката. После те, правейки си сметката, каквото им трябва, ще го научат.

В. ВАСИЛЕВ: Имате ли поглед върху нивото на математическото образование в България, сравнено с това в Европейския съюз. Нашето, струва ми се, някога беше доста по-високо, сравнено със средното в Европа. Сега къде сме?

ПРОФ. Н. ВИТАНОВ: Сега пак сме малко по добре. Все още все още не бива като се сравняваме с Европейския съюз. Обаче, сега светът се глобализира. Ние трябва да се сравняваме с Китай, с Южна Корея, Япония, Сингапур – ситуацията никак не е добра.

В. ВАСИЛЕВ: А имате ли поглед като цяло върху българското образование?

ПРОФ. Н. ВИТАНОВ: Имам поглед върху българското образование и там нещата не стоят твърде добре. Откъде да започнем? Отгоре надолу, от университетите? Българският бизнес се оплаква непрекъснато, че университетите не произвеждат кадрите, които трябват, почти всеки ден слушаме това. Значи, нещо има нещо във висшето образование, заради което то не е може да си върши ефективно част от работата. Връщаме се обратно – от училищата към университетите. Университетите гледат да имат колкото се може повече студенти, защото част от парите им зависят от бройката и оттам-нататък тръгва един порочен кръг. Студентът почнахме да го бутаме, да го избутаме, да завърши, щото има свързани с него пари. Отиваме още надолу към средното училище. Децата са претоварени. Аз не съм много млад, но като бях ученик – в началото на седемдесетте години – рядко имахме повече от четири часа на ден. Сега като погледнете, децата миат п 6, 7 часа, раници напълнени с книги, дето не могат да ги носят. Връщат се в къщи – дори баща му, математик, не може да му напише домашното, вика дядо му, който е учил някога както трябва математиката – дано да се справи той. Според мен е необходима една цялостна реорганизация на българското ученическо образование, но трябва ясно да му създадат цели: едната – да подготвя хора, които да могат да си правят сметката, и втората цел: да подготвя такива, които да движат българската икономика. Това все още не е станало. Ето защо няма как да сложим добра оценка на българското образование, въпреки всичките усилия на много учени. Поне има усилия, строи се някакъв път. Но посоката е грешна, пътят не ни води към целта, към която трябва да води.

В. ВАСИЛЕВ: Трябва ли да се прекрати практиката да не се пишат двойки?

ПРОФ. Н.ВИТАНОВ: Ами разбира се, че не. И аз съм имал една двойка и, въпреки че бях добър ученик, тази двойка ми подейства много стимулиращо. Бях изоставил ученето по някакъв предмет и като ми написаха двойката седнах и се оправих. Тъй че възпитателното въздействие на двойката е положително. Какво като му напишем една двойка?! Напротив, ще го извадим ученика от тази среда, в която той има всичко и ще го поставим малко да почувства какво е живота. Значи животът не е само шестици и удоволствия. Животът е и неприятности и двойки.

В. ВАСИЛЕВ: Когато аз бях ученик се пишеха двойки. Разбира се, имаше и деца, които повтаряха. И беше особено унизително някой да е повтаряч.Мисля, че сега такова нещо не съществува.

ПРОФ. Н. ВИТАНОВ: Сега гледаме да ги държим в някакъв пашкул. И когато излязат от училището и се сблъскат с живота, на много от тях това не им действа добре. Даже висше образование завършват, но когато излязат от университета не могат да си намерят работа. По такситата съм срещал какви ли не шофьори – социолози, политолози – най-различни хора, с тях особено добре си приказваме. Тъй че има нещо, което трябва да се  промени. Трябва да се промени формулата. Трябва да се промени и цялостната концепция на образованието. Трябва да му се даде нова насока и оттам нататък нещата ще потръгнат. Трябва да се изберат тия предмети, които са наистина важни за развитието на децата.

В. ВАСИЛЕВ: А формулата въобще за движението на държавата?

ПРОФ. Н. ВИТАНОВ: И тя трябва да се промени. Държавата е, представете си го, едно многомерно пространство, в което са качени всичките тия количествени величини и държавата  е една точка, която върви по някаква траектория. И , да речем, ние  искаме да отиде на едно място в това пространство, тя отива на друго място. Следователно, движението и силите, които стоят зад това движение не водят държавата в правилна посока. Ами, трябва да се смени, то е много ясно.

В. ВАСИЛЕВ: Въпросът е, обаче, какво точно трябва да се смени, така че хората да повярват, че това ще подобри живота им, ще дръпне държавата, ще се укрепи.

