Миналата сряда, на 6 септември, отбелязахме един от най-величавите мигове в най-новата ни история – Съединението на Княжество България с Източна Румелия. На честването министър-председателят Денков изрече чутовната нелепост, че Русия се била превърнала в най-големия враг на Съединението.

Няма как, налага се да поправим познанията на правителството. То изглежда споделя, като цяло, невежеството на своя ръководител. Последният явно не знае, че на 7 септември 1885 г. т.е. още на следващия ден след Съединението, Лондон и други враждебно настроени европейски столици го посрещат на нож, уверени, че то е руска работа. В Европа смятат, че Русия се опитва да възстанови Санстефанска България и да излезе на Проливите. Англия, изплашена от тази перспектива, подстрекава Турция да възстанови статутквото, с други думи да нахлуе в България, а Сърбия и Гърция да сключат антибългарски съюз, предвиждащ заграбване на обширни български територии. Започва обработка на общественото мнение срещу българите.

Само няколко дни след Съединението в Лондон, със светкавична за онези времена скорост излиза едно прелюбопитно книжле, озаглавено “Българите, такива каквито са”. Авторът е анонимен, представил се е като ‘’Онзи, който знае”. По гадни неща за българите, по-голяма омраза към нас аз не съм срещал никога и никъде из Европа и Америка. Ще Ви прочета само два пасажа, иначе цялото книжле е в този дух.

‘’…….от всички раси, населяващи Югоизточна Европа, българите са най-малко достойни и най-неприятни. Противни на външен вид, жестоки и зловещи по природа, крайно варварски и безпощадни, българите не заслужават съчувствие. ”

Книжлето, българският превод на което Ви представям, не е апокриф, то е включено в “ Сборник за важни за английската политика документи “.

Ето и друг цитат : “ Ако се налага някой да измести турците между Стара планина и Егейско море, то това трябва да са гърците и в никакъв случай българите. Гърците са наши приятели и по инстинкт, и по традиция, и по интереси. Гърция има законно основание да наследи турската власт южно от Стара планина “, обобщава книжлето.

След Втората световна война Англия отново настоява България да отстъпи на Гърция югоизточните си територии, като границата стига до Бачковския манастир. Само че Сталин казва “нет” и границата остава там, където е била.

Ето Ви в това книжле – предшественик на д-р Гьобелс по гнусна пропаганда и обработка на общественото мнение в омраза и злост. Целта е когато турци, сърби и гърци нахлуят в България, средният англичанин да одобри действията им, вече научен, че българите са отвратителен народ и това заслужават. А ако все пак турците се махнат от Източна Румелия, тяхното място да се заеме от гърците. Англия – най-мощната империя по онова време – настройва Европа срещу България и Русия и заплашва с война, ако статутквото не се възстанови. Българската мечта висва на косъм.

И тук Александър Трети прави един гениален ход, недооценен досега от историята, който спасява Съединението. Вместо да го подкрепи, както всички очакват, той прави един грандиозен политико-дипломатически театър, като се обявява шумно срещу него. Демонстрира гняв, че е станало без неговото знание и съгласие.

Смразява отношенията с България и с княз Александър Батенберг. За да покаже, че Русия не е замесена, още на 09.09, само 3 дни по-късно, отзовава тогавашния военен министър на Княжеството руския княз Михаил Кантакузин заедно с подчинените му руски офицери, обучаващи българската армия. Европа се поддава на сценария. Решава, че Русия не само няма нищо общо със Съединението, но и е против него и отива в другата крайност. Щом Русия е “за“ нещо, Европа трябва да е против и обратно. И на 12.09, само три дни след заповедта за отзоваване на руските офицери от България, английският премиер лорд Солсбъри дава знак, че Лондон ще се застъпи за българските интереси. Останалите столици подкрепят. Гениалният дипломатически маньовър на Александър Трети успява. Съединението е спасено.

Турция не нахлува, защото според някои източници все пак е предупредена от руския посланик в Цариград да не прави излишни движения. Тя обаче не отстъпва от искането си да бъде финансово компенсирана за загубата на Източна Румелия. Въпросът се точи до 1908 г., когато, за да признае независимостта на България, Турция иска колосални пари – над 400 милиона златни лева. След дълги пазарлъци с участието на руски представители отстъпва до 125 милиона. Колко е това? Направих едни изчисления.

По онова време малка къща в София е струвала стотина златни лева, а едно агне – 50 стотинки. Или България е трябвало да плати на Турция за Съединението и независимостта си равностойността на милион къщички или на 250 милиона агнета. Откъде тези гигантски пари?

И отново Русия идва на помощ. Добре, казва тя на Турция през 1908 г., ние ще погасим задължението на България към Вас, а Вие ще признаете независимостта ѝ, вкл. Съединението и няма да имате повече претенции към нея. Турция вижда, че няма друг изход и казва: приемам. И … на 3 март 1909 г. двете страни подписват съответния документ. Тогава Русия приспада тези 125 милиона лева от контрибуциите, които Турция ѝ дължи за войната 1877-1878 г. и които трябва да плати. Чиста суапова сделка. Въпросът е решен.

После Русия се обръща към България и казва: ние уредихме задължението ви към Турция, вие ни дължите, но не 125, а по-малко – 82 милиона лева, опрощаваме ви една трета. Ще ни ги изплащате 75 години с 4 % лихва. Спасителен пояс, в който България незабавно се вкопчва, още повече, че той не е придружен от никакви гаранции и други условия. Вероятно Николай Втори е искал да ни привлече на своя страна в задаващия се световен конфликт, но както знаем, въпреки заема в Първата световна война ние се съюзяваме с Германия срещу Русия. Царството изплаща една малка част от дълга до 1918 г. когато Ленин идва на власт и опрощава останалото. Ето това е истината за Русия и ролята и за Съединението. Пропуснах да отбележа, че когато Александър Трети обявил, че е против Съединението, не пропуснал да отбележи, че бил също и против разединението.

А откъде знам някои от тия подробности? И от семейни хроники. Моята пра-прабаба Екатерина Кирякова, по мъж Ханджиева е сестра на Надежда Кирякова, майка на Михаил Алексеевич Кантакузин. Двете са дъщери на богатия бесарабски българин Михаил Киряков. Едната се жени за прапрадядо ми Петър Ханджиев, едър търговец от Добрич. Другата се жени за руския благородник Алексей Кантакузин от руския клон на византийския императорски род Кантакузини. Синът и княз Михаил участва в Освободителната война и после става военен министър на Петко Каравелов. Той се среща, разбира се, с братовчедите и племенниците си в България и от него те узнават подробности по събитията от онова време. Семейни истории, които знам от майка ми. Разбира се, ако акад. Денков реши да обогати познанията си, съм готов да му подаря тази поучителна книжка, от която да разбере кой е бил най-големия враг на Съединението.