19 януари 2026, „Не се страхувай“
РУМЕН РАДЕВ: ПРЕДСТОИ НИ БИТКАТА ЗА БЪДЕЩЕТО НА ОТЕЧЕСТВОТО!
ПРЕДЗИДЕНТЪТ ПОДАВА ОСТАВКА, ИЗЛИЗА НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ ТЕРЕН СЪС СВОЯ ПАРТИЯ
ЗАПОЧВА НОВ ЕТАП – КРАЙ НА МЪЧИТЕЛНИЯ БЪЛГАРСКИ ПРЕХОД
Чухме обръщението на президента Радев. Стъпката му предизвика асоциации с една фраза, произнесена преди 2075 години – Aléa iacta est, т.е. жребият е хвърлен, казал Юлий Цезар и преминал с войските си река https://nesestrahuvai.com/Рубикон. Изразът означава съдбовно решение, от което връщане назад няма. Изрекъл тези думи Цезар, обявил на противниците си война, победил ги и сложил началото на възхода на Римската империя.
Тази вечер Румен Радев премина своя Рубикон. Обяви война на упадъка и разграбването на България, на унинието и безнадеждността, обзели хората, на мафиотските схеми и корупцията. Изостави комфорта на президентството и влезе в битка, която трябва да промени бъдещето на България. А смисълът на битката е : ще довърши ли тандемът Борисов – Пеевски държавата или страната ще се измъкне от задънената улица, в която е натикана и ще тръгне по нов и чист път.
Радев премина своя Рубикон без да е хвърлял жребий. Жребият означава случайността, късметът да определят следващата стъпка. Тук решението не е следствие на какво ще се падне : ези-тура или чифт-тек. То не е рожба на моментно хрумване, а е плод на дълго обмисляне и подробно планиране. Вероятно от деня на юмрука, може и от преди това. Взе го, защото видя какво ще остане от България след още едно управление на кликата около Борисов – Пеевски. НИЩО! Двамата побратими щяха да довършат държавата.
Радев е висш офицер от старата школа, командир, главнокомандуващ, научен да планира всяка стъпка – в нападение, отбрана или учение. При него няма импулсивни решения, няма игра на късмет, няма тука има, тука нема. Във войната, в ученията дори всичко се измерва с човешки животи и материални загуби. Всяка грешка или необмислена стъпка може да има много тежки последици. Дори в епизода с юмрука всичко беше премислено и премерено. При Радев няма непредвидими реакции, непремерени стъпки, случайни ходове. Радев има едно огромно предимство пред досегашните министър-председатели. Когато се хвърля в битката той знае какво става в държавата.
За разлика от него, бившите министър-председатели влизаха във властта като в небрано лозе. Костов дойде от статията в Работническо дело, Виденов – от Комсомола, Симеон – от мадридската софра, Станишев – от дисертацията за униформата на Червената армия, Борисов – от пожарната и мутренските кръгове.кой от тях имаше представа за проблемите на държавата и пътищата за решаването им. Гениални да бяха, пак им трябваше година да навлязат в материята. А никой от тях не беше гениален.
За разлика от всички изредени, Радев познава механизмите на властта и техните метастази. 9 години той следи отблизо всички процеси в държавата и на международната арена, преценява ги и реагира, доколкото това е в правомощията му. Конституцията поставя прегради на активността му като президент, но не може да му забрани да покаже възможностите си да управлява България без да е държавен глава.
Така от утре започва нов етап в историята на мъчителния преход. Вече има алтернатива, която може да спре упадъка, да поведе страната напред, да върне увереността и самочувствието на народа, че сам кове съдбата си. За да бъдем честни, има и други партии, които имат подобни благородни цели. Но на тях им липсва най-важното – нямат потенциал да спечелят сега изборите. А партията на Радев се ражда с този потенциал. Затова и и се възлагат толкова надежди.
Да пожелаем на Румен Радев успех и на добър час!
Нека чуем още веднъж изявлението на Румен Радев и заявката му за битка за отечеството:
Скъпи сънародници,
Преди девет години вие ми гласувахте доверието да работя за България на поста президент. Направихте го отново през 2021 г. – чест и отговорност, които се стараех да оправдая във всичките си действия.
Заедно преживяхме редица кризи, атаките на олигархията срещу демокрацията и големите протести от 2020 и 2025 г. Обстоятелствата наложиха седем пъти да назначавам служебни правителства. Да отстоявам в рамките на своите правомощия държавния и обществен интерес.
Днес за последен път се обръщам към вас като президент на нашата България. Бих желал на първо място да поискам прошка. Времето подложи вашето доверие на изпитание, затова ви благодаря за търпението. Отчитам свои грешки, съзнавам какво не успях да свърша. Но тъкмо вярата ми, че ще го постигнем, е един от основните мотиви за моето решение.
