ЕКСПЕРТЪТ ПО НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ НИКОЛАЙ МАРКОВ ПРЕД „НЕ СЕ СТРАХУВАЙ“:
УКРАИНСКАТА МАФИЯ Е НОМЕР 1 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ КОНТИНЕНТ, КОГО ПОДКРЕПЯТ ВСЪЩНОСТ ЕС И САЩ В МОМЕНТА?
ЕДИН ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ БЪЛГАРСКИ НАРКОДИЛЪРИ ПОЛУЧИ УКРАИНСКО ГРАЖДАНСТВО, ПОДПИСАНО ЛИЧНО ОТ ЗЕЛЕНСКИ – И ВЕЧЕ Е НЕДОСЕГАЕМ
РЕШЕНИЕТО НА СОФИЯ ЗА БЕЗУСЛОВНО ЕВРОЧЛЕНСТВО НА СКОПИЕ Е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ НИ ПРОБЛЕМ, КРИЕ ОГРОМНИ ВЪТРЕШНИ И МЕЖДУНАРОДНИ РИСКОВЕ

Ние сме дали един списък на Скопие,
и то не сега, който, когато бъде удовлетворен, смятам,
че всичко ще бъде преодоляно и ще си продължим по един европейски дневен ред.
Ако обаче се допусне българското Народно събрание, което е върховен орган според действащата конституция, да бъде суспендирано от гледна точка на Министерски съвет, т.е. еднолично Министерски съвет да вземе решението и да му бъде делегирано подобно право относно Македония, тогава вече ще бъдем подложени на много високи рискове. Както вътрешно, в държавата, така и международни рискове. И смятам, че това е най-големият проблем в момента – полк. Николай Марков в предаването „Не се страхувай“, с автор и водещ Васил Василев, 18 април 2022г.

В. ВАСИЛЕВ: Смятате ли, че у нас има дълбока, подмолна държава, която да дърпа конците на управляващите? Къде може да е тя?

Н. МАРКОВ: Тази «дълбока държава», тя е организирана до степен да бъде наричана «държава» в развитите общества – разбирайте Централна Европа и САЩ. Съществува и в Израел. Но тя не може да съществува в нашите ширини, защото ние сме твърде първобитни и изостанали в това отношение. При нас има стройна мафиотска система. Ние сме на ниво Италия преди повече от половин век. Имаме такава система на организираната престъпност, която се е сраснала с държавата вече и чрез представителни лица в крайна сметка реализират своите икономически интереси – т.е лобита. В този смисъл, ако кажа, че има паралелна държава, това ще е като приказката: «Видяла жабата, че подковават коня и тя вдигнала крака.» Ние нямаме такава зрялост – нито политическа зрялост, нито обществена зрялост, за да произведем «дълбока държава» в онзи смисъл, който, надявам се, всички разбират. «Дълбоката държава» управлява потоци, финансови потоци от световна величина, и ние не сме включени в тези неща. Ние сме по-малки играчи, по-на дребно и точно заради това изглеждаме понякога много нелепо.

В. ВАСИЛЕВ: Т.е. ние сме някъде «повърхностна държава»?

Н. МАРКОВ: В онзи, големия контекст – да.

В. ВАСИЛЕВ: Вие споменахте за мафията и организираната престъпност. Смятате ли, че има опасност тук да се създаде една база за украинската мафия от тези мафиоти, които ще избягат от Украйна поради войната или които вече са избягали? България би ли била една добра база за тях и доколко те могат да застрашат, създаването на организирани групи, функционирането на Българската държава?

