Доц. д-р Григор Сарийски изнася стряскащи цифри – каква част от банките, бизнеса, земята и енергетиката е българска собственост и каква е в чужди ръце? Формално икономиката е българска, а реално? Как се стигна дотук?

ЧИЯ Е БЪЛГАРИЯ?

 В. ВАСИЛЕВ: След около две седмици е 10 ноември, знаменателна дата, 35 години от това, което някои наричат промяна, други катастрофа, трети пък напредък уникален. Искаме да видим с моя гост – един предпочитан от вас, зрителите,  събеседник доцент доктор Григор Сарийски – какво е останало, от гледна точка на държавната собственост в страната, за тези 35 години?

Добър вечер, понеже приключих моето встъпление с една тема, много ми е интересно да чуя вашето мнение за тази пиеса, която се поставя в Народния театър – „Оръжията и човекът“ –  тази гавра!

ДОЦ. Д-Р ГРИГОР САРИЙСКИ:  Наистина е гавра. Според мен хората трябва да са наясно с няколко неща: на първо място, че по времето, по което е поставена пиесата, българите са били с повечко гръбнак. И дори в чужбина тази пиеса е освиркана и свалена от сцената именно заради недоволството на българската публика. Когато се опитват да я качат повторно, нашата легация в Германия изпраща писмо до директорите с искане да се съобразяват с възгледите на публиката. Когато качват пиесата отново, тя е в един доста орязан вид – най конфликтните моменти са премахнати. Интересно е и друго – трябва да се знае що за човек е Бърнард Шоу и как пише пиесата. Той първо пише пиесата – това го споделя в дневника си – и след това започва да търси къде да се ситуира действието. И понеже, както той споменава, е бил абсолютно невеж по отношение на войните, започва да разпитва приятели да му препоръчат някоя война, на фона на която да се разиграва действието. Фактът, че пиесата е натресена да се развива в България се дължи на един от неговите приятели, който му препоръчва сръбско-българската война. И още нещо – вие споменахте в анонса си, че Бърнард Шоу не е идвал тук и не е видял нищо от България – но трябва да ви кажа, че дори и да беше идвал, това нямаше да промени особено нещата. Справка 30- те години, когато Шоу отива в Съветския съюз – той е много силен поклонник на Сталин. В „Ню Йорк таймс“ имаше през 2017 г. една много интересна статия: „Защо Шоу си е падал по Сталин?“ – препоръчвам на вашите зрители да я прочетат. Когато той отива и се запознава със сталинисткия режим, след това едно от нещата, за които пише е лагера Гулаг. Той го описва като място, на което човек отива ако поиска, и може да си тръгне, когато реши. А не като място, на което хората биват заточени и в повечето случаи си тръгват с краката напред.

В. ВАСИЛЕВ:  Като почивна станция…

ДОЦ. Д-Р ГРИГОР САРИЙСКИ: Почивна станция. Освен това, за зверствата на първоначалните сталинистки репресии той пише, че това е нещо необходимо ако искате да въдворите трудова дисциплина. Иначе как ще покажете на хората колко сте сериозен, ако не гръмнете двама-трима души пред останалите. Това са все неща, които Шоу пише. Между другото, той е привърженик на геноцида. Това нещо може да го видим в неговите биографии. Тази идея се прокрадва и в някои от неговите произведения. Хората все пак трябва да са наясно с какво си имат работа. Но най-вече да са наясно със следното: с що за партии си имат работа, при положение, че нито една от политическите партии не зае позиция против поставянето на тази безогледна варварщина на сцената на Народния театър!

В. ВАСИЛЕВ: Що за хора са аз не мога да ги разбера? Да се подиграват с тебе в лицето, да плюят народа ти, който ти управляваше или искаш да управляваш, и ти да се правиш на ударен – това е необяснимо! В България е пълно с необясними неща.

Нека да минем на икономическата тема. За тези 35 години голяма част от държавната собственост премина в частни ръце. Имате ли някаква преценка за реалната стойност на активите, които след 1989 г.  досега минаха в частни ръце?

