8 декември 2025, „Не се страхувай“

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Ще ви запозная, драги зрители, с две книги, които ми направиха впечатление, издадени от издателство „Изток-Запад“. Едната се казва „Параметри на постамериканския световен ред“, а другата е „България в голямата игра“. И в първата книга, „Параметрите на постамериканския световен ред“, един интересен пасаж – ето защо казвам, че това, което чуете тук, другаде няма да го чуете – та, пасажът е, че: „Информационните потоци, които заливат не само държавите, но и отделните хора, нямат познат аналог до момента. Това направи хората изключително информирани за настоящето, но ги изолира от инстинкта да се учат от миналото. Жаждата за знание масово е заменена от жаждата за информация“. А, ако човек не може да смели информацията, какво може да направи? Тя става нещо като салфетка – лапаш, дъвчеш, гълташ, но няма никакъв резултат от това действие, ако не смятаме фекалния резултат. Така че, много правдива оценка за проблема с информацията в съвременния свят. И сега в студиото е авторът на двете книги, едната от които, „Параметрите на постамериканския световен ред“, е преведена и на руски, излязла е също и на руски. Д-р Станислав Бачев – историк, доктор по политология е в студиото.

Здравейте! Как ще коментирате преди всичко новата американска Стратегия? Какво впечатление ви прави, какво смятате, че може да последва от нея?

Д-Р СТАНИСЛАВ БАЧЕВ: Първо, благодаря за поканата. Смятам, че това предаване е едно от истински стойностните в нашия ефир. Тежко предаване и си струва да бъда тук.

Относно Вашия въпрос – според мен, и съм го написал в книгата още преди пет години, когато все още да се говори за нов световен ред, който заменя Америка като основен хегемон, като световен полицай, тогава все още беше да не кажа налудничаво, но не приемаха сериозно хората, които мислеха по този начин, а още повече да бъде издадена от може би най-голямото българско издателство.

Ние живеем във време  на един възроден „Реал политик“ (Realpolitik) по смисъла, който виждаме през XIX век, възроден с нови средства, нови методи, но една и съща психология. Какво означава това? Че в крайна сметка целта на всяко противопоставяне, на всеки военен или военно-технически сблъсък, не е просто постигането на военна победа, а постигането на политическа цел. А когато става дума за сблъсък от такъв голям мащаб, който е изразен на практика на терена на Украйна (можем да кажем вече и бившата държава Украйна), но и на още няколко паралелни фронта в световен мащаб, сблъсък от такъв мащаб следва да има политически цели, които не са просто за година-две напред, а са дългосрочни.

И това е смисълът и на тази стратегия. Вече се вижда както и да го гледаме – по-добре да сме циници, но всеки историк има правото да бъде циник. Ако Щатите можеха да постигнат политическата цел да победят Русия, те щяха да го направят. Но този документ, тази Стратегия, в крайна сметка тя е първа крачка към признаването, юридическото признаване на загуба. И то загуба, която трябва да бъде облечена не просто в едностранен документ, а вече се тръгва по стъпките. Казвам стъпките, тъй като това не е процес, който се случва в рамките на месец-два. Напротив, той отнема много време и паралелно, докато се случва този договорен процес, работата на терен продължава. Така че всяко следващо предложение, което и руснаците отправят, ще бъде по-лошо от предходното.

