20 април 2026 г., „Не се страхувай“

Изборите приключиха. Резултатите ги знаем. Най-важният е, разбира се, победата на Радев, предопределена от развитието на събитията, от неговата политическа смелост и от нищетата на неговите опоненти. Но особено значение тези избори придобиха от впечатляващата избирателна активност. Тя показа, че хората не са оглупели от безизходицата, не са се отчаяли, те вярват, че държавата може да си стъпи на краката. Готови са да помогнат за това, готови са да изхвърлят зад борда крадците, мошениците, продажниците, чуждите агенти. Огромните опашки пред секциите в чужбина значат едно – българите зад граница се интересуват живо от развитието на Отечеството, искат то се промени така, че да се върнат в него.

Големият въпрос пред всички нас сега е: свършва ли злата прокоба над България. Ще заминат ли в политическото небитие всички костовци, симеони, станишевци, бойковци, догани и жалките им производни? Дошло ли е времето страната ни да си стъпи на краката и да започне да защитава, във вътрешен и в международен план своите интереси? Ще има ли сили бъдещото правителство на Румен Радев да разкрие и запуши пробойните, които заплашват да потопят кораба на българската държава. Ще може ли да се справи с външния натиск и да убеди нашите приятели, съюзници и партньори, че една силна и единна България е много по-ценна от изнемощялата и изгубила надежда за бъдещето си страна?

За да защитим убедително една такава позиция трябва да си дадем сметка за някои опасности, които ни дебнат.

Една от тях е, че държавата, в глобален план, все повече се разглежда като стока, която може да се придобие. По различни начини. Като се присъедини – Канада, като се купи – Гренландия, като се разруши – Газа, като се завземе – Ирак, като се разбие на парчета – Русия, като се избият лидерите и – Иран, или като се отвлекат – Венецуела. Нищо не ни гарантира, че някой не си е набелязал да купи България и може би вече е започнал да инвестира за тази цел. За да провалим подобни намерения, необходимо е първо да възстановим суверенитета си и правото да вземаме самостоятелни решения.

Друга опасност – досешните управници разбират и защитават европейските и американските интереси, наричани от тях евроатлантически ценности, а загърбват българските въжделения. За нашите управници досега висша цел е да докладват, че са оправдали отдадените им надежди, изпълнили са поставените поръчения – осакатили са Козлодуй, спрели са Южен поток, прекратили са изграждането на Белене, прекроили са ни историята, обезлюдили са България. И това важи за всички през последните 30-ина години. Може ли някой да изчисли къде щяхме да бъдем, ако не бяхме допуснали осакатяването на Козлодуй, блокирането на Белене и Южен поток.

Какво спечелихме? Нищо. Управниците получиха някакви похвали, потупвания по рамото, един го направиха за известно време шеф на ПЕС – и какво от това. Колко проблеми и страдания ни донесоха тези подмазвачи. Сега трябва да накараме партньорите и съюзниците ни да погледнат по друг начин на гласа на България.

Друга опасност, която изникна преди няколко дни. Испания реши да легализира 500 000 мигранти. Използвайки Шенген-а те автоматически могат утре да се окажат във Фр, Австрия, БГ…. Как да се противопоставим, защото не искаме да бъдем прегазени. Ами ако утре Атина вземе същото решение и няколкостотин хиляди мигранти тръгнат да търсят слабата точка в Шенген, държавата, която не може да им се опре и заседнат тук?

Ако се погледнем безпристрастно, ще видим, че сме велик народ, преживял и запазил себе си в продължение на хилядолетия, стъпил в развитието си на една цивилизация – тракийската; създал след това своя, със световно значение – Кирилова-методиевата; обогатил трета – християнската, православната; повлиял на четвърта- рускоезичната; борил се със и взаимствал с пета – елинската; преживял дори Османската варваризация. И този малък народ – нашият, създал за световната цивилизация неизмеримо повече, отколкото се изисква от него, като че ли не си дава сметка за своето величие и от стотина години гледа към кого да се прилепи. Опита се на два пъти към Германия и плати прескъпо за това. По едно време се присламчихме към СССР – с намерение да станем 16 република – не стана, слава Богу, сега се полагат усилия да се претопим в европейското блато и да се американизираме.

От народ – съзидател постепенно се превръщаме в народ – консуматор, който поглъща само сдъвкана храна. Поради това започва да губи зъбите си, те вече не са му необходими. Закърняват, започват да изчезват поради отпаднала необходимост от функцията ни – като опашката,която някога са имали пещерните ни предци. Нямаме ли зъби, не можем да се озъбим, когато ни заплашат. Страшното ще настане, когато поради отпадаща необходимост започне да изчезва мозъкът ни, когато ИИ направи мисълта ненужна. За да ядеш, не ти трябва мисъл, достатъчен ти е инстинктът, нали? Затова може би крайно време е да осъзнаем силата на духа си, предимствата си като народ, правата и отговорностите си, да се справим с предизвикателствата на днешното време и да запазим България. Новото управление на България ни дава надежда за това.