ДОЦ. Д-Р ГРИГОР САРИЙСКИ: Има официални оценки, но не можем да кажем, че те са реални. Последната информация, която беше публикувана на страницата на НСИ, беше за приватизираните активи през периода 1993-2004 г. Всъщност, именно през това време се приватизира най-големият дял, близо 2/3 от държавните предприятия, като, според оценката на националната статистика, приходите са от порядъка на около 5 милиарда. Грубо, 1/3 от тези приходи са постъпления, които са получени в пари. И останалото са в някакви условни задължения. Спомняте си историята със ЗУНК-овете и т.н., та приходите не са кой знае колко големи от цялата тази кампания. Направи ми впечатление изказването на един от хората, които очевидно са запознати с процеса, който казва, че само по времето на Иван Костов са приватизирани активи за над 30 милиарда долара, от което в хазната са влезли грубо около 3. Предполагам, че вътре в тях, бившият главен прокурор е включил и тези, условните задължения, които бяха поети. През деветдесетте години предприятията бяха източени посредством приватизация на входа и на изхода – слагате една фирма комисионер, която доставя суровините на предприятието и друга фирма, която изкупува продукцията на безценица. И всъщност тези две компании, тези две фирми печелят от продукцията на предприятието. Самото предприятие потъва в дългове, загуби и дългове. Именно тези пари, които бяха източени от държавните предприятия, голяма част от тях след това бяха превъртяни и представени като средства от Европейския съюз. Неслучайно най-големият чуждестранен инвеститор в България е Нидерландия – просто защото там има как да разкъсате връзката между първоначалния източник на доходи и този, който инвестира парите. Това което се направи беше следното: изтегляне на държавен ресурс и вкарването му с адресната регистрация на новите собственици. След това, разбира се, имаше брожения от страна на привържениците на Иван Костов, които искаха да съдят Никола Филчев, но това нещо остана без последствие. Искам да кажа, че активите наистина бяха приватизирани на безценица, като с преобладаващ апетит бяха приватизирани най-сладките активи. Става дума за ЕРП-тата /електро разпределителните предприятия/ – те бяха приватизирани, ако не се лъжа, по времето на юпитата на Симеон Сакскобургготски. По негово време бяха приватизирани също и такива предприятия като БТК. И само ако направите съпоставка между цената, на която ужким беше приватизирана БТК и котировките, които след това бяха достигнати на борсата, при изкарването на ценните книжа на борсата, може да добиете представа за каква огромна разлика става дума между оценката на предприятието и неговата пазарна стойност.

Когато говорим за приватизацията и за чуждестранната собственост по сектори, неслучайно казах, че най-апетитните хапки бяха взети от чужди инвеститори. Най- апетитната хапка, безспорно, е  банковият сектор – там не се занимаваш с някаква мръсна дейност, а просто прехвърляш пари от едно чекмедже в друго. И печелиш от разликата. В банковия сектор чуждестранната собственост е някъде от порядъка на 86% – данни към края на 2023 г. Ако гледате активите на банките в България ще видите, че едва 14% са активите на тези банки, които са българска собственост. Те са четири банки във втора група и една банка в първа група. Ако погледнете печалбите им става много интересно. При 14% активи, печалбите които се падат на българските банки са едва 9% от общите. За 2023г. банките спечелиха, грубо, някъде около 3 милиарда и 400 милиона – значи от тия 3 милиарда и 400 милиона се падат малко над 300 милиона печалба, която отива в българските банки. Още по-интересно е ако направите съпоставка на българската банка, която е в първа група, с активите и печалбите на останалите –  там българската банка държи от порядъка на около 9% от активите. Тоест, при големите, при мастодонтите, нашето присъствие никакво го няма, а печалбата е от порядъка на около 4% от общата печалба на банките в първа група. И това се отнася за абсолютно всеки сектор. Просто споменавам банковият, тъй като там нещата са най-публични.

