9 юни 2025 г., „Не се страхувай“

В студиото на „Не се страхувай“ председателят на партия АБВ Румен Петков,

след политическа визита в Москва:

***Как се отнася Русия към България?

***Затрива ли се вековната близост между двата народа?

В. ВАСИЛЕВ: В четвъртък, 12 юни, е националният празник на руската федерация – Денят на Русия. Пожелаваме на братския руски народ да живее в мир с братския украински народ, да възстанови пораженията от войната и да продължи развитието на своята държава. По този повод поканих Румен Петков, председател на партия АБВ и бивш министър на вътрешните работи, който наскоро се завърна от посещение в Москва. Какви срещи имахте там?

Р. ПЕТКОВ: Ако позволите, да ви поздравя за начина, по който се обръщате братския руски народ, защото в стремежите да си пренаписваме историята, да пренаписваме Освобождението си, да пренаписваме истината за Освобождението, да снижаваме истината за нашия принос – защото ние сме дали писмеността на братския руски народ, ние сме дали православието – ние си нанасяме един много тежък удар, така че ви поздравявам от сърце за това обръщение!
В Русия първо участвах в една конференция, която беше свързана именно с православието, форум с много широко участие на представители на Руската Академия на Науките, на руското духовенство, на представители на Русия, на Молдова, на гагаузката общност на Сърбия. На тази конференция, в която всъщност тържеството на православието не беше поставено под съмнение, напротив, бяха показани ударите върху нашето православие през последните десетилетия. Включително последните удари, които се нанасят върху православната общност в Косово и за които ние православният свят като че ли си мълчим. Но тази конференция беше и една признателност към нас, българите, голяма признателност за духовността. На форума се говори за Свети Киприян, там се говори за Светите братя Кирил и Методий, за глаголицата, за кирилицата. С гордост им представих факта, че ние отбелязахме 1160 годишнината от първата наша азбука – глаголицата, и 1160 годишнината от покръстването. Казвам тези неща с гордост и с щастие, защото тези представители на руските академични среди, на православието, на църквата, на духовенството, на администрацията, защото участваха представители на различни министерства, говориха с обич и с признателност за и към българския народ, с почит и за нашите традиции.

Във времето имах политически срещи с достатъчно влиятелни хора. Бих откроил срещата с господин Леонид Слуцки, който е председател на Комитета по външна политика на руската Дума, всъщност, втория човек в дипломацията на Русия. Много интересен разговор имахме и се надявам разговор, който ще ни бъде полезен като държава и общества. Имах среща и в Съвета на федерацията с господин Василий Иконников, голям приятел на България, почетен гражданин на Разград, човек с много широки познанства, контакти на приятелски отношения до ден днешен. Така че считам ние имаме възможност да направим стъпки за нормализиране на отношенията, защото през последните години, заслепени от една внушавана омраза и внушавани откровени лъжи за събитията в Русия и Украйна, ние допуснахме стъпки на нашите правителства, които без съмнение дават оттенък в отношенията на руските държавни институции.

В. ВАСИЛЕВ: Какво е отношението на тези държавни институции сега към България? Струва ми се, че много по-вледенено, много по-студено и пренебрежително, като че ли  не ни забелязват даже – за да не кажат нещо лошо.

Р. ПЕТКОВ: И това е по-лошото! Всъщност ние имаме поведение, което предполага да не бъдем забелязвани! От една страна ние имаме православните традиции и традициите на славянството, ние имаме почитта към нашите освободители от 500-годишното турско робство, ние имаме гордостта какво сме дали на славянството и на православието, а същевременно през годините от 2021 г., бих казал даже от 2014 г. насам,  ние имаме едно отношение, което, за да се запази добрия тон, предполага да не ни забелязват! И това, което вие сте уловил, би трябвало да стигне до нашите институции, в това число и до парламента. Аз информирах приятелите, колегите за това, че в нашия парламент е избрана парламентарна комисия за приятелство с Русия, което е една много сериозна стъпка. Неин председател е достатъчно известен български политик като Петър Кънев и аз се надявам, че тази стъпка ще има своето развитие във времето, за да направим това, което можем сега за възстановяване на нашите взаимоотношения. Аз мисля, че другата стъпка, която България е длъжна да направи, е стъпката на член на Европейския съюз. Ние там мълчим със същия „кънтящ успех“, с който не ни забелязват и тука. С болка казвам за контактите ми с редица дипломати – не в България, европейски дипломати – те на нас гледат като на…“вие ще направите каквото ви кажат Великобритания и другите“

В. ВАСИЛЕВ: Ами то е така!

