Президентът Радев покани Корнелия Нинова да състави правителство в рамките на 48-то НС. Смята се, че тя няма да успее. Но Нинова го взе, основателно, защото мандатът може да стане трамплин за представянето на БСП на следващите избори. Има такава възможност. Има и опасност мандатът да се превърне във воденичен камък, който да завлече партията още по-надолу. Зависи от тактиката, която ще се избере.

Да видим какви са вариантите.

Вариант едно. БСП води преговори с другите парламентарни сили. Безрезултатно. Връща мандата. Ни прилив, ни отлив при следващите избори.

Вариант две. Пак води преговори, но вече търси компромис. Другите партии търгуват подкрепа срещу приемане на техни позиции. Едни искат още оръжия за Зеленски, други – обратното. Едни са за Уестингхаус, други – за Белене. Едни ще махат главния прокурор, други ще го бранят. Едни искат регионалното министерство, други – земеделието, трети – екологията. Там са парите. Никой не ще външно. Едни бързат да прилапат парите по плана за възстановяване, други искат процесът да се забави, за да могат после да докопат парите. И повечето искат да крадат. Представяте ли си какъв тюрлю гювеч би бил компромисът, срещу който БСП би получила подкрепа в НС. Каква мазна, блудкава, противна и нетрайна каша. Който я помирише, ще получи разстройване. Всяка от съставките ще крепи правителството, докато не реши да го бутне. Изтъкнах си платното, ритнах ти кросното. Това може да стане след месец, два, най-много три. Животът на подобно хипотетично управление не може да е по-дълъг. И БСП ще излезе от осъществения мандат сломена, омаломощена, загубила много точки заради отстъпките в името на властта. И на следващите избори ще и се наложи да изпие горчивата чаша на поражението.

Има и вариант три. Води преговори, обяснява, изслушва, увещава, но не обещава нищо. Знае, че няма да има подкрепата на 121 народни представители. Но не връща мандата, а обявява правителство на малцинството. Има правото да представи от парламентарната трибуна програмната декларация. И тук прави големия удар. Декларацията съдържа всичко това, което мнозинството българи искат – без значение дали харесва на Брюксел, на Вашингтон или на Москва. Излага само това, което отговаря на националните интереси. Обявява се за отлагане на еврото, възстановяване на връзките с Русия, обещава едноцифрена инфлация, довършване на Белене, никакви мигранти, недопускане на джендърщини, скок в селскостопанското производство, пресичане на дъмпинговия внос, стимули за българските производители, болниците се връщат към хуманната си мисия и престават да са търговски дружества, възраждане на българското образование и на патриотичното възпитание, съд за крадците и виновниците за националния упадък, укрепване на връзките с Унгария и т.н. Ако някоя партия обяви това като своя програма, вие няма ли да почувствате желание да гласувате за нея?

Ясно е, че парламентарното мнозинство няма да подкрепи подобна програмна декларация и проекто правителството на БСП от 48-я парламент ще падне преди да е станало. Но представете си, че това е необявената цел на Нинова – да се възползва от шанса и да обяви гръмко приоритети, които хората искат да се сбъднат, да изпревари другите и още преди началото на предизборната кампания да разгласи и разясни целите и намеренията си и как ще ги осъществи. Съвпаднат ли с това, което мнозинството българи искат – то БСП ще има реален шанс да вкара много повече депутати в 49-тото Народно събрание.

Как БСП ще си изиграе картите ще коментираме следващия понеделник, 23 януари. Ясно е, че в рамките на 48-то НС тя няма да успее с правителство. Но нямаше да успее и никоя от другите партии, ако изборът на Радев беше паднал върху тях. Толкова дълбока е безизходицата, в която е изпаднала българската политика. За това, естествено, има не малко предпоставки. Едната е, че поредица негодници породиха с участието си във властта трайно отвращение от политиката. Създадоха представа, че в нея виреят само алчни и продажни души. Докато такива се подвизават на пл. Народно събрание, все по-малко хора ще ходят до урните и безплодният модел ще се възпроизвежда.

Друга предпоставка за задънената улица е начинът, по които се държи властта. Тя постоянно произвежда стряскащи противоречия с интересите на държавата и народа. Властта не е това, което виждаме. Тя е като мъртво вълнение, от което забелязваме само измамното спокойствие по повърхността. А страшното, което ни завлича и може да ни удави е отдолу, то не се вижда, като скрита картинка е.

Там, в подмолите се спотайват разни харвардци и всякакви томислави, настимири и лорери. Там са поетите задкулисни съглашения, разните задължения, обещания и обвързаности. Има подготвени стъпки и услуги към външни и вътрешни фактори, за които не знаем. Има наложени условия, които властта трябва да изпълни, независимо от настроенията или интересите на народа. Примери колкото искаш. Приемането на еврото. Оръжията за Зеленски. Замразяването на Белене. Разбиването на енергетиката. Безумните концесии. Вносът на европейския боклук. Ние не забелязваме и колко усилия полагат хората, които все още пазят държавата, да забавят или отклонят, доколкото може, зловещия натиск.

Подобен невидим диктат и изпълнението на задкулисни заповеди убиват демокрацията. Как да вярваме в нея и в честния вот, като знаем, че каквото и да искаме, става това, което САЩ решат? Тогава какво избираме? За когото и да гласуваме, той ще води страната там, където САЩ посочат. Съмнява ли се някой? Властите постоянно вземат решения, които не се одобряват, може би и от самите тях, но изглежда са принудени. Това не е суверенитет, по-скоро е чист васалитет. Ние не знаем какви средства за натиск над България използват евроанглоамериканците. Знаем, че имат огромен набор. Напипали са всичките ни рани и за всяка са подготвили сол. Може средствата им да са такива, че управляващите да нямат избор или алтернативата, пред която са били поставени, е била още по-страшна.

Защо да не предположим, че са ни заплашили: ако не дадете оръжия за Украйна, ще ви пуснем 200 000 мигранти и ще ги оставим да издевателстват. Или – ако Козлодуй не мине на американско гориво може да ви изненада някакъв инцидент в централата и да ни молите на колене за Уестингхаус. Или – ако не се държите враждебно с Русия ще ви спретнем финансова криза, гладни бунтове и много други изненади. Възможно е да не е така грубо представено, но тук важно е съдържанието, не формата. Може би изнудването е част от т.нар. евроатлантически ценности и щем-не щем трябва да се примирим с тези практики. Няма мърдане!

Впрочем евроатлантизмът е от същата мая като пролетарския интернационализъм. Разликата е, че руснаците, сърцето на световния пролетариат, плащаха, за да им бъдем съюзници. Затова живееха много по-зле от нас. Американците, мозъкът на евроатлантизма, ни карат да им плащаме, за да им бъдем съюзници. Затова живеят много по-добре от нас. Пролетарският интернационализъм умря при Брежнев. Евроатлантизмът може да умре при Байдън.

Събитията, които почват да се разиграват в САЩ, имам предвид войната, която Републиканският Конгрес обявява на Байдън, заплахите пред долара, расовите проблеми и т.н. могат да доведат до зловещи политически, социални и расови противоречия в американското общество. Тогава американците ще се хвърлят да си спасяват страната и ще зарежат васалите, точно както Съветския съюз изостави сателитите си когато тръгна да се разпада. Америка ще гледа себе си, а ние ще трябва отново да възраждаме потъпкваното национално чувство, да събираме отломките от могъщата ни история и да спасяваме разнебитената си държава.