Ако погледнете предприятията, които са малки, те са оставени основно на български собственици, но те не играят на пазара. На тях се пада много малък дял от печалбата, докато при останалите, които са, да речем, с 50 човека или с 250 човека и нагоре, там преобладаващият дял от активите е именно чуждестранна собственост. И сега да говорим с конкретни цифри: това, което знаем е, че дълготрайните активи на предприятията, на нефинансовите предприятия в България, към края на 2023г. са, грубо, около 140 милиарда лева.  Това са активите, които генерират приходи, които генерират печалба и т.н. Инвестициите, преките чуждестранни инвестиции, пак към края на 2023 г., са от порядъка на 63 милиарда лева. Ако погледнем общо, ние имаме над 1/3, или около 40% от активите, която е чуждестранна собственост. Нямаме точно разпределение на дяловия капитал – това е нещо, което НСИ /националната статистика/ не ви дава, но е достатъчно да кажем, че обикновено инвестициите отиват в дялов капитал, а този дялов капитал след това отива за инвестиции във дълготрайни активи. Оттам нататък вие може да контролирате много по-голям дял от това, за което говорим в момента – тези 63 милиарда – тъй като предприятие, което е с преобладаваща чуждестранна собственост, ако изтегли кредит от българска банка и купи български активи, това означава, че то ще контролира много повече активи, отколкото е стойността на неговия капитал. Нали това е замисълът на частната дейност!  Така че, можем да кажем, че може би около половината предприятия в България, де факто, в момента се чуждестранна собственост, и то, преобладаващо, големите предприятия.

В. ВАСИЛЕВ: Но вие тук не слагате земята, да речем. Защото земята е, може би, най- ценният ни ресурс, а тя вече се разпродава. И то на чужденци.

ДОЦ. Д-Р ГРИГОР САРИЙСКИ: Да, това също се отчита. В момента нямам спомен какъв беше точно делът на чуждестранните инвестиции спрямо общите активи, но, да речем, когато предприятията притежават земя и имаме чуждестранна инвестиция, която след това отива за покупка на земя, това се отчита.

В. ВАСИЛЕВ: Имате ли някакви поглед върху това каква част от брутния вътрешен продукт се произвежда от предприятия, които са собственост на български граждани – 50% или над 50% са собственост на български граждани – и каква част се произвежда от чуждите предприятия в България?

ДОЦ. Д-Р ГРИГОР САРИЙСКИ: Такава разбивка няма, но трябва да кажем, че: първо, понятието за брутен вътрешен продукт е доста изкривено, защото ние в момента слагаме в БВП това, което вадим като активи и заменяме за други активи. Тоест, това не са чисти приходи. Образно казано, ако една компания, една фирма притежава един склад с въглища или с нефт и след това продаде този нефт по себестойност, и получи за това пари, тя няма да генерира приходи, няма да генерира печалба. Чисто и просто, заменяте един актив срещу друг, заменяте нефта срещу пари. Същото нещо прави в момента и българската икономика: ние вадим богатство от недрата на земята – става дума за метали, за въглища – и получаваме срещу това някаква сума от пари. Това също се отчита в брутния вътрешен продукт, колкото и да не е правилно. Всъщност това изкривява статистиката, защото отчитайки какъв е растежът, ние отчитаме и растежа при добива, което е абсолютно неправилно. Какъв растеж е това?!  Та, затова, когато говорим за брутния вътрешен продукт, трябва да кажем, че там, където са най-сладките сегменти – неслучайно споменах за банковия сектор – та, там, където имате най-голяма добавена стойност, там печалбата и приходите, и делът от генерирането на брутния вътрешен продукт, е преобладаващо чуждестранен.  Давам пример с търговията на дребно – когато отидете да си купите нещо, винаги опиратe до някоя от големите вериги, малките магазинчета почти не са обект на посещение от българските граждани. А големите вериги са чуждестранни, те генерират приходите в чуждестранна собственост, те генерират печалбите. И в крайна сметка, това което правят и което нанася най- голяма щета на икономика е, че те могат да притискат българските производители и да продават това, което на тях им харесва.

В. ВАСИЛЕВ: Може ли все пак да направим някакъв някаква оценка – каква част от България е в чужди ръце?

