18 май 2026 г., „Не се страхувай“

Предлагам един способ за намаляване на сивата икономика и увеличаване на приходите в НОИ и в хазната на държавата.

Вземаме един частен, всъщност масов случай. Семейство с едно-две деца, бащата работи на трудов договор – заварчик, шофьор, инженер, технически ръководител. Получава, да речем, чисто 2000 евро. Имат нужда от пералня, телевизор, лекарства, въобще трябват им спешно пари. Вземат кредит, обикновено бърз. В един момент, непредвидени разходи, парите пак не стигат. Кредитът става изискуем. Съд, съдия изпълнител, запор и вместо с 2000 семейството остава да живее с 470 евро на месец. Останалите държавата ги удържа чрез съдия изпълнител за покриване на дълга. Той междувременно главоломно расте заради лихвата – обикновено 40-50 % годишно. Живее ли се с 500 евро месечно, деца и главоломно растящи лихви. И нашият човек напуска работа и се хваща на черно. Взема 2500 евро и не плаща данъци и осигуровки. И тук идва въпросът: откъде накъде държавата взема страна във финансов спор между два частни субекта. Единият, полакомил се за чудовищната лихва, дал заема със затворени очи. Защо? Защото е спокоен, че ако длъжникът изпадне в затруднение, държавата, т.е. съдът ще го защитят. Как да не дадеш кредит при такъв гарант. Знаеш, че съдът, силата, властта са на твоя страна. Ще гонят длъжника до дупка, вместо теб, ти само ще прибираш печалбата.

Да не забравяме, че част от бързите кредити са давани за хазарт. Лихварите не питат за какво ги вземаш, те искат само да те впримчат. Човекът взема парите, след два часа остава без тях и потегля към омагьосания кръг на сивата икономика. Така заради алчността на фирмите за бързи кредити и на банките, които стоят зад тях страдат десетки хиляди работещи, икономиката и цялата система на социалното осигуряване. Бюджетът се лишава от огромни приходи и едновременно се поощрява сивата зона. Безумие!

Но да видим цифрите. Оценява се, че от около 3 млн работещи в България 10 % или 300 000 души работят на черно. Ако вземат средно по 1000 евро месечно това прави за годината около 3.6 млрд € . Тъй като данъците и осигуровките са 40-45%, значи държавата не прибира около милиард и половина € годишно.

Ако включим и сивия сектор – осигуряващи се на МРЗ /минимална работна заплата/, а останалите в плик, което е често срещано, загубата или по-скоро нереализираният приход нараства на 2-3 млрд. Това е картината.

Няма да сме ние, ако не се опитаме да посочим решение. Да видим какво ще стане, ако държавата реши да измъкне от клопката 100 000 от жертвите на бързите кредити. Средният размер на бързите кредити се смята 600 евро. За нашите 100 000 души това прави 60 000 000 €. Приемаме, че държавата реши да плати главницата на фирмите, да стане тя кредитор на работника и да го освободи от заробващите условия при положение, че започне работа на постоянен трудов договор. Работникът пак връща парите, от заплатата му се удържат, да речем, 10 %, съвсем прилично, поносимо, и то не при чудовищните лихви. Ако напусне работа, връща се старото положение.

Държавата може да се споразумее с лихварите за лихвите. Знае се, че плащането на главницата блокира нарастването на лихвата. На лихвата няма лихва. Т.е. или фирмите за бързи кредити получават веднага някакъв много по-малък, приличен процент или остават да чакат пълното изплащане след време. Добре е за държавата, за пазара на труда, за длъжниците и може да е приемливо за лихварите. Казахме, че държавата трябва да отдели 60 милиона евро за операцията. Да видим какво ще получи:

1. Приемаме, че 100-те хиляди души започнат работа на трудови договори. Свободни работни места има в изобилие. При средна заплата 1200 евро това ще донесе мин. по 400 евро данъци и осигуровки месечно или общо 40 милиона. Или 60-те милиона, дадени от бюджета на лихварите, се връщат след месец и половина. След това за още по-кратко време се изплащат и вече рязко намалените лихви и сивата икономика изсветлява значително. В НОИ и в бюджета влизат минимум половин милиард евро допълнително.
2. В трудовия пазар се вливат 100 000 души. В сегашния остър глад за работна ръка това ще е безусловна помощ за работодателите, т.е. и за държавата и икономиката. 3. Сто хиляди души и семействата им ще могат да си отдъхнат от заробващата ги кредитна примка. 4. Рязко ще намалее, може би ще изчезне съвсем нуждата от чуждестранни работници. Няма да имаме нужда от тях. В момента се смята, че у нас работят около 50 000 гастарбайтери. Ако всеки изпраща у дома по 1000 евро месечно, това са 600 милиона годишно, които изтичат от страната, вместо да се въртят в нашата икономика. Това е едно от предложенията, които могат да помогнат на правителството.