Така че какво се случва в момента? Да, САЩ казват: „Ето стратегия“. Може да звучи грубо, но според мен това е вид гордо изнизване със събути гащи. Тоест, да – ето стратегия, ние променяме начина, по който гледаме на света, но де факто това е признание, че светът вече е многополюсен. И едно е да го говорим аз и вие в студиата или да го пишат историците или политолозите, но друго е, когато вече стане официална държавна политика и признаване, което означава, че тепърва предстоят събития. Може да не е една и няма как да се случи с една конференция. Някои казват „Нова Ялта“. Само че ако трябва да сме точни, няма как да бъде нова Ялта, тъй като смисълът на онази Ялта е друг. Щатите влизат в Ялтенската конференция през февруари 1945 година като страна, която е безапелационен победител заедно със Съветския съюз и с Великобритания. И макар историците, даже и английските историци, да пишат, че Сталин успява да наложи своята воля в Ялта, ако погледнем в дългосрочен план, реалната, тежката победа в обществено-политически и социокултурен план е за САЩ, тъй като светът започва да живее на практика в американски световен ред. Всички започват да носят дънки. Започва да се ражда онази легенда, която кара хората да искат онова, което нямат. Може да звучи като пропаганда, като легенда, но я има.

Това, в което светът живее и до ден днешен, създава онова, което вие прочетохте на гърба на книгата – жаждата за информация ражда липса на рефлекс за памет, тъй като ние сме част от онова, което наричаме консуматорско общество. Бързите връзки, бързият успех, бързата храна – това са все симптоми и символи на онова, което познаваме като така наречената „американска мечта“. И оттам вече това, което е функция и което виждаме вече в новите поколения, младите и учениците – казвам го, тъй като имам досег точно със зрелостници в част от моята работа – онова, което се нарича 30-секундно внимание или „TikTok вниманието“ – неспособността да задържаш вниманието си в дълбочина. Не е както Вие можете да хванете една книга, да се спирате, да се връщате на страници, да отбелязвате. В момента действието е от едно клипче към следващо клипче, към следващо. Попиваш информация, но в теб не остава нищо. Това е завещанието на онова, което си тръгва най-трудно. Първо си тръгва политическият ред, но отдолу в дълбочина остава културният. И затова моята книга се казва „Параметри на постамериканския световен ред“. Ние тепърва започваме да виждаме очертанията как се оформя, но не виждаме същината, тъй като все още светът не е готов да излезе с алтернатива на обществен ред. Но можем да припомним Фернан Бродел – вашите зрители са четящи хора, мислещи. Фернан Бродел в „Граматика на цивилизациите“ – това е огромна книга, 800 страници, предвидена като учебник за френските лицеи след Втората световна война, тъй като Бродел осъзнава необходимостта, че едно сринато общество след войната единственият начин да се изправи гордо е на базата на историческа памет и знание. Само че цялата книга „Граматика на цивилизациите“ отрича европоцентричния поглед над света. Ние сме я забравили тая книга, но тя се припомня в момента и е много ценна.

Така че, това се случва в момента със Стратегията на САЩ. Това е първата тяхна правна артикулация на това, което се нарича загуба на хегемонното положение в новия световен ред. Но тепърва предстоят конференции, които може да не са като Ялта, но със сигурност предстоят тежки конференции, на които ще трябва да се разделят вече сферите на влияние, трансфера на ресурси, пътищата, по които преминават. Това е политическата цел на сблъсъка, който виждаме. Аз го наричам необявена световна война, тъй като характерът и изходът ще бъдат тези, независимо от методите. Няма как една настояща или бъдеща световна война да бъде като предните две. Просто е изключено, тъй като историческото време е друго.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Смятате ли, че тези сфери на влияние вече са предопределени? Те са начертани в някакви граници и кой къде отива? Защото в Съединените щати много се говори, че се връщат, и Тръмп самият се връща към доктрината „Монро“. И той се връща, но за да владее Америка, преди всичко американския континент.

Д-Р СТАНИСЛАВ БАЧЕВ: Но това е оттегляне по същество. Това е оттегляне, нали? Тоест, загуба.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Стратегическо отстъпление…

Д-Р СТАНИСЛАВ БАЧЕВ: Да. Или гордо да си тръгнеш…

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Но да приемем и това, че Европа вече не е нужна на Съединените щати като плацдарм за война срещу Русия, защото технологиите направиха новите оръжия достатъчно ефикасни, за да няма нужда от Европа.