ДОЦ. Д-Р ГРИГОР САРИЙСКИ: Трудно е да се каже. Ако контролирате някакви ключови сектори.. всъщност достатъчно е да притежавате един ключов сектор. Например, търговията на дребно –  не можете да мръднете без разрешението на чуждестранния инвеститор. Ако зависите от някакъв кредит, който е отпуснат от чуждестранна банка и чуждестранната банка започне да ви притиска – а това нещо винаги се получава, има начини, по които банката може да ви притисне и да вземе бизнеса ви, имота и т.н. – така че, при положение, че ключовите сектори са в ръцете на чужденци, можем да кажем, че икономиката се контролира от чужденци. Това е, образно казано, все едно да говорим за контрол върху човешкото тяло – не е необходимо да контролират цялото тяло, достатъчно е да контролирате, да речем, сънната артерия. Същото нещо са банките и търговията на дребно, контролирайки тях, вие контролирате цялата икономика.

В. ВАСИЛЕВ: Има и една друга тема, която за нас е много болезнена. Това е еврото, влизането ни в еврозоната. Виждаме, че Шенген започва да буксува и някъде се спира. Еврозоната също не е в цветущо здраве, а пък перспективите са доста тревожни. Може ли това да доведе до момент, че да успеем да спасим националната валута?

ДОЦ. Д-Р ГРИГОР САРИЙСКИ: Искрено се надявам да доведе до такъв момент. Проблемът е, че ще има един кратък период, през който ние формално ще отговаряме на критериите. Тоест, ако гледаме дефицита, и ако нямаме проектобюджет за следващата година, който да предложи някакъв по-висок от маастрихтския критерий, и ако гледаме инфлационния критерий, който към края на годината, по всяка вероятност, ще влезе в рамки, ще има един много кратък отрязък от време, през който ние формално ще отговаряме на критериите и ако искат могат да ни вкарат в Еврозоната. Искрено се надявам, че това, което се получава в момента от анонсите на Министерство на финансите, както и наблюденията, които показват, че кърпенето на бюджета става все по-трудно и по-трудно, това да внесе някакво отрезвяване от двете страни. Защото не можем да влезем в Еврозоната, при положение, че за следващата година очакванията на финансовия министър са да имаме дефицит от близо 6% от брутния вътрешен продукт. Ако такава страна влезе в Еврозоната, нея я чака само гръцкият сценарий. Същото нещо беше в Гърция – те влязоха с изключително трудно закрепване на публичните си финанси и това, което направиха беше да теглят кредити при облекчени условия, което просто ги закопа в дългове. И после трябваше цялата Еврозона да търси начини да ги спасява. Не, че ги спасяваше за своя сметка, всичко отиде на сметката на гърците, но това е отделна тема. Една страна, която трудно крепи бюджетния си дефицит в никакъв случай не би трябвало дори да си прави устата да влиза в Еврозоната. Защо я чака именно гръцкият сценарий – нищо по-различно.

В. ВАСИЛЕВ: Той е и френски. Ние виждаме, че Еврозоната затъва, защото Франция също е с над 6%, 6.1% дефицит.

