10 ноември 2025 г., „Не се страхувай“

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: От няколко дни треперим дали през декември по бензиностанциите ще има гориво, защото има опасение, че ако правителството не вземе адекватни решения на 21 ноември (това е само след десетина дни), рафинерията ще спре. А спре ли обработката, почнат ли да уволняват кадрите ѝ, значи, че я готвят за скрап. Първо да я ограбят, после нищо чудно да последва съдбата на плевенската „Плама“.

И докато нашите се дивят накъде да поемат, унгарският ръководител Орбан отиде при Тръмп и издейства не само да получава и занапред руски петрол и газ, но и да продължи строителството на атомната електроцентрала „Пакш 2“. Значи може! А ние не знаем дали управляващите са направили някакъв дори нищожен опит за решение, дали са поискали от Съединените щати някакво облекчение – нещо като за съюзници, нали се водим такива? Мълчат нашите и ни заливат с глупави уверения, че горива ще има. Откъде ще дойдат бе? Ще покапат като дъжд ли? Откъде? Отвънка ли ще дойдат? Кои ще обработват сделките? Нали банките спират да обслужват Лукойл? Как да се чувства човек, когато вижда, че го управляват толкова безпомощни индивиди? Какво ще стане с рафинерията? Ще катурне ли правителството?

Днес е 10 ноември, специална дата. 36 години стигат ли? Какво става? Какво ни донесе и какво ни отне 10 ноември преди 36 години?

В студиото наш гост е Румен Овчаров – два пъти министър на енергетиката, четири пъти депутат, с когото ще говорим за това как ще се справи България с казуса Съединените щати и Лукойл. Има ли криза за горива у нас? Ще има ли? А в Европа въобще какви последици ще има всичко това, което се разиграва днеска пред очите ни?

РУМЕН ОВЧАРОВ: Ще започна от името на вашето предаване – „Не се страхувай“ – нещо, което в българския политически живот започва да става все по-важно и все по-определящо. Казвам го не защото някога съм се страхувал, но защото все по-често ми се обаждат хора да ме предупредят, че много си позволявам да говоря, и то срещу хора, които не са случайни. Това от една страна. Второ, все повече хора, които се страхуват, управляват държавата, хора, които са зависими. И сега ги наблюдавам, всичките тези активисти в Народното събрание – тези, които за 30 секунди приемат промени в закони; тези, така наречени бивши министри от правителствата на Бойко Борисов, които сега кротко изпълняват уж неговите разпореждания, но всъщност внимават какво ще каже… ще го кажа направо – Голямото Д. /Делян Пеевски/

Какво трябва да направят управляващите? Ами аз вече го говорих много пъти, но защо започнах с това? Защото, очевидно има ефект от това, което се говори, и от тази публична реакция на бездействията, и то умишлените бездействия на българското правителство. Вие правилно дадохте примера с Орбан. Никой нямаше съмнение, че Орбан ще си извоюва дерогацията, нали? Аз не съм се съмнявал в това. Въпросът е как се случва така, че една Сърбия и един Вучич, който е най-големият (в кавички) приятел на Путин, също си извоюва осем месеца дерогация? При това в ситуация, в която „Газпром нефт“ и руският петрол е 100-процентово основната част от това, което преработва рафинерията. Докато ние, които не преработваме нищо руско, тъй като още преди две години прекратихме обработката на руски петрол, сме наказани.

Как се случва така, че най-верният слугинаж на американците, който за последните 25 години разхвърля милиарди – десетки милиарди в тяхна полза – и само ще ви припомня на вас и на зрителите /защото някои от тях може би са забравили някои неща/ два проекта в комплекса „Марица Изток“ – „Марица Изток 1“ и „Марица Изток 3“, на които ние като държава им гарантираме 15% гарантирана печалба. 15%! На които им плащаме квотите за въглеродни емисии, за да могат да гарантират тази печалба, което струва на българската държава за тези 15 години над 11 милиарда лева. 11 милиарда!

