16 март 2026 г., „Не се страхувай“

Войната срещу Иран изглежда все повече като зародиш на Третата световна война. Силите, въвлечени в конфликта, минаха линията, до която можеха да постигнат примирие, т.е. да прекратят бомбардировките и да започнат преговори. Сега може да очакваме само засилване на сблъсъка. Като при всяка война всяка от враждуващите страни издава победоносни възгласи, мотае или прикрива загубите си и прокламира увереност в победата. Можете да приемете, че всяка новина за военните действия в Иран е лъжлива, фалшива или поне прекроена и няма да сбъркате. Зрънцето истина се се открива едва като се отсеят купищата заблуждаващи съобщения. Но за да преценим при тази дезинформация кой какви шансове има да надделее, е важно да сме наясно с целите, които враждуващите страни си поставят – както обявените, така и прикритите.

Първо, целите на Израел. Еврейската държава обяви, че започва войната, за да предизвика смяна на режима в Иран и да унищожи възможностите му да създаде атомна бомба. Тя внушаваше, че като убие в първите часове на войната иранския лидер аятолах Хаменей, народът ще се разбунтува и ще свали ислямската власт. Звучи плоско и неубедително за стратегическо мислене като това на Израел. Смяната на властта в Техеран може да се разглежда по-скоро като средство. Целта е друга – да се предизвика недоволство, размирици, бунтове, при които Иран да се разпадне на няколко държавици – азерска, кюрдска, белуджистанска, персийска и т.н. които, поотделно, да не могат никога да бъдат заплаха за Израел. Защото основен елемент от идеологията на Иран е премахването на ционисткото образувание, както те наричат Израел и възстановяване на правата на палестинците. Точно така както основен елемент от израелската доктрина е премахването на всяка заплаха за съществуването на Израел. Т.е. всяка от двете държави стига до унищожението на другата. Може ли да го постигне. Не, разбира се.

Иран е огромна страна, с младо, борбено население, Израел ще потъне, ще се загуби в него. Но и Иран не може да унищожи Израел. Дори да се сдобие с атомна бомба, евреите няма да му позволят да я използва, като ще хвърлят срещу него собствената си ядрена мощ. Както казваше Голда Меир: “Израел не разполага с ядрено оръжие. Но ако се наложи, ще го използва.‘’

Целта на Иран в първите дни беше да удържи. Сега, когато козовете започнаха да се трупат на негова страна, той става все по-категоричен. Иска прекратяване на бомбардировките, компенсиране на щетите от агресията, право да продължи атомната си програма. Иначе – казват в Техеран – петролът ще стане 200 долара за барел и световната икономика ще се срине. Съвсем вярно, особено ако верните съюзници на Техеран – йеменските хути затворят протока Баб ел Мандеб на Червено море. Това значи блокиране на Суецкия канал и прекъсване на още 10 % от световната търговия на петрол – Ормуз – 20 % и Баб ел Мандеб -10 %. Общо 30 % по -малко петрол и газ и световната икономика припада. Катастрофа!

Впрочем, ето къде третата световна война набира скорост – в икономиката. Страхотното повишаване на цените на енергоносителите ще доведе до тектонични размествания на световните икономически и финансови потоци. Скъпият газ означава по-малко торове, следователно по-малко храни, следователно – глад. Липсата на енергия, суровини и пазари, предизвикана от войната, ще предизвика митнически и търговски стълкновения, да не ги наричаме още войни. Скъп газ, скъпи торове, слаби реколти. Слаби пазари, големи дефицити, обедняване, политически катаклизми. Глад, мизерия и мигранти – десетки милиони мигранти. И нищо чудно някой болен мозък да натисне копчето.

Израел знаеше много добре, че сам е неспособен да срази Иран. Затова въвлече в конфликта САЩ. Какви бяха американските цели? При тях Иран е средство, не цел. Целите са Китай и Русия. Но за Китай са едни, по-скоро враждебни, за Русия – по- други, с добронамерени нотки. Ако САЩ наложат на Иран проамерикански режим, както през 1953 г., те ще държат кранчето на петрола, не само на иранския, а на всичкия,който минава през Ормузкия проток и отива към Китай. Хванат ли иранския, както хванаха иракския, либийския, кувейтския и венецуелския, те се надяват да направят Китай зависим от тяхното благоволение. Освен това, ще могат да пресекат пътя на коприната към Европа. А докато това стане, вдигнат санкциите на руския петрол, за да умилостивят Путин. Изглежда Тръмп смята, че с Русия различията са по-малки и може да се разбере по-лесно с нея, отколкото с Китай.

Положението се усложнява и по още две причини . Първата е липсата на авторитетен, независим и влиятелен международен орган, които да отсъди кой е прав и кой-крив. ООН е блокиран от противоречия. Падението на авторитета му изпъкна при геноцида в Газа и сега – в невъзможността да вземе справедливо становище. Втората е, че силата на правото бе заменена от правото на силата. Който може, той бие, убива, граби, отвлича и не носи отговорност. САЩ отвлякохa Мадуро-нищо. Избиха 170 деца от едно девическо училище в южен Иран – нищо. Израел уби аятолах Хаменей и семейството му – нищо. Зеленски плаши Орбан, че ще му прати убийци – нищо, прегръща се с Макрон и се хили. Как се оцелява в такава дивашка среда? Толкова е дивашка, че може да разруши и отношения, смятани за еталон. Ето, нищо чудно Тръмп да е бесен, че Нетаняху го е вкарал в иранския капан. Откакто почна войната не съм чул съобщение за видеоконферентна или друга връзка, дори за тел. разговор между тях. А това е не само нормално, но и задължително за лидерите на две съюзни, съвместно воюващи страни. По едно време се говореше, че Нетаняху е изчезнал, скрил се е, може да е убит. Нищо чудно да се крие от гибелний гняв на Ахила Пелеев, както пише Омир, защото, както е съвсем ясно, Тръмп е страшно злопаметен и не прощава. А има защо да е ядосан. Фалшиви се оказаха пророчествата, че щом убият аятолах Хаменей, народът ще се вдигне и ще събори ислямисткия режим. Стана точно обратното. Иран се консолидира срещу външния враг.

