проф. Иво Христов и журналистът Валентин Кардамски

в студиото на „Не се страхувай“ с коментар за:

 Приближава ли се светът към зловеща развръзка?

Къде може да пламне големият огън?

Вината на българската политическа клика,

вината на българския народ

…….

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Сайтът Епицентър публикува решението, в което т.3 отбелязва като наше задължение “бързо приемане на лицата, търсещи убежище, влизащи в Румъния и България “. Т.е. ангажиментът ни обхваща не само тези, които ще бъдат депортирани у нас, но и всички африканци, араби, пакистанци, афганистанци и други, които си стягат багажа за Европа. Ако събитията, за които ще говорим след малко с проф. Христов и с Валентин Кардамски, се разиграят, милиони хора от Азия и Африка ще тръгнат да бягат към Европа.

Представете си какви тълпи ще нахлуят през нашата граница щом се разчуе, че София приема мигрантите по бързата процедура. Ще литнат като към Германия при Меркел. Настаняваме ги – хотел, храна, лечение, пари на ръка, обгрижваме ги и те на бърза ръка ни завладяват. Като през 1396 г. Българската държава престава да бъде българска.

Защо го правят? Едно от обясненията е най-универсалното – пари. Когато живеех в Бейрут научих, че Ливан е приел огромен брой палестински бежанци след войните от 67 и 73 год., защото тогавашните ливански ръководители са получавали лична субсидия за всеки приет палестинец. От кого – може би от еврейски или американски фондации, които са гледали да прогонят някъде населението на новоокупираните земи. Та ако субсидията е 1000 долара на глава, а бежанците са били милион, получава се доста кокетна сума, нали? Как да откажеш? Само че когато броят на бежанците надхвърли възможностите на Ливан, избухна гражданската война, която с промеждутъци продължава вече половин век. Но който вземе парите, мисли не за такива подробности, а за острова, на който предвижда да се премести.

Може ли нашата шенгенска схема, при която бяха договорени всички условия, да е следвала подобна логика като тази, за която стана дума – за Ливан?

ВАЛЕНТИН КАРДАМСКИ: Подозирам, че е възможно да има основания за Вашия страх и притеснения. Но повече се опасявам, че това, което бе направено с полуфабриката Шенген, полу-Шенген, е същото, каквото от години е и полу-Европа за българите. Нашата политическа класа е фиатна класа, тя е изпразнена от съдържание и експертиза във всяко отношение. Тя обеща нещо, което да се случи от години, без дори да си направи труда да обясни на хората каква е логиката и ползата. И днес, ако питате хората, не знаят що е то Шенген и какво им носи. По-лошото е, че когато те се зарекоха да го направят, ни подхвърлят нещо – австрийците са напълно наясно, че  тук имаме пълно отсъствие на гравитация в мисленето на тая политическа класа. Тя не само е излишна, тя е и вредна.

Тази политическа класа ще векува с такава опозиция, каквато е в парламента – държа да подчертая. Точно тази опозиция е, която не дава гласност години наред що е то Шенген и какво ни носи – пръво. Второ, ако тази опозиция в момента не е способна също да излъчи експертиза, която да обясни безсмислеността на този Шенген, ако ние не влезем по сухопътен път, защото реално погледнато само от това имаме полза, всичко останало би било дивидент за различни граждани от трети страни било – Мароко, Алжир или прочие, които работят като преводачи в различни кол-центрове в България, и утре ще могат да пътуват на партита в Берлин. За нас специално това абсолютно няма никаква полза. Но и опозицията в България е присъдружна към властта!

Вие задавате всъщност въпроса дали всичко това е оползотворено като пари. Съмнявам се, че точно само от Шенген са взели нещо. Защото, като цяло, тези партии са изпразнени от съдържание и експертиза, защото експертите им пречат, тези места – експертните – им трябват, за да вкарат представители на  олигархичния капитал, на крупния капитал, които да следят осребряването на сделките, за да се върне „рестото“ към фирмите, които всъщност плащат изборите в България.