Ние сме тези, които сме купили едни самолети за над 5 милиарда. Искам да припомня, че Южна Корея за 2,8 милиарда купи 20 самолета, обаче F-35. Ние купихме 16 самолета – колко от тях са тука? Вече им загубих бройката. Четири ли са? Пет ли са? Колко от тях летят?

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Четири без един.

РУМЕН ОВЧАРОВ: Е добре де, ама ние ги платихме преди колко? Преди осем години? Шест години?

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Шест-седем.

РУМЕН ОВЧАРОВ: Е за какво става дума? Освен това вземаме американско ядрено гориво, с което централата – пети блок на АЕЦ „Козлодуй“, работи с 4% по-малко и ние губим 100 милиона само от недопроизводство, без да са изпълнени елементарните задължения на Закона за безопасното използване на атомната енергия. Трябва да има анализ на безопасността. Ние сме им платили на същите тези от „Уестингхаус“. Хайде тогава не успяха с Кирил Петков, нали? Не искам да си кривя душата – Кирил Петков отиде с Херо Мустафа в „Козлодуй“, но там успяха да го убедят, че преди да завършат анализите, които сме им платили (40 и няколко броя анализи на безопасността), няма логика, не е нормално.

Разбира се, ние имаме Агенция за ядрено регулиране и там имаме същия такъв легион услугинаж, който просто чака да му кажат какво да направи. Ако имахме една независима Агенция за ядрено регулиране, това не можеше да се случи. Но продължаваме със сметките и с парите, които сме дали на американците. Еми 370 милиона за нещо като идеен проект за седми и осми блок на АЕЦ „Козлодуй“. Милиард и половина отделени вече пак за седми и осми блок, без да знаем за какво. Още милиард и половина сме предвидили за следващата година като държавни гаранции – евро – вече пак за седми и осми блок в „Козлодуй“. Еми ние ще ги докараме до към 30-тина милиарда.

И точно тази най-слугинажна държава се оказва, че… Ами те не ни броят за хора! Те просто знаят, че ние сме винаги съгласни. Ние сме винаги съгласни. Ето, Орбан щял да вземе за 600 милиона американска военна техника. Какви 600 милиона? Ние 5 милиарда дадохме за това! А още колко – 2 милиарда ли дадохме за тия „Страйкъри“ допотопни? Е за какво говорим? И тези тука нашите вече колко – 16-17 дена не правят абсолютно нищо.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Добре, на американците би трябвало да им е все едно дали ще назначат управител на рафинерията или България ще я национализира. Защо избраха да назначат особен управител на рафинерията?

РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз не мисля, че това е избор на американците.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Не, той е наш.

РУМЕН ОВЧАРОВ: Да, да, той си е наш избор, защото така може да се краде. Аз неслучайно повтарям: бургаската рафинерия не работи с руски петрол. Руската държава си прибира парите за петрола още в Русия. Той като се изпомпи там от кладенците, те си плащат за това съответната такса в руската държава. Тоест от нашата рафинерия Русия не получава нищо. Но Русия получава директни приходи от петрола, който отива в Унгария. Тя получава директни приходи от петрола, който отива в Сърбия, но те получават дерогация. А от нашата рафинерия, от която руската държава не получава нищо, ние имаме санкции. Защо е този парадокс? Ако бях някакъв антиамериканец, щях да кажа: „Ами тези просто водят някаква антибългарска политика“. Но тъй като съм работил с американци, знам, че ние за тях сме просто… това е най-тъжното… те просто не ни забелязват. И то поради абсолютно неадекватната политика на настоящите и миналите управляващи.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Въпросът ми е какво трябва да се направи, какво трябваше да се направи, за да може да продължи рафинерията да работи?

РУМЕН ОВЧАРОВ: Вижте, най-лесното и най-елементарното, което би трябвало вече да са го направили, беше да се поиска точно такава дерогация, която те няма причина, поради която да ни откажат. Няма причина – Русия не се захранва от българската рафинерия. Само че очевидно нашите управляващи имат друга мисъл. Нали Бойко Борисов върви по медиите и 15 дена обяснява как той знаел предварително. И като знаел предварително, какво направил? Вкарал закон, че ДАНС ще проверява новия собственик. Фактически това е доказателство, че той не е знаел нищо, но вече е имал едно на ум – че тази рафинерия не трябва да се продава на някой си, а трябва да се продаде на този, на който те решат. Тоест Голямото Д.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Трябва да се изстиска първо, може би?!

