12 януари 2026, „Не се страхувай“
Сдружение „Дойран 2025“ внесена 8 януари 2026 в Народното събрание 300 000 подписа
за национален референдум с 8 искания. Какви са те и възможни ли са за реализиране –
в студиото е юристката Румяна Ченалова, председател на сдружение „Дойран 2025“
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Могат ли тези подписи, дори да речем, че се стигне до референдум, да променят нещо по отношение на еврото, да се върне лева, да речем?
РУМЯНА ЧЕНАЛОВА: Да, разбира се, че могат. Въпросите са осем. Шест от тях касаят статута на България в еврозоната и в Евросъюза – да или не. Съответно запазването на кешовите плащания, забрана за дигиталната валута. Това са въпроси, по отношение на които аз предвиждам така колебаеща се позиция при преценка на тяхната допустимост – имам предвид Народното събрание и комисиите в Народното събрание. Но така или иначе, има един въпрос, който със сигурност е допустим и това е въпросът за оставането или напускането на Европейския съюз. Допустими са също така и въпросите, които се отнасят към промяната на Закона за прякото участие на гражданите – изменението на самия закон да стане по-леко, по-допустимо, по-реално провеждането на референдуми и решаване на такива въпроси по силата на народната воля.
По отношение на еврозоната, моето вътрешно убеждение, което е скрепено с решения на Конституционния съд на Германия, с позицията на Европейския съвет по повод кризата в Гърция и възможността тогава, която беше изговорена публично – Гърция да напусне еврозоната, означава само едно: че това е напълно възможно. Обстоятелството, че не е посочено точно как се случва в договорите на Европейския съюз, не го прави нито невъзможно, нито определя една необратимост на едно такова участие на държава членка.
Така че според мен всички въпроси са допустими и произвеждането на национален референдум ще посочи какво точно иска българският народ. Ако той иска да останем в Европейския съюз, но да напуснем еврозоната, това ще задължи Народното събрание с такова решение. Ако, обаче, той предпочита да напуснем Европейския съюз в този му вид, това също ще задължи Народното събрание да вземе решение, по силата на което да се предприемат действия за напускане на Европейския съюз.
Провеждането на референдума би имало и ще има, тъй като аз съм убедена, че има въпроси, на които няма как да се противопостави Народното събрание, независимо дали в този си състав, в който системно пренебрегва волята на народа, или в бъдещ състав след изборите през пролетта на 2026 г. Но референдум ще има, за което е необходимо да има поне 200 000 валидни подписа. Нашите подписи, които сме внесли и обработили, са 300 000. Смея да твърдя, че много внимателно са вписвани данните и че дори и да има някакъв процент нередовни данни, той няма да бъде от такава степен, че да намали броя на подписите под изискуемата граница. Това е мое убеждение и вяра. Смятам, че през 2026 г. ще бъде проведен такъв референдум. Вие питате каква ще е съдбата на лева? Ами, като напуснем еврозоната или Евросъюза, ние ще трябва да върнем българския лев.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Не е ли това нещо твърде плашещо? Защото имаме в историята си такива моменти, в които изведнъж минаваме от една епоха в друга. Когато се разпадна Варшавският договор и СИВ, изведнъж България се оказа гола сред вълци и тогава настъпиха страшните моменти. Няма ли сега… не се ли опасявате, че и сега може да се случи същото, ако, да речем теоретично, България тръгне да напуска Европейския съюз? Къде ще се присъединим? Какво ще направим?