Н. МАРКОВ: Украинската мафия е номер едно на европейския континент. Тя е сравнително, дори по-силна от руската, в интерес на истината. Говорим за тежка организирана престъпност, която има връзка с международната организирана престъпност, за този вид престъпност говорим. Сега, втората по сила мафия е българската в този контекст, европейския. Трудно на нашата територия могат да се развият онези икономически процеси, които се развиваха на територията на Украйна. Защото нека си кажем честно: по-голямата част от военната сигурност на Украйна беше развита в контекста на организираната престъпност. Т.е. парите, които генерираха в обем на милиарди и трилиони долари или евро, те отидоха за закупуване на въоръжение и създаване на паравоенни организации, съответно със заплащане и т.н., подобие на «Ислямска държава». Такива процеси се наблюдаваха след 2014 г. и вероятно това е някакъв отговор на настроенията на определен брой, немалко лица, които имат руско самосъзнание. Знаете, че към 2014 г. те бяха около 75% от гражданите на Украйна. За да се промени тази тенденция само за 8 години, всъщност се създаде тази сериозна система за противодействие, която има вече много глобално значение. Тя е свързана вече и с чужди разузнавателни централи и т.н., като целта й беше да се прочистят хора с подобно самосъзнание. Буквално прочистване! Естествено, за да се финансира такова нещо, това не беше възможно от Украинската държава и от нейния бюджет да се извади, защото беше много очевидно, дори за средния наблюдател, който няма експертиза в сигурността. Затова беше така необходимо да се създаде паралелна икономика. Ние в България й викаме «сива икономика». Вие знаете, че в България например сивата икономика надвишава тази, която трябва да е светла и която трябва да направи добавената стойност за българските граждани. При тях системата е много по-глобална и голяма и тя произведе фактически тези неща, с които в момента се занимава цялото световно политическо лидерство и, разбира се, произведе този военен конфликт.

В. ВАСИЛЕВ: Може ли тогава да смятаме, че всъщност силите, които подкрепят украинските власти, управляващите в Украйна, фактически подкрепят и организираната престъпност в тази държава?

Н. МАРКОВ: Те са едно и също нещо. И не се крият, впрочем. Вие виждате примерно, че когато има видео обръщение на г-н Зеленски, той открито застава с лица, които имат много сложен международен статус. Говоря поименен статус. Те са проблемни не само за Украйна, те са проблемни за целия свят. Като имена, защото ние ги познаваме тези хора и знаем тяхната етимология, знаем откъде са тръгнали, как са се развили, как са стигнали до определени места. Самият факт, че официалната държавна власт застава рамо до рамо, и то сега, в процеса на войната, с тях и то публично и открито, това означава, че тя иска или да ги прелегитимира като нещо ново, или иска да изчисти от тях това, което е нещо старо и което добре познава. При всички случаи говорим за пълно срастване на тежката организирана престъпност в Украйна с държавното ръководство.

В. ВАСИЛЕВ: Смятате ли, че в Македония се създава една Украйна за България?

Н. МАРКОВ: Ще отговоря на този въпрос, но искам само да Ви припомня, че един от най-големите български наркодилъри отиде и получи украинско гражданство за часове и то беше подписано лично от украинския президент Зеленски.

В. ВАСИЛЕВ: И той вече е недосегаем за българските власти?

Н. МАРКОВ: Ние го изискахме по смисъла на нашето законодателство – да го върнат с цел реализиране на някаква наказателна мярка, но ни беше отказано. И още три държави от ЕС го поискаха – за Брендо става въпрос – и им беше отказано. Това го привеждам като доказателство, че има подобно срастване на организираната престъпност в Украйна.

В. ВАСИЛЕВ: Питам Ви за Република Северна Македония, защото тези антибългарски настроения, тенденции, тази антибългарска философия на омраза към България и към българите можем да я видим по същия начин в Украйна спрямо руснаците.

Н. МАРКОВ: Абсолютно! Пълна аналогия.

В. ВАСИЛЕВ: Смятате ли, че Република Северна Македония ще се превърне в нещо като българската Украйна?

Н. МАРКОВ: Не би трябвало да се превръща. Смятам, че българите, особено политическата класа, вече имат тази зрялост този процес да го неутрализират, смятам, че имат това съзнание. Имайте предвид, че украинското държавно ръководство е твърде незряло. Те нямат 1300-годишна история. Това са хора, които просто са били спуснати, както беше спуснато нашето правителство, последното.

В. ВАСИЛЕВ: Същото е и в Скопие!

