проф. Иво Христов пред „НЕ СЕ СТРАХУВАЙ“, на 3 октомври 2022

***Накъде след 2 октомври? Анализ на резултата от изборите в България
***Разломът на световната конструкция е необратим, какво следва?
***Закопава ли Украйна Европейския съюз?
*** Дугин набеляза 3 сценария : 1. Победа на Запада и разпад на Русия, 2. Ядрена война и унищожение на човечеството 3. Победа на Русия и разрушаване на създаденото от Запада устройство на света. Кой е най-вероятен?

 

В. ВАСИЛЕВ: В студиото е проф. Иво Христов, няма да Ви го представям, бил е няколко пъти наш гост и винаги неговите оценки и коментари са се наблюдавали с огромен интерес от всички наши зрители и са предизвиквали много силни реакции. Сега се намираме в нещо като “Благодатният четвъртък” на Стайнбек за коментари, защото има толкова много неща: има речта на Путин, има нашите избори, има саботажите на “Северния поток” и сега излезе нещо, което е съвсем ново, затова да започнем с него. Имаше преди време едно съобщение, че Полша искала един трилион и триста милиарда долара от Германия за репарации от Втората световна война. Тогава Ярослав Качински каза, че Берлин не се е разплатил за своите престъпления срещу Варшава. И днес Външно министерство на Полша е изпратило нота на Германия, с която си иска парите. Трилион и триста милиарда?! До какво може да доведе това?

И. ХРИСТОВ: До приключване на Европа! Не че тя не работи много в това направление, но очевидно някой индуцира процеса да става по-бързо.

Какво беше казал още Чърчил мисля, че „Полша, това е хиената на Европа”. За полската роля в разпалването на Втората световна война много не се говори, защото тя зае благополучно ролята на жертва. Но никой не говори за големите усилия на полския елит, начело с Пилсудски, било самостоятелно, било да уговарят Германия, било за да нападнат Германия, особено в началото на 20-те години. След това – упоритото нежелание на Полша да използва съвместните френско-британско-съветски гаранции на Чехословакия, които доведоха до Мюнхенското съглашение, в което Полша също участваше в разделянето на Чехословакия, Тешинската област – това трябва да се каже ясно. Въобще Полша е страна, която отвъд, разбира се, многото жертви, които е дала по време на Втората световна война, има една меко казано амбивалентна роля и в следвоенния период (след Първата световна война), така и сега виждаме нейната роля и в Източна Европа, в Украйна и в огромното й желание да разпали конфликт, в който – аз не мога да разбера, тези хора явно са лишени от всякакви инстинкти за самосъхранение – те ще изгорят първи, буквално, на 100%.

Сега конкретно по темата. Очевидно, че този полски демарш е възможен само защото някой им е подсказал това. Каквото и да си говорим, 40-милионна Полша не е в състояние да изпраща каквито и да било ултиматуми на 85-90-милионна Германия. Дори някога победена, смачкана, все още окупирана,  недостатъчно суверенна и т.н. Очевидно, че някой подсказва на Полша тази позиция за ново изостряне на отношенията с Германия. Не им стигат отношенията с Русия, а сега и с Германия.

Очевидно, че далечният прицел е да се изпълни основният принцип на алнглосаксонската геополитика, което много пъти сме си го говорили във Вашето студио, а именно никога, по никакъв начин източната сила Русия и централноевропейската, и въобще европейската сила – Германия – не само че по никакъв начин не трябва да бъдат в никакви симбиози – икономическа, политическа, енергийна, военна,  но те трябва да бъдат държани поотделно, смачкани поотделно. И мисля, че по отношение на Германия това върви с пълна сила. Разбира се, това става с буквално имплантиране вътре в германския управляващ елит на послушни марионетки – това е повече от ясно. И с все по-ниско качество, забележете. Къде беше Кол, къде е Шолц – само погледнете на ниво чисто антропологически какво представляват тези хора. На второ място, разбира се, е цялата идиотска политика на европейски санкции срещу Русия, която, както знаем, удря основно срещу Европа, основно срещу Германия. Ликвидирането на всякакви възможни руски доставки – евтини и сигурни –довежда, в крайна сметка, до лишаването от конкурентоспособност на германската икономика, която е моторът на Европа. И оттам – превръщането на Европа в суровинен, военен и политически придатък на САЩ. Последното – взривяването на двата потока, “Северен” и “Южен”, това беше повече от ясно. И сега и това. Очевидно, че Полша играе ролята на ръжена, с който някой ръчка полуумрялата германска мечка.

