Има една наша поговорка за селото без кучета. На съвременен език тя се ползва за беззащитна държава, позволила на чуждите хиени да грабят националните ѝ богатства. Като нашата.

Примамена от безконтролното разпореждане със златните ни залежи, нова англосаксонска компания решила да рови и трови българската земя, за да извлича скъпоценния метал. При това в непосредствена близост до София. Канадската фирма Велосити получила разрешение да извършва проучвания за златодобив на дълбочина до 3 км под земята край село Златуша, община Божурище. Отнася се за терен от 194 кв.км, разположен между Сливница, Драгоман и Банкя, в непосредствена близост до столицата. Сега щели да проучват, а като открият, естествено, ще искат и да добиват. Нямайте съмнения, че са наясно с наличието на златни залежи и са си подработили, разбирай платили на когото трябва за златотърсачеството и добива. Селото не случайно се казва Златуша. Проблемът за нас идва от това, че при търсенето и извличането се използват арсен и всякакви отровни вещества и химикали, които вкарани на голяма дълбочина в почвата, могат да отровят минералните води на София, вкл. тези в Банкя, Горна баня, Княжево и т.н. Т.е. има опасност безценните минерални извори в и около столицата да бъдат поразени. Още повече, че разрешението за търсене на злато е дадено без оценка за въздействието върху околната среда. Ей така, на честна дума. Решението е толкова безумно, че има само едно обяснение, което вече вероятно Ви е дошло на ум. Трябва да си много дебелокож, за да рискуваш да отровиш природата и водите около столицата на България и да понесеш срама от подозренията, че си го направил срещу тлъст подкуп.

Хората от община Божурище естествено протестират. Пъдят канадците, обмислят местен референдум. Но те трябва да знаят нещо много важно. Когато играят големи подкупи, човешките права, вкл. тези за чисти вода, въздух и околна среда, обикновено отиват в кошчето за боклук. Българските власти се подиграха с гласа на над половин милион българи против еврото, та няма да смачкат някакъв местен вот, особено ако вече са получили съответните пари под масата. С това не обезкуражавам жителите на Божурище. Трябва просто да бъдат твърде настоятелни и прилично подозрителни. А това, че от златодобива ние ще спечелим само унищожена природа и отровена среда виждаме от опита с т.нар. дъндита.

Ето някой сметки: През 2022 г. тогавашния финансов министър Асен Василев изчисли, че през годината дъндитата са изнесли руда, от която са добили 12 200 кг злато. Тогава то е струвало 740 млн долара. Предполага се, че сега добитото злато е повече, не по-малко. Към днешна дата, по 2233 долара унцията или 66 500 евро килото това прави 811 300 000 евро. Годишно! Какво взема държавата? Пак, цитирам Василев, за посочената година концесионната такса била 13 милиона евро. 13 срещу 811 ! Как Ви се вижда? Кон за кокошка не, а за перце от кокошката. Каквито и да са производствените разходи, печалбата е грандиозна. Всъщност, ограбването на държавата ни е грандиозно. И кой е виновен за това? Да проследим историята.

Концесията Челопеч се дава от Костов през 1999 г. Същият, който продаде Кремиковци за 1 долар и цветущата ни авиокомпания Балкан на цената на един апартамент. И въпреки микроскопичната, нечувано ниска за златен рудник концесионна такса от 1.5 %, неговият икономически министър Петър Жотев намалява задължителната им минимална екологична програма от 9 600 000 долара на 1 374 668 долара, а задължителната инвестиционна програма от 37 милиона на 8 милиона долара. Жотев премахва и Контролния съвет, за да не се пречка никой в далаверите на концесионера и властта. Но това не е всичко. Върхът на падението е при Сакскобурготски. Неговата министърка Шулева намалява жалката концесионна такса от 1.5 % на 0.75 %. Двойно! Като че и е бащиния. Предлог: поради неблагоприятни условия! И то за период, през който добивът на руда нараства почти двойно. Каква наглост, а! Вместо да увеличи таксата 20 пъти, 30 пъти, за да има и българската държава някаква полза от добива на злато, тя я прави съвсем микроскопична. Бивш наш евродепутат бе разкрил, че дори в африканските страни концесионната такса за златодобив е 50 %. Срещу 0.75 %, великодушно определени при Сакскобурготски. Нещо повече, същата Шулева освобождава концесионера от задължението да преработва рудата в България. Той плесва с ръце и я изнася за Намибия, а за това колко злато е получено трябва да се вярва само на неговите уверения. Подозрително добронамерени към концесионера са и следващите министри на икономиката – Петър Димитров от Тройната коалиция, Трайчо Трайков от Борисов 1 и Теменужка Петкова. Всички го обгрижват и никой не му смущава спокойствието. От един дол дренки? Петкова дори обявява за строго конфиденциални, т.е. засекретява всички данни за добитата руда, злато и други метали. Да не би някой да разчепка далаверите. А през 2018 г. същата потвърждава разрешението за сондажи в Златуша.

Серията предателства и размахът на корупцията ни правят безпомощни наблюдатели на кражбата на националното богатство. Пловдивският икономист Николай Едрев изчислява, че от концесиите на дъндитата държавата е загубила над 30 милиарда лева. Това значи, че само от тях всеки българин, бебетата вкл. е бил ограбен с по 5 000 лв. Значи, че всяко семейство с две деца е било лишено от 20 000 лева само от тези т.нар. инвеститори. А ако включим десетките други примери за безмилостно ограбване и задушаване на страната ще стане ясно защо сме най-бедната и изостанала държава в ЕС? И ще продължим да бъдем, докато не се смени философията ан управлението – богатствата на България са за българския народ и националните му интереси са с предимство пред всички други.