Н. МАРКОВ: Да. Също знаете, че самият лидер е свързан с определени лица, икономически, които осъществяват глобалната икономическа политика. Имам предвид г-н Сорос, пряко свързан, казвам, с това лице. Аз разбирам накъде насочвате разговорите, но не ми се иска да мисля, че в България, тази държава с 1300-годишна история, политиците, независимо каква политическа идеология, разбира се, защитават, не мисля, че те нямат съзнанието как да преодолеят това, така че да не станем една Украйна. Това не бива да се случва и мисля, че няма да се случи.

В. ВАСИЛЕВ: Все пак какво трябва да се направи, за да не се случи? Защото да се готвиш за война, означава да запазиш мира.

Н. МАРКОВ: То е направено вече. Ние сме дали един списък на Скопие, и то не сега, който, когато бъде удовлетворен, смятам, че всичко ще бъде преодоляно и ще си продължим по един европейски дневен ред. Ако обаче се допусне българското Народно събрание, което е върховен орган според действащата конституция, да бъде суспендирано от гледна точка на Министерски съвет, т.е. еднолично Министерски съвет да вземе решението и да му бъде делегирано подобно право относно Македония, тогава вече ще бъдем подложени на много високи рискове. Както вътрешно, в държавата, така и международни рискове. И смятам, че това е най-големият проблем в момента. Но вече има сигнали от страна на парламентарно представените партии, че разбират този процес и някои от тях дори заявиха готовност да се делегитимира правителството по един или друг начин, ако се стигне до подобно действие, което е заявено от конкретни лица, да кажем като ангажименти към външни фактори.

В. ВАСИЛЕВ: Вие се занимавате с проблемите на националната сигурност. На кои сектори смятате, че трябва да бъде обърнато особено внимание, да бъдат подсилени, да бъдат укрепени, така че държавата ни да е сигурна?

Н. МАРКОВ: Накратко, националната сигурност представлява, нека го обясним за зрителите, в обратен ред прочетено – сигурност на нацията. Когато един от нас няма сигурност, то няма национална сигурност. В широкия смисъл обаче, национална сигурност обхваща почти всички сфери на обществено-политическия живот. Включително и само политическия. Така че концепцията, че тези, които се занимават с национална сигурност от другите неща не разбират – не е така. В научните доклади се съдъжа анализ на абсолютно всички сфери, свързани, в широкия смисъл, със сигурността. В този смисъл, аз смятам, че най-голямата, най-тежката сфера, най-тежкият проблем на България е икономиката. Ние имаме наследство от гледна точка на военната ни сигурност, добро наследство, казвам, от нашите деди и ние нямаме украинските проблеми, ние нямаме илюзии от гледна точка на нашите военни способности. Те имат и това ни различава. Очевидно имат някакви свръхголеми представи. Ние много пъти сме се опитвали със свръхпредстави да решаваме проблеми, ние сме си направили изводите като народ – вековен извод имаме в тази посока. Така че си знаем докъде и колко. По отношение на външната ни политика, тя е предопределена от геополитиката, т.е от мястото ни, къде се намираме на географската карта. Естествено, че ние не можем да хванем България и да я преместим на мястото на Унгария, и да започнем да разсъждаваме като унгарци. Това е глупаво да се мисли. Има реалности, които всеки един политик, който е достоен и следва българския национален интерес, трябва да ги разбира. Ние сме тук, не сме мърдали оттук и всичко трябва да произлиза от мястото, където се намираме. Вече в измерението на икономиката, основният проблем според мен е бедността в България, унизителната бедност. Както виждате, правителството сега посяга към харчове, т.е. всички спестявания, които имахме, те ги стопиха. Обикновено в такива случаи, да кажем централноевропейските държави или други, правят някакви политики с цел бърз икономически растеж, за да преодолеят тази тежка инфлация и т.н. Нашите тръгват точно в обратната посока, т.е. да реализират огромни харчове, с които рецесията се задълбочава. И в тази рецесия, Вие разбирате, със замразени доходи, а със силно увеличаващи се разходи до невъзможност да бъдат плащани, ние в един момент ще влезем в поредната национална катастрофа, която е предопределена да се случи, ако политиците по този начин развиват тази икономическа и финансова сигурност. Впрочем, само заострям вниманието, че по-тежко престъпление от убийството във всички развити държави е престъпление срещу финансовата система. Така се възприема. Например, ако в Щатите направите убийство и ако направите престъпление срещу финансовата система, за второто ще понесете много по-тежки последствия, отколкото за първото. Смятам, че и тук трябва да бъде същото. Но виждам, че като че ли няма политически и икономически елит, който да очертае тези неща и да ги превърнат в съответната политика, която да ни изведе. Така че аз мога само да констатирам проблема, който съм разглеждал в един или друг контекст, но аз не мога да дам решението, защото нямам икономическа компетентност оттук нататък. Трябва да го решат като отделна икономическа политика, финансова и т.н. Що се отнася вече до вътрешния контрол на това измерение, естествено, че тук е националната сигурност, без реализиране на отделни органи, които могат да осъществят ефикасен и ефективен контрол, също ние влизаме в едно положение на безтегловност. Затова аз лично смятам, че икономическите проблеми, пред които всеки български гражданин е изправен, е най-тежкото изпитание в тези времена – не е войната в Украйна, не е Македония, не е и заплахата от това България ще бъде ли бойно поле или не. Напротив, това са отвличащи от реалните ни проблеми неща. Българите трябва да се насочат към джоба си и към благосъстоянието си. Докато не виждат, че джобът им се пълни, а не се изпразва, благосъстоянието им – в днешния ден да живеят по-добре, отколкото вчерашния, и спестяванията, които са най-големите в Европа – България има най-големите спестявания на глава от населението в Европа.