Затова нямаме и лобистки фирми в България и „гръмна“ скандал с някаква американска лобистка фирма, което е толкова невзрачно като проблем на фона на всичко останало, на липсата на политичност въобще в България. Нямаме нужда от тези, които да лобират в България, защото, реално погледнато големият престъпен бизнес в България си е вкарал представителите вътре в партиите. Ние не можем да очакваме от тях те да имат експертиза, че да могат да проумеят, че всъщност ни подхвърля Австрия нещо като „кон за кокошка“, кокошката за нас, конят е за тях. Ще ни изхвърлят всички онези мигранти, които натрупаха престъпления! Наскоро, обръщам внимание, стана ясно, че страни като Пакистан искат да изгонят 500 000 афганистанци, да ги върнат обратно, Иран искат да върнат над 100 000 афганистанци по подозрения не, а с доказателства, че са склонни към самоубийствени атентати. И още нещо. Първият самолет, който тръгна към Афганистан от Пакистан беше приет от Европа, забележете, защото европейците, и то в Германия. Защото хората в Германия са изключително петимни към абсолютно всички мигранти, странно защо!? Може би защото допълват картината на мултикултурализма, която разрушава европейската тъкан. И последно на Вашия въпрос, като обобщение. Всъщност, те дори не съзнават какво правят. Това са едни представители на западните общества, едно правителство, което има мандат, колкото е войната в Украйна. То е антагонистично – от партии, които не се понасят, то е избрано против волята на избирателите си, против волята на българския народ.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Споменахте за войната в Украйна. Професор Христов, какви може да са последиците за Европа, за света, пък и за нас, ако войната, ако конфликтът завърши с поражение на Киевския режим? Това може да се очаква да стане много скоро.

 ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Всяка прогноза е опасна, защото има много неотчетени фактори. На този етап виждаме няколко неща. Първото е изтощението на Украйна – човешко, материално, военно, финансово, всякакво. Украйна е страната, която изцяло се издържа от външни фактори. Във всички измерения. Като се започне от плащането на пенсиите и се свърши с организацията на армията. Нейният елит е на ръчно управление, това всички знаем, то е видно. Но виждаме и другото нещо, което не е случайност, а е тенденция. Америка постепенно излиза от украинския конфликт. Имаме съзнателно редуциране на оръжейните и финансови потоци към Украйна. Никой не може да ме убеди, че Западът няма средствата и възможностите да въоръжава, да екипира украинската армия с оръжия, не просто отбранителни, но дори и с обсег да стигнат до Москва. Това не се прави. Съзнателно. Според мен, там се е задействала следната стратегия, свързана по-скоро с изборите в САЩ. Има две опции: едната е, че „трябва да намалим напрежението на украинския театър на  военни действия, като принудим Москва към Минск“, както вече стана модерно да се нарича – тоест към някакво замразяване на конфликта, за да може той да бъде използван, да бъде ескалиран или намаляван и по този начин да се въздейства върху Москва в удобно геополитическо време, не сега. От друга страна е ясно, че Русия задейства своите огромни резерви. Както е известно, Русия нито една война не е започнала и не е била готова за нея. Но проблемът е не как започваш, а как завършваш войната. И в този смисъл съотношенията на силите са просто несравними. Руската икономика влезе в мобилизационен режим, започна да произвежда не в проценти, а в пъти повече оръжие и то високотехнологично оръжие, не само прословутите боеприпаси и снаряди. И поради тази причина, за да не се задвижи този процес до неговия закономерен финал, той трябва да бъде спрян. Именно чрез привидно миротворчество, замразяване на конфликта, подписването на някакви споразумения по линията на разделението, по така наречения „корейски“ сценарий, за да може през това време геополитическият фактор, разбирайте Америка, да си реши системни стратегически проблеми както в страната, така и в света като цяло. Най-вече с Китай. Та, ако украинският конфликт бъде замразен, нещо, в което аз се съмнявам да се случи…Макар че не трябва да имаме илюзии, защото в Москва има мощни сили, които са готови да се съгласят на такъв компромис, това е прочутата, свързана с цялостното съществуване на Русия в пост-перестроечния период групировка, финансова, икономическа, политическа, суровинна, която е заинтересувана от превръщането на Русия в суровинен придатък на Запада, от което тази групировка се облагодетелства, тъй като взима процент от рентата.

Бъдещето на войната в Украйна би трябвало да бъде проектирано по-ясно така – като бъдещето на Русия и на руския модел като цяло. Дали този модел ще бъде този, който беше досега и, който убиваше страната, или това ще бъде моделът на самостоятелна сила и на самостоятелен център на силата в Евразия? Това означава съвършено друга структура на армията, на властта, на политиката, на икономиката, на социално-класовите отношения, както едно време се казваше. Затова за Русия въпросът е съдбоносен. Във всяко едно отношение.

