16 март 2026, „Не се страхувай“

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: В студиото е Радослав Илиев – историк, изследовател, човек, който много внимателно следи процесите, които стават в света и ги пречупва през призмата на историята. Защото, както казваше един умен човек, „историята не се повтаря, но често се римува“. Г-н Илиев, в момента светът е изправен пред огромни предизвикателства. Гледаме Близкия изток, гледаме Украйна, гледаме напрежението между САЩ и Китай. Вие като историк как виждате тези събития? Има ли исторически паралели, които могат да ни помогнат да разберем накъде вървим?

РАДОСЛАВ ИЛИЕВ: Вижте, ние живеем в епоха на тектонични промени. Това, което наблюдаваме днес, е краят на един свят и раждането на друг. Ако трябва да търсим паралели, можем да се върнем към началото на 20-ти век – преддверието на Първата световна война. Тогава също е имало един установен ред, една империя, която е доминирала (Британската), и нови сили, които са искали своето място под слънцето. Днес ситуацията е подобна, но с много по-големи залози поради наличието на ядрено оръжие.

В. ВАСИЛЕВ: В Близкия изток конфликтът изглежда вечен. Но сега като че ли навлиза в една нова, много по-опасна фаза. Защо?

РАДОСЛАВ ИЛИЕВ: Защото Близкият изток вече не е само регионален конфликт. Той е част от глобалното противопоставяне. Забележете, че позициите, които се заемат там, автоматично се прехвърлят и в други горещи точки. Иран вече не е просто регионална сила, той е ключов съюзник на Русия и Китай. Израел пък е „непотопяемият самолетоносач“ на САЩ. Сблъсъкът там е сблъсък на светове. Историята ни учи, че когато великите сили започнат да използват проксита в такъв мащаб, нещата често излизат извън контрол.

В. ВАСИЛЕВ: Какъв е паралелът с днешната ситуация в Украйна и как тези два конфликта се отразяват на глобалната сигурност?

РАДОСЛАВ ИЛИЕВ: Паралелът е в това, че и на двете места виждаме сблъсък на концепции за световния ред. От една страна имаме стремежа за запазване на еднополюсния модел, а от друга – формирането на многополюсен свят. Близкият изток е лакмус за това доколко САЩ и техните съюзници могат все още да контролират процесите. Конфликтът там отвлича ресурси и внимание от Източна Европа и обратното. Това е свързано пренареждане.

В. ВАСИЛЕВ: Вие споменавате в изследванията си и ролята на историческата памет. Как тя влияе на решенията на лидерите днес?

РАДОСЛАВ ИЛИЕВ: Историческата памет е мощно оръжие. В Близкия изток тя е жива. Лидерите там често се позовават на исторически несправедливости, за да легитимират действията си. Когато Израел или палестинците говорят за своите права, те не говорят само за днес, те говорят за хилядолетна история. Проблемът е, че често тази история се пренаписва, за да обслужва текущи политически цели.

В. ВАСИЛЕВ: Вие смятате, че американската хегемония отслабва. Това ли е основната причина за хаоса?

РАДОСЛАВ ИЛИЕВ: Абсолютно. Природата не търпи вакуум. Когато „световният полицай“ вече не може или не иска да налага ред, други сили се опитват да запълнят това пространство. Проблемът е, че преходът от еднополюсен към многополюсен свят никога в историята не е ставал по мирен път. Винаги е бил съпътстван от големи военни конфликти. Ние сега сме точно в този преходен период.

В. ВАСИЛЕВ: Каква е ролята на България в тази сложна игра? Ние като че ли винаги сме на грешната страна на историята или поне така ни казват.

РАДОСЛАВ ИЛИЕВ: България в момента е в позицията на „пешка“, която се мести от външни фактори. Проблемът е, че нашият политически елит няма историческо съзнание. Те не разбират, че интересите на големите сили са временни, а географията е вечна. Ние сме на пътя на коприната, на пътя на енергийните ресурси. Вместо да използваме това положение, ние се превръщаме във фронтова държава.

В. ВАСИЛЕВ: Виждате ли изход? Може ли дипломацията да надделее над оръжията?

РАДОСЛАВ ИЛИЕВ: В историята дипломацията работи само когато има баланс на силите. В момента такъв баланс няма, той се установява на бойното поле. За съжаление, мисля, че тепърва ще виждаме ескалация, преди да се стигне до някакво ново „Ялта“ или „Потсдам“ – споразумение за подялба на сферите на влияние.