Причината за омразата сега е друга. Западът винаги е смятал руснаците за нещо по-незначително, по-низшо, унтерменш някакъв, който има петрол и пари, с които да купи любезността на европееца. И Наполеон, и интервентите след революцията, и Хитлер, смятаха, че части от огромната страна и богатствата ѝ трябва да бъдат тяхни. И изведнъж се оказа, че този унтерменш държи ключа към развитието или упадъка на Запада и особено на Европа. Държи го с това, че ги захранва с енергия. Дава на Европа газ, петрол и въглища, на Америка – петрол и ураново гориво. Днес ако имаш евтина енергия, имаш ефикасна и конкурентноспособна икономика. Нямаш – губиш състезанието – В.Василев, „Не се страхувай“, 4 април 2022г.

Колелото на историята, както знаем, се върти и това, което ни се струва ново, често се оказва добре забравеното старо. Гоненията и униженията, на които Европа сега подлага руснаците, са вкоренени в манталитета на средния европеец, поне на този от колонизаторските държави. Безмислената, стадна омраза е съществувала още в началото на новата ера. Тогава хора били изтезавани и убивани в Рим, само защото били християни.

Миналата седмица разбрахме за военнопленници в Украйна, простреляни в краката така, че кръвта им да изтече и да умрат бавно, за наслаждение на убийците. Защо? Защото били руснаци.

През 30-те години на миналия век в Германия, после и в редица други европейски страни се развихрят еврейските погроми – бият евреите, гонят ги от домовете, палят и разграбват магазините им. Сега в цивилизована Европа гонят руснаците, вземат им парите, конфискуват им къщите, гонят децата им от училище, не ги приемат в болници. В нацистките концлагери стерилизирали затворниците, за да правят опити. Някакъв украински лекар препоръчвал сега пленените руснаци да бъдат скопени, защото не били хора, а хлебарки. В католическа Испания инквизицията горяла еретиците, понякога групово, за да пести дърва. В Дома на профсъюзите в Одеса също изгориха живи 40-ина души, подозирани в еретически за властта помисли. Някога инквизиторите принуждавали с хората да се отричат от дявола, сега Европа кара музикални величия и спортни звезди да се откажат от Путин, иначе ги изтезават с пренебражението си. В родината на свободата Франция, пише една българка оттам, в банките не откривали сметки на човек, ако е с руско име. Покрай това и на българи, понеже имената ни били сходни. В Германия нацистите горяха книги, сега от книжарниците изчезват руските автори. Дали горят книгите им, не знаем, но няма да се учудим, толкова видима е омразата, която струи към всичко руско. В Европа вече няма Чайковски, Рахманинов, Шостакович. Няма Достоевски и Толстой. Няма дори Солженицин. А ще има ли Вартоломеева нощ за руснаци? Както е тръгнало, като нищо.

Русофобията е тема на една интересна книга с автор Ги Метан, швейцарски журналист и издател, бивш главен редактор на авторитетния Журнал де Женев. Казва се “Създаване на русофобията” с подзаглавие “От голямата религиозна схизма до антипутиновата истерия “. Явно това явление, иначе абсурдно като антисемитизма или страхът от вещици има нужда от тълкуване и обяснение.

Русофобията е състояние на духа, казва авторът и разглежда корените и проявите ѝ в Англия, която се смята за люлката на русофобията, в Германия, Франция и въобще в Европа и в СЩ. Има и един интересен пасаж, който ни засяга, непряко. По време на Освободителната руско-турска война английската кралица Виктория е била така уплашена от възможността руските войски да превземат Истанбул, че е замисляла да абдикира, ако това се случи. Ненавистта или страхът на британската корона от Русия е бил по-силен дори от привързаността на величеството към престола. Виктория описва колебанията си в писмо до тогавашния министър-председател Дизраели – един от най-злите врагове на България. Чак след Берлинския договор, когато България била разкъсана на парчета, кралицата се успокоила, най-мрачните и видения се разсеяли.