В. ВАСИЛЕВ: Имаме 70 милиарда!

Н. МАРКОВ: Да. Именно тези пари смятам, че са сега цел на тези глобални икономически фактори и докато имаме тези пари, ние ще имаме проблем. Тук вече трябва да ги защити държавата чрез съответната политика в тази посока.

В. ВАСИЛЕВ: Държавата трябва да ги вкара в производство, тя трябва да вложи тези пари, както всеки нормален човек си инвестира това, което има, за да може да спечели повече. Но Вие говорите за финансовата нестабилност. Не смятате ли, че управляващите, и то от дълги години насам, имат именно интерес от финансовата нестабилност, защото «в мътна вода риба се лови»?

Н. МАРКОВ: Вижте, в момента в България се направи един байпас, ако говорим само за България, изключаем другите процеси, и от организираната престъпност те изкарват повече пари. Те нямат нужда да бъркат в светлите финанси на държавата. Да, има злоупотреби, аз не казвам, че няма, но както виждате Асен Василев примерно от 1 година управлява финансите на Републиката. За тази една година не можа ли да извади едно нещо, което касае престъпление или нещо, извършено от предишните управляващи? Хайде, да кажем, че прокурорът им пречи. Да го извади пред нас като граждани, ние да видим, че е проблем. Но ние и това не виждаме. Говоря да има морална санкция върху предишното управление, не съдебна. То и това няма! Което означава, че, от формална гледна точка, няма съществено нещо, за което да се хванат, те започват да генерират глупости, с които ни занимават, и които, разбира се, тях ги деградират като управници, тях ги дискредитират, не нас. Но пак Ви казвам: в зависимостите, които се създават в България, те се създават през онези невидими финансови потоци, които в пъти надвишават светлите. Така че светлите, те стигат до фонд «Работна заплата», ако ме разбирате правилно, и до пенсионното осигуряване. Дотам стигат светлите финанси на държавата. А що се отнася до другата част, например от производни на тютюневи изделия, включително, да кажем, и това направление с дизайнерската дрога, България от организираната престъпност печели примерно 4 милиарда на година. Кажете ми, защо да се занимава с крадене на еврофондове, като може да попаднете там под много сериозни неща. Не че не съществува, не го казвам, има злоупотреби. Защото нашите са още ниско ниво, т.е. нашите са селянчета, които искат да станат богаташчета. Това е нивото в България. И всеки, който придобие политическа или някаква друга власт, иска да се докопа до пари от еврофонд. Затова има някакви злоупотреби. Но не това е съществената част. Дори корупцията, за която говорим като механизъм на влияние, на чуждо влияние, отвън, независимо от коя посока, то става пак през тази сива икономика. Няма нужда да ползвате светлата.

