От няколко седмици светът започна да прехвърля вниманието си от украинската криза върху друга, много по-сложна и взривоопасна – близкоизточната. На нейния фон и пред опасностите, които се задават за световния мир, да не кажем за оцеляването на човешкия род, нашите вътрешни проблеми започват да изглеждат като семейни сцени на ревност по време на революция.

Вън ври и кипи, под краката ни пари, а тук обещават да не ремонтират ремонтите. На особеностите на нашенския дълбок политически инфантилизъм ще се спрем след малко с проф. Иво Христов. А сега да видим какво става около новото огнище на напрежение, привлякло вниманието на целия свят – Близкия изток.

И така, Израел започна новата фаза на войната в Газа. “Резултатът ще е хуманитарна катастрофа с епични мащаби за дълги години напред“, предупреди Йордания. Това значи хиляди жертви, много от които ще изгният, погребани в руините на някога двумилионната палестинска територия. Дали нахлуването ще взриви барутния погреб, в който се превърна Близкия изток? Няма ли да изиграе същата роля като убийството на австрийския престолонаследник Франц Фердинанд през 1914 г. Или ще доведе в крайна сметка до възраждането на Палестина? Бившият съветник на Тръмп полк. Макгрегър предупреди, че може да се стигне до голяма война, в която да бъде унищожен Израел.

Развитията са многопосочни, всичко е възможно, дори немислимото. Виждаме, че светът навлезе в криза, много по-опасна от украинската. Единственото, което може да се предвиди за нея е, че ще се разширява. Палестинците ще се радикализират. Израел ще отмъщава с огън и меч за 1400-те жертви на 7 октомври. Светът, особено арабско-мюсюлманският, няма да стои безучастен. Ето как изглеждат възможните реакции на двете основни страни, обвързани с конфликта:

Първо: САЩ бяха наясно с рисковете, които нахлуването в Газа ще предизвика. Те положиха големи усилия поне да го отложат, ако не да го отменят. Но когато стана ясно, че Израел няма да ги послуша, поеха по другия път. И тук изниква голямата опасност. Другият път означава пряко противопоставяне с Иран и останалите поддържащи палестинците страни – Сирия, Йемен, Ирак, Ливан, може би Пакистан, Либия, дори Турция и т.н.

На пръв поглед изглежда неразумно, необмислено САЩ да тръгват в тази посока, настройвайки срещу себе си съюзници, приятели, доброжелатели, противопоставяйки се на 2 млрд мюсюлмани. Внимателният поглед обаче разкрива скритата зад този ход логика. Стратегическа, политическа, байдъновска, но безспорна логика.

Да я проследим малко по-отдалеч. САЩ не може да не си дават сметка, че протежето им в Киев губи. Всичките им усилия да го крепят, финансират и въоръжават отиват напразно. Режимът на Зеленски може да не издържи до пролетта. А едно унизително поражение в Украйна ще зачертае шансовете на Байдън да бъде преизбран. Досега Зеленски зависеше от Байдън, сега Байдън зависи от Зеленски.

За да избегне клопката и да се застрахова от провал, американският президент трябва да отклони вниманието от Украйна, да я превърне във второстепенна новина, почти хроника, та каквото и да стане с нея, то вече да не го засегне пряко. Зеленски и неговият режим ще стават все по-незабележими, те изчезнаха от първите страници, а често и въобще от новините. Когато въобще изчезнат от политическия хоризонт, каквото и да стане с тях, рейтингът на Байдън няма да пострада. Преизбирането му вече няма да зависи от изхода в Украйна, а от войнствените мерки в новия конфликт, който няма шансове да затихне преди изборите през ноември догодина.

Изглежда САЩ са планирали сблъсъкът да е с Иран и арабско-ислямския блок, който взе да се оформя в защита на палестинците. Затова струпват армада военни кораби, вкл. два самолетоносача в Източното Средиземноморие. Флотилията не е там да защитава Израел. Той няма нужда от американските ескадрили. Палестинците нямат авиация, а съседните арабски страни няма изгледи да нападат. Но ракетоносци те могат да изстрелват ракети, от самолетоносачите могат да излитат изтребители, които да поразяват цели във или около Иран, вкл. в Сирия, в която, знаем, има значително руско военно присъствие. Ако призракът на ядрения конфликт с Русия надвисне над САЩ, Байдън ще призове към консолидиране на американската нация пред опасността. Кой сменя главнокомандуващия по време на война? Тази логика – борбата за Белия дом е в основата на сегашното разпалване на огъня в Близкия изток.