РУМЕН ОВЧАРОВ: След това им дойде втората идея – че преди да се продаде, тя трябва да се изтиска. И как ще се изтиска? Като назначим особен управител, нали? Няма да се борим за дерогация, а ще си приказваме сега за особения управител. Като дойде особеният управител, защо е необходим той? Ами за да направи с рафинерията това, което правят те със софийската топлофикация.

Вие сега се чудите: „Абе, толкова ли е неспасяема тая Софийска топлофикация?“. Бе, не е неспасяема! То решението е абсолютно елементарно и то е още отпреди 20 години – сме го измислили. Топлофикационните дружества не трябва да се субсидират от държавата, както става с „Топлофикация София“. Те имат специален механизъм за субсидиране чрез така наречените високоефективни когенерации, чрез които се произвежда електроенергия, която държавата е изкупувала на тройно по-висока цена. Така се спасяват и топлофикациите и в Плевен, и във Варна, и на Христо Ковачки, топлофикациите в останалите градове в България. „Софийска топлофикация“ обаче, тъй като има там брокер, който определя кой да получава обществените поръчки, а те в София не са никак малко, те са за над 450 милиона. И ние се въртим и не можем да излезем от този кръг и да започнем да си изграждаме високоефективните когенерации. Защо? Защото механизмите са два. Единият механизъм е да се отдаде на концесия – да дойде някой чужд, който няма да позволи на този брокер да си раздава 450 милиона. Вторият механизъм беше да дойде чужд да управлява дружеството и той отново няма да им позволи да крадат 450 милиона. И затова е това положение в София – влачат се вече 10 години ей такива едни приказки и разговори.

А и „Козлодуй“… Ами ние си убиваме златните кокошки, каквато е АЕЦ „Козлодуй“. Има един депутат в Народното събрание (няма да казвам от коя партия), той 10 пъти вече говори и пота: как може задвижки Daewoo 50 и Daewoo 10, които струват 30 000, АЕЦ „Козлодуй“ да ги купува по 550 000? Как може основният ремонт на следващата година от 50 милиона, колкото е бил преди три години, сега изведнъж да стане 160 милиона? Как става това? Ами много просто става. Вътре се набутват всичките доставки, за които трябва да се правят обществени поръчки, като тази за задвижките, за които ви говоря. Сега като ги набуташ вътре, тези, които ти доставят, ще ги доставят и на двойно, и на тройно, и на четворно. И после се чудим защо АЕЦ „Козлодуй“ няма такива печалби. Ама ние я убиваме! Ние я убиваме!

Само две числа още и ще завърша. Ако 2022 г, за първото полугодие АЕЦ „Козлодуй“ е произвела 8,4 милиона мегаватчаса, за първото полугодие на тази година тя е произвела 7,950 милиона. Едната част, причината е в това, за което ви говоря с ядреното гориво. Втората обаче – ами, седем пъти спираме шести блок за отстраняване на дефект в парогенератор. Ами това не е каруца!

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Поради горивото ли?

РУМЕН ОВЧАРОВ: Заради теч в парогенератора, който седем пъти не могат да отстранят. И още нещо: и двата пъти през лятото го държат блока в разгрято състояние – единия път 12 дена, другия път 8 дена (имам предвид миналата година и тази година). Осем дена той не работи лятото обаче. Защо? За да могат да работят фотоволтаиците.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Хм… Поставихте въпроса за АЕЦ – а какво става с „Белене“? Има ли някаква надежда?

РУМЕН ОВЧАРОВ: Как да ви кажа… виждате хората как го правят. Ето го Орбан – отиде и си получи възможност да строи.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Значи, има!