ПРОФ. Н. ВИТАНОВ: То е просто. Бил съм в Германия, изучавал съм Япония – написах за нея една книга. Сега пиша книга за Китай. Общо взето едно и също са направили там. Направили са пазарната икономика да работи така, щото хората да имат полза от нея. И хората са подкрепяли и са се развивали доста бързо – каквато е социалната пазарна икономика на Ерхард в Германия, в Япония е същото нещо. Сега и в Китай – даже и те го пратя – пазарна икономика с китайски особености, но която е пак социална пазарна икономика. И виждате как и в Германия нещата са се подобрили, и в Япония, а сега и в Китай, а Китай са милиард и половина. В Китай на половината население вече му вдигнаха стандарта – като ходите в Шанхай по централната улица евтина стока няма намерите. Там имат 11 стандарта за качество – на едно място има стоки първо качество, на друго –  единайсето, поевтиничко. Приказката там е така: за каквото си платиш, такова ще получиш. Тъй че трябва да се направи истинска социална пазарна икономика, която тука няма.

В. ВАСИЛЕВ: В Европа има ли?

ПРОФ. Н.ВИТАНОВ: В Европа имаше. В Германия, във Франция. Даже във Великобритания някои неща им ги е правил Кейнс. Обаче в последните години, както виждате, тая работа почва да да изчезва. Скърца, скърца. И ще изчезне съвсем, защото натоварването върху тези системи вече става много голямо, освен това идват и големи количества мигранти /през 2005 г. написах книга за миграцията/, които натоварват социалните системи. Социалните системи не могат да издържат. Затова и Германия въвежда контрол по границите. Виждате какво става по Франция – английският министър-председател отива при Макрон и му казва: много хора идват през английският канал от Франция в Англия, дай да спрем тая работа! А в Съединените щати какво е? Прекрасно знаете какво бяха Лос Анджелис и Сан Франциско едно време. Сега, като тръгнете по големите улици, там са палатка до палатка. Те се радваха в Сан Франциско, че дойде Си Дзинпин, та да се махнат за известно време тия палатки на бездомниците. Това показва, че социалните системи дори в САЩ започват да скърцат и това никак не е добре. Вие сте напълно прав, че когато човек обеднее той започва да мисли за неща, за които не мисли, докато е относително добре финансово и в живота.

В. ВАСИЛЕВ: Много неща трябва да се променят и аз съм съгласен с нашия гост, че това е един процес, при който трябва да използва нещо, което ние сме имали, което Европа го имаше, и което всички напреднали държави са вкарали като модел за своето развитие. Това е социалната пазарна икономика.

ПРОФ. Н. ВИТАНОВ: Да споделя един прост пример със себе си. Някога, някога, по времето на бай Тошо, хората си мислят, че той само е помахвал на манифестации. Но, зад бай Тошо /Тодор Живков/ е стоял един институт по социално управление начело с член- кореспондент Александър Лилов. В настоящия Институт по социология, преди известно време, имаше една докторантка, която искаше да прави анализ на факторите, които действат в различни общини в България. За целта й трябваше една формула от една книжка, издадена от института на Лилов. И понеже не можеха да се оправят, а аз се занимавам с математическа социална динамика, дойдоха при мен – да погледна документите. Така научих за този институт, че е съществувал. Погледнах, прочетох книжката и видях, че хората още тогава са взели тия математики – имаше математически формули от руските книги, а руснаците са ги взели от американците 60-те години на ХХ век. Значи, математиката е била силно застъпена в социалното управление на държавата по ония години, а на преден план е бил Тодор Живков, който трябва маха с ръка. Маха той, но като се прибере, при нег отива Александър Лилов и му казва кое как и защо. Сега има ли такова нещо? Не. Ето нещо, което бихме могли да възстановим, но се оказва, че хората, работили в този институт или са в дълбока пенсия, или са починали и няма кой да възстанови тия математически знания, които са имали тогава. Добре, че бях аз. Не искам да се хваля, ама дойдоха при мен, аз се хванах хванах и ги възстанових. Тоест технологията, по която някога хората са съветвали първите люде в държавата как да управляват.

В. ВАСИЛЕВ: Написали ли сте го това?

ПРОФ. Н. ВИТАНОВ: Никакъв проблем да напиша една книжка, ама тя я има,  тя е написана да тя е написана още тогава.

В. ВАСИЛЕВ: Благодаря на професор Витанов. Особено това, което той каза – все пак, всичко ново е забравеното старо. Ние трябва малко да се поровим в това, което сме загърбили, това, което сме изхвърлили на боклука, за да извадим от там златото, да извадим от там ценните неща, които могат да ни помогнат да си стъпим на краката. Не знам дали не е късно и дали все още имаме сили и възможности.