Р. ПЕТКОВ: Това е много болезнено, не можеш да ги опровергаваш! За съжаление, ние бяхме предоставени в началото на този век под сериозното влияние на Великобритания и резултатите са видими. Но считам, че ние бихме могли да наложим друга атмосфера в Европа заедно с нашите партньори от Унгария, от Словакия, от други държави, в които очевидно промените вървят. Полша, опорочените избори в Румъния – тоест има процеси, в които ние трябва да участваме активно, за да променим Европа. Аз си мисля, че ако днес тези, които сме участвали в процесите на присъединяване към Европейския съюз и европейските институции бъдем запитани: Тази Европа ли искахме? Никой няма да отговори утвърдително.

В. ВАСИЛЕВ: Българите са, може би, не може би, ами със сигурност, най-русофилският народ в Европейския съюз. Аз не знам друг да има по-добро отношение към Русия.

Р. ПЕТКОВ: Мисля, че това е първо обич и стремеж да запазим собствената си история. Аз съм роден до Мъртвата долина в Плевен. Това е единственото място в света…

В. ВАСИЛЕВ: Има една такава приказна картина на Верешчагин…

Р. ПЕТКОВ: Да, Мъртвата долина! България е жива защото я има тая Мъртва долина – там са погребани 14,000 руски посланици, които дадоха живота си първо в Плевенската епопея, за свободата на Плевен, но преди всичко за свободата на България. И когато виждаш Самарското знаме, когато си спомняш как се стига до указа на Александър Втори –  много хора в България говорим за Цар Освободител, без да си дадем сметка, че всъщност той е кръстен Цар Освободител първо от руския народ, защото премахва крепостничеството. За нас той е Цар Освободител от турското робство! Тогава, когато тръгва руската войска за насам, една немалка част от руските мужици не са знаели „ляво“, „дясно“ и затова са им слагали на краката сено и слама, и когато са ги командвали как да маршируват не е било „леви- леви“, а е било сено-слама. Тоест, тази признателност на българския народ, мисля, въпреки всички порочни опити на чужди фондации и чужди инструменти да погазват историята ни, не успяват, и тази признателност се дължи на вкорененото чувство за справедливост на българина.

В. ВАСИЛЕВ: Знаят ли, разбират ли го това нещо в Русия? Разликата между едното и другото?

Р. ПЕТКОВ: Да, убеден съм! Те добре правят разликата между тази част от елита, който има откровено слугинажно и антибългарско поведение, и между волята и разбирането на българския народ.

В. ВАСИЛЕВ: Как може да започнем, какви стъпки могат да бъдат направени от наша страна при това положение, за да започнем да възстановяваме тези отношения? Те имат огромна перспектива при едно нормално развитие на отношенията, в една нормална Европа, която не е завладяна от омразата?

Р. ПЕТКОВ: Стъпката към нормална Европа – това е, повтарям още веднъж, първото, което нашите институции със своите представителства трябва да направят! А нормална Европа няма как да изключи европейска Русия! Когато ние говорим за тези неща тук, далеч не става дума само за икономика и сигурност, тук става дума за традиции, тук става дума за чувство за общност в Европа. И когато изолираме Европа, ние се чудим защо Евразия добива все по-тежък политически, управленски и икономически смисъл. Стечение на обстоятелствата е, че в един от дните, в които бях в Москва, имаше Форум за сигурност. Мммм, аз не мисля, че днес Европейският съюз е в състояние да организира такова нещо! Убедително участие, разбира се, на всички страни от БРИКС, на САЩ и на, ще си позволя да кажа ясно,  на някои европейски страни, членове на Европейския съюз. Нямам предвид Словакия, нямам предвид Унгария – да не би някой да затъне в подобен род разсъждения!

Например, когато говорим за нашата история, тези фактори, с които разговарях в Русия – те много добре разбират сблъсъка на Северна Македония днес с нас и посегателството върху нашата история. И на въпроса: „Всъщност САЩ към кого гледат с по-широко отворени очи и шепи – дали към Северна Македония или към България?“, отговорът е ясен! Кой ни натресе тоя договор, който ние подписахме? Президенът Макрон, Франция. Тоест, френското предложение, което тогава така шумно беше акламирано, днес ние виждаме последствията от него. Докладът, който не беше гласуван в европарламента – този доклад е откровено антибългарски! Затова ние трябва да разберем, че в Русия имаме сподвижник.