Пак казвам, Байдън се опита да предотврати израелското нахлуване в Газа. Не от състрадание към палестинците, не, а от една страна заради опасенията до какво може да доведе нахлуването, от друга – поради надеждата, че ако се изяви като миротворец, ще спечели проценти в изборите. Когато видя, че не успява, изостави добрите намерения и пое сценарии номер две – конфронтация с Иран, арабско-мюсюлманския свят и в крайна сметка – пак с Русия. Със същата, както отбелязахме, крайна цел.

Тази политика доведе до истерични призиви в САЩ. Един от кандидатите за президент Вивек Рамасвами – от Републиканската партия – препоръча на Израел да обезглави 100 лидери на Хамас и да ги нареди по границата с Газа. Така нападение като това от 7 октомври повече нямало да се повтори, предложи новоизгряващата звезда на американската политика.

Второ: Да видим сега на какво разчита другата страна, колкото и да е неопределена. Нищо чудно нейната цел не е толкова защитата на палестинските права, колкото използването на момента за някакво измъкване от опеката на САЩ и осъществяване на собствени национални цели. Засега от нея няма действия, само предупреждения и закани, но те съвсем не изглеждат невинни.

Саудитска Арабия обяви, че смята израелското нахлуване в Газа за катастрофа. Изречена от крайно внимателните саудитци тази формулировка изисква специално внимание. Защо? Та с колосалните си ресурси Риад може за минути да предизвика трус от 9 степен на финансовите пазари и те да се сгромолясат. Да не говорим за ролята на саудитците като диригент на световния петролен пазар. Катар, вторият износител на втечнен газ в света вече заплаши, че може да спре износа. Либия призова за петролно и газово ембарго. Пакистан, ядрена сила, предложи на Хамас балистични ракети. Бившият пакистански премиер Имран Хан обяви, че ислямските страни трябва да вземат мерки, за да се прекрати геноцида, както каза, в Газа. Дори Турция рязко повиши тона. „Ей, вие на Запад – заяви Ердоган – искате война между кръста и полумесеца ли?“ И продължи: “Израел, ти си окупатор. Ти си военнопрестъпник.“ Много силни, нечувани досега от Турция оценки, казани в събота пред огромна тълпа, събрала се на пистите на летище Ататюрк в Истанбул. След тях Израел нареди на дипломатическия си персонал в Турция да напусне незабавно страната.

Най-много безпокойство обаче буди Иран. Та той е в състояние да обърка всички сметки само като затвори Ормузкия проток. Стане ли това, Европа и донякъде Северна Америка ще се изправят пред небивала петролна криза в навечерието на зимата. Да припомня, че през протока преминава 1/5 от световния петрол. Освен това Иран е значителна военна сила, има влияние в ислямския свят, специално в Ливан и в Сирия, поддържа добри отношения с Русия и може да предизвика много изненади.

Въобще отникъде взорът за мир надежда не види, ако си припомним дядо Вазов. Жертвите непрекъснато се увеличават, само убитите палестинци са над 8000, израелците, казахме, са поне 1400, а краят на кризата въобще не се очертава. ООН е безсилно да направи каквото и да е, Израел е по-свиреп от всякога, палестинците са напоени с омраза за поколения напред. В допълнение : юмручното право измести международното, информацията бе изнасилена от пропагандата, а разумът отстъпи пред безумието. За света опасно, за нас – още повече.

Ние сме на границата с мюсюлманския свят и намеците за противопоставяне на кръста и полумесеца са особено тревожни, още повече, че май няма кой да ни защити след като непрекъснато се зъбим на Русия и тровим отношенията с нея, съюзниците ни са страшни егоисти и пет пари не дават за нас, а правителството ни е толкова некадърно в отстояването на националните интереси, че няма как да очакваме адекватни решения от него.

Имаме ли спасителен ход?