ДОЦ. Д-Р ГРИГОР САРИЙСКИ: Неотдавна френският премиер направи анализ, че очакваната консолидация, която беше обявена за 2027 г., тоест 2027 да вкарат дефицита под 3%, се отлага поне с две години, защото просто вижда, че няма как да успеят да уравновесят приходите и разходите. Второто, което каза френският премиер беше, че предстои вдигане на данъците, увеличение на данъците на компаниите прогресивно – на тези, които печелят под 500,000 на година и на тези, които печелят над 500 000, са съответно с 1 и с 2 процентни пункта. Както и вдигане на скалата на подоходните данъци. Това е нещо, което очаква и България и, според мен, следващото българското правителство, каквото и да е, то ще трябва да се справи с този проблем. Иначе няма как да закрепим бюджета. И още нещо – споменахте за Шенген –  ако някой не е забелязал, на практика Шенген не съществува, защото държавите започнаха да въвеждат граничен контрол по границите си. Кое ни гарантира, че Еврозоната ще оцелее след 4 или след 5 години, защото, както виждаме, все повече и повече държави, и то такива от ядрото на Еврозоната, имат проблем с уравновесяването на бюджетните си финанси. Което означава, че Еврозоната в този си вид не може да просъществува още дълго. Тя трябва или да се разпадне на някакви клубове по интереси, което е един вероятен сценарий или евентуално да премине в друго агрегатно състояние. Това го видях и в доклада на Марио Драги, който казва: Еврозоната, оттук нататък, всяка година, трябва да генерира по 800 милиарда дълг, който да бъде общ за страните. Същото, което направиха с Плана за възстановяване, прословутия Механизъм за възстановяване, в рамките на който генерираха 800 милиарда дълг. Преди това, обаче, мина едно Споразумение през всички парламенти на отделните държави, които се подписват като съдлъжници. Тоест, ние сме съдлъжници с останалите. Ако някой не може да връща нещо, трябва да поемем и неговия дълг – това е първият по рода си дълг за Европейския съюз.

В. ВАСИЛЕВ: Това е много страшна перспектива – да носим на гърба си част от товар от 800 милиарда!

ДОЦ. Д-Р ГРИГОР САРИЙСКИ: Точно така! И дълг и риск някой да спре да плаща или пък да излезе от Еврозоната. Тогава страните членки ще трябва да поемат и неговите задължения. Защото дългът и изтеглен от името на Европейската комисия, но гарантите за тая работа са всички страни членки на Европейския съюз.

В. ВАСИЛЕВ: Влкючително и България…

ДОЦ. Д-Р ГРИГОР САРИЙСКИ: Включително и България. Така че онези, които ще останат в Съюза, най-накрая те ще трябва да плащат масрафа и на останалите! Да го кажем така, че да бъде по-ясно.

В. ВАСИЛЕВ: Тази перспектива се засилва и при вероятността Тръмп да стане президент, защото той има една цел, една линия и ще удари особено тежко Европа.

ДОЦ. Д-Р ГРИГОР САРИЙСКИ: Не, че за Европа има добър американски президент – няма! Точно както няма добро ДПС. „Уолстрийт джърнъл“ публикува преди няколко дни едно много интересно интервю с Доналд Тръмп, в което той казва: „Аз съм луд и президентът Путин го знае това нещо и в един наш разговор му казах – само недей да нападаш Украйна, защото ако я нападнеш, ще бъда принуден да пусна една ракета и да ударя Москва точно по средата“. Но, казва още Тръмп, „ние сме приятели и понеже си ми приятел не искам да го правя и ще ми бъде неприятно, но ще бъда принуден“. Един такъв президент, който може да си позволи такъв тон и то с човек, за когото твърди, че уважава и са приятели, от него в никакъв случай не може да очаквате позитивно отношение към европейските партньори. Един от представителите на Европейската комисия беше разказал за разговор, проведен между председателя на Комисията и Доналд Тръмп. В този разговор Тръмп заявил, че ако някоя от страните членки на ЕС бъде нападната от страна, която не е член на НАТО, Америка в никакъв случай няма да ходи да помага. Така че, един вид, спасявайте се сами.

По отношение на икономическата и търговската политика – точно Доналд Тръмп беше този, който изостри напрежението между Америка и Китай, де факто той вдигна търговската война и това беше в името на „да направим Америка отново велика“. Има неща, които трябва да отчетем, които Тръмп прави, макар да не афишира –  защото първите Джавелини /Javelin – американски преносим противотанков ракетен комплекс/, които бяха купени през 2018 г., финансирането на първите Джавелини беше подписано именно от администрацията на Доналд Тръмп. Администрацията на Тръмп одобри, мисля, че бяха петдесетина милиона долара, така че – едно са надеждите, друго са приказките по телевизията, трето е това, което можем да очакваме от президента Тръмп.