Вие питате за стъпката – стъпката е православието и църквата. Имах честта и удоволствието, изключително изживяване,  да гостувам в Даниловския манастир, където е външният отдел на Руската Православна Църква. Това е средище на православието, което ние сме дали, там е иконата на Светия благоверен княз Александър Невски, на Светия княз Даниил и най-голямата икона на Светите братя Кирил и Методий. Щастлив съм от отношението, което руското духовенство показа към Българската Православна Църква, към светейшия ни патриарх Даниил, респекта и уважението, с което се говори за нашето православие и това, което ние сме дали. Така че това са двете стъпки – към нормална Европа с активно българско участие и влияние, и взаимоотношенията, православните, духовните между нас. Те говорят за този великолепен спектакъл, който имаме ние православните – държавност, вяра, образование. Никъде в другия свят не се говори с такова почитание към образованието, което ние съсипахме в нашата България, за съжаление! Чест правят усилията на сегашния министър Вълчев в много аспекти, но духовността… Така че имаме възможност! Аз съм предложил на нашите партньори да организираме заедно и форуми, свързани с нашата история, свързани с нашите традиции. Стъпки има! И съм сигурен, че и в България, и в Русия има хора и организации, които са готови да ги направят.

В. ВАСИЛЕВ: Вие споменахте за отношението им към Македонския въпрос. Нямате ли чувството, че в Русия са по-благосклонни към Скопие отколкото към София по отношение на на спора между нас? Вие какво разбрахте?
Р. ПЕТКОВ: Аз съм убеден, че в Русия доброто отношение към България и българския народ, и нашата история, го имат. Но, когато говорихме за православието…Аз неслучайно давам пример с удара върху православната църква в Косово и посегателството върху светините. Не виждаме ли какво става в Украйна? Посегателство върху светини, забрана на православната църква по същество! Аз мисля, че те също считат, че отношенията между нашите църкви – българската и македонската – могат да бъдат част от двигателя на процеса на на нормализиране. Така че ние имаме една вяра и не бива да я загърбваме като възможност за нормализиране на отношенията помежду ни. Аз наистина не разбирам защо ние, православна институционална държавническа България, мълчим за пребиването на украински свещеници?! Защо мълчим за посегателството в Косово?! Какво ни кара да мълчим? Измислените евроатлантически ценности?! Аз ви моля, намерете някой, който да обясни кои са евроатлантическите ценности! На моята, относително прилична възраст, аз не мога! Някой от тези, които в последните 5 години прегракнаха да говорят, да каже: евроатлантическите ценности са… Видяхме какво стана с герба на киев. Как го извратиха и и как сложиха, да не казвам педерасията, че не е прилично в ефир, да огражда герба на Киве! Ами това са неща, които, ако ние като не виждаме, какво искаме да видим? Значи ,бягайки от истината, ние не я правим по-малко болезнена.

В. ВАСИЛЕВ: Дали доловихте някакво отношение към видимите опити тук на някои среди да задвижат връзките с католицизма?  Министър- председателят Желязков беше 3 пъти за един месец в Рим – един път на погребението на бившия папа Франческо и два пъти за срещи с новия папа. Не е ли това някакво заиграване с католицизма и дали това нещо се вижда? Дали се наблюдава?

Р. ПЕТКОВ: Но не намери време да дойде на годишнината на светейшия патриарх Неофит!

В. ВАСИЛЕВ: Тоест не отива ли, не бута ли властта страната ни малко към католицизма?

Р. ПЕТКОВ: Нито един член на правителството, с изключение на вицепремиера Атанас Зафиров, не дойде на тържествата във Варненската и Великопреславска митрополия, посветени на 1160 години от покръстването. Онези три телевизии ни показваха по 24 часа какво станало в Рим – кой кихнал, как точно ще погребат папата… Иначе, папа Франциск, царство му небесно, обичаше България. Казвам го, защото съм имал три разговора с него и знам отношението му към България, към Ботев, към нашата история.  на. Малко преиграваме – като медии, като среда. Чест прави на светейшия ни патриарх Даниил неговото убедително присъствие пред обществото, с изключително значими, звучащи във всяка една българска душа теми. Така че, много се надявам, тържествата, свързани с 1160 години от покръстването, от преклонението ни пред цар Борис-Михаил, от преклонението ни пред светата Българска Православна Църква да продължат и до края на годината. Още веднъж искам да поздравя и светейшия ни патриарх Даниил и варненския митрополит йоан за тази великолепна организация! И да изразя болката си, че за медиите тя не представляваше почти никакъв интерес, за разлика от поклонението пред починалия папа Франциск и интронизацията на новия папа. Нека да се опитаме тези, които имаме чувството на здрав корен и на принадлежност към България, към нашата история, с нейната духовност, с нейното православие, с нашето славянство, да говорим постоянно, гордеейки се, за 1160-та годишнина от покръстването и за 1170 годишнината от азбуката, защото имаме с какво да се гордеем.

В. ВАСИЛЕВ: Все пак България води една политика на по-мека русофобия, не като Балтийските страни, да речем, или скандинавците.