И оттук вече по отношение на нас. Очевидно е, че изтеглянето на Америка, като лъжлив маньовър, някой трябва да запълни празнината. Ще я запълни същата тази Европа, за която Вие говорихте, в това число и периферни територии със затихваща функция като нашата, които би трябвало някак си да „удържат“ украинския фронт, докато хегемонът си разреши вътрешните и външни проблеми.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Какви последици ще даде, обаче, това за Европа? За европейското статукво, което в момента тръпне в някакво напрежение как ще се разиграят събитията в Украйна. Това много ясно се вижда, вижда се навсякъде – в Париж, в Германия, в Рим.

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ:  Три неща. Няма такова нещо като Европа, като субект, уморих се да го казвам! Тези две години заличиха окончателно дори като теория Европа, като някакво самостоятелно геополитически поведение. Анонсът, онзи ден, на един европейски лидер, че трябва да бъдат създадени европейски въоръжени сили е смешен. Той повтаря вече нещо, което не е възможно да стане. Америка само за две години показа мястото на Европа там, където й е. А то е обслужваща периферия на САЩ. На трето място, в контекста на това, което преди малко говорихте, и в контекста на задаващия се огромен конфликт в Близкия изток, Европа ще инкасира още два удара, които според мен ще я довършат. Първият е енергийният, вторият е бежанският. Енергийният ще се изразява в това, че ако възникне голям конфликт в Близкия изток – нещо, за което шансовете се увеличават всеки ден, това ще означава рязък скок на цените на петрола, на който един от основните бенефициенти е Европа, а това ще я довърши икономически. По простата причина, че тя вече е „отрязана“ от руските суровинни енергийни източници – съзнателно геополитически решение, провокирано от САЩ в контекста на украинската криза, и второто, което ще бъде направено – отрязване, по-скоро създаване на непоносими енергийни условия, които ще довършат европейската икономика и нейната конкурентоспособност. И вторият, бежанският проблем – ако избухне голяма война в Близкия изток, тогава, това, което е в момента, ще ни се стори песен. Това ще означава буквално тълпи от хора, които ще се изнесат по посока към Европа – от Северна Африка и от Близкия изток. Това от своя страна ще означава вкарването на допълнителна етническа несигурност в буквалния смисъл на тази дума. Това ще означава взривяване на европейския социален модел и обърнете внимание, Илън Мъск не говори случайни неща: той все пак е информиран човек! – Европа я чака гражданска война, преди всичко, на базата на мигрантите. Дали това е сбъдващо се пророчество или съзнателно провокиран сценарий си отговорете Вие. Та такива като нас пък по периферията въобще не ги виждам.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Смятате ли, че конфликтът в Близкия изток може да се разглежда като заместващ конфликта в Украйна, ако първият затихне – за да се поддържа напрежението в света? Има още два конфликта, които са на дневен ред: Корея и Тайван.

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Точно Близкият изток – това е конфликтът, който има най-големи шансове да взриви света. Очевидно, особено след събитията онзи ден, някой тласка на директен сблъсък Израел с Иран или Иран с Израел. Това не е просто сблъсък между Иран и Израел. Една крипто-ядрена държава с друга крипто-ядрена държава. По оценки на специалисти, Иран може да създаде ядрено оръжие в рамките на 30 до 36 дни максимум. Иран има договор за стратегическа защита и сътрудничество с Китай, който включва и военна компонента, която ние не знаем. Той има, очевидно, такава уговорка и с Русия, което означава, че Иран се намира под двойния ядрен щит на Русия и на Китай. Следователно, това означава, че никой не си дава сметка, че Иран контролира ключови столици и региони в Близкия изток. Това е прочутата Шиитска дъга. Практически, де факто, Иран контролира Ирак, оттам е и анонсът на Иракското правителство от онзи ден за извеждане на всички чуждестранни контингенти от страната, разбирайте американски основно. Никой не си дава сметка, че нефтените и газовите запаси на Иран и на Ирак  взети заедно ги поставят на първо и на второ място в света въобще по енергийни запаси. На следващо място – Иран има мощно присъствие в Сирия и в Ливан, става въпрос за Хизбула. Четвърто – Иран контролира индиректно, чрез своите проксита в Йемен, Бабелмандебския проток и, разбира се, Иран има техническата възможност да затвори Ормузкия проток. През Баб ел-Мандеб преминава 20% от световния трафик на нефт. През Ормузкия проток преминават 40%, защото там те се разделят на две – едните отиват към Европа, а другите към Китай и Далечния изток. Едно взривяване на Близкия изток освен краткосрочните военни и всякакви други стратегически задачи ще има следния ефект: зануляване на Европа и тежък удар върху Китай. Тъй като Китай експортира голяма част от своите енергийни източници от там, вторият му източник е Русия, но тя не е в състояние да замени изцяло потоците от Близкия изток.Според мен, още когато започна нападението, новата война Йом Кипур, както я наричам, на Хамаз над Израел, това беше провокиран опит да бъде взривен Китай, да бъде взривена цялата система на съюзи, които Китай търпеливо плетеше, и балансът на силите в Средния и в Далечния Изток. По този начин всъщност се извършва обходна маневра за обкръжаването на Китай, включително и към неговите енергийни източници в Изтока. А това ще означава нефтена криза, при която тази от 1973-74 г. ще ни се стори песен, въпреки промените в икономиката. Това ще означава и  началото на световна война.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Много интересно, защото си бях намислил да Ви питам за един знаменателен факт, който сега излезе – държавният дълг на САЩ надхвърли 34 трилиона долара. 34 хиляди милиарда долара! Всяко едно американско домакинство, ако не се лъжа, по техните изчисления, дължи 280 000 долара. На кого? На целия свят! Това е чудовищна сума, тя не може да бъде изплатена! Няма как да бъде платена! Има два варианта: или да бъде „стопена“ чрез световна война, някаква голяма война и по този начин да бъде изтрит този дълг, или мощта на САЩ да бъде стопена.

