5 май 2025 г., „Не се страхувай“

САЩ и Украйна подписаха дълго отлаганото споразумение за полезните изкопаеми. И веднага от Държавния департамент обявиха, че Вашингтон престава да играе посредническа роля между Москва и Киев. Тръмп не беше така категоричен, но явно не е далеч от идеята. Очевидно САЩ постигнаха това, което искаха и сега ще превърнат остатъците от Украйна в полуколония. Тръмп иска да върне с лихвите 350-те млрд долара, които Байдън дал на Зеленски. За да стане сделката с Русия САЩ се готвят да признаят Крим за руски и да приемат, че ДНР, ЛНР, Запорожката и Херсонската области, де факто, са в Руската федерация. Съгласни са и че Украйна няма място в НАТО. Говорят за вдигане на санкции.

Очевидно вървим към развръзка на украинския конфликт. Това развитие предполага две неща. Първо, няма да има никакво украинско ракетно нападение над Москва по време на парада на 9 май, както плаши Зеленски. За да се случи, полетът на ракетите трябва да бъде направляван от американци. Което Тръмп е абсурд да разреши. Какво, ще ударят Червения площад когато там са ръководителите на Русия, Китай, Индия и Бразилия ли? Не са обезумели. А и военните напоследък имат повече разсъдък от политиците. И второ, Русия може да обяви една скрита досега нейна победа – предотвратено бе повторението на украинския сценарий в други републики от бившия Съветски съюз. Доколкото разбирам от подобни работи, това НЕ може да не е съществувало като план. Западните служби са изключително методични и професионални, за да пропуснат такава възможност. Тя означаваше русофобски изстъпления като тези в Киев и Одеса да бяха избухнали и в някои средноазиатски републики. Да е започнал терор над рускоезичното население там, героизиране на нацизма, създаване на русофобски въоръжени съединения, разполагане на усъвършенствани нападателни оръжия на НАТО на тяхна територия и т.н. Образно казано, ако това се беше случило, Запада можеше да е подпалил руската черга на още няколко места. Кремъл несъмнено щеше да изпадне в твърде затруднено положение. Но не стана. Може Запада да се е стреснал от мисълта за последиците ако Русия бъде притисната в ъгъла. Може пък да не е съумял да организира агентурата си. А може и Москва да е узнала за плановете и да ги е пресякла. Незнаем. Видяхме, че опитът за преврат в Беларус пропадна. И това, че киевският сценарии не беше разигран с азиатските републики несъмнено е победа на Путин.

Ако се върнем на споразумението, подписано във Вашингтон, то съдържа една открита и две засекретени части. Тъй като дяволът се крие в подробностите, изглежда засекретените споразумения са най-важните. Вероятно там се уточнява, че под американско попечителство попадат украинските петролни и газови находища, енергийната инфраструктура, може би и атомните електростанции, за което съобщиха достоверни източници. Разбрахме, Русия и Америка ще вземат каквото искаха. Европа ще пие една студена вода. Тя вече е самоубийствено русофобска, морално деградирала, деиндустриализирана, парализирана и се хвърля в идиотско войнолюбие, каза онзи ден проф. Джефри Сакс пред Янис Варуфакис.

Та, американските компании, които ще оперират с природните богатства на Украйна, надали ще пуснат европейците да ги подяждат. Руските – още по-малко. В споразумението между Вашингтон и Киев липсват гаранции за сигурността на Украйна, но те се подразбират – Русия няма да застрашава областите, в които оперират американските компании. И обратно. А тъй като американците вероятно ще се разположат на много места по остатъчната територия на страната, значи можем да очакваме нещо като нова Източна и Западна Германия или нова Северна и Южна Корея. Мразят се, но не воюват една с друга. Възможно е в един момент в Киев да се появи проруско правителство – САЩ надали ще са против, щом бизнесът им няма да е застрашен, а Европа сама няма да е в състояние да попречи.

Засега не е ясна съдбата на Одеса. Дали ще бъде присъединена към руската част и Украйна ще се лиши от излаз на море или градът ще остане в американския сектор все още е неизвестно. Поне на нас. Почти невероятно изглежда да се сбъднат и надеждите в Полша или Румъния за присъединяване на украински територии. Американците няма да позволят. Но както и да се развият събитията, съдбата на бъдеща Украйна вече се очертава – осакатена и полуразрушена страна, загубила милиони жертви и емигранти, за да стане в края на краищата суровинен придатък и оръдие за влияние в геополитиката. Така е, когато поставяш съдбата на страната си в ръцете на Берлин и Париж – справка Минските съглашения или на Лондон – справка руско-украинските договорености от Истанбул.

Ако Киев не беше изпълнявал указанията на Меркел, Оланд и Байдън и особено престъпните нареждания на Борис Джонсън Украйна нямаше да има такава печална съдба. Пази ме боже от приятелите ми, от враговете сам ще се пазя, казва една стара поговорка. Западните страни подстрекаваха Украйна, насъскваха я и я въоръжаваха, после се измъкнаха сухи от водата и оставиха украинския народ да опере пешкира.

Подчертавам това във връзка с една друга поговорка: „Казвам ти дъще, сещай се снахо!“ Припомням я, защото ако управляващите не се поучат от историята и ако не се съобразяват с националните интереси, а изпълняват сляпо нарежданията на западните ментори, има опасност утре и ние да изпаднем в положението на Украйна.