Започна новата учебна година. Предишната завърши със забележителен резултат, невиждан и нечуван в историята на българската просвета. В 27 училища на матурата по български език и литература /БЕЛ/ нямало нито една тройка, посочва проучване на Института за пазарна икономика /ИПИ/. Не, защото бележките са били четворки, петици и шестици, както може би сте си помислили, драги зрители. Във тези 27 училища всички оценки по родния език и родната литература са двойки. Слаб 2. Няма една тройка. Т.е. всички зрелостници в тях са приключили средното си образование неграмотни. 12 години учене и излизаш неук. Никога, откакто Кирил и Методий са изобретили азбуката ни, по българските училища не е имало такъв резил.

Чак пък да няма и една тройка? Дотам! Източниците на тези сведения са по-скоро достоверни, а и ако не бяха верни, МОН трябваше да реагира, да ги опровергае, най-малко. Не сме чули нищо такова, което ни кара да вярваме, че цифрите отговарят на истината.

Но може би още нищо не сме видяли. Падението не е изолирано, то е повсеместно. В още 305 от 950-те училища, колкото има в страната оценките по този предмет са между 2 и 3. Т.е. сред едната трета от абитуриентите сигурно не малко вече се подписват с кръстче. Наранено бе не само просвещението. Много пострада и възпитанието, което училището даваше на децата. То се деформира, опростя и отстъпи в битката с улицата.

Ето го резултатът от реформата в образованието, от смяната на учебници, от гоненията на учители, от намесата на всякакви чужди институции и елементи като Америка за България и ред соросоидни организации. Махнаха техникумите и професионалните школи. Цензурираха Ботев, Вазов, Дебелянов, Смирненски, Вапцаров, изхвърлиха от учебниците Балканджи Йово, префасонираха историята, за да я превърнат в политическа просвета.

Какво можеха да ни дадат тези чужди влияния, след като знаем, че когато германският император е говорел по немски само с конете си, а дворяните му са се срамували от езика си и са ползвали латински, Кирил и Методий създават и разпространяват българската писменост. Сега обаче това сравнение е политически неудобно, не толкова защото се свързва с Георги Димитров, а понеже показва колко по-напред сме били от тези, които сега ни учат коя е топлата вода.

Но едното зло, знаем, не идва само. Рязко намалява и броят на учащите се. Тази година в първи клас са били приети 57 000 деца. А само преди пет години, в 2017 г. училищният праг е бил прекрачен от 75 000 първолаци. Или 18 000 деца по-малко. Минус 22 %. Само за пет години. Стопяваме се с гигантска скорост, изчезваме като народ и цивилизация, разтваряме се безследно сред милиардите други човешки същества. И нищо! Чули ли сте някой да изложи конкретни мерки за оцеляването ни като народ, за възпиране на негативните тенденции. Тук таме някои споменават демографската катастрофа, колкото да не ги обвинят в безчувственост за националните проблеми. По-голямо внимание се обръща на плана за възстановяване, защото там има пари, оттам ще може да се краде.

България може да изчезне след 20 години, но дотогава тези, които искат да ги преизбирате, ще са си напълнили здравата гушата и ще се преселили в чужбина, заедно с челядта.