16 март 2026 г., „Не се страхувай“

Миналата седмица бившата председателка на НС и сегашен фактор в БСП Наталия Киселова се изплю на една от най-светлите страници в нашата история. Въпреки становищата на Института по история на БАН, в противоречие със специалната декларация на НС от 2013 г, миналата седмица Киселова обвини България, че носела отговорност за смъртта на над 10 000 евреи от Беломорието и Вардарска Македония, откарани по време на ВСВ от нацистите в концентрационните лагери.

Каква наглост от бившата председателка на НС! Да, по това време завзети от германците земи са управлявани от българска администрация. Но Киселова не знае ли, че депортацията на евреите от там е било изцяло германска инициатива. Българо-германските споразумения от онова време забраняват на България да се противопоставя на изпращането на хора за работа в Германия, както е било прикривано унищожаването им в концлагерите. Смята се, че въпреки преследванията на германците българи са спасили близо 4000 евреи от тези земи, като са дали на някои български паспорти, което ги е правило неуязвими или са им помагали да избягат в България.

Българофобите отвреме-навреме подхващат тезата, развита от Киселова, с надежда да омаловажат благородството на народа ни. А той, единствен в цяла Европа, се опълчва на всемогъщия тогава Хитлер и не позволява българските граждани – евреи да бъдат депортирани в лагерите на смъртта. Спасява близо 48 000 души от германските газови камери и крематориуми. Чутовна смелост, за която важи правилото за доброто, което не може да остане ненаказано. И тази г-жа Киселова се изплю на героизма на нашия народ, за да угоди на неизвестно кой. Надявам се, както поиска лидерът на Възраждане Костадин Костадинов, тя да бъде разследвана за тези си твърдения за държавна измяна.

Ще Ви разкажа една случка, която показва какво отношение, за разлика от другите европейци, са имали обикновени българи към евреите. През 1941 г. на 12 декември, българският кораб Струма тръгва от Констанца за Палестина със 780 румънски евреи, които бягат от нацистките преследвания. Когато минава край Варна, двигателят се разваля и трябва да се поправи. Един от пътниците – богат румънски евреин се сеща, че във Варна е добрият му приятел Слави Василев, моят дядо, тогава фабрикант, човек богат и известен филантроп. Праща му по един от техниците съобщение, че корабът е закъсал и пътниците гладуват. Моли го за помощ, но го предупреждава, че нямат пари. Румънските митничари са ограбили всичките им ценности преди да ги пуснат на кораба. Дядо ми разбира трагедията на евреите, напълва една каруца с хляб, сирене, меса, колбаси, маслини, орехи и праща всичко по доверен лодкар на кораба. Приятелят на дядо ми, за да му се отблагодари, му праща единственото ценно нещо, което носи със себе си – рецепта за приготвяне на прочута еврейска горчица, семейна тайна, предавана от поколение на поколение.

Корабът е поправен и отплува към Истанбул. Там двигателят отново блокира. Пътниците нямат пари да платят ремонта, а пристанищните власти, наставлявани от англичаните, не пускат хората на брега. Държат ги 75 дни в трюмовете при неописуеми условия, това е зимата на ‘42 година, и на 23 февруари заповядват Струма, да бъде изведен на буксир и изоставен в открито море. Изпращат ги на сигурна смърт. Тя идва по-рано, отколкото са предполагали. На следващия ден, 24 февруари, Струма е торпилиран от германска, според някои сведения от съветска подводница. Пътниците – 406 мъже, 269 жени и 103 деца, както и българският екипаж с капитан Гончаренко загиват в ледените води на Черно море.

Но нашата история на свършва дотук. През 1948 г. народната власт национализира фабриката на дядо ми и всичките му имоти. За да избегне преследванията, той се мести с баба ми в София. Тук не им дават работа. За да се изхранват, започват да произвеждат в къщи прочутата горчица по еврейската рецепта. Правеха я в кухнята, помня много добре, сипваха я в малки картонени кутийки и я разнасяха за продажба по колбасарските магазини. Така преживявахме през 50-те години, до голяма степен благодарение на горчицата, чиято рецепта остава тайна. Сега тя е в мен и трябва скоро да я предам на синовете си със заръката да правят винаги, когато могат, добро. Един ден то ще им се върне. А поуката от това, което ви разказах е, че българският народ е състрадателен. Той се е отнасял винаги много добре към евреите, към арменците, арабите и другите народности, особено когато са имали нужда от помощ. Затова всеки опит за хвърляне на сянка върху това отношение, всеки опит да ни се приписват несъществуващи вини и отговорности, е национално предателство. Позор за тези, които го извършват.