Дълго рекламираната украинска контраофанзива започна като външнополитическа, без гърмежи и се разви в съвсем друга посока. Обиколката на Зеленски в Европа показа нещо много съществено – от наставник на Украйна Запада се е превърнал в неин заложник, а съдбата на западния свят е свързана с оцеляването на режима в Киев. Ако последният падне, цялата сложна конструкция на отношенията в Европа ще се разтресе из основи. Същото важи и за Америка. Байдън няма да бъде преизбран, ако Зеленски рухне. Провалът на режима в Киев ще означава крах за сегашния американски президент, а оттам и за неговите политики, съюзници, сателити и кръгове, вкл. нашенските. Ще станем свидетели на небивали размествания на пластовете, особено в Европа. И това е причината Киев да получава неограничена военна, финансова, политическа, технологична и пропагандна помощ от натовския блок. Ако днес прекратим тази помощ, утре Украйна ще падне, каза онзиден германският военен министър. Или като спасява Зеленски, Запада опазва себе си.

Този извод поставя пред нас въпроса: а дали това, което наблюдаваме, не съответства на стратегическите цели на Русия и на Китай. Събитията не се ли развиват в техен интерес? Дали пък те не са били преценили, че конфликтът с англосаксонците и Запада е неизбежен и отдавна са започнали подготовката си.

Дълго време се смяташе, че в Кремъл са проспали събитията след 2014 г. в Украйна – нацистките истерии, превръщането на страната в американски протекторат, провокациите и убийствата в рускоезичните райони. Проспали, после се събудили, видяли какво е станало и войските тръгнали. Така ли? При големите размествания на пластовете на световната политика нищо не е така, както изглежда на пръв поглед. А при военно-политическото планиране стратезите гледат поне 10-20 и повече години напред.

Да видим какви са последиците от войната досега? Да, Русия дава много жертви, не казва колко, но при тези ожесточени боеве няма да са малко. Тя и без това е зле с демографията, сега войната ще задълбочи проблема. На нейна територия няма разрушения, ако не броим новоприсъединените райони, но там те са катастрофални. Да, руската икономика пострада от санкциите. Има загуби на военна техника, но да не забравяме, че има и ресурс да ги възстанови. Това са минусите. А сега нека видим и обратната страна – какво може да е в нейна полза.

Първо, реакциите на конфликта предопределиха сближаването с Пекин и създаването на руско-китайска ос – кошмар за поколения американски политици. Когато този процес започна да се откроява, една немалка част от света, доскоро обвързана със САЩ, взе да се откъсва от американската сфера на влияние. Бразилия, Саудитска Арабия, Пакистан, Турция, Египет, Южна Африка, донякъде Индия и Индонезия. Това са регионални сили, до неотдавна съюзници на Вашингтон, страни с огромно влияние върху световния порядък. Някои се присъединиха към руско-китайската ос, други се доближиха, трети само флиртуват, но вече са направили крачката встрани.

Второ, войната бързо руши господството на долара. За малко повече от година гигантски икономики отхвърлиха американската валута и преминаха в разплащания с други средства. Вместо в долари богатите все повече държат парите си в злато и други валути. Спада интересът към американските ценни книжа. Американски банки фалират. За изплащане на задълженията си САЩ тази година трябва да отделят 1.5 трлн долара – 1/3 от приходите в бюджета. Изчислено е, че ако делът на трансакциите в американска валута в света падне под 40 %, ще настъпи масов отказ от долара, той ще се срине, ще загуби позицията си на световна резервна валута и ще настъпят неописуеми последици за САЩ и тяхната икономика.

Трето, санкциите, болезнени за руската икономика, се оказа, че вредят, може би много повече на Европа. Германия вече е в рецесия, икономиката й пълзи надолу. Идващата зима ще е мразовита за Европа, не само икономически, но и социално, че и политически.

Четвърто, в свят, в който силата има най-голямо значение, Русия парадира с новите си оръжия и заявява, че противниците ѝ са изостанали с десетилетия в хиперзвуковите носители. Запада не реагира на предизвикателството, което може да значи, че не го оспорва.

Пето, Москва разгони петата колона след като войната освети вътрешната опозиция – противниците на Путин и прозападните кръгове в руския елит. Някои вкараха по лагери, други избягаха, останалите млъкнаха.

Шесто, Запада направи една глупост – конфискува имоти, пари, самолети на олигарси и всякакви руснаци и от врагове на Путин, които можеше да използва, ги превърна в свои противници.

Не знаем дали точно така са замисляли стратезите в Москва тяхната специална военна операция, но засега това са резултатите. Заключението, че събитията се развиват в полза на Русия се подкрепя и от втвърдената позиция на Москва за прекратяването на конфликта. Кремъл вече не се задоволява от условията, поставени от Путин на 24 февруари м.г., но добавя към тях и нови, още по-трудно приемливи за Зеленски и поддръжниците му. Москва говори вече не само за демилитаризация, денацификация и неприсъединяване към НАТО, но и за отказ от приемане в ЕС, за признаване на новите, както ги наричат, териториални реалности, за религиозна свобода, включването на руския език като държавен език и ред други условия. С две думи- капитулация. Как може да се отрази подобно развитие на поддръжниците на Зеленски? Неприятно е усещането, че предстои да видим и усетим ефектите му, вкл. на собствения си гръб.