Ги Метан не се спира на русофобията сред българите, вероятно я смята толкова нищожна, че не заслужава да бъде разглеждана. Тя е такава, знаем, поради известни ни исторически обстоятелства. Но не можем да не се спрем на кресливостта, с която шепа второстепенни елементи се опитват да наложат друго впечатление. Разхождат ги по слугинските телевизии и им дават микрофона. Какво правят? Нищо, повечето са достатъчно компрометирани, че не могат да разчитат някой да ги чуе. Обикновено говорят глупости, та човек превключва на друг канал. Искат да махаме ПСА, да национализираме руските имоти, за да ги подарим на украинци и т.н. Някакъв Тицин искал бул’’Драган Цанков’’ да се преименува на Украйна. В отговор се появило предложение ул. ‘’Козяк’’, на която е американското посолство, да стане ул. ’’Кап. Димитър Списаревски “. Списаревски е героят, който на 20 дек.1943 г. при една от най-жестоките англо-американски бомбардировки на София сваля със своя Месершмид тежък американски бомбардировач. В това време вражески огън поврежда самолета му. Но вместо да катапултира, кап. Списаревски се насочва към следващия бомбардировач, прави въздушен таран, врязва се в него и загива.

Но да се върнем на еврорусофобията. Омразата към руснаците има общи елементи с омразата към евреите. “Русофобията е като антисемитизма“, казва Яков Кедми, бивш началник на израелската специална служба Натив. Както някога към евреите, така и сега към руснаците ненавистта се подклажда с всички средства. Мразят се хората, езикът им, културата, газът, петролът и металите, космическите кораби и водката, химнът и знамето им.

Мразят Путин, но и Пушкин, Чайковски, Гергиев, тенисиста Медведев, пианиста Мацуев, режисьора Михалков. Всичко и всички. И причината не е войната в Украйна. Тя е само повод. Ако войната, разрушенията, смъртта на невинни хора бяха причина, то такава омраза трябваше да има и към инициаторите на бомбардировките над Югославия и Либия, изтезанията в Ирак, операциите в Йемен и кланетата в Сирия, нали? Имаше ли тогава санкции? Или омраза сред цивилизования свят? Нищо подобно, нали помните?

Причината за омразата сега е друга. Западът винаги е смятал руснаците за нещо по-незначително, по-низшо, унтерменш някакъв, който има петрол и пари, с които да купи любезността на европееца. И Наполеон, и интервентите след революцията, и Хитлер, смятаха, че части от огромната страна и богатствата ѝ трябва да бъдат тяхни. И изведнъж се оказа, че този унтерменш държи ключа към развитието или упадъка на Запада и особено на Европа. Държи го с това, че ги захранва с енергия. Дава на Европа газ, петрол и въглища, на Америка – петрол и ураново гориво. Днес ако имаш евтина енергия, имаш ефикасна и конкурентноспособна икономика. Нямаш – губиш състезанието.

На нас защо ни закриха 4-те блока на Козлодуй ? Защо не ни дават да строим Белене? За да ни смажат икономиката, разбира се, съмнявате ли се, че подбудите им са били екологични или филантропични? Но Европа съвсем се ядоса, когато разбра, че Русия има не само енергийни източници, не само изобилие от храни и метали, но и оръжия, с които да ги пази. Нито ти ги дава, както искаш, нито можеш да ги вземеш. Как да не мразиш този, когото си считал за по-низш, а се оказва, че зависиш от него и благоволението му.

Тук Европа се подхлъзна. По скоро беше подхлъзната, вероятно от по-големия брат. Първо Германия обяви, че закрива своите атомни централи, след това европейците прегърнаха безумната зелена сделка, взеха да затварят въглищните си централи и накрая блокираха Северен поток-2. С последното Европейският съюз сложи точка на развитието си. Той никога повече няма да бъде факторът, който беше. Нито център на световната политика, нито дори полюс. Европа постепенно става обект, обменен елемент в голямата руско-американско-китайска игра и ще привлича вниманието главно като музей на минало величие, в какъвто се подготвя да се превърне.