РУМЯНА ЧЕНАЛОВА: Да, така е, България е малка държава, винаги е била зависима, винаги е била в нечия зона на влияние. Разбира се, нямам предвид Средните векове. Мисля си, че ако България остане в този Европейски съюз, в тази му структура, с тази управляваща върхушка в Брюксел, с тези принципи на унищожаване на националните суверенитети, ще бъде в по-тежко положение, отколкото ако напусне Европейския съюз. Друг би бил въпросът, ако наистина се създаде друг вид съюз на суверенните нации, ако се реформира, ако се уважава и цени националният суверенитет, ако се изключи въобще идеята, прогласена в договорите, за доминиращите права на Европейския съюз. Тъй като знаете, че има три категории суверенитет, разписани в договорите: малка част самостоятелен, има и споделен, има такъв, който е изцяло в правомощията на Европейския съюз. Идеята за създаване на Европейския съюз е била за икономически съюз – може би без граници, може би с уважение на суверенитета, използване възможностите на всяка държава, но не в този вид на пълен контрол и затвор. Защото в момента ние сме изцяло подчинени на законодателството на Европейския съюз, а с приемането и въвеждането на еврото предоставяме и паричната си политика в ръцете на ЕЦБ. Това е изключително опасно.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Все пак, вярвате ли, че този референдум, колкото и подписа да събере, ще бъде разрешен? Имаме няколко такива случая: референдумът на Слави Трифонов някога, мисля, че събра 500-600 000 подписа – премахнаха го; референдумът на „Възраждане“ също събраха предостатъчно подписи – ликвидираха ги; президентът Радев се опита да направи референдум – порязаха го, не разрешиха. Защо мислите, че референдумът, който вие предлагате, ще бъде разрешен, допуснат от властта?
РУМЯНА ЧЕНАЛОВА: Ние анализирахме причините, поради които другите референдуми не успяха, и тези причини са различни по своя характер. Първо, да речем, референдума на „Възраждане“ – от значение беше начинът на формулиране на въпроса. И в случая Конституционният съд каза (споделям това), че има ред, разписан в договорите за Европейския съюз, начина, по който една държава може да приеме еврото, т.е. да влезе в еврозоната. Това са обективни критерии: изпълнение на определени конвергентни условия, влизане във валутно-курсовия механизъм, съответно изпълнение на условията, разписани в протокола към договорите по отношение на степента на инфлация и бюджетните показатели. Тоест, държава-членка няма как да реши в коя година ще ги изпълни или дали да ги изпълни – те се изпълняват или не се изпълняват и това се установява с доклади.
Другият референдум не успя заради броя на гласувалите, което означава, че тук грешката е в самата кампания по разясняване на въпросите. Референдумът на президента не успя, защото председателят на Народното събрание извърши изключително грубо нарушаване на правните норми на Конституцията. Тя /Наталия Киселова/ иззе правомощията на Народното събрание и лиши българските граждани от възможността Народното събрание да се произнесе по този референдум. Сега тя не е председател на Народното събрание, вече има решение на Конституционния съд, от което е ясно, че председателят не може да се разпорежда по този начин. Смятам, че сме формулирали и обмислили добре въпросите така, че те да са допустими. И, на последно място, сме готови при насрочване на референдум да реализираме една мащабна, сериозна, добре организирана кампания, с която да гарантираме участието на толкова български граждани, колкото са гласували в предходните парламентарни избори – каквото е условието, за да бъде валиден един референдум. Така че очаквам успех, защото сме отчели грешките и сме взели мерки това да не се случи.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: При референдум най-важен е начинът, по който е формулиран въпросът. Помня, навремето имаше един референдум за „Белене“, който направи Станишев, в който въпросът беше формулиран така, че хората да не разберат какво трябва да отговорят. И това доведе до провала на референдума, защото не събра достатъчно подписи, тъй като въпросът беше умишлено формулиран да не бъде разбран.
РУМЯНА ЧЕНАЛОВА: Сега има и нещо друго – Народното събрание има това правомощие, разписано в закона, да преформулира въпроса с цел да бъде по-ясен, без да променя смисъла му. Народното събрание също има определени задължения и ако то допусне един неясно формулиран или объркващ въпрос, вината е и негова. Решаващата роля на Народното събрание и неговата пасивност всъщност е заложената мина за провал.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: То, затова и авторитетът му е толкова нисък и става все по-зле. Благодаря на г-жа Ченалова за този интересен разговор, който хвърли добра светлина върху това какво представлява референдумът, който сега се предлага, и защо другите не успяха. Разбрахме много добре за зловещата роля на бившата председателка на Народното събрание Киселова, благодарение на която референдумът, който искаше да провокира президента Радев, не успя. И само да добавя – той беше изключително навременен, защото там не се иска събиране на подписи; трябваше веднага Народното събрание да вземе становище и тогава можеше да се промени датата за въвеждане на еврото.