Като наблюдавам развитието на събитията не изключвам развръзката на украинската криза да дойде по-скоро, отколкото очакваме. Събрали са се доста обстоятелства, които дават основание за това предположение. Да видим какво загатват те:

Първо, шансовете на Тръмп да спечели нарастват. Победи ли той през ноември, киевският режим, дори да е издържал дотогава, ще рухне. Още повече, че европейците ще са заети с оцеляването на НАТО, може би и на ЕС и надали ще им е до Украйна.

Второ, Зеленски не може да не знае – колкото по-късно започне преговори при влошаващите се за него обстоятелства, толкова повече отстъпки ще трябва да направи.

Трето, преди няколко дена Ердоган призова за подновяване на руско-украинските преговори в Турция и Зеленски, уж съвпадение, бързо кацна в Анкара. Много вероятно е да е започнал сондажи за преговори с Русия, защото Турция е възможно най-добрия посредник между Москва и Киев.

Четвърто, папа Франческо, който има силно влияние сред католиците в Западна Украйна и в Полша, призова Киев да вдигне бялото знаме и да започне преговори.

Пето, руснаците настъпват бавно, но сигурно по цялата линия на фронта и нищо не показва, че украинците ще имат сили да ги спрат.

Шесто, смятаният за украински агент Тагарев, чиито позиции във властта доскоро бяха непоклатими, изведнъж се оказа пред изхвърляне от кабинета. Вероятно е станало ясно, че повече няма нужда от неговите услуги.

Седмо, Виктория Нюланд, архитектката на Майдана и идеолог на русофобията във Вашингтон си подаде (или бе посъветвана да си подаде) оставката от поста помощник държавен секретар. Нищо чудно това да е предизвикано, за да не и се позволи да саботира бъдещите преговори.

И осмо, може би най-важното – нарастват опасенията, че кризата може да предизвика избухване на ядрена война и унищожение на човечеството. Т.е. жизнено необходимо е конфликтът да бъде час по-скоро прекратен.

На пръв поглед, в противоречие с тази теза – че се подготвя началото на преговори за Украйна – е позицията на Макрон, който не изключва, а това значи замисля, изпращането на френски войски начело на някакъв многонационален корпус в помощ на Киев. Как ще се бият с руснаците, при това на техен терен? Ами този корпус ще бъде унищожен както бяха смляни навремето румънските, унгарските, френските и италианските дивизии на Източния фронт. Германците нахлуха с 200 дивизии и 3.5 милионна армия и пак ядоха жесток бой, а Франция надали може да събере и една десета от тази армада. Не си ли дава сметка Макрон за съотношението на силите, не вижда ли, че е сам, чувал ли е за Бородино, що за безумни приказки? Ходът му обаче може да е много добре премерен. Първо, показва стремежа на Франция да стане лидер на ЕС. Англия е вън, Германия слабее, Италия е извън класацията. Второ, заявеното намерение за военно присъствие в Украйна би му послужило като коз при бъдещите преговори. Добре, няма да пращам войски, но искам да получа еди-какво си – може да бъде френската формула. Още едно потвърждение на тезата, че часът на преговорите наближава и Париж може да си е направил по-добре сметката от другите европейци.

Дали прогнозата за скорошни примирие и преговори ще се сбъдне зависи от много фактори. Би било много добре, но на война политическата логика често се пречупва от събитията на бойното поле. Дори прогнозата да се потвърди в следващите седмици, трябва да се има предвид, че примирието обикновено се предшества от кръвопролитни сражения за заемане на по-изгодни позиции на масата за преговори. Така че опасността от буря преди затишието продължава да виси над Европа.