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Възможно е и едното, и другото. И аз дори го поставям в контекста на изборите през есента в Америка. Една от хипотезите е такива избори да няма. Много често се говори за шансовете на единия и на другия кандидат. Първо, не е ясно дали това ще бъдат кандидатите въобще за тези избори, на което аз поставям един голям въпрос. На второ място, може избори въобще да няма, а избори може да няма, когато има обявено военно положение или е избухнала междувременно световна война. Това не го изключвам. В тоя смисъл има два сценария – омиротворяване на региона, доколкото това е възможно, а вторият вариант е точно обратният – ескалация на конфликта в Близкия изток  с далеко отиващи глобални последици. Предполагам, че в момента се намираме на разклонението между едното и другото. И още нещо, което ми се струва също много важно, избухването на една голяма война в Близкия изток, което веднага ще ангажира големите сили Русия, Америка и Китай, освен енергийната съставляваща, поставя кръст и на руския опит за създаването на коридора Север-Юг, в който се инвестира много. Тоест, изместване на товарните потоци от Русия през Каспийско море по посока на Индийския океан през Иран. Иран е ключовата територия. И второ: окончателно доубиване на китайския проект за „копринен път“ от Китай по посока към Европа и към Северна Африка. Дилемата на Китай е следната: колкото и да е странно, Китай имаше интерес от глобализацията и структурните потоци, които тя беше създала. Съвременен Китай е продукт на Съединените щати. И той играеше ролята на обслужваща периферия в така изградените потоци, които обслужваха западното ядро – преди всичко Америка. Стратегията на китайските лидери до Си Дзинпин беше „времето работи за нас и ние постепенно, без да нарушаваме структурата на глобализацията и на потоците, които са създадени в глобален мащаб, просто да изместим САЩ, да заемем тяхното място и да обърнем движението – вместо от периферията към САЩ, то да бъде от периферията към Китай, който ще се превърне в сърцевина“. На този проект му е сложен кръст или се слага кръст. Следователно, Китай има две алтернативи. Очевидно е, че едната е да създава собствен макрорегион с мащаби, които той може да понесе. Това означава да влезе в директен сблъсък с Америка и с нейната клиентела в Близкия изток и в Далечния изток. Или вторият вариант е да се създава съвършено нова конфигурация с Иран, Русия и другите страни. Въпросът е отворен в момента.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Нас ни няма никъде...

 ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Нас отдавна ни няма. Ако не сте го забелязали, нашата страна живее активен задгробен живот. Ние още не сме го разбрали.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Тъжни думи! Какво значи това, според Вас? Как тълкувате тези напъни на евроатлантическата коалиция или мнозинство да наложат двойно гражданство? Ние съвсем ли да се разтопим?