Но ако погледнем нещата от юридическа гледна точка, щом Полша иска репарации от Германия, вероятно, щом този въпрос е решен доста отдавна, някои хора могат да си спомнят и за това, че 1/3 от днешна Полша е върху немски територии. Щом това е така, може би за да имаме, така да се каже, взаимно разплащане и разчистване на проблемите от Втората световна война, може би Западна и Северна Полша, именно Силезия и Померания, заедно с Данциг би трябвало да бъдат върнати на Германия. А Полша може би трябва да си поиска териториите, които са на изток, тъй като днешните граници на Полша са такива, защото така Сталин беше наредил и беше извоювано с кръвта на 600 хиляди съветски войници. Щом ще разместваме отново пластовете, тогава може би Полша трябва да се измести на изток и Германия също да се измести на изток в своите “естествени” исторически граници. Това е кутията на Пандора! Тези хора, които предприемат това нещо, много добре знаят какво целят. Това е началото на края на Европа!

В. ВАСИЛЕВ: Още повече, че и други страни сега ще започнат да си правят сметките: Сърбия има основания да иска същите, може би огромни репарации от Германия.

И. ХРИСТОВ: Не само към Германия! Помислете си: ако поставим въпроса по този начин, знаете ли примерно, че от Адриатика на бивша Югославия, нещо, което в момента е Хърватска, има депортирани 2 млн. италианци? Че огромната част от собствеността в крайбрежните територии на Словения, на Хърватия, даже и на Черна Гора са италианска собственост? Ами ако поискаме репарации в това отношение? Италия към Хърватия, Хърватия към Италия, Словения? Разбирате ли за какво става дума? Ами ако поставим въпроса така, то би трябвало да поставим въпроса и за репарации към Австрия, тъй като тя е част от Райха. Разбира се, че Австрия след войната осъществи един от най-щастливите си номера в геополитиката, и то, защото това беше допуснато от Великите сили. От страна, съучастник във Втората световна война, се превърна в страна, жертва на Германия. При положение, че огромна част от германският елит на Третия райх са австрийци, че от 12 дивизии на SS 6 са австрийски. Всеки, който е запознат с историята, много добре знае как се формират дивизиите на SS, какви качества се изискват от тях – физически, ментални, идеологически и т.н. Само един Хайдрих, Хитлер, да продължаваме ли – Ото Скорцени.

Така че, някой съзнателно отваря кутията на Пандора, която беше затворена с огромна кръв и жертви преди повече от 60 години.

В. ВАСИЛЕВ: То и ние имаме какво да искаме от Германия, защото германците не са ни платили нищо от това, което са грабили от нас по време на Втората световна война като съюзници на Германия. Това са храни, продукти и всякакви други индустриални произведения и т.н. Между другото, когато идва краят на войната, Германия е победена и след мирния договор ние си искаме парите, само че Западна Германия казва: «Вие си имате Източна Германия, търсете си ги от тях». И нашите млъкват.

И. ХРИСТОВ: Има едни клирингови спогодби още 1939-40-та година, даже малко по-рано, и тъй като Германия, поради липса на конвертируема валута тогава – райхсмарката, след голямата икономическа криза 30-те години се договаря с голяма част от страните от Централна Европа, в това число и с България, в това число и с Югославия, която много хора са забравили, че е страна, подписала Тройния пакт, тя е била съюзничка на хитлеристка Германия и Италия, просто там става военен преврат, бива свалено правителство и тогава Германия напада Югославия. В тези клирингови спогодби всъщност Германия прави какво – тя всъщност взема суровините на цяла Централна и Южна Европа, от които немската индустрия има огромна нужда, срещу което тя, разбира се, предоставя основно оръжие, защото победени страни като България от Първата световна война – българската армия се превъоръжава 30-те години с германско оръжие, защото никой друг не ни дава, това е повече от ясно. И, разбира се, с машини, доколкото и както ги има, това е повече от ясно, и с уговорката, че, разбира се, всички тези взаимни претенции по клиринговите спогодби ще бъдат уредени след Втората световна война, тъй като Германия се вижда победител.

