В четвъртък ООН публикува годишния си индекс за човешко развитие. (Human development reports). Единствената страна от ЕС, която изпада от групата на отличниците е България. Ние заемаме жалкото 68 място в компанията на страни като Барбадос, Гренада и Антигуа. От което следва, че перспективите за развитие на българина са колкото тези на барбадосеца. За сравнение – през 2019г. сме били на 56-то място. Или за 2 години пропадаме с 12 пункта надолу. Румъния, с която не искахме да кандидатстваме заедно за ЕС, защото я смятахме за безнадеждно изостанала, е с 15 позиции пред нас. По два от критериите ни бие жестоко. При тях средната продължителност на живота е 74 год. и 2 месеца, у нас е 71 год. 8 месеца, т.е. българинът мре 2 год. и 4 месеца по-рано от румънеца. Статистиката на ООН е убийствена за нас – през 2019 г. българинът е живял средно 75 г. и 1 месец. Само две години по-късно българинът живее 3 год. и 5 месеца по-малко.
Доходите ни също са чувствително по-ниски от тези на румънеца. За Чехия, Полша, Словакия и Унгария няма какво да говорим. И въпреки това безсрамни политици продължават да ни навират в лицето нахалните си претенции отново да ги изберем, за да съкращават живота ни още по-бързо.
Но унизителната статистика не свършва дотук. По перспективите за човешкото развитие България диша праха не само на ЕС, но, представете си, и на Сърбия, Черна гора, Грузия и даже на Албания. Т.е. и албанският реотан загрява по-бързо от нашия. Сърбите, смазани от санкциите на ООН, ембаргото, разпадането на Югославия и бомбардировките на НАТО, които дори не са започнала преговори за еврочленство, се развиват по-добре от нас – гордите членове на ЕС и Атлантическият пакт. Срам!
Ето я равносметката на жалкия ни преход. Дотук я докарахме. Да се равняваме по Барбадос. Ето ни и прехода – от суверенна държава към второстепенна колония, от развита икономика към суровинен придатък, от космическа нация към развъдник на обслужващ персонал за Запада, от страховита армия към пробита граница, която не може да спре едни голтаци, да не говорим за чужда военна сила. Само надолу и надолу. И кой е виновен? Тъпите и крадливи управници, кой!
И да се пита човек – за какво беше целия зор, преговори, затваряне на глави и на Козлодуй, тези демонстрации на фалшива обич и празна солидарност, защо търпяхме лигавщините на всякакви куневи и клюнови. Защо изживяхме унижението съзнателно да обедняваме, отслабваме, оглупяваме и опростяваме , да коленичим пред Брюксел, да се подмазваме на тези, които са треперили от нас. За какво ни беше ЕС, щом страни, преживели войни и чудовищни сътресения като Сърбия и Грузия са ни изпреварили, докато ние дъвчехме директиви. Нямаше ли да бъдем много по-добре, ако не бяхме в ЕС, но бяхме запазили блоковете на Козлодуй и бяхме построили Белене и Южен поток, ако не си бяхме съсипали селското стопанство, ако не си продавахме земята на чужденци, не внасяхме боклука на Европа и бяхме запазили оръжията си и военната служба, макар и за 3 или 6 месеца?
Ама нали ни махнаха визите, ще гракнат кирливите умно красиви. Глупости, махнаха ги, за да им вършим черната работа. Сърбия, Черна гора, Молдова и ред други държави не са в ЕС, но гражданите им от 2009 г. пътуват без визи из Европа. И ние щяхме да сме така, без да сме в ЕС. Ами еврофондовете? И тука ядец. Според Джоузеф Стиглиц за всяко евро, което ни дава, Брюксел ни прибира по различни пътища 10 евро. Той, нобеловият лауреат за икономика твърди, че сме щяли да сме двойно по-богати, ако не бяхме влизали в ЕС.
Е, какво да правим, да излизаме ли? Разбира се че не, защото ако скочим рязко, ще загазим още повече. Хванали са ни за гушата и ни държат с пари, чрез агентура, стотиците си НПО-та и планини от компромати. ЕС е прекрасна идея, но силно деформирана и ние лошо сме се наместили в нея. Сега трябва внимателно да почнем да се изплъзваме от диктата, да следим обстоятелствата и да следваме една от двете възможни линии на поведение. Ако ЕС започне да се разпада, да се подготвим да си приберем наследството, което му бяхме предоставили, заедно с лихвите. Ако седим и поддакваме, каквато е обичайната позиция на нашите власти, Гърция и Румъния ще оберат каймака и ще ни оставят трохите. А ако ЕС все пак удържи, трябва да отвоюваме правото си да вземаме решения съобразно националните интереси, както прави Орбан.