ВАЛЕНТИН КАРДАМСКИ: Веднага ще Ви отговоря, само давам преди това една фактология в потвърждение на казаното от проф. Христов. Преди дни излезе трейлърът на уникален филм, който се очаква да излезе по кината в САЩ и по света до дни. Казва се „Гражданска война“. Това е пророчески филм според мен, който се прави умишлено, за да се подскаже какво предстои. В този филм различни щати се отцепват, воглаве с Тексас и прочие, и американският президент е този, който започва да бомбардира собствените си граждани с цел да няма избори. На второ място, когато отива репортер да направи интервю с президента, военните, които охраняват в момента Белия дом и президента, задават въпрос на телевизионния екип: „Вие какви сте?“ Те отговарят: „Американци“. „От кои американци сте?“.  Мисля, че отговорихме на тази тема. Питате: „Ние къде сме в момента?“ Според мен никъде на картата. Както казва професорът, ние сме в един своеобразен задгробен живот. Вероятно в това разделение, ние, може би, в някаква степен можем да минем към влиянието на Турция. Иначе, във вътрешните проблеми – тотално фиаско на политиката.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Даже има една теза, че България ще затъне дотолкова, че в един момент ще иска да бъде асоциирана с Турция!

ВАЛЕНТИН КАРДАМСКИ: Не е изключено. Не е изключено, защото в този момент ние имаме абсолютна девалвация на политическата власт. А възможността да бъдат създавани нови политически матрици на нови политически партии е възпрепятствана. Маргиналната политическа опозиция, която съществува в трите политически партии, запушва лявото – в някаква степен националистическата ниша и не само. Защо? Защото, ако действително може да бъде създадена една партия, която да излъчи истински политически послания, с истинска политика, която да бъде насочена към хората, това е възпрепятствано от тези политически проекти, които  се намират в опозиция. Те са единствено кресливи и единственото, което те казват от телевизионния екран е, че онези, във властта, не могат. Това е първата част от задачата. Втората част от задачата е – как всъщност да стане, те не могат да отговорят. Защото всички опозиционни партии, по същия начин, както са и управляващите, са изпразнени от хора, които да разбират що е то политика и да имат експертиза в различните области. Ние нямаме медици, нямаме инженери, нямаме хора, които да са силни юристи в партиите. Имаме подставени лица, които да следят единствено как правилно да бъдат разходени европейските средства от точните фирми. Като казвам точните фирми – пак подставените фирми на едрия капитал в България и европейски такива. И онези, които са неточните фирми, които после свършват работата, са наети от точните фирми на подставените лица, за да им дадат жълти стотинки. Това представлява всъщност политическият ни елит. Вероятността да се появи нова партия, която да осъзнае каква е ситуацията в България и да може действително да движи национално-отговорна социална и международна политика може да се случи извън фигурите на политиците. Оттук насетне нов политически проект може да се случи единствено от общественици, хора, които са силни в областта си, в науката и в различни, най-вече социални сфери.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Трябва да прекипи малко.

ВАЛЕНТИН КАРДАМСКИ: Мисля, че вече е прекипяло. Защото, въпрос на време е да полетят камъните. Но този процес винаги тръгва от Европа, той не тръгва от България. Да не се лъжем! България може да ражда хора, които да говорят истината, но революционен народ не ражда. Той само се бунтува. Преди – в кръчмите, сега – във фейсбук. Там изпушва парата, там се ражда неговият гняв, там ескалира и там умира. А единственото нещо, което може да създаде България, е шума, която да гори добре. И искрата винаги идва от изток, рядко идва от запад.

 ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Как ще тълкувате това, което става в ДПС? Дали става въпрос за пари? Дали това е опит за някакво влияние на Анкара, която не иска в ръководството на турската партия да има друговерци? Дали е някакъв признак за слабостта, отслабването на ДПС? На какво се дължи, според Вас?