В. ВАСИЛЕВ: Ако оставим тази тема настрани и се взрем в това, което сега ни залива, как оценявате, как ще коментирате речта на Путин в петък? /30 септември 2022 г./

И. ХРИСТОВ: Това, съвършено накратко, беше декларация,  че светът, който ние познаваме в последните 30 години и, в който свят Русия беше превърната в суровинен, технологически и човешки придатък на западното ядро, приключи. И както казва един от основателите на науката «Геополитика»  – Халфорд Макиндер: «това е битка на континентите.» И тя започва. Той го е казал по повод на Първата световна война. Това е битка на континентите. Разбира се, тя ще бъде трудна, дълга, жестока, много жестока. За съжаление, бойното поле на тази битка ще бъде може би Европа и тя ще пострада най-много, както винаги. Разбира се, това, което се случва в Украйна – Украйна е шахматна дъска, върху която геополитическите играчи разиграват своите етюди, това е повече от ясно, за сметка, разбира се, на народа, както винаги и навсякъде е било. Опасявам се, че това ще стане и за наша сметка. Много хора тук си живеят в някакъв измислен свят и смятат, че това въобще не ги засяга. Това се намира само на 250-300 километра от нас! Което е едно нищо, от гледна точка на съвременните средства за водене на война.

Разбира се, че тази реч на Путин беше реч както за навън, така и за вътре, защото според мен грамадната битка тече вътре в руския елит в момента. Русия води странна война в Украйна. Защото това не е война в истинския смисъл на думата. На шестия месец от започването на така наречената «специална военна операция», в противоречие с всякакви учебници и военни правила, не е унищожена украинската инфраструктура, не е унищожена и украинската комуникационна инфраструктура, не е унищожена и украинската енергийна инфраструктура. Русия изправно доставя нефт и газ на Украйна. Някакви олигархични, неясни с какъв мандат субекти, да речем като Абрамович, участват в преговори, неясно по какъв начин, като тези в Истанбул, ако си спомняте – никой не дава обяснения за това. Не е ясно по каква логика, при положение, че имате 5 млн. под оръжие в момента контрактници /договорни войници/– в армията, в службите за сигурност, в Росгвардия, в Министерството на извънредните ситуации и т.н. Имат 1 млн. души, които са в момента контрактници в руската армия, вие обявявате мобилизация и вкарвате 300 хил. човека, които трябва да ги вкарате, едва ли не, на първа линия в Украйна! Някой цели социален конфликт вътре в Русия.

В. ВАСИЛЕВ: И това са среди вътре?

И. ХРИСТОВ: Естествено! Това е повече от ясно. Някой иска Русия да претърпи болезнено, но ограничено военно поражение, което да доведе буквално, като бикфордов шнур, до взривяване на социалните пластове вътре и вече има такова нагнетено голямо напрежение в руското общество, било свързано с мобилизацията, било с огромното неудовлетворение от начина, по който се водят въобще военните действия в Украйна, било поради ограниченията – икономически и всякакви други. Създаването на ситуация, която много напомня на 1916-17-та година, когато беше ликвидирана Руската империя, под, разбира се, абсолютно благите и на пръв поглед справедливи искания за хляб, земя и мир. В крайна сметка идеята каква е, тя е много проста и ясна: руската олигархична управляваща върхушка никога няма да отиде срещу собствения си интерес. Това е типична компрадорска върхушка, както сме учили на страните от Третия свят, която е тясно икономически и суровинно свързана със Запада и поради тази причина тя не може да води война със Запада. По определение, а тя е на власт в Русия, или поне частично на власт в Русия. Следователно, мисля, че по-голямата битка се води на «Старая Площадь», а не в «Красний Лиман».

В. ВАСИЛЕВ: Не е ли същото положението и в Китай?

И. ХРИСТОВ: Абсолютно сте прав! Но там страната е много по-непроницаема, поради културни, лексикални, информационни и всякакви други причини. Китай е далеч по-затворено общество във всяко едно отношение. Но се направиха опити, с този анонс, който беше направен точно по най-добрите традиции на психологическата война, за военния преврат срещу Си Дзинпин, че той бил поставен под арест и т.н. Тези хора очевидно не си дават сметка, че все пак има и хора с акъла си. Си Дзинпин е част от военната върхушка на Китай, той е действащ генерал от Китайската народоосвободителна армия, цялата негова биографична кариера е кариера на военен, който едновременно с това развива и своята партийна кариера като такъв. Той е представител на Китайската народоосвободителна армия във висшите сфери на властта в Китай. Не може Китайската народоосвободителна армия да свали собствения си представител, това е повече от ясно! Ясно е каква е целта. Наближава конгрес, драматичен конгрес, на който, ако той стане за трети път председател на Китайската компартия и генерален секретар на Китайската компартия, това означава, че Китай ще продължи курса си на еманципация от западното ядро, което очевидно ще изостри отношенията и в Южнокитайско море – не само Тайван, но и плитчините, ще се върви към съюза с Русия, който практически съществува. И, разбира се, това означава, че вътрешната пета колона, далеч по-мощна и богата от руската такава – така наречените „китайски комсомолци“, както ги нарича известният китаист Гаврилов, т.е. върхушката – икономическа, полититическа, донякъде и от службите за сигурност, – която е свързана основно със САЩ и със Запада, това са от крайбрежните райони и от Южен Китай, очевидно, че тя ще изгуби тази битка. Следователно основната битка се води, грубо казано, не на линията на фронта, а вътре е фронта, в съответните страни.

