<<в студиото звучи маршът „Съюзници-разбойници“>>

Това, което чувате, драги зрители, е един позабравен, даже забраняван след 1944 г. български боен марш. Казва се „Съюзници – разбойници“. Наречен е така в чест на бившите ни съюзници от Балканската война, решили да не допуснат България да стане незаобиколим военен, икономически и политически фактор на Балканите, че и в Европа.

Маршът е създаден след избухването на Междусъюзническата война, когато срещу нас са хвърлени армиите на Сърбия, Гърция, Турция, Румъния и Черна гора. Причината са опасенията на съседите, че след победите през Балканската война България ще увеличи много територията си и ще се превърне в мощна регионална сила. Нещо, което нито Сърбия и Гърция, нито стоящите зад тях Англия и Франция биха искали да стане. Затова Атина и Белград, още докато сме де юре съюзници, сключват тайни споразумения срещу България и я провокират да ги предизвика. Узнал за военните им приготовления, цар Фердинанд решава да удари пръв и през нощта на 16 срещу 17 юни 1913 г., т.е. преди точно 110 години, Втора и Четвърта българска армии нападат позициите на сръбските и гръцките въоръжени сили.

Избухва Междусъюзническата война. Но нашите войски са твърде изтощени от победоносната война срещу Османската империя, освободили са Македония и Беломорието. Войниците са изморени, усеща се недостиг на оръжия и боеприпаси. Съюзените сръбско-гръцки войски настъпват със свежи сили по всички новоосвободени земи. Турция се окопитва, започва успешно контранастъпление в Тракия и си връща Одрин. Нашите армии са хвърлени на Южния и на Западния фронт и северната ни граница остава без защита. Точно когато българите успяват да спрат гръцко-сръбското настъпление в Македония, Румъния решава и тя да заграби българска територия и вероломно нахлува от север. Войната завършва с поражение за нападнатата от всички страни българска държава.

Румъния заграбва Южна Добруджа, Сърбия и Гърция си поделят освободената от българските войски Македония и почти удвояват териториите си. Във всички завладени и населени с българи земи започва небивало етническо прочистване. Българите от Македония, Беломорието, Тракия и Добруджа са прогонени с огън и меч и техните земи са заселени с гърци, сърби, турци и румънци.

Маршът “ Съюзници – разбойници “ иска да ни предупреди, че България първо трябва да разчита на себе си и да не поверява съдбините си на съюзи с когото и да било. Историята показва колко правдиво е било предупреждението. Няколко години по-късно губим Първата световна война и нови територии поради съюза си с Германия. Четвърт век след това отново сме победена страна и плащаме огромни репарации след краха на съюзника ни хитлеристка Германия. Съюзът ни със СССР и още няколко европейски страни се разпада, след като Горбачов разтури Варшавския договор и СИВ. Изграждани в продължение на близо 4 десетилетия икономически, културни, военни връзки рухнаха в един миг и ние бяхме зарязани голи сред вълци. Сляпата вяра, че тогавашния ни съюз е вечен и ненарушим е една от причините за сегашния упадък на България.

Сега пак имаме съюзници. И отново получаваме удари – Козлодуй, Южен Поток, Белене, унищожаването на съвременните оръжия, икономическите ограничения и политическите наставления. Нима можем да забравим как Франция ни накара, без да получим нищо в замяна, да вдигнем ветото срещу приемането на Скопие в ЕС. Предателската постъпка на правителството на Кирил Петков даде своя печален ефект – гоненията срещу българите в Република Северна Македония се засилиха и зачестиха. Сега и германският Бундестаг ни изнудва – признава македонския език и идентичност и иска от нас да покрием с рози пътя на Скопие към Брюксел. Получи се нещо невиждано – страна-членка на ЕС е принуждавана от своите съюзници да потъпква националните си интереси, за да угоди на амбициите на страна – не членка.

Ние не можем да предвидим как ще се развие конфликтът в Украйна. И по пътя на най-лекото съпротивление единственото, което правим, е да убеждаваме съюзниците си колко проевропейски, т.е. пробрюкселски сме настроени. Заложили сме всичките си яйца в една кошница и не си даваме сметка, че в един момент тя може да се разплете и съдържанието ѝ да се изсипе на земята. Убеден съм, че не сме взели мерки какво ще правим, ако Русия победи в Украйна. Възможно ли е? Най-малкото никой не може да го изключи. Тогава? Ами ако това доведе до разпада на Европейския съюз? Къде отиваме при една нова „Ялта“. Не казвайте, че е немислимо. В този толкова объркан и егоистичен свят всичко е възможно.