В. ВАСИЛЕВ:  Вие казахте, че няма добър американски президент за Европа, но особено пък ако дойде Тръмп. Той вече заяви готовност и започна да кани европейските компании и те започват да отиват в Америка, да се преместват в САЩ. Това значи, че ще започне оголването на Европа от най-перспективните производства и технологии.

ДОЦ. Д-Р ГРИГОР САРИЙСКИ: Това оголване започна. Администрацията на президента Байдън гласува един пакет с фискални стимули на стойност 400 милиарда и го нарекоха „антиинфлационен пакет“. Но всъщност означаваше точно това: „елате пиленца при татко“. И много европейски компании се преместиха там, за да могат да ползват, първо, една част от фискалните стимули и второ, да ползват най-евтините енергийни ресурси. Защото ако направите съпоставка на цените на газа на американския „Хенри хъб“ и TTF /нидерландска борса/, виждате за каква огромна разлика става дума. Така че компаниите са мотивирани да се местят там. Това е политика. Затова казвам, че няма добра администрация, независимо кой ще бъде президент, при всички положения тази политика ще продължи.

Що се отнася до конфликтите, също, според мен, няма да има особена разлика. Ще има разлика във формата, но не и в съдържанието. Защото какво може да направи една икономика, която има 120% дълг към БВП? Това е нещо, което е характерно за периферните страни от Европейския съюз, които ние наричаме потънали в дългове. Какво може да направи страна, която всяка година генерира дефицит от порядъка на между 6 и 14%? Преди 3 години дефицитът на САЩ беше 14%, в момента е 6%. От 1974 г. САЩ са в един постоянен период на все по-дълбоки дефицити. Единственият период, в който дефицитите се съкратиха беше периодът 1991 – 1997г. Даже в периода 1997 – 2001 г. за кратко излязоха на излишък.

В. ВАСИЛЕВ: При Буш и Клинтън…

ДОЦ. Д-Р ГРИГОР САРИЙСКИ: Точно така! Това е ефектът от падането на Желязната завеса и огромните капиталови потоци, които се прехвърлиха. Тогава американската икономика успя да се захрани от този процес, но това беше кратък период, който приключи. Романтичният период свърши някъде 2003, 2004 г. и оттам нататък САЩ само потъват в още по-дълбоки дефицити. Един такъв хегемон, който вече не може да си контролира публичните разходи и дефицитите, няма друг изход освен глобалната война. Тоест, това е единственият възможен сценарий, а вече според това кой ще бъде президент зависи какво ще бъде участието, доколко ще бъде активно участието на Европа. Има сценарий, при който тя активно да се намеси и сценарий, при който тя може да бъде използвана само като плацдарм. На второ място зависи колко активно ще бъде финансирането, кой ще трябва да подпомага Украйна, под каква форма ще се участва в конфликта в Близкия изток и т.н. Но това са просто подробности от пейзажа.

В. ВАСИЛЕВ: Добре, САЩ ще търсят или ще намерят начин как да излязат от това положение. Ние как да се измъкнем от тази дългова спирала, в която влизаме, за какво отиват милиардите, които непрекъснато взимаме?