ВАЛЕНТИН КАРДАМСКИ: Прав сте, за всичко, което казахте. На първо място имаме действително една партия, която до този момент беше абсолютно сигурна в своя електорат – че той ще бъде „абониран“ за нея, защото тя е „абонирана“ за него, за да може винаги тя да бъде не точно управляваща, но да координира управлението в България. Златната среда. Ето това вече е наистина златен абонамент, който трае доста десетилетия в България. Но, така или иначе, вече започват да се забелязват различни разломни процеси. Анонсирана фигура на господин Пеевски от господин Доган – почетният председател на ДПС, по време на централното оперативно бюро, което беше преди около месец, че той евентуално ще бъде следващият председател, като даже седнаха на една маса, според мен доведе до известен разкол в средите на партията. Редица от избирателите на ДПС, според мен, недолюбват господин Пеевски. Забележете, подобни анализи се страхуват да се правят в други телевизии. Днес забелязах само един човек, който каза това, което мисли – бившият земеделски министър Мехмед Дикме. Той каза знаменателна фраза. Нещо, което всички знаем, според мен, но никой не смее да го изрече в ефир. Каза: „според мен, Доган почва да се страхува от Пеевски“. От своя страна Доган, в своето писмо, обръщение, апел, както и да го наречете, но то си беше просто заповед, адресирано към електората на ДПС, каза ключова фраза, с която да се съобразят и електоратът, и властимащите в различните региони – че ДПС не може да бъде корпоративна структура. Истината е, че всички политически партии в България са корпоративни структури. И те се представляват от своите председатели в Народното събрание, което пък представлява борд на директорите. Този борд на директорите е, който движи българската политика. Иначе казано, можем да ги наречем най-спокойно, едни обикновени магураджии от едно време, които разкешват. Това е истината. Тук даже не включвам ниското ниво на интелекта и капацитета, тъй като има едно нещо, което те не обичат да правят – не обичат да четат. На второ място: според мен в международно отношение там беше дадена загадка от страна на Доган, че имаме промяна на политиката – промяна на политическите òси, промяна на това, което се случва. Той нито веднъж не споменава думата „евроатлантизъм“, която пък постоянно ни я казва Пеевски. Не знам дали сте забелязали: „Добро утро, евроатлантици“, „Добър вечер, евроатлантици“. Във всяко своя изказване.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Ще каже ли „Довиждане, евроатлантици“?

ВАЛЕНТИН КАРДАМСКИ: Според мен, евроатлантиците могат да му кажат „Довиждане!“. Защото надпреварата кой е по-голям евроатлантик в България се състои в това, кой повече не вярва, че е такъв, но да излъже, че е такъв. Според мен, единият не лъга добре.

 ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Сега се заговори, моля за Вашето мнение, много ми е интересно, че се предлага или че ще бъде предложен в Народното събрание закон за противодействие на руската пропаганда. Вие, проф. Христов, сте били народен представител. Имахте много остри изказвания в Парламента. Какво мислите по тоя въпрос?

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Това е“ триумф на демокрацията, свободата на словото и всички основни човешки права, които са записани още в Декларацията за правата на човека и гражданина във Френската революция“.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Все едно казвате бесилката е „върховна милост“!

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Да, разбира се. Но нали знаете, че пътят към ада е постлан с добри намерения. Това е нашата прислуга, която иска да се докара на своите господари във всяко едно отношение, но, предполагам, че и господарите са наредили това. Знаете, че там се пръснаха едни много пари за борба срещу „зловредното влияние“. Има едни фактчекъри и други такива, хайде да не ги наричам как точно, цензори, защото, как беше казал Наполеон – „Когато обстоятелствата не ни изнасят, толкова по-зле за обстоятелствата!“ И, тъй като, обстоятелствата, очевидно, не ни изнасят все повече и повече, ние ще се опитаме да създадем някакви изкуствени стени, около които да заградим и без това ошашавеното население. Информационно, говоря. Но това е просто „удар във въздуха“. Как си представяте в епохата на интернет, на всякакви други форми на подаване на информация, че това по някакъв начин ще ограничи движението на потоците на информация? Разбира се, че това е невъзможно!

Но има друго, което господин Кардамски спомена. Ние имаме една, очевидно назначена отвън, прислуга, това е повече от ясно. Тя е внимателно селектирана. Това, което в момента ни управлява, не е бедствие, това е съзнателно провокирано бедствие! Тое отработено, то е селектирано, то е подготвяно, то е проверявано, то е монтирано, за да изпълнява точно тези задачи с оглед на този важен геополитически момент. А именно – страната да бъде прифронтова територия с всички произтичащи от това обстоятелства. Имайте предвид, че външният фактор много добре знае, той няма никакви илюзии за техните човешки, морални и всякакви други качества. Точно такива хора му трябват! Това е техният интерес. Не е виновен този, който яде баницата, а този, който му я дава. Вътрешният фактор – тук аз лично бих изпитал известни резерви, дори към оптимизма на господин Кардамски, аз не смятам, че в България въобще има социални предпоставки за политика! Няма значение каква е тя – лява, дясна, квадратна, лоша или добра. Българското общество е докарано до такова състояние, скотско, да използвам думите на Ботев, че в България много отдавна не се говори за политика, защото няма предпоставки за това. Нали виждате за какво се говори по време на избори? За чешми, асфалти не знам какво си… Политиката е излязла по въздушно-капков път или по пътя на канализацията. Защо това е така? Поради простата причина, че това е едно оскотяло общество във всяко едно отношение. Три милиона души напуснаха тази страна. Качественият срив на населението е тотален, в образователно отношение, аз, като човек, който излиза от образователната система, мога да кажа, че нещата там са повече от трагични, сега се правят на „ощипани“ с така наречените тестове ПИЗА, не е случаен, това е съзнателно провокиран и отработен процес! В оборот влязоха генерации, които, пази Боже, това нещо да ни управлява. То ще участва в управлението. Ние дойдохме до положението като в онзи виц: „Като се знам какъв съм инженер, ме е страх да отида на лекар!“. По-лошо стана вече. Това е една съзнателно определена и предизвестена смърт. Къде е българската вина? Допуснахме това! Знаехме, че е това, ослушвахме се, налягахме си парцалите, осъществявахме нисък профил. Огромна част от българското население – за него думи като обществен интерес, като Отечество, като държава са празен звук. Затова ще имат този скотски живот, който са си го заслужили!