РУМЕН ОВЧАРОВ: Има, разбира се! И няма по-евтина централа в световен мащаб от „Белене“. Някога, когато 2006 г. подписвахме договор, два блока, 2200 мегавата трябваше да бъдат построени за 3 милиарда и 997 милиона евро. Представете за какво говорим! Седми и осми блок в „Козлодуй“ няма шанс да струват по-малко от 36-37 милиарда. Няма никакъв шанс! Не може в АЕЦ „Вогъл“ в САЩ миналата година да завършват двата блока и те да струват 35 милиарда, а пък ние тука в България да ги построим за 20, както ни разказват някои.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Реакторите са още тука, нали? Не заминаха  Украйна?

РУМЕН ОВЧАРОВ: Реакторите са тука, площадката е тука. До голяма степен инфраструктурата е изградена. Има да се направи един далекопровод до подстанция „Царевец“, който трябва да се направи задължително (и още няколко), но той струва няколкостотин милиона. И останалото е изграждане на централата. И проектът е тук, и той е лицензиран на последния етап на лицензирането. При това не е някакъв проект „нещо като идеен проект“, а съвсем точен и конкретен технически проект – всички системи за безопасност, който е лицензиран от Агенцията за ядрено регулиране.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Значи все пак има надежда тука?

РУМЕН ОВЧАРОВ: Честно да ви кажа, при тези управляващи – никаква надежда.

ВАСИЛ АВСИЛЕВ: Тези управляващи се менят.

РУМЕН ОВЧАРОВ: Ами менят се, ама като гледам групата, която ги излъчва, е все една и съща. Докато 30% от хората си гласуват, а останалите 70% викат: „Бе, тези не ги…“. Но това е нормално – кой обича да го лъжат непрекъснато, нали? Да гласува за едно, а те да правят друго.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: А какво стана с опасността за „Мариците“ – въглищните централи?

РУМЕН ОВЧАРОВ: Има нещо, което много малко от зрителите знаят. Проектите и за двете централи…За „Марица Изток 1“ (така наречената заместваща мощност на тази Първа централа в комплекса, която се наричаше някога „Първа комсомолска“, която Иван Костов, като дойде на власт 1998-ма г., покани една американска фирма, така наречената 3C – американска дотолкоз, доколкото беше регистрирана в Щатите. Иначе собственик беше Костадин Димитров, бивш служител на едно от външнотърговските дружества. Та, той дойде и Иван Костов му даде привилегията на инициираща страна. Тоест, той бил открил, така да се каже, необходимостта от изграждането на новата мощност в „Марица Изток 1“ и затова му позволиха, след като всички останали си бяха дали офертите – това бяха Mitsubishi, Енергомашиностроителна корпорация от Русия и така нататък – той няколко дни по-късно да даде своята. Е, ако това не е игра с белязани карти, не знам коя е?! И той, разбира се, спечели. Защо го казвам? Защото там проектът беше BOT – Build-Operate-Transfer – изграждане-експлоатация-предаване. Тоест, след като изтекат тия 15 години, за които говоря, собствеността трябваше да бъде трансферирана на българската държава.

Вторият проект в „Марица Изток 3“ беше същият. Сега се оказва обаче, че някъде по пътя, когато са подписвали договорите, схемата се е променила и вместо Build-Operate-Transfer е станало BOO – Build-Operate-Own – изграждане-експлоатация-собственост . Сега обаче, вече свършват 15-годишните договори. „Марица Изток 3“ завърши миналата година. На „Марица Изток 1“ завършва в началото на 2026 г. и те вече няма да получават от държавата тази гарантирана печалба. Те ще трябва да работят на пазарен принцип, както работи ТЕЦ „Марица Изток 2“.