В. ВАСИЛЕВ: Това е «дълбоката държава», значи?

Н. МАРКОВ: В нашия контекст – да.

В. ВАСИЛЕВ: Зрител, Ивайло Димитров, има няколко въпроса. Пита: « Приготвя ли се в сянка нов политически елит, който да проведе национално отговорна политика и да изправи на крака Отечеството?”

Н. МАРКОВ: Първото – да, второто – не. Подготвя се нов политически елит, но да изправи на крака Отечеството – за тази цел не. Защото, как да Ви кажа, докато сме разделени – ние сме много разделено общество, ние се мразим, ние се ненавиждаме. Това е, представете си, като едно семейство – мъж и жена, които толкова не могат да се понасят, че са развили омраза между себе си. Как да произведат добри деца? Не могат! Защото децата са свидетели на какво? На страшни картини, в които те живеят и ги заобикалят в дома им. Същото е и в държавата. Ако ние се мразим до такава степен, че дори не се чуваме, тук ще отворя една скоба: в древен Рим имало закон, според който изслушването се е смятало за задължително – задължават те да изслушваш този, който ти говори. Дори да го мразиш, дори да не го приемаш, дори да си анти на неговото въобще съществуване – изслушай го, просто го изслушай! Ние, след 2000 години, сме деградирали дори от това да се изслушваме. Аз примерно казвам нещо и изведнъж някой започва да лепи етикети – този такъв, онзи такъв. Абе не лепи етикети, една дума чуй, две думи чуй, след това ме осъди, ако толкова ти се съди, но чуй какво ти се казва. Аз например се уча и от хората, които срещам на улицата, от най-бедния човек. Те са ми най-добрите учители. Има какво да чуете, ако ги чувате. Или примерно може да чуете, но да не приемете това, което Ви казва отсрещната страна. Хубаво, и това е нещо! Но когато Ви попитат: «Чухте ли го какво каза?», Вие да отговорите: «Да». И наистина да сте го чули. Ние като общество просто отказваме, дори ако забелязвате децата не искат да чуят родителите си. То до такава степен и родителството е деградирало в очите им, че те и те отказват да ги чуят. Как така например на нас «семействата са ни разбити» в този смисъл, а ние ще произведем общество, което ще бъде силно и ще се изправим на крака?! Докато сме разединени, ние ще губим. Както например в завладяването на България от османските орди. България е била в пъти по-силна от тях, в пъти, във военно измерение. Те въобще не са били съизмерими с нас. Но защо сме загубили държавата си? Първо, заради наивността, че можем да ги ползваме те да се бият вместо нас на северните ни граници. И второ, заради това, че е разбито на един баща и двама сина. Ако те са могли да се обединят, османските владетели сами са щяли да си тръгнат, ако отидат само да се изправят пред българската войска, въоражена, такава, каквато е била и с тактики, и с емпиричен опит, какъвто са имали. Но не се е случило. Ние сега сме в същото положение, разберете ме. Само че сега се реазлизира през партии. Тези партии разделят, те нищо не съединяват в обществото. Дори сега виждате формалното съединение между леви, десни, средни, жълти, кафяви – то е формално, там няма искреност, там няма чисти отношения, няма доверие. Те уж са едно, а денонощно се плюят и реално какво учат «децата си», ако приемем формално, че техните гласоподаватели са деца? Че има проблем в семейството. И те стават проблемни.

В. ВАСИЛЕВ: За да тръгне всичко и за да можем да се разберем, да се чуем, трябва първо управниците да чуят. А те сега са си запушили ушите и не искат да разберат нищо извън това, което са си намислили!

18 април 2022 г., „Ни се страхувай“
Цялото предаване може да видите ТУК: