Ако се опитаме да видим какво бе най-важното в света през годината, това вероятно ще се окаже отмирането на еднополюсния модел и утвърждаването на многополюсния. От безспорен лидер във всяко отношение, най-вече военно и икономически, САЩ се принуждават вече да делят първенството с двете други супер сили – Русия и Китай.

Дали светът ще стане по-спокоен, ако трите велики държави образуват някакъв триумвират? Желателно, но не е сигурно. Ако имаха достатъчно мъдрост и по-малко егоизъм, те трябваше досега да са намерили модус операнди и да се избегнат конфликти като тези в Украйна и в Газа. Може би обстановката трябва още малко да се нажежи, за да си дадат сметка, че оцеляването на всички е под въпрос.

Сложността се допълва от обстоятелството, че освен тези трите, в света има още десетина регионални сили, всяка от които има глобални интереси и сили да ги защитава. Това са Индия, Индонезия, Иран, Саудитска Арабия, Бразилия, Турция, ЮАР, ядрени държави като Великобритания, Пакистан, изглежда Израел, Франция, зад която в известна степен е ЕС.

Коя от тези страни ще допусне да бъде пренебрегната? А това прави по-колебливо международното равновесие, по-трудни компромисите, по-деликатно сключването на съюзи. Т.е. няма ли многополюсният свят да бъде по-напрегнат и по-опасен от този, в който САЩ имаха последната дума. Няма ли разцентрованият свят да събуди старите нагони на плячкосване и завладяване със сила? Никой не може да каже. Но тъй като логиката на историята изискваше еднополюсната конструкция да отстъпи, тя нямаше как да свири повече първа цигулка, светът трябва да се пренастрои и пренареди по нови критерии, ако иска да оцелее, разбира се.

Процесът трябва да започне преди края на това десетилетие. Дали преустройството на международната система ще доведе до разпад на ЕС, или на НАТО, или на САЩ, или на Руската федерация? Надали някой може да каже, но много го обмислят. Може сега да изглежда малко вероятно, но съвсем не е немислимо, особено за международните организации.

Развръзката на конфликта в Украйна може да сложи началото на това преустройство. Изглежда сме близо до нея. САЩ отказаха исканата от Киев помощ от 60 милиарда долара. Дадоха му някакви трохи за 200 милиона – 300 пъти по-малко. ЕС не гласува обещаните на Зеленски 50 милиарда евро. Може да нямат тези пари или да не могат да ги дадат – в Америка заради републиканците, в Брюксел – заради Орбан. А може просто да знаят, че двубоят с Русия в Украйна завършва, не в полза на Брюксел и следователно няма повече смисъл конфликтът да продължава.

Що се отнася до Европа, несъмнено най-впечатляващото събитие е приетият от унгарския парламент закон за защита на националния суверенитет. За първи път страна-членка на ЕС и на НАТО утвърждава така недвусмислено предимството на националните интереси пред общностните. Унгарците са разбрали, че ако държавата им продължи да се потапя в чуждите ценности, тя ще се разтвори в тях и те ще изчезнат като народ. Това важи в пълна степен и за нас. Законът им е строг – предвижда до 3 години затвор за незаконно чуждестранно финансиране на партии и организации, участващи в избори.

Все постановки, които нашите мижитурки ги е страх дори да сънуват. Представете си, че един ден и тук приемем подобен закон, каквото предложение има от Възраждане. Тогава първи ще изпищят паразитите, които смучат чужда кръв, за да тровят нашата. Ще скочат външните диригенти, свикнали да разпореждат накъде и как да вървим и пълзим. Но успеем ли, освободим ли се от чуждата, най-вече американска намеса в изборите и влиянието на финансираните отвън НПО-та, ще си върнем поне част от заграбения суверенитет и ще можем да почистим загнилата опаковка на Отечеството. Ако искаме да си запазим държавата, друг път няма.