Войната в Украйна върви към развръзка. В това ни убеждава не толкова настъплението на руснаците, колкото действията на Киев и особено т.нар. план за победа на Зеленски.

Да го разгледаме подробно. Първата точка е приемане на Украйна в НАТО. Незабавно! Всички виждат, че това е невъзможно,защото означава война на НАТО с Русия. Ядрена, разбира се. Виж обещания, декларации, шумни церемонии за решимост и солидарност ще има постоянно. Те не струват нищо. Втора точка от плана е войната да се върне на руска територия с обстрел на жизнено важни центрове със западни далекобойни ракети. Пак недопустимо поради риска от ядрен сблъсък с Москва. По всичко личи, че двете неприемливи за руската страна искания са включени като разменна монета при бъдещите преговори с Русия. Ние, биха казали на Москва западните съюзници, можем да отстъпим от тези две точки – няма да приемаме Украйна в НАТО, няма да позволяваме да ви обстрелват с далекобойни ракети – но и вие ще се съгласите с четвъртата, най-съществената точка на плана, за която ще стане дума след малко.

Третата точка се спира на бъдещото неядрено сдържане, т.е. противопоставяне на Русия. Там има секретно приложение. Вероятно то предполага разполагане в Украйна на чужди войски като мироподдържащи части. Съобщава се, че Зеленски е поискал от натовските страни да обучат военни бригади, които да заменят въоръжените сили на Украйна. Това може спокойно да бъде наречено доброволна окупация, ако бъде потвърдено. След малко ще видим защо такива чужди военни съединения ще са необходими и защо тази точка от плана има изгледи да бъде приложена.

Най-интересна е четвъртата точка. В нея е смисълът на всичко. Тя крие причините за войната и обяснява действията на Киев след разпадането на Съветския съюз и особено след 2014 г. В страната имало залежи на ценни метали – уран, титан, литий, графит и други за трилиони долари, обяви миналата седмица Зеленски при представянето на плана. Знаем, че след 1991 година тези ресурси привличат вниманието на големите западни компании, гладни за суровини и енергийни източници. Като следствие на този интерес може да се смята преврата, познат като Майдан. Руснаците разбират, че се планира Украйна да бъде разграбена и след като присъединяват Крим през 2014 г. на 28 февруари 2022 г. започват да вземат своето.

Та, четвърта точка от плана на Зеленски е посветена на несметните природни богатства на Украйна. И ето, тук е разковничето, сърцето на плана за победа, следващите няколко думи обясняват всичко – Зеленски предлага на САЩ и на ЕС, цитирам: “съвместна защита и инвестиции за добива и използването им”. Тъй като режимът в Киев няма възможност нито да защитава, нито да инвестира в разработката и експлоатацията на природните си богатства той фактически предлага на западните страни да поемат тази работа. Т.е. да експлоатират природните ресурси на Украйна и, забележете, да защитават инвестициите си. Ето тук ще влезе в сила третата точка, за която стана дума преди малко – ще е необходимо чужди военни сили да гарантират сигурността и опазването на новите западни придобивки, като за политическо удобство това ще се представя като сдържане на Русия.

Кога може да настъпи примирието, за да започнат преговорите? След изборите в САЩ, разбира се. Казвали сме, че очакваме да спечели Тръмп. Не защото е по-симпатичен, а защото изглежда по-логично. Когато новият президент бъде избран, той веднага ще поиска да постигне примирие и да сложи край на войната. Ето, планът на Зеленски, както го разтълкувахме, ще се ползва при преговорите. Те трябва да разпределят Украйна. Русия ще е взела своето, САЩ ще получат лъвския пай от останалото, Европа може да прибере нещо, а може и да остане с пръст в уста. Зависи от поведението и и дали ще даде войски за т.нар. сдържане на Русия. Украинската върхушка ще продължи да живее добре. Народът е намалял значително поради няколкостотинте хиляди жертви и милионите емигранти, но надали ще има недостиг на работна ръка. Една суверенна до неотдавна държава или част от нея ще продължи да съществува, вече като фактическа колония. Първата колония на 21 век.