Вижте, тука има едно много простичко решение. Тая схема за търговия с емисии, която е въведена от 2000-ната година, тя е въведена в изпълнение на Протокола от Киото, за да се стимулират големите енергийни потребители да намаляват изхвърлянето на въглеродни емисии. Само че има едно „но“. 2017 година България изпълнява изискванията на Протокола от Киото. От 104 милиона тона, колкото са емисиите ни 1990 г. ние 2017 вече изхвърляме само 50 милиона. Тоест това, което е задачата на Европейския съюз за 2030 и което той е изпълнил наполовина (даже по-малко от наполовина), ние вече сме го изпълнили. Защо никой от тези управляващи, които се въртят във властта вече колко години стана – 10 години, не отива да им каже: „Ей, тази схема не работи за нас, тя не се отнася за нас! Ние сме го изпълнили! Ние сме изпълнили даже изискването за въглеродна неутралност от 2050 година“. България произвежда по-малко от половината от това, което е произвеждала като емисии. Ние възстановяваме през горите и полетата повече, отколкото изхвърляме. Но и затова мълчат, козируват. Аз затова казвам – пред тези слугинажни правителства нищо не можем да очакваме в интерес на държавата!

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Пред кого козират? Пред Съединените щати или пред Европейския съюз?

РУМЕН ОВЧАРОВ: И пред едните, и пред другите! Вие забелязвате ли някаква разлика? Ние на всички навсякъде сме се навели така, колкото можем.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: А след като за „Белене“ има някаква надежда (разбира се при промяна на обстоятелствата, управлението и така нататък), още нещо, което е много важно – има ли надежда и за възстановяването на „Южен поток“?

РУМЕН ОВЧАРОВ: Не, според мене тази тема завърши. Ние го изтървахме този въпрос някъде 2014 година, когато се отказахме от „Южен поток“, когато Бойко Борисов приключи проекта, който така и не тръгна.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Между другото, Станишев го приключи.

РУМЕН ОВЧАРОВ: Не Станишев. Станишев просто не направи това, което трябваше, за да стартира проекта 2008-ма и после 2013 година. 2014-та Бойко го приключи. Нали си спомням Румяна Бъчварова как се хвалеше там пред американците: „Ние сме затворили три стратегически руски проекта“.

Ей сега, ако работеше „Бургас – Александруполис“, който трябваше да бъде реверсивен, нямаше на рафинерията в Бургас да ѝ се налага три пъти да претоварва корабите. Един път преди Босфора, някъде преди Дарданелите даже, защото те идват с огромни танкери – веднъж там и втори път в открито море пред Росенец. Оттам, от Александруполис, петролът ще си идва направо в рафинерията. Но ние и това го унищожихме.

„Южен поток“, за съжаление, вече е заменен от „Турски поток“. Някога, когато 2006 и 2007 г. убеждавах руснаците за „Южен поток“, аз това им обяснявах: „За какво ви е да си давате целия износ, или, да речем, 50% от износа на газ, в ръцете на една държава – Турция, която не е член на Европейския съюз? Много по-изгодно ви е тръбата от Русия да дойде директно в България и оттука си тръгва за там, закъдето е тръгнала“. Даже част от газа трябваше да отива и в Турция – над 20 милиарда. И ние сами си отрязахме клона, на който седим.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Да, разбира се!

РУМЕН ОВЧАРОВ: И какво, сега са тези същите! Това е същото правителство на ГЕРБ и на Бойко Борисов. За какъв национален интерес говорим?

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Тогава друг беше премиер…

РУМЕН ОВЧАРОВ: Кога? „Южен поток“ Бойко Борисов го спря 2014 г. А декември месец Путин обяви, че България не е държава, с която може да се говори. Правителството се смени мисля, че октомври-ноември – тогава дойде отново Бойко Борисов на власт и той декларира, че спира потока. Сега, ако имате предвид, че Пламен Орешарски като премиер и по негово време тука дойдоха двама-трима американски сенатори – Маккейн и още двама – и той обяви, че ще го спре потока… Това беше просто изявление за пред медиите.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Все пак какво можем да очакваме във връзка с рафинерията? Дали ще имаме горива след 21 ноември или няма да има?

