Примерът със Сирия потвърждава, че една страна не бива да разчита изцяло на външна помощ. Видяхме какво се случи с Варшавския договор, нали. Разпадна се за една нощ и ни остави по бели гащи. Нищо не гарантира, че подобни превратности няма да сполетят и НАТО, особено при тенденциите, които изразява Тръмп. Не знаем и дали датчани или холандци биха изпратили децата си да се бият в наша защита. Сигурно не повече отколкото българските майки и бащи ще пратят синовете си да умират за Дания или Нидерландия, например.

Светът е хищен, непредвидим, в него егоизмът и алчността са многократно по силни от солидарността и справедливостта, а най-приложимо се оказва правото на силния, т.нар. юмручно право. В този свят слабите не оцеляват. А силата на една държава се показва от армията.

Затова едно от нещата, които трябва да са на разположение на държавата в тези смутни времена, може би най-важното, е да имаме готови, боеспособни, добре обучени и оборудвани въоръжени сили. Тази цел трудно може да бъде постигната при сегашните норми за наемната армия. Офицерите не чувстват безусловната подкрепа на обществото, не са представени като неговите най-първи защитници,не са предмет на внимание и грижи, както би трябвало да бъде. Армията има остра нужда от съвременни високотехнологични оръжейни системи. Повечето наемни войници са мотивирани само от заплатата и дребните привилегии. Те гледат на военната служба като на работно място. Чиновнически трепети. Това няма нищо общо с наборната служба и чувството за дълг и отговорност пред Отечеството, което военната повинност вдъхваше. Премахването й от Станишев е едно от престъпленията на унизителния преход.

Наборната военна служба трябва да бъде възстановена. Може би за по 6 или поне за по 3 месеца. Трябва да включва и момичетата. Известно е, че който няма понятие от военното дело се научава да изпълнява само една заповед: „Горе ръцете!“. Не само това. Армията изграждаше в разхайтените младежи дисциплина, трудови навици, чувство за дълг, достойнство, родолюбие, учеше ги да се пазят едни други и да си помагат. Ненапразно избраникът на Тръмп за министър на отбраната Пит Хегсет обяви, че “Армията винаги е била място за превръщане на обикновените момчета в бойци, като не само ги учи на чест и саможертва, но и на смелост, изграждане на сила и натрупване на умения”. А у нас, гледам, е пълно с либерални лигльовци, които и от един шамар ще се разреват. Красимир Каракачанов бе единственият министър на отбраната, който настояваше за връщането на наборната армия, но над него беше министър-председателят Борисов. А той, от страх да не му се карат англоамериканците, не си мръдна и пръста по въпроса. Армията ни продължава да е недокомплектована и недостатъчно въоръжена. Не стига това, ами мижитурки раздават безценните ни запаси от оръжия и боеприпаси на безнадеждния киевски режим. Украйна те няма да спасят, но нас ще ни обезоръжат. С чии пари са купени тези оръжия, г-не служебен премиер Главчев? Вие ли сте ги плащал? За бащиния ли смятате държавата – може да се раздава на който им наредят. Виждаме, че все се повече се оголваме пред опасностите, които ни заобикалят. Така че връщането на наборната военна служба, повишаването на престижа на армията, нейното съвременно въоръжаване и обучението на всички млади хора да боравят с оръжие е задължително, ако искаме да опазим страната и народа си. И ако не искаме съдбата на Сирия да ни сполети един ден, трябва да вземем мерки отсега.