2 юни 2024 г., „Не се страхувай“

Европа е в паника, ужасена е от перспективата конфликтът в Украйна да завърши, при това с победа на Путин. За европейските елити това е възможно най-лошия сценарии, с който могат да се сблъскат. От години те се подготвят за конфронтация с Русия и хвърлят цялата си политическа, финансова, икономическа и военна мощ в тази посока. Защо искат война, луди ли са в Лондон и Брюксел? Не знаят ли какво ще стане, ако разярят руската мечка и я изкарат от бърлогата ѝ?

Тук трябва да се върнем малко назад, за да разберем причините за тази агресивност. В основата е заключението, че Европа повече не може да осигури досегашното благоденствие и социална защита на гражданите си. Тя вече няма колонии, които да ограбва, Африка гони европейските колонизатори и привлича китайски, индийски, американски и руски компании, Азия напредва сама с гигантски стъпки, Латинска Америка се еманципира.

Големите европейски страни са затънали до гуша в заеми. Изсмукаха каквото можаха и от бившите соц държави, но и там гювечът свърши. Напълниха се с мигранти, а те лежат на социални подаяния и бълват деца. Няма, няма и да има евтина руска енергия. САЩ налагат жестоки мита на европейските стоки и големи компании почнаха да се изнасят към Америка. Вече няма откъде да се граби, брашненият чувал е изтупан. За да поддържат измамното си благосъстояние вземат заеми, но и тук минаха границата – задълженията на някои надхвърлят доста БВП-то им, т.е. възможността да си погасяват заемите. Ето това е нерадостната картина, с която се сблъсква Брюксел. Като добавим и галопиращите военни разходи, картината става съвсем нерадостна. Поради това нищо чудно още тази зима да наблюдаваме сериозни социални трусове на континента. Обикновено след тях идват политически катаклизми, които изхвърлят от властта управляващите кръгове. Това е неизбежно, логично, европейските елити знаят, че процесът е необратим. Опитаха се да го забавят, като се надяваха на украинската криза. Смятаха тя да доведе до бърза смяна на властта в Москва, там да се появи някакъв нов Горбачов, санкциите да смажат руската икономика и в края на краищата Русия да се разпадне на няколко малки и беззащитни държави, които да бъдат колонизирани и ограбвани. Европейски фантазии още от времето на Напеолеон и Хитлер. Осъществяването им щеше да позволи Европа да продължи да богатее на чужд гръб. Но не се получи.

Путин не само остана на власт, но и засили влиянието си. Руската икономика не само не рухна, но укрепна и се разви. Остана да се пробва втория вариант – заплаха с война или дори война с Русия, не чрез Украйна, а директно. В тази насока се обявяват плановете за превръщане на Бундесвера в първа военна сила в Европа и 800-те милиарда, които У. фон дер Лайен иска за военни разходи. Външният министър на Франция, не на Украйна, забележете, говори за необходимостта да бъде задушена руската икономика “веднъж завинаги”. Това означава ни повече, ни по-малко да бъде веднъж завинаги срината руската държава. И докато действията на Германия и Франция напомнят за плановете на Хитлер и Наполеон, Великобритания отива още по-далеч. Вече се чува, че Лондон щял да помага на Украйна да разработи своя атомна бомба. А щом се чува, значи вече е в ход.

Как приема Москва всичко това? Ще допусне ли Путин Киев да получи атомно оръжие и бъдещата най-голяма армия в Европа да разруши Русия веднъж завинаги. Как ще реагира? Ще размаха своите Орешници, Ярсове и Сатани? Вероятно това е и целта на войнствените призиви. Само така надигащото се в Европа социално и политическо недоволство ще бъде удавено в една масова военна психоза. Само подготовката за война може да предотврати трусовете, като сплаши населението и го превърне в зомбирано стадо, което търси причините за собствените си неблагополучия във външни фактори. Така направиха нацистите в края на 20 -те и началото на 30-те години на миналия век. По този път са тръгнали и наследниците им. На хоризонта вече цъфва и новият фюрер. Няма мустаците тип четчица и зализания перчем на оригинала, но изглежда не по-малко войнствен и зареден с бесове.

Затова от днешните разговори в Истанбул НЕ може да се очаква много. Лондон, Берлин и Париж натискат Зеленски да продължи войната, според тях дотогава, докато сметнат, че могат да поемат щафетата.