С изумление забелязах как сладникавата немска песничка „Лили Марлен“, била любим шлагер за войниците от Вермахта и асоциирана със зверствата им през Втората световна война, отново се оказва на мода в Германия. Накъде отива Берлин?

В същото време партията „Алтернатива за Германия“, която се обявява за излизането на страната от Европейския съюз, вече е втора партия в страната. Ами ако спечели следващите избори? Може ли някой да си представи ЕС без Германия? Ами ако Марин ле Пен победи и тръгне към Фрекзит, т.е. към напускане на ЕС? Светът се разбърква, Европа се тресе, какво правим ние?

Не трябва ли да престанем да се държим като най-предания сателит. Преди – на Берлин, след това на Москва, сега на Вашингтон. Горчивият ни опит показва, че закъсат ли, менторите винаги ни оставят да се оправяме сами, с други думи-да оперем пешкира. Не е ли време да се замислим за собствената ни съдба в разиграването на различните варианти при преподреждането на съвременния свят.

В него, виждаме, се оформи нов, засега икономически колос – БРИКС. Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка. 1/3 от световния БВП, 40 % от населението. Дотук. В какво ще се превърне обаче, ако към него се присъединят още 19 мощни държави, вече изразили желание – Индонезия, Пакистан, Саудитска Арабия, Турция, Иран, Мексико и още редица други. Какво ще стане, ако ги приемат? Кой ще може да се мери с БРИКС?

В края на август има среща на високо равнище на организацията в Йоханесбург. Няма ли да е добре България, като отчита колебанията в глобалното съотношение на силите и налагащата се многополярност, да поиска сега статут на наблюдател в БРИКС. Това може да прозвучи като анатема за правоверните евроатлантици и хранениците на посолството, но би ни отворило един прозорец към най-бързо развиващите се икономики в света. Крайно време е в тази обстановка на световна несигурност да помислим първо за собствените си интереси, а не да ги поставяме като функция от предпочитанията на Брюксел или Вашингтон. Ако поискаме да станем набюдател, ние ще бъдем първата птичка в това отношение от ЕС и можем да извлечем огромни ползи като канал за бъдещите икономически и търговски връзки между западния свят и БРИКС. Имаме право на това. Да се възползваме от него.

Франция вече опита да си изпроси покана за Йоханесбург. Русия я отряза, вероятно защото Париж доставя нападателни оръжия на Украйна. Ние все още не сме на този етап. Защо да не разчитаме на добронамерено отношение от Москва, Пекин, Делхи и Бразилия? Президент на банката на БРИКС е Дилма Русев, дъщеря на български емигрант, която беше президент на Бразилия и посети роднините си в България. Президентът Радев бе през май т.г. на официално посещение в Южна Африка и потвърди добрите ни връзки с нея. Можем да очакваме добронамереност и от страната – домакин.

Не се чу никой в НАТО или в ЕС да е укорил Франция за желанието ѝ да отиде на срещата на БРИКС. Значи няма защо и нашите да се страхуват да поставят въпроса. Трябва да опитаме, нали? И ако вече не са започнали сондажи, крайно време е такива да бъдат направени.