В. ВАСИЛЕВ: Но отвън наблюдаваме един разлом в световната конструкция, ние сме една земя, но на два свята се разделяме…

И. ХРИСТОВ: Абсолютно вярно! Точно така е. Затова всъщност се правят тези опити за, как да кажа, внасяне на дисбаланс срещу силите, които са в състояние да поставят под въпрос досегашния световен ред. И това е повече от ясно, защото очевидно е, че Запада в сегашния му вид, като под Запада се разбира Северноатлантическото ядро, още по-ясно – това е Северна Америка и част от част от Западна Европа, ако трябва да бъдем съвършено точни Британия, преди всичко, може би Нидерландия донякъде. Във всичките тези случаи очевидно се върви към преконфигурация за едните, за да спрат процеса на разпада на еднополярното господство, за другите – да ликвидират този ред, който досега съществуваше на еднолично господство на САЩ, по-скоро на финансово-олигархическите върхушки, които са си избрали, както се казва, място за преживяване и адресна регистрация САЩ.

Та, във всичките тези случаи всъщност, каква е американската стратегия: очевидно да не се допусне двете сили Русия и Китай да се еманципират, защото това означава загуба на Евразия – автоматически, веднага, на секундата. От друга страна, как може да се случи това, при положение, че в абсолютно изражение ресурсите на световния хегемон отслабват. Това той го правеше няколко пъти досега – отлагаше тази задача, вместо да се занимава, грубо казано, с дълбоки вътрешни реформи на изключително болното американско общество, те са се научили да си изнасят проблемите навън и за сметка на света да осъществяват, така да се каже, своето оцеляване. Така беше Първата световна война, така беше Втората световна война, така стана след разпаднатия Съветски съюз, като те си отложиха системните проблеми като буквално погълнаха и разкостиха Източна Европа и бившия Съветски съюз. Т.е. гарантираха си едно 30-годишно отлагане на терминалните проблеми. Сега те идват отново. И какво направиха? Те просто в момента разкостват Европа.

В. ВАСИЛЕВ: Сещам се за една фраза на Рейгън, с която той сложи началото на много процеси в съвременния свят – когато нарече Съветския съюз «Империята на злото». Сега Путин им го върна, като нарече САЩ «сатанисти». Като че ли топката се прехвърля.

И. ХРИСТОВ: Това са, както се казва, невероятните куриози на историята. Как беше: «Ако искате да разсмеете Бога, съобщете му за своите планове за живота». Нещо такова се случи и в момента, да.

В. ВАСИЛЕВ: Как оценявате това, което стана вчера: изборите в България, резултатите от изборите, могат ли да ни дадат те някаква надежда, глътка въздух или просто това е един фарс, който се разигра пред хората, за да се намали напрежението?

И. ХРИСТОВ: Ако не Ви уважавах безкрайно много, щях да Ви кажа: «Нямате ли други въпроси, по-сериозни въпроси?»

Знаете ли, аз съм спрял от известно време да се интересувам и да се вълнувам, не че, разбира се, не ги следя, от така наречената вътрешна българска политика – то е оксиморон. България е жалка територия със затихващи функции, която няма нито вътрешна, нито външна политика и не може да има по определение. Имаме сблъсък на едни кoтерии, които са се самонарекли «политически партии», които разиграват фарсове пред все по-маргинализираното население. На това му викаме «българска вътрешна политика», ако не знаете. Там едни са сложили етикети ляво, дясно, център и, разбира се, това се разиграва пред едно действително умиращо общество. Вие го казахте във вашия анонс, мога само да го повторя, даже вече имам чувството, че съм станал досаден: България има жалки икономически възможности, България е деиндустриализирана страна, България не може да се изхранва – страна, която е хранела половината социалистически лагери и половин Европа. България не произвежда нищо, което е високотехнологично, българските нови генерации са абсолютно неграмотни, имаме сринато основно, средно и висше образование по определение, ние нямаме здравеопазване, кризите с медицината го показаха, това е най-бързо умиращият народ не само поради „прекрасния“ живот, който живеят, а поради липсата на каквато и да била медицина в тази страна.