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Започна преди 34-35 години…

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ:  И тогава помните ли как започна? Аз бях тогава на митинга на 18-ти ноември 1989 година, студент бях 4-ти курс. Между другото, не видях Плевнелиев с тапета там. Та тогава, няма да забравя, на така наречената българска опозиция кой беше най-смелият й призив, от стълбите на „Ал. Невски“: „Другарю Младенов, искаме повече социализъм с човешко лице“. Техните деца в момента са най-върлите евроатлантици, на тия същите.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Но, на тия приказки, зад тях стояха съвсем реални стъпки за разрушаването на държавата. Та, помните на Филип Димитров, първият удар срещу българската държава беше създаването на ликвидационните съвети.

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Това трябваше на някой да му светне още тогава! Днеска съветите, утре – страната.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: И оттам нататък се почна: мина се през образованието, мина се през армията, мина се през разузнаването, икономиката, всички защитни механизми… И ни доведоха до това състояние, в което сме!

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Те ни доведоха, защото правилно си изпълняваха поставените им задачи. Въпросът е тия, върху които се експериментираше това, какво направиха, освен да блеят? Аз този въпрос задавам. Той е крайно непопулярен в българския обществен дискурс. Тук върви тази сиромахомилска приказка за добрия народ и за лошите политици. Не. Качеството на българската социална среда допусна такъв тип безобразия! Дето се казва, една битка не беше дадена. За нищо!

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Това няма ли следа от…

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: От робството ли?

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Не от робството, от социализма?

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Има, да. Тук е огромната ми бележка към онзи строй. Онзи строй издигна българите до ниво, за което те даже не бяха готови. Но това дойде отвън. И отгоре. Българите са прекрасни изпълнители. Когато те трябва да имат автономно, собствено поведение, самоорганизация, собствено отстояване на цели, упорита борба за тяхното осъществяване, каквато имат нашите съседи без изключение, просто ни няма. Във всяко едно отношение. Вижте колко е траело Гръцкото въстание? От 1821-ва до 1828-ма! Сърбите имат две въстания, преди да ги освободят руснаците. Ние какво дадохме? Гръмнахме две пушки и чакахме някой да дойде и да ни освободи! С жертвите си, а не с победите си.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Вие пренебрегвате, ми се струва, един период от българската история от Освобождението до някъде…

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Веднага ще Ви кажа – до март месец 1913 г. Това е атаката на Одринската крепост. Дотам. И ако трябва да говорим за българско въстание, това е Илинденското въстание, което три месеца дава действително форма на отпор, цялото население е излязло и се е борило до последния човек. Това е действително така. Но да не ходим чак там. Говорим за тук и сега. По времето на социализма беше разрушено селското общество, което е абсолютно неминуем етап, за да отидеш към индустриализация. Но хората бяха свикнали, че някой ще ги води. Някой ще ги направлява. Целият им живот – и на микро- и на макро- ниво, стратегиите – всичко се определяше някъде отгоре и отвън. Това не са хора, които са в състояние сами да моделират собствения си живот, на близките си, да не говорим пък за общност, която да отстоява интереси! Тук стои основата, социологическата основа на сегашното българско общество. Това не е популярно да се говори, това е политически много некоректно, затова голяма част от населението казва: „Ние тия неща ги знаем“. Първо, ако сте ги знаели, нямаше да се докарате до това скотско положение, и второ: „Дай решение!“. Какво решение да дам? Да сменя народа? Та това е положението. Това население, по този начин, с този манталитет нищо добро не го очаква! То ще става все по-зле.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Какво смятате, че е решението? Въпрос за Нобелова награда!

