9 март 2026 г., „Не се страхувай“

През септември ‘78 заминах за Бейрут като кореспондент на БТА за Близкия изток. В Иран съпротивата срещу режима на шаха набираше сила. В Бейрут вече имаше немалко от противниците на шаха, които преминаваха военно обучение при палестинците. И един ден разбрах, че сред тях е и внукът на аятолах Хомейни – Хосейн, тогава 20-ина годишен младеж. Поисках от палестинските ми приятели да ни запознаят, срещнахме се и Хосейн ми разказа за програмата на прочутия си дядо. По това време аятолах Хомейни, след като бе изгонен от Саддам Хюсеин от Ирак, намери убежище в едно село във Франция Ньофл-ле-шато. Саийеед Ходжатолеслам Хосеин ми обясняваше принципите на борбата им, говорихме за стратегията им, за приятелите и противниците им.

По това време политическият ислям бе съвършено непознат у нас и дописките ми предизвикваха голям интерес в София. Сближихме се с Хосейн и с човека, който непосредствено отговаряше за охраната му – Аболуафа, той по-късно стана зам. шеф на Революционните гвардейци, идваха в офиса ми в Бейрут. Срещите ни с Хосейн продължиха до януари ‘79, когато аятолах Хомейни се завърна триумфално в Техеран. Внукът бързо го последва. Малко по-късно моя милост, обнадежден от връзките, които имах с новата власт, също отлетя за Техеран. Оказах се в положение, което нито един чужд журналист тогава нямаше – получавах информация от първа ръка за събитията. А те се развикаха с главоломна бързина. Името на Хосейн Хомейни ми помагаше много. Той ми уреди да отида в свещения град Кум в къщата на дядо му.

Тръгнах, но направих грешката да взема с мен и един от младите дипломати в посолството – Вальо Гацински, светла му памет, после стана посланик. Взех го и той да види за какво става дума. Като разбраха, че с мен има и дипломат, не ни позволиха да отидем до дома на аятолаха. Като български журналист узнавах неща, за които другите разбираха много по-късно.

Трябва да подчертая,че иранците имаха много добро отношение към българите. В знак на някакво доверие и приятелство ми дадоха, с препоръката на Хосейн, и личния знак на охраната на аятолах Хомейни. Ето го, този медал имаше страхотна сила – отваряше ми всички врати.

Една от тези врати беше на американското посолство, окупирано през ноември ‘79 г. от т.нар. студенти, подкрепящи линията на Хомейни. В посолството бяха и американските дипломати, които студентите бяха взели като заложници. Аз исках да се срещна с американците, не ми разрешиха, но ми позволиха да интервюирам окупаторите. Дотогава никой журналист, не само чужд, но мисля и ирански, не беше получил разрешение да влезе в завладяното посолство. Беше такова събитие, че дори от иранската телевизия ме помолиха да снимат интервюто. Не им отказах, разбира се и ето на тази снимка съм със студентите, завзели посолството.

Друга врата, която ми отвориха връзките ми в Техеран беше на Ниаваран – прочутия дворец на шаха. Влязох там, придружен само от един часовой, който ме пусна да ходя където искам и застана на пост до вратата. Заварих Ниаваран в лек безпорядък, така, както го беше оставил шаха. Седнах на стола му, а на бюрото му отгоре имаше вестник Ле Монд с огромно заглавие на първа страница ‘’Шахът трябва да напусне Иран”, подчертано лично от шаха. Имаше и едно споразумение между правителствата на Иран и на САЩ, което явно шахът беше разглеждал в последните моменти преди да емигрира. Ето го. Вероятно е търсил дали може да разчита на някаква помощ от Вашингтон. Имаше и два телефона от масивно злато, трябва да имаха по 2-3 кг злато единия, ето ги. Пред бюрото имаше малка масичка, на която стоеше метална кутия, колкото кутия за обувки, пълна със златни изделия и скъпоценни камъни, явно подготвена за вземане и забравена в бързината. Въобще оставили ме бяха да ходя където искам, сам и необезпокояван. Влязох в библиотеката, в приемния салон, в спалнята на принцеса Лейла Пахлави, тогава тя трябва да е била 9-10 годишна. Беше пълна с български кукли в наши народни носии.

Имах и други силни професионални удари, след революцията и после, по време на ирано-иракската война, но за тях може би ще стане дума някой друг път, а сега на дневен ред е войната, която Израел и САЩ водят срещу Иран.