В тези девет години България приключи процеса по своята европейска интеграция, за който работеха усилено всички редовни и служебни правителства. Вече сме членове на Шенген и еврозоната – хоризонт, заложен от обществото ни още в края на 90-те години. Въпросът е:
– Защо постигането на тези цели не донесе стабилност и удовлетворение?
– Защо българите спряха да гласуват?
– Защо хората не вярват на медиите и не разчитат на правосъдието?
– Защо гражданите на два пъти заляха площадите?
– Защо в европейска България голям процент от хората се чувстват бедни, а още по-голяма част живеят в несигурност.
Неведнъж съм споделял, че отговорът е в порочния управленски модел. Той има външните признаци на демокрацията, но всъщност функционира по механизмите на олигархията:
– Българската политика се случва извън институциите.
– Кукловодите не се свенят пред камерите да спускат директиви на Народното събрание.
– Говорят от името на правителството в присъствието на премиера.
– Заграбват партии, банки, бизнеси и медии.
– Използват властта като бухалка срещу своите политически опоненти.
В този модел дискредитирани политици, дамгосани като корупционери на международно ниво, и техни ортаци търгуват с националния интерес, за да си заработят индулгенция. В името на своето политическо бъдеще някои политици поставят на карта мирния живот на българите в условията на опасна война в близост до нашите граници. Посягат дори на гражданския и етническия мир, който ние с вас ще съхраним, въпреки провокациите им.
През 2020 г. обществото изригна. Последваха няколко парламентарни избора и също толкова разочарования. Кабинетът на сглобката окончателно заличи разликата между корупционери и борци с корупцията, между законност и беззаконие. Венецът на този произвол бе похищението на Конституцията. В новия си вид основният закон осигури непрекъснатия контрол на олигархията над изпълнителната власт, а служебното правителство вече не е надежден гарант за честни избори.
Окончателният разрив между българите и политическата класа настъпи с отказа на Народното събрание да произведе референдум за датата на въвеждане на единната европейска валута. Избраниците на народа отказаха на народа правото му да избира.
В края на миналата година нова протестна вълна помете правителството. Тя роди широк обществен консенсус срещу мафията. Консенсус, който трябва да бъде материализиран на предстоящите парламентарни избори.
Днешната политическа класа предаде надеждите на българите в компромиси с олигархията. Две трети от гражданите вече не гласуват. Нужен е нов обществен договор.
Нашата демокрация няма да оцелее, ако я оставим на корупционери, съглашатели и екстремисти. Тя зависи от личната ангажираност на всеки от нас.
Вашето доверие ме задължава да защитя държавността, институциите и нашето бъдеще.
На есенните протести младите българи заявиха ясно, че не желаят да напускат България. Това е преломен момент в психологията на народа ни. Затова е време да сложим край на примирението, безразличието и спасяването поединично. Да загърбим разделенията, които ни закотвят в миналото. Именно единението на площада показа пътя напред.
Искам да благодаря на всички вас, които ми вдъхвахте кураж през годините. На хората от жълтите павета в горещото лято на 2020-а. На студентите, които ме зареждаха с енергията си в препълнените зали на университетите – Благоевград, София, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Шумен, Русе, Велико Търново, Габрово. Навсякъде, където бях с тези млади хора – препълнени зали с енергия и с надежда за бъдещето на България. На честните хора, чиито ръкостискания ми вливаха сили. На хилядите българи, които срещах всяка година в снеговете на Шипка, на патриотите зад граница, които носят България в сърцето си.
Благодаря за професионализма, морала и всеотдайността на моя екип, на всички хора, с които работихме заедно в президентството.
Искам да благодаря на моята съпруга, която понесе всички несгоди на тези девет години и която бе моята най-силна опора и в добрите, и в най-трудните моменти.
Утре ще депозирам своята оставка от поста президент на Република България. Държа да отбележа, че за тези 9 години показахме, че президент и вицепрезидент могат да работят ефективно и в синхрон, обединени от обща цел. Убеден съм, че Илияна Йотова ще бъде достоен държавен глава и искам да й благодаря за подкрепата през всички тези девет години.
Предстои ни битката за бъдещето на Отечеството и вярвам, че ще я водим заедно с всички вас – достойните, вдъхновените и непримиримите.
Готови сме, можем и ще успеем!
Вижте и няколко откъса от предишни издания на „Не се страхувай“, в които засягаме темата за партията на Радев. Изслушайте ги, за да се убедите, че сме пред другите и това, което чуете тук, другаде няма да го чуете!