ДОЦ. Д-Р ГРИГОР САРИЙСКИ: Милионите, които непрекъснато вземаме, отиват за да запълним една дупка, която копаем от 90-те години на ХХ век. Преди малко говорехме за това колко предприятия отиват като чужда собственост. При положение, че имаме комуналните услуги, които са чужда собственост – говорим за водата в София и не само в София, говорим за ЕРП-тата – това означава, че огромен дял от парите за услуги без които не можем, защото не може да живеете без ток и вода, тези пари отиват в чужди компании, от тези чужди компании зависи какво ще стане с нашите икономики. Финансирането също зависи от чужди компании и т.н. Така че копаенето на тази дупка продължава – от една страна заради прехвърлянето на ключови предприятия на разположение на чуждестранни собственици и от друга страна – ерозията на потенциала за генериране на икономически растеж. Защото, когато отваряте границите и когато няма притегателна сила, която да запази хората тука, по тия места, означава, че става все по-трудно и по-трудно да създавате бизнес в който и да е от регионите, или пък да имате платежоспособно търсене. Заради това става така, че българското население е преобладаващо застаряващо, и все по-малко и по-малко са тези, които внасят средства в системата на социалното осигуряване. Ако, да речем, до преди петнайсетина години имаше горе-долу паритет: колкото влизат на пазара на труда, толкова излизат, в момента влизат двама излизат трима, и така тези, които внасят осигуровки стават все по-малко. Пенсионната система иска все по-голямо и по-голямо финансиране и вариантите са два: или да спрете да плащате пенсии или да плащате пенсии, които са измислени. Просто спирате индексацията или измисляте друга форма на индексация, така че пенсионерите да не могат да си покрият разходите. Другият вариант е да се вдигнат осигуровките, но това е нещо, срещу което се противопоставят всички, които са с по-високи доходи. Фирмите, виждате, говорят за това, че трябва да бъде понижена минималната заплата. Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал каза, че минималната заплата щяла да стане много висока, според него трябва да бъде поне с 200 или 300 лв. по ниска, което значи по-малко приходи от данъци, по-малко осигуровки и т.н. Но това е, пак казвам, дупка, която започва да се копае преди 15 или 20 години и ние в момента просто се опитваме да „фризираме“ последствията, за да изглеждаме добре. Не можем да постигнем добри резултати, ако нямаме политика по възстановяването на този потенциал. Как?! Вие споменахте във вашия анонс за югоизточна България – няма инфраструктура, няма гари, няма опазване на обществения ред по места…Не може да съдите хората там, не може да ги задържите. Един инвеститор беше казал: „Няма смисъл да се опитваш някъде да въдиш пеперуди, опитай да разсадиш цветя и пеперудите сами ще дойдат“. Същото нещо е и с хората – създайте условия и хората сами ще останат тук и сами ще генерират бизнес. И тогава ще се чудим какво да правим с излишъците.

В. ВАСИЛЕВ: Аз затова смятам, че е престъпно решението за закриването  както на гарите, така и на училищата, на болниците, на полицейските участъци, на банките. В един град като Брацигово, например, няма редовна автобусна линия за никъде. Е, представете си какво значи това?! Как живеят тия хора там?! А това е практика в цяла България, хората са откъснати от всичко. При това положение виждате ли светлинка в тунела?

ДОЦ. Д-Р ГРИГОР САРИЙСКИ: Светлина винаги има. България се оправяла от много по-тежки периоди от сегашния. Но за тази цел трябва най-напред да бъдат санкционирани виновниците, защото, само си представете, идват следващите, които ще трябва да операт пешкира и да компенсират всичките зулуми, правени от управлението досега. При положение, че няма нито един наказан, нито един виновен, единственото, което постигате е изкупването на старите грехове, които някой друг е натрупал и създаване на стимули друг да опита да направи още от същото. Когато дойдоха Продължаваме Промяната заявките бяха как те ще се справят с корупцията. После се оказа, че те са още от същото, въпреки първоначалните заявки. Асен Василев се кълнеше, че щял да прави на година по 8 моста над река Дунав със спестените пари от корупция. Асен Василев и неговия енергиен министър, не мога да си спомня кой беше, внесоха през 2022 г. едно постановление за изменение на концесиите, защото концесиите в момента ограбват България – концесионните такси са едва около 1%, ами това си е пладнешки обир. И те внесоха едно постановление, но после тихомълком то беше изтеглено и в крайна сметка компаниите продължават да плащат същите символични концесионни такси. Та, затова казвам, че трябва да има връзка между поемането на отговорностите и понасянето на такива. Това е единственият вариант, по който можем да излезем и да видим някаква светлина в тунела, което не е невъзможно. България го е правила.

В. ВАСИЛЕВ:  Да търсим тази светлина, да се опитаме да налучкаме, пък да я следваме. Не е просто, ама нямаме друг изход, драги зрители. Благодаря на доцент Сарийски за този интересен разговор, в който за пръв път повдигаме малко завесата за това – чия е България? Наша ли е, както се хвалим или май вече я изпускаме? Ще продължаваме този разговор.