Човечеството навлиза в критичен за съществуването си период. Всяка от водените в момента три опасни за световния мир войни – в Украйна, Газа и Йемен – може да се развие непредсказуемо. Готови да гръмнат са още две бомби със закъснител, не по-малко опасни – това са Тайван и двете Кореи. Колкото и да са различни по причини, цели, характер, участници, тези конфликти имат един общ знаменател. Това са САЩ.

Америка е във всеки един от тях под една или друга форма – като съюзник, подстрекател или пряк участник. От нея зависи разгарянето или потушаването им. Ако тя не се намесваше, конфликтите щяха отдавна да са затихнали или въобще не биха възниквали. Да видим как напрежението между тези конфликти се прелива от един в друг, като при скачени съдове. Ето, поражението на киевския режим изглежда неминуемо. Украйна е изоставена, само присъдата не е обявена. Бавят я, защото след нея Запада ще трябва да обяснява причините за провала на тази си политика. Защо санкциите имаха обратен ефект, защо ЕС затъва, а БРИКС набира сили, как така санкционирана Русия изпревари Германия и стана първа икономика на Европа. Най-тежък би бил украинският рикошет за Байдън и демократите. Поражението на Зеленски би довело до тежка загуба за тях в президентските избори, който и да е кандидатът на демократите.

Тук е необходимо уточнението: не спирането на американската военна и финансова помощ ускорява края на киевския режим, а прозрението, че Зеленски потъва предизвика спирането на американската помощ. САЩ бяха принудени да постъпят така, за да не бъде свързван Байдън с краха и последиците му. За да бъде избран демократ за президент, трябва ангажиментът Украйна да потъне в забвение, а на негово място да изпъкне победоносна за САЩ война. Може да изглежда странно, но някои демократи в САЩ изглеждат готови да изгорят половината свят, само да не изгубят Белия дом. Но така или иначе центърът на вниманието на Америка дълго време беше насочван към Киев, нямаше как да бъде бързо изместен от там. Това можеше да стане единствено чрез друга война.

Газа даде възможност светлината на прожекторите да се прехвърли към друга точка. Събитията в Израел и палестинската територия бяха достатъчно сензационни и кървави и общественото внимание бързо се отмести от Украйна. Но пък се стигна до непредвидени последици. В САЩ, които винаги са поддържали Израел и евреите, възникнаха силни антисемитски настроения. Особено в някои университети и академични среди. Огромният брой цивилни жертви и чудовищните разрушения доведоха до остри протести с по няколкостотин хиляди участници и в Европа. Вече три месеца от началото на конфликта, Газа е почти разрушена, 22 000 палестинци, повечето жени и деца са убити, 50 000 са ранени, а нито израелските заложници са освободени, нито Хамас е унищожен. Съсредоточаването на медиите върху Газа не се оказа благоприятно за Израел и вниманието пак се насочи към Украйна. А там положението продължаваше да се влошава.

Тогава на сцената излезе Йемен. Защита на корабоплаването, удар по враговете на Израел, самолетоносачи, зрелищни нощни бомбардировки и войнствени изявления привлякоха вниманието върху новата международна криза. В нея Йемен не беше толкова важен. Целта бе в конфликта да бъде въвлечен Иран, пожарът да се разгори и световният мир да се окаже застрашен. Тогава САЩ можеха да обявят военно положение и даже президентските избори да бъдат отложени. А ако американската тактика се окаже печеливша и Иран бъде въвлечен и отслабен, то позициите на Байдън ще се засилят, независимо от поражението в Украйна и жертвите в Газа.

Тази хипотеза засега види във въздуха. Иран пази хладнокръвие, Русия и Китай не се ангажираха освен с няколко премерени думи и бомбардировките на Йемен не вдигат рейтинга на Байдън. Тогава? Остават още поне две точки, откъдето може да се разпали голяма война – Тайван и Корейския полуостров. Градусът на напрежението е висок и около двете, но е безмислено да тълкуваме сценарии, условията за разиграването на които още не са настъпили. Настъпва обаче една друга стратегия, в която ние, България, изглеждаме най-опасно въвлечени.