РУМЕН ОВЧАРОВ: Ами, има някаква полза от говоренето. Аз затова почнах с „Не се страхувай“. Има някаква полза, защото вече като ги гледам, почват да обръщат, нали. Особеният управител очевидно няма да посмее директно да предаде рафинерията на човек на Делян Пеевски и на Жоро Самуилов. Сега вече говорят за БЕХ – „ще прехвърлим на БЕХ“. Това е камуфлажна процедура, защото БЕХ е 100-процентово подчинен на Делян Пеевски.

Под ръководството на БЕХ се случват безобразията в АЕЦ „Козлодуй“. Точно по същия начин новият особен управител ще почне да намества поръчките и в „Нефтохим“. Слушам ги сега как вече говорят и за това, че трябва да се говори и с руската страна – дали тя ще е съгласна, дали няма да е съгласна. Очевидно от приказването и от настроенията нещо им влиза в главите, но те не са се отказали от основната си идея – рафинерията да я приберат.

Друг е въпросът, че ми се струва, че малко лекомислено се отнасят към проблема с горивата. Слушах го тези дни онзи шеф на Резерва – той каза за два източника на резервни горива. Едните са „Нефтохим“, за който писаха, че на 100% може да гарантираме, че резервите са налични (половината са в България, половината са в Гърция, Италия и Холандия), и резерва в Държавния резерв, който би трябвало целият да е на територията на страната. Само че за останалите търговски субекти, които трябва да държат резерви, шефът на Резерва не казва нищо. Той не казва нищо и за качеството на резерва, който се съхранява от самия Резерв, защото аз имам хора, които се занимават с горива и които са ми казали страшни неща за бъркочите, които се готвят – специални при най-примитивни условия и после се пробутват. Дали е така, не мога да гарантирам, но той трябва да го каже. Иначе имайте предвид, че ситуацията не е никак проста. Рафинерията в Панчево, Сърбия спира. Рафинерията на „Лукойл“ в Румъния, която не е толкова голяма като нашата (може би не е и наполовина, малко повече от 1/3), е също спряла в момента. Там имаше инцидент, казват, че е бил производствен, тъй като тя е в основен ремонт, но тя преди средата на декември най-вероятно няма да тръгне. Имаше информация за два взрива в рафинериите на MOL в Унгария и в Словакия. За тази в MOL преди две седмици на референдума казаха, че поне шест месеца няма да работи. А за Словакия нямам информация.

От началото на януари ние нямаме право да внасяме нефтопродукти, изработени от руски петрол, а вносът от Турция беше един от големите източници на пазара. „Лукойл“ примерно покрива пазара на дизел на 40-50%, понякога 60%, но останалото е внос и той се извършваше предимно от Турция. Сега и това го няма.

Е, не виждам на какво отгоре тези ми се тупат толкова много в гърдите. Двата месеца ще минат много бързо – декември и януари, за които имаме, смятам, до голяма степен гарантирани горива, макар че горивата, които са в чужбина, при продължаване на санкциите много трудно ще бъдат транспортирани. Защото някой ще трябва да плати за танкерите, които ще ги извозват. И ако схемата със санкциите работи тъй, както работи до момента… макар че уж те нямат екстериториалност, уж Европейският съюз е независима държава, уж България е независима държава, но банките си спазват техните неписани правила и най-вероятно ще спрат да обслужват. Така че и част от този резерв може да не дойде.

Не виждам никой от нашите министри да мисли върху сериозната проблематика на това, което съществува, и да търси решение. Ама г-н Василев, те поискали ли са дерогация? Вие чули ли сте? Значи чухме, че нещо са написали някакво писмо, ама то писмо… вижте Орбан колко бързо си реши въпроса! Буквално за три дни. Вижте Вучич – за Вучич има информация, че заминава да иска дерогация от Тръмп. Е, нашите какво? Бойко Борисов нали е приятел на Тръмп, нали се среща със сина му – „синът на моя приятел дойде, аз трябва да му кажа здравей“… еми айде, говори с приятеля ти!

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Това е, драги зрители, това е тежката картина, пред която сме изправени, защото хората, които ни управляват, виждате как се справят с един национален, с един международен проблем и как се справят други, с които ние се сравняваме. Нищо не е в наша полза.