Как да стане това? Ами ето един пример. Брюксел реши да ограничи визите за руснаци, за да ги тормози още повече. България раболепно се съгласи, въпреки че е против нашия интерес. А трябваше простичко да кажем: Ние не сме в Шенген и руснаците няма да прескочат от нас при вас. Затова ще продължим да им издаваме визи, те важат само за България и това е добре за туризма ни. Приемете ни първо в Шенген и тогава ще разглеждаме въпроса. Мерси. Ако пък американците ни натиснат, да им кажем – а вие защо не премахнете визовия режим за България и ни дискриминирате в сравнение с другите европейски страни. Махнете визите за българи и тогава искайте от нас да не даваме визи на руснаци. Не могат и гък да кажат.
Аз съм убеден, че нямаме никакъв интерес да сме в Шенген, не ме интересува и дали ще ходим до САЩ с визи или без, но съм сигурен, че трябваше да покажем и отстояваме независима национална позиция. Така се търгува на международната сцена. Така те уважават и се съобразяват с теб.
Но ум царува…. С управници като нашите няма как да не пропадаме в индекса за човешкото развитие. Така е от десетилетия. Хвани единия – удари другия. И няма светлинка.
Ето, онзи ден Стив Ханке, бащата на валутния борд предупреди, че идва опустошителна криза и политиките на Кирил Петков/Асен Василев гарантират българска икономическа катастрофа. Бе достатъчно дипломатичен да не каже, че към същия ефект водят и повечето други политически партии. Вие виждате ли в тези, които отново искат властта, капка надежда, че разбират от икономика и ще развият българското производство, че няма да крадат, да изсичат горите, да дупчат Добруджа и наливат отрови в земята ни, че ще защитават националните интереси и ще преведат страната между Сцила и Харибда, т.е. в конфликта между Русия и САЩ, без да бъдем смачкани. Нищо подобно. Говорят едни и същи празни приказки, меки, хлъзгави лафове без покритие и реално съдържание. Лозунгите им – безсъдържателни, обтекаеми, често глуповати. Промяната викат: Да довършим започнатото. Значи да довършат България. Искат да гласуваме за тях, да вземат властта, пък после – после ще видим.
Няма какво да гледаме, ние виждаме. Идва крайно тежък период, не само заради температурите. Ще има хора, които няма да преживеят зимата, предупреди правителственият говорител Кутев. Парите на държавата свършват, основни разходи за тази и следващата година са под въпрос, подчертава министърът на финансите Велкова. За компенсации за скъпия ток до края на годината трябвало да се платят 3.4 млрд. лв, а имало само 2.4 млрд и те свършвали до края на септември. За да се върже бюджета догодина трябвало да се вдигнат данъците или да се орежат разходи за 5 и половина милиарда. И това при планиран дефицит от над 6 млрд. Катастрофа! И като капак на всичко – догодина имало вероятност да не бъдат платени дължимите вноски по външния дълг.
Часът на истината за финансите ни дойде. Ясно стана, че не можеш непрекъснато да харчиш повече, отколкото получаваш и да не свършиш в мизерия. Не може от 2 да извадиш 4 и да настояваш, че си над нулата. Борисов и особено Петков ни заробваха със заеми, по 4 – 500 милиона. Петков се хилеше като пача и дърпаше през месец-два по половин милиард заеми, за да се пише благодетел и да си върже властта. На̀на вас, на̀и на вас, само не роптайте. С чужда пита помен. И овците му ръкопляскаха. Кой знае колко щеше да ни зароби Промяната, ако още беше на власт. Сега дългът поскъпва и само заради по-високите лихви догодина трябвало да плащаме още 307 милиона. Бездна! Как се връщат заеми, които не са инвестирани, а са изядени и окрадени. Някой дава ли си сметка?
Все пак има една надежда. Тя се основава на това, че животът в Европа става все по-напрегнат, с все повече неизвестни. Ето, из Европа се говори, че максимално разрешената температура в жилищата ще е 19 градуса. Във Франция за това щяла да следи специална температурна полиция, нарушителите в Швейцария ги грозял 3 години затвор и т.н. Но това не е големият проблем. Един-два пуловера повече и зимата ще мине. Няма да минат обаче проблемите пред индустрията и селското стопанство. При това поскъпване на горивата европейските икономики, колкото и да е качествена продукцията им, ще станат неконкурентни. В селското стопанство торовете няма да достигат, а в индустрията – суровините. Производството ще падне. Безработицата ще скочи. Очертават се остри социални сблъсъци.
При това положение българските работници ще бъдат сред първите прогонени от европейските си братя. Пък и доста ще поискат да се върнат – ако няма работа и там ги тормозят, у дома е друго – тук и стените помагат. Нищо чудно десетки хиляди българи, подгонени от влошаващите се условия в Европа и Америка да решат да се върнат в Отечеството. Правителството трябва да се подготви да посрещне тези хора с отворени обятия, те да се почувстват в своята държава, да приложат тук опита си, да вложат парите си. България трябва да ги задържи, та да не им се иска да изчезнат отново. Кризата може да разкрие един огромен резерв за решаване на демографския ни проблем и ние трябва да положим всички усилия, за да не го изпуснем. Но трябва да се подготвим отсега.