1 декември 2025, „Не се страхувай“

Европейската върхушка е в паника. Украинският режим се разпада. Спестовната касичка на Зеленски, шефът на кабинета му Ермак, бе принуден да подаде оставка. За корупция, естествено. Сега следват разпити. Вероятно ще търсят къде са отишли едни 48 милиарда долара, предоставени на Зеленски и водени като изчезнали. Има версия, че са изпрани през естонски банки и че Кая Калас е въвлечена в аферата. Може би затова държавният секретар Рубио отказва всякаква среща с нея. Според друга версия с тези пари били подкупвани европейски политици да хвалят и поддържат Зеленски.

Струва Ви се чудно, ли? В днешно време, драги зрители, няма нищо в европейската политика, което да не е свързано с пари. Французите казват Шерше ла фам – търсете жената, зад някоя нелогична, необяснима постъпка. Днес трябва да викат Шерше л’аржан – търсете парите, подкупа зад всяка идиотска стъпка на някое политическо лице.

Вижте нашата върхушка. Не е ли всичко подчинено на интереса на управляващите лица? Кой ще спечели, колко, ти на мен, аз на теб. Концесия, право на строеж, разрешение, проектче – може да са 10, 100, 500 хиляди, колкото паднат-толкова. Та кой от тези индивиди би устоял на 2 или 5 или 10 милиона, за да извика „Слава Украине“ и да закачи знамето ѝ на балкона или в кабинета си? Миризмата на пачките е омаяла много от имената, които медиите натрапват всеки ден. Всички чуха, че Борис Джонсън увещавал Киев да продължава войната срещу хонорар 1 милиона паунда. Щом човек, който е бил министър-председател не на друга държава, а на Великобритания, се купува за милион паунда, то защо други бивши и настоящи европейски политици да не са се продали срещу това да хвалят и поддържат украинския фюрер. Някои може да са взели многократно повече, особено ако са действащи и на високи постове.

От украинския извор бозаят не само политици. За една прегръдка с киевския фюрер Анджелина Джоли прибира някакви 20 милиона. Джони Деп-5-6 милиона. Безотчетните милиарди обясняват кучешкия възторг, в който изпадат ред европейски политици, анализатори, публични личности, нашите включително, щом видят Зеленски. Явно знаят колко е щедър. Това е същият Зеленски, за когото Роджър Стоун казва, че би откраднал и нагорещена печка.

Има обаче един, който знае къде е отишъл всеки цент от парите дадени на Киев. Това е чичо Сам. Той следи движението по банковите сметки и покупките на имоти на височайшите персони и в един момент се намесва. Така че не се чудете защо сега почна и откъде тръгна разплитането на чорапа в Киев. Поводът е „Планът“ на Тръмп и необходимостта Киев да го приеме, а изпълнителят е антикорупционната служба на Украйна – фактически поделение на американското ФБР. Като такова, то е недосегаемо за Зеленски и свитата му. Агенти именно на тази служба обискираха в петък офиса и апартамента на Ермак. Вероятно те са му предложили да подаде оставка. За да говори по-спокойно, сигурно. Сега наближава часът на истината за Зеленски. Как ще постъпят с него зависи дали и какво ще приеме от т.нар. План Тръмп. Ако продължава да се опъва, в следващите седмици, а може би и дни ще го видим в съвсем друга светлина. Ако не се опъва – пак.

Какво ще стане с режима в Киев е проблем на украинците. Какво ще стане Европа след развръзката в Украйна е вече наш проблем. А че ще има последици е извън всякакво съмнение. И ние не можем да не сме разтревожени от тях. На първо място от безумието, което все по-ясно върлува в някои европейски столици. Там виждат, че киевският режим, в подкрепа на който хвърлиха огромни пари, авторитет и цялата си политическа тежест, агонизира. Краят му неизбежно ще ги засегне. Болезнено. Европа изигра картите си по най-лошия начин и сега предстои да плати за грешките си. Вече губи авторитет, икономическа мощ, пари и доверието на своите граждани. Германската икономика вече не е конкурентноспособна, признаха в Берлин. Причината е бюрокрацията, високите данъци и …скъпата енергия. Усетиха се! Оказва се, че енергията в Европа е два пъти по скъпа от тази в САЩ и четири пъти по-скъпа от тази в Русия и Китай. Тя няма да поевтинее в близко бъдеще.

Как ще оцелеят европейските икономики? Какво бъдеще ще има ЕС, когато продукцията му ще е много по-скъпа от китайската, американската и руската? Как ще се финансират социалните разходи? Как ще се издържа ЕС? Кога ще рухне еврото? Трябва да си отворим очите. ЕС върви към смъртния си одър. Един блестящ френски политик, Филип дьо Вилие, оприличи Европа на току-що заклана кокошка. Краката още бягат, защото не знаят, че главата я няма. Няма и да разберат. Кървавата метафора обяснява какво ще се случи, ако в Европа продължава да се развихря военна психоза. Някои политици се надяват дрънкането на оръжие да заглуши гласовете, които им искат сметка за провалите. Още Тукидид, един от „бащите на историята“ сочи – 500 години преди Христа – че лидерите увличат държавата във война, за да прикрият собствената си неспособност и престъпления.

В Европа неспособност колкото искате. Вижте г-жите фон дер Лайен и Кая Калас и ще си дадете сметка за размерите на бедствието. Като добавите към това и престъпленията, значи реална опасност от избухване на война има. Пак Тукидид сочи, че ако човешките слабости, политическите грешки и моралният упадък се съчетаят, могат да предизвикат катастрофа. Сега трите предпоставки са налице. Остава да достигнат критичната маса, за да предизвикат големият взрив. За да го предотврати Европа трябва да преглътне провала с Украйна, да се реорганизира и върне към корените си и, много важно, да смени управляващата я върхушка.

И все пак, какво ще стане с Украйна? Разговорите във Флорида на Марко Рубио с хората на Зеленски трябва да са завършили с искания от американците резултат. Иначе не би могло да бъде. Украинците изглеждаха доста посърнали, а Рубио каза, че сега трябва да се говори с Русия, откъдето се появиха първите, все още непотвърдени сведения за руския план за мир. Според него:

1. САЩ и Русия подписват споразумение, в което определят по-нататъшните си стъпки.
2. Украйнската армия се изтегля от Донбас.
3. Украйна прекратява мобилизацията и строителството на всякакви фортификации.
4. САЩ замразяват доставките на оръжия за Украйна.
5. След изпълнението на 2,3 и 4 точки Русия прекратява огъня.
6. Киев обявява референдум за промени в Конституцията. Минимални изисквания са да има отказ от НАТО, а Донбас и Крим остават извън Украйна.
7. Президентски и парламентарни избори в Украйна.

След това се минавало към окончателния мирен договор. Той уточнява въпросите за украинската армия, ползването на руския език, амнистията и религиозните свободи. Останалите точки повтаряли Плана Тръмп. Русия предлага да продава енергоносители на Украйна по занижени цени за срок от 10 години и безмитна търговия с определени стоки. Кръмъл смятал, че без подобни икономически връзки трайният мир е невъзможен. Дали този план е автентичен и доколко е съвместим с Плана Тръмп ще разберем след срещата във вторник на Путин със Стив Уиткоф.