ВАЛЕНТИН КАРДАМСКИ: Точно! Не знам. Много рядко казвам „не знам“. Едно ми се иска: имаме десет години отворен прозорец. Ако това нещо не се смени, защото след десет години онези, които могат…

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Толкова много?!

ВАЛЕНТИН КАРДАМСКИ: Това са десет години, в които от числена гледна точка се още има експерти, които могат да върнат държавността. Да върнат машината на държавата в изправността й. Да върнат различните сфери от живота да се движат в правилния път. След това вече няма да има хора, които да го направят. Защото, изключете онази мерзка дебилизация, която е в политиката, но ние имаме модерна, тенденциозна дебилизация на младото поколение, което не само че не иска да учи, на него му харесва да е просто. На него му харесва да е идиотско и издига в апотеоз на следване, в култ на подражание жесток идиотизъм. Дори оставете тези мултикултурни джендъри, да си прост днес е гордост. Едно време беше недопустимо цяло поколение да бъде в такова състояние, в карцера на незнанието, в тъмницата на своето забвение и бъдеще, което е невъзможно. Това поколение не може да изгради държава! Ако то бъде допуснато.

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Ще вляза в несвойствена за мене роля. Да защитавам тия хора. Аз имам работа всеки ден с тях. Децата не са виновни. Имах едно време един професор, той казваше така: „Животът се състои не от усилия, а от резултати. Не ме интересува какво ти е струвало това. Искам да видя резултати“. Децата са такива, каквито ние ги направихме. Обществото, което ние разрушихме. Битките, които ние не дадохме, обстоятелствата, които ние допуснахме да се създадат. Те са само едно следствие. Сега в момента виждаме един резултат, които крайно не ни харесва и той е точно такъв, както го описва господин Кардамски, и аз мога да го направя още по-зловещ. Но това не отменя факта, че ние имаме този резултат, защото ние сме допринесли да го имаме. Децата не са виновни за това. На тях им липсват всичките тези неща, за които той говори, продукт на всичко това, те се структурират точно по този начин, за който той говори, но това е опит на по-старото поколение да избегнат собствената си отговорност. Ние и те сме виновни тези деца да са в това състояние.

ВАЛЕНТИН КАРДАМСКИ: Десет години имаме…

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Те нямат алтернатива. Защо примерно дебилизмът, простотията и опростачването са културна норма, морална норма? Защото образованието не е ценност. Защото в тази социална матрица, форма на икономика, при тая форма на обществени отношения, при тази форма на културно опропастяване как да бъде друго?  Кои са ония аргументи и онези ценности, които те изкачват по социалната стълбица?  Очевидно не е седенето 12 часа на ден да учиш, а очевидно други качества се изискват. Или по-скоро липсата на такива. Не систематичен и упорит труд, чрез който се постигат някакви постижения, а очевидно други качества. Децата реагират по този начин, защото ние сме създали този коридор от възможности, по-скоро липсата на такива. Следователно, ние се гневим на самите себе си, като ги виждаме.

ВАЛЕНТИН КАРДАМСКИ: Само ще кажа следното – със сигурност на траките не им е било хубаво, когато са дошли славяните.

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Аз ще Ви кажа какво е станало. Когато славяните са дошли, траките вече ги е нямало. Избили са ги.

ВАЛЕНТИН КАРДАМСКИ: Аз мисля, че един народ, който няма имунна система и чака някой да му даде антидот за отровата, която сам произвежда, с която се трови, ако чака такъв антидот, той няма да дойде. На този свят празно няма. И то не защото някой просто идва. Някой насилствено идва и си го взима. И утре той започва да гледа на тази държава, на тази територия по-скоро като на своя родина. Никой не е абониран за земята, на която е роден, непременно да живее и да умре там и, че на нея ще живеят децата му. Просто да го знаят това нещо хората и да не лежат на това.

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Само ще припомня, преди 12 години ми го каза един турски професор, когато започна първата бежанска криза и очевидно, че имаше селективност. Те /турските власти/ насочваха тези големи „бежански“ маси към Гърция, ако си спомняте. А не толкова към България. На какво се дължи тази особена селективност, му зададох въпроса. На някаква особена любов към българите ли? А той отговори: „Как ще замърсяваме Румелия, нашата Румелия с тази паплач?“

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Събудете се, драги зрители! Събудете се, българи! Време е да се събудим!