Терористичния акт в Москва отмести за момент вниманието от позора, който миналия понеделник заля участниците в нашата правителствена сглобка.

Да пробуташ на президента фалшив списък с имената на бъдещите министри, да се подиграеш с Конституцията и да се орезилиш пред целия народ е падение без аналог дори в привикналата на политически подлости Европа. Нагледахме се цяла седмица на сръдни, пазарлъци, ултиматуми, обиди и закани. Цирк. То не бяха заклинания – никога Асен Василев няма да е министър, не- ще бъде; не щем Тагарев, не, той ще е; не бяха срокове – искаме отговор до 9 часа, после до 12, после до когато решите, не бяха фасони на обидена кралица – искаме извинения, писмено,няма да Ви дадем и т.н. ППДБ изглеждаха непреклонни и все по-нахални, уверени, че от американското посолство няма да допуснат провала на преговорите. Ядец!

И вчера г-жа Габриел хвърли кърпата. Отиваме на избори, каза тя. Това, разбира се, може отново да е предпоследна позиция. Не е ясно дали Борисов няма да изненада с някой нов фокус. Не се знае какво мисли американското посолство и дали няма да кресне за компромис. Защото, както потвърди вчера Вежди Рашидов, ПП е скъпоплатен проект на Америка за България. Дошло ли е време да ги захвърлят в тинята, толкова пари да отидат на вятъра. Горките САЩ, да им се чуди човек, велика държава, с неограничени ресурси, а какви негодници избират да им вършат работата.

Но и какъв компромис да се постигне когато управляващата клика е съставена от толкова разнородни елементи. Колкото и да са евроатлантически обсебени, колкото и жаждата да властват и да крадат да ги обединява, разликите между тях са твърде много. След 12 – 13 години на власт ГЕРБ са напълнили гушите, обуржоазили са се, бягат от резките движения. Гледат да стоят по-далеч, от Магнитски и от нашия Наказателен кодекс. Партньорите им от сглобката са различни – по-млади, по-алчни, по-продажни и лъжливи, нетърпеливи да докопат кокала. В същото време – по-глупави и неопитни. Черна завист ги мъчи, че ГЕРБ са обрали каймака. И на тях им се искат кюлчета и пачки. ГЕРБ са по-близки до Европа, ПП са продукт на американците. Няма как политическото кръвосмешение между такива братовчеди да не роди урод. С този род деформации беше правителството Денков, такова щеше бъде и това на Мария Габриел. Но тя не отстъпи. Държа се достойно. Дали беше подлъгана с фалшивия списък, дали и го бяха дали, без да и кажат, че другата страна не е съгласна вече няма никакво значение. Може да е тропнала по масата на ГЕРБ, може да е показала характер, може да са искали да я подхлъзнат. Все пак тя, единствена от цялото обкръжение на Борисов, свети със собствена светлина и може в един момент да го е заслепила, което той никога няма да преглътне. Не случайно и натрапи за оръженосци трите си най-верни амазонки. Сега предстои да видим доколко те ще опазят стола на Борисов, ако Мария Габриел се загледа в него.