Д-Р СТАНИСЛАВ БАЧЕВ: Това е един много хубав аспект, който засегнахте, който много рядко се засяга – нивото на технологиите. Тук малко отклонявам вниманието и ще се върна на това, което казахте. До края на Студената война се предполагаше, че има две доктрини за водене на война – тази, която е на НАТО, и тази на Съветския съюз. И в цялата най-нова история на Русия тя е залагала на артилерията, и оттам ракетата е продължение на артилерията.

Само че в новия световен ред се пристъпва и идва ново ниво на технологии. Това, което беше представено 2018 година от Владимир Путин, когато светът смяташе, че това са просто измислици и играчки – говоря за „Кинжалите“, „Буревестник“, свръхзвуковите оръжия. Тоест, това изведе на едно ново ниво цялото военно дело, а и със себе си постави началото на нова епоха, която включи изкуствения интелект, дроновете и, разбира се, свръхзвуковите ракети. В момента, на практика, САЩ не притежават работещи свръхзвукови ракети, нито средства за тяхното възпиране. Кои държави в света притежават? Първи бяха руснаците. По някакъв начин тази технология се появи в Китай. По някакъв начин се появи в Иран и беше доказана и показана как работи юни месец 2025 г. – на практика иранска ракета в Израел. И това също беше една от предпоставките да се спре, защото се видя, че това превъзходство е реално в тази сфера. Но Вие направихте едно много хубаво уточнение във встъпителния Ви анализ в началото на предаването – вие казахте: А дали Щатите пък не правят маневра? Да не забравяме, че войната не винаги е директни действия. Най-добрите военни действия са маньоврите. Защо да не е нужна Европа на Щатите? Европа е огромен пазар и Европа е пазар, който ако бъде контролиран – това са 250 милиона души. Независимо че няма ресурси, независимо че геополитически Европа никога повече няма да има шанс, поне според мен, да бъде субект. Имаше такъв шанс, но беше изтърван. И този шанс беше единствено ако се изпълняваше онази идея, която застъпваха и Герхард Шрьодер, и Жак Ширак с действията си 2003 година – как Жак Ширак посрещна лично Владимир Путин в Париж на летището, както Моди посрещна Путин сега наскоро. Това беше шансът: Евразия, Европа от Португалия до Владивосток. Но тази идея е против разбиранията на САЩ, така че тук да си зададем въпроса дали подобен субект е изгоден за Щатите – естествено, че не. Но от моя гледна точка, докато в континентална Европа и на територията на Европейския съюз има американски бази – в Германия (Ансбах, Щутгарт, Рамщайн и т.н.), в Полша две, в Гърция, в Италия (Гаета, Сигонела и още две), в България, в още колко държави – докато ги има тези бази, това не означава оттегляне. Това означава прегрупиране, защото една такава загуба се признава много трудно. Но е факт, че вече сме в състояние да си говорим за рамките  на „какво ще бъде“.

И това засяга вече и България. Тук влиза България и на въпроса Ви – дали е взето решение какви да са сферите на влияние, кой къде е. Според мен, това тепърва ще се обсъжда и точно сега е историческият момент за България да покаже онова, което няма на практика от нашия антиелит – аз го наричам антиелит, управляваща прослойка, говоря за изпълнителната власт и законодателната в момента – суверенитет. Те нямат достойнство.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Достойнството ражда суверенитет. Много интересни теми, защото България действително е включена в голямата игра. Ние не можем да се измъкнем от нея, но в същото време можем да играем своята роля така, както в много пъти България е играла. И когато тя е била водещата сила, тя е начертавала плановете – тогава тя е печелила. И когато отвънка са ни ги налагали, винаги сме губили. Дано и този път да стигнем до момента, в който има основания за оптимизъм, до момента, в който ние ще определяме в нашите действия и бъдещето си в много по-голяма степен, отколкото другите, които се опитват да ни наложат своето виждане.