Петролните монархии от Персийския залив, традиционни съюзници на Вашингтон, изпаднаха в много тежко, дори критично положение. Защо дадоха на американците бази, след като те не само не могат да ги запазят, но и стават причина за ударите по тях. Сигурно всички негодуват, че са жертвани в една война, която съвсем не са искали. И ето го резултатът. Трилионите инвестиции в Емиратите висват във въздуха. Банките напускат района. Имотите се обезценяват. Хранителните запаси привършват. Иранските ракети унищожават инсталациите за обезсоляване на морската вода. Няма вода, няма храна, няма бизнес, няма живот.

Правителството на самите Съединени щати, според CNN, е в паника поради бързо покачващите се цени на горивата. Инфлацията ще изяде трилиони спестявания. Няма и газ – някои страни имат запаси само за седмица-две. Милиони чужденци- работници, туристи, бизнесмени са затворени в района и по кораби в Персийския залив и не могат да се измъкнат от все по-непоносимите условия. Сухопътна атака или парашутни десанти са крайно рисковани. А без тях военната победа изглежда химера. Освен това светът се настройва срещу Вашингтон и дори вътре в САЩ подкрепата за войната е рекордно ниска. Демократите, най-големият враг на Тръмп, ликуват. Русия потрива ръце, първо, защото петролът скочи неимоверно, второ, американските санкции падат и трето, кризата неминуемо ще тласне Европа в краката ѝ. Въобще картината става все по-мрачна за Тръмп и той, нищо чудно, може да смята, че причина за това е Нетаняху.

А защо министър-председателят на Израел ще вкарва в задънена улица най-големия приятел на страната си, президентът, който призна Ерусалим за столица на еврейската държава и си затвори очите пред геноцида в Газа? Неведоми са пътищата на Израел, може Нетаняху да има причини да подхлъзне Тръмп, дори на нас те да ни изглеждат абсурдни. Може да няма интерес от силен президент на САЩ, може плановете за Газа да не съвпадат с израелските апетити, може да е по-свързан с т.нар. дълбока държава и демократите. Защо в Израел се чуват гласове, че след Иран идвал ред на Турция? Какво значи това – че и Европа ще гръмне? Кой знае?

Каквито и да са целите на Нетаняху, заключението е едно – Израел вкара Тръмп във война, която не носи нищо добро нито на САЩ, нито на съюзниците им, нито на световната икономика. Как го вкара – дали Тръмп е бил изнудван с досиетата Ъпстийн, дали е бил заплашван, че ако американците не се намесят, Израел може да прибегне до атомно оръжие, дали с някакъв друг аргумент за натиск, не е важно. Важното е, че войната се разгаря и пламъците ѝ обхващат целия свят, засега икономически. Тръмп схваща безизходицата и явно търси спасителен изход.

Най-прекият минава през Москва и Пекин. Защото единствено Путин и Си Цзинпин могат да окажат такова влияние на Иран, че да се търси някаква дипломатическа развръзка. Именно с тази цел Тръмп се обади в началото на миналата седмица на Путин и двамата разговаряха повече от час. Ставало е дума за Иран, за Украйна и за вдигане на американските санкции върху продажбите на руския петрол. Явно изходът е в подобряване на отношенията Вашингтон-Москва и размразяване на вледенената международна обстановка.

Разбира се, европейската върхушка беснее на фона на безизходицата, в която е изпаднала. САЩ вдигат санкциите срещу Русия, Европа малоумно налага нови. Нашите вмирисани русофоби, и те, вият на умряло от плашещите ги перспективи. Ами ако нещата се обърнат и американците се разберат с руснаците. Къде отиват?

Войната в Иран повлия и на войната в Украйна. Зеленски се оказа в трета глуха, изхвърлен от центъра на събитията. Поиска да привлече внимание, като предложи на САЩ дронове срещу Иран. Тръмп му се подигра, като каза, че бил последния човек, от чиято помощ се нуждаел. ЕС не може да му отпусне обещаните, жизнено необходими на Киев 90 милиарда евро поради ветото на Орбан. Слава Орбану, защото в тази сума има и 500 милиона български пари, щедро предложени за прахосване от правителството Желязков. Те щяха безвъзвратно да изгорят в Украйна, а сега има шанс да ги спасим. На този фон става ясно, че Европа няма друг изход освен помирение и прилични отношения с Русия. Само така може да се осигури нормално снабдяване с енергоносители, намаляване на заплахите и отдалечаване на опасността от военен конфликт на континента. Това изисква смяна на сегашната политическа върхушка, заедно с Урсула ФДЛ и Кая Калас. Те, убеден съм, ще бъдат изпроводени, да не кажем натирени, към блатото на политическите трупове. А Европа я чака съдбовно решение : или ще се промени радикално (като през ‘89 г., но с обратен знак) или ЕС ще се разпадне.