На следващо място, България е с все по-варваризиращи се социални връзки и отношения. Забележете отношенията между хората, забележете как се държат. Това лято ги гледах на плажовете – имах чувството, че гледам филма «Планетата на маймуните 2». Примитивни – антропологично израждане на нацията, буквално! Един мой приятел се завърна от Канада, там беше живял повече от 20 години, и като дойде каза: «Това не е страната, която съм напуснал!» Физически не е тази страна! Разходете се с очите на човек, който е чужденец и поглежда към българските реалности: вижте българските пътища, вижте българските градове, вижте пълната разпасаност и липса на елементарна дисциплина в тази страна, във всяко едно отношение. Дали ще бъдат така наречените проблеми с емигрантите, или ще бъдат проблемите с наводненията в Карловско, или ще бъдат нещо друго, да речем дивашкото убиване на хора по улицата от – директно ще го кажа – наркомани и дебили, във всички тези случаи зад външната уж разнопосочност на тези случаи се крие обща вътрешна причина – пълен разпад на това общество. Ако някой ми говори например, че наводненията в Карловско са се случили, защото имало климатични промени, започвам да се смея с глас. Не, има разпаднали се структури, там се сече дивашки, сече се дивашки, защото нямате индустрия. Като нямате индустрия, започнахме да приличаме на папуасите в Папуа, Нова Гвинея – сечете ресурса и изнасяте гората, защото друго нямате. Никой не мисли, че това довежда – защото през лошия социализъм целият Южен Балкан е бил залесен, гледайте снимки от преди 44-та година – голи като тъпан баири на Южна Стара планина, всичко това е залесявано при лошия комунизъм. Всичко това в момента се сече, оттам се създава ерозия, оттам се унищожават водосборните басейни, оттам – сложните системи на хидротехническите системи, които бяха изградени по времето на социализма не се поддържат, защото не могат да се поддържат по определение и т.н.

Емигрантите, така наречени. Вие разбирате ли що за страна сме ние, при положение, че 10 хил. души, като се съберат в Одрин, все едно ние тук трябва да обявим военна опасност, защото знаем що за стока сме. Ние нямаме служби за сигурност, ние имаме разкапана система за контрол на границите, корумпирани вътрешни органи – какво искате повече да се случва на този терен? Чак съм изненадан, че още не са ни отнесли. Не са ни отнесли, защото Ердоган не го е поискал.

Вие казахте, че нито един от кандидатите за славата не е поставил въпроса как ще връщаме парите по време на предизборната кампания. Аз не чух нито един да отговори и по другия въпрос: излязоха данните от зрелостните изпити преди две седмици – 50% двойки! 50% двойки по български език и литература! Аз, като човек, който идва от системата на образованието, знам, че това са по занижени изисквания и стандарти. Двойките са много повече! В 25 училища 100% са двойките. Вие с тези генерации какво бъдеще имате, освен на Папуа, Нова Гвинея? Ами ние сме там вече!

В. ВАСИЛЕВ: Това може ли да е естествен процес?

И. ХРИСТОВ: Не, това е ръкотворен процес, който веднъж обаче пуснат, така да се каже, по собствената си инерция, има собствена логика на саморазвитие и нещата стават абсолютно неудържими. В новото разделение на труда, в което бяхме сложени преди 30 години, никой нямаше интерес тук да има развита страна. Другото е следствие. Как точно ще стане като технология, какви негодници ще извършат това, 5-та колона или ние ще си създадем такива, това вече са само подробности от пейзажа. Резултатът е този! Когато ти си залепен като периферна територия на друг индустриален, културен, политически, военен и всякакъв друг център, той няма интерес теб да те има в никакво друго качество, освен в качеството ти на територия – тя е важна.

В. ВАСИЛЕВ: Ние на един център ли сме залепени, защото ми се струва, че сме на много?

И. ХРИСТОВ: Един основен, а той, разбира се, може да донесе плячката на васалите. Тъй като суверенът отслабва, господарят отслабва, нищо чудно по-малките хиени, или по-едрите хиени, да се опитат да отмъкнат плячката. Защото, както се казва, когато излезеш като жертва, ще те изядат.