Р. ПЕТКОВ: Там са извратени нещата достатъчно отдавна. Вижте, когато в основата на една държавна политика се насажда омраза, стои омразата, както е случаят с Балтийските държави, какъвто е случаят в последните 10 години с Украйна, аз не мисля, че говорим – в този възприетия, европейски, континентален смисъл – за държава и държавничество. Но за съжаление, тази липса на чувство за принадлежност, за историзъм, липсата на усещане за европейска общност ни докарват до унижения! Ами фон дер Лайен отърчава на острова, Великобритания, за да се моли за някаква подкрепа и общо бъдеще на тези, които се изгавриха с Европейския съюз, напускайки го. Фон дер Лайен, която е еманация на усещането за корупция и престъпна политика към Европа и Съюза, част от деморализацията в Европа, от недоверието в европейските институции дължим на на нея и на два състава на нейната комисия. Защото и това, което се случи в Румъния, и това, което се случи в Полша, и това, което върви и се случва в Унгария и в Словакия – това е реакция на липсата на каквото и да е европейско усещане за сила, авторитет, още по-малко самочувствие. Когато тези хорица около фон дер Лайен, взимащи по сигурно €30,000 месечна заплата, формират нашата политика, това не е добре за нас. Също така, обаче, ние не бива да отиваме в другата крайност – да кажем, че ето сега, видите ли, влезем ли в еврозоната, те ще вземат нашите резерви! И техните резерви какво ще ги правят? И те имат резерви и ние. Абе, доколко са ги изяли и как са ги изяли, ако целта е България с нейните 40 милиарда да спаси Испания, Италия, Франция, Германия, Португалия, мисля, че се надценяваме малко! Но да кажем и другото: когато премиерът Виденов пусна писмото за членство на България в Европейския съюз, тогава никой не пита българския народ иска ли! Въпреки, че тогава имаше гласове, че е добре България да търси неутралитет тип Австрия…

В. ВАСИЛЕВ: Аз ще ви кажа нещо друго – тогава общественото мнение беше изцяло за влизане в Европейския съюз, докато сега не ми се струва, че е точно така.

Р. ПЕТКОВ: Аз не съм убеден, че тогава е било изцяло. Мисля, че ако имаше реален дебат, дали България да търси неутралитета или да избере влизането в Европейския съюз, което по всички правила на онзи етап предполагаше първо влизане в НАТО и това се знаеше много добре – аз не искам да обвинявам нито Жан /Виденов/, нито който и да е –  но тогава, заради липсата на реалин дебат, ние всъщност не направихме стъпките, за да гарантираме нашата национална сигурност! Унищожихме ракетите си, унищожихме авиацията си, унищожихме разузнаването и контраразузнаването си, включително след това с много сериозни удари институционални! И сега съм потресен от зоологическия ентусиазъм, с който половината правителство и маса депутати на два пъти отърчаха до Граф Игнатиево да чакат първия американски самолет! А вчера, тържество на духа и материята, дойде вторият. Ставаме жалки! Ние, които сме имали 300 самолета, 150 хеликоптера, доживяхме, минути преди да кацне  вторият самолет, нашият министър на отбраната тържествено да обяви: „разбира се, че нямаме вече подводници, но няма и да имаме“. Жалка картина!

В. ВАСИЛЕВ: А има някаква някакво така мнение, че България или трябва да има добри отношения с Русия, или няма да просъществува?

Р. ПЕТКОВ: Аз съм убеден, че и България, и Европа се нуждаят от добри отношения с Русия. Лошите отношения с Русия, налагането на тези безмерни санкции, хиляди санкции…

В. ВАСИЛЕВ: 17 000!

Р. ПЕТКОВ: …това е основната причина за катастрофалното състояние на германската икономика, на френската икономика. Един мой германски приятел с умиление ми беше казал, че не си представя по лошо от Шолц. Преди една седмица ми се обади да ми каже, че се коригира. Значи тогава, когато искаш да прикриеш престъплението Северен поток и когато казваш, че ще направиш всичко възможно да лишиш собствената си индустрия от евтиния тръбен газ, ти си престъпник към собствената си държава! Но в този ред на мисли – и европейски престъпник!

Понеже говорихме за Москва, разговарях с мои приятели от различни учреждения. Те казват така: че големият удар върху Германия от отношенията с Русия ще бъде всъщност върху германската автомобилна индустрия. В Москва видях изключително много руски коли, модерни руски коли и изключително много китайски коли – джипове, леки автомобили. Според руските експерти, на базата на данни, ударът върху германската автомобилна индустрия ще бъде по-тежък от удара, който Германия преживя и преживява в газовия и енергийния сектор заради спирането на доставките на автентичен руски газ, а не през посредници, тоест, не през корупционни схеми. Това, което видях, ме кара да мисля, че Русия, която до преди 3 или 4 години беше третият пазар за германската автомобилна индустрия вече е занулен пазар! И тепърва, с отшумяването на остатъчните елементи на присъствие на германската автомобилна индустрия, това ще бъде много тежък удар за тях.