В. ВАСИЛЕВ: Пак да се върнем на световната политика. Дугин изброи 3 сценария за това, което следва. Единият е ядрената война. Вторият е победа на Украйна, т.е. поражение на Русия. И третият, разбира се, е поражение на Запада.

И. ХРИСТОВ: Да започна от втория, ако искате. Значи победа на Украйна, не означава победа на Запада, това е повече от ясно. Защото Украйна е острието и пушечното месо на Запада и той ще воюва, като използва кръвта на едни руснаци срещу други руснаци, това е повече от ясно. Разбира се, когато говорим за победа на Украйна срещу Русия, това означава разпад на Русия, защото веднага ще се задействат процесите на деструкция в страната, това е повече от ясно. Ако се говори за първия вариант, следователно победа на Запада и победа на Украйна, те са синоними. Разбира се, възможен е и другият вариант – победа на Русия, но това ще бъде по-скоро примирие между две военни активни действия, нищо повече.

И третият вариант, който е ядрена война, той става все по-реален. Отначало си мислех, че е по-скоро опит да бъде сплашен потенциалният, реалният противник, сега като гледам нещата са вече много сериозни. Не изключвам провокации на територията на Украйна с тактическо ядрено оръжие, което да доведе до задвижването на спиралата на размяната на удари. Не знам защо някои на Запад, особено в Европа, са решили, че ако Русия тръгне да използва ядрено оръжие, тя ще го използва ограничено само срещу Украйна. Защо пък трябва да го използва срещу Украйна, като и най-малкото дете знае за „розата на ветровете“ –  ако взривите атомна бомба в Киев, образно казано, вятърът ще донесе радиоактивния прах в Русия, не в Запада – т.е. Русия ще се самоубива.

Следователно идеята е друга, може би: някой много иска Европа да изгори в този ядрен пламък, но никой не си дава сметка, че ако започне ядрена война, първо, тя не може да бъде спирана, тя има собствен елемент на ескалация и то вътре, в рамките буквално на час. И второ, че очевидно, както ни беше казано и всеки, който е дори малко запознат с тази материя, знае, че веднага ще се стигне до размяна на ядрени удари срещу двете основни държави – между Русия и Америка. Каква е Европа, че тя се вре в това?

В. ВАСИЛЕВ: Путин вече беше казал, че ще бъдат ударени първо центровете на вземане на решения.

И. ХРИСТОВ: Това е ден 1-ви на съветската ядрена доктрина! Това е още от 1950-та година, от взривяването на първата съветска атомна бомба 1946-та. Така че не виждам какво откриват топлата вода сега. От едната страна имаш държава, която има 6 хиляди ядрени заряда, тя ще се занимава с измислена Полша или с някаква си Германия! Естествено, че ще ги изстреля там, където трябва. И върви сега една руска военна подводница, в момента в Бискайския залив, «Белгород» се казва, което вдигна на крак всички западни служби, защото се оказа, че «Белгород», всички знаят коя е тя, носи ядреното торпедо «Посейдон». Интересно накъде отива? Върви в западна посока.

В. ВАСИЛЕВ: Може да спре там, в Бискайския залив?

И. ХРИСТОВ: Не, не, тя ще спре малко по-нататък, а самото ядрено торпедо «Посейдон» може да бъде монтирано някъде в дълбочина – да речем на 6-7 километра – и когато му дойде времето и то бъде взривено, то да предизвика цунами, което да унищожи цялата крайбрежна полоса на САЩ. Това ли искаме?!

В. ВАСИЛЕВ: Макрон имаше идея за създаването на една широка европейска общност, това не е ли опит по някакъв начин Европа да се еманципира от САЩ?

И. ХРИСТОВ: Не. Макрон не е фактор за това. Ако това го беше направил, да речем, генерал де Гол или дори Валери Жискар д’Естен – разбирам. Макрон е човек на световната финансова олигархия. Каква еманципирана Европа, Господи! Ние виждаме поведението на Франция, когато се разгоря въобще Украинския конфликт. Франция беше една от страните гаранти по Минските споразумения – не си мръдна пръста, заедно с Германия, ако си спомняте. Така че това са, как да кажа, пози за пред публиката, нищо повече.

В. ВАСИЛЕВ: А «Посейдон» не е поза, драги зрители! Това е разликата. Благодарим на проф. Христов за този много интересен разговор!