В четвъртък Шенген ни хлопна вратата под носа. Ако ни бяха приели, щяхме свободно да влизаме у тях, разбира се, още по-бедни, неуки, безпомощни и малобройни, каквито несъмнено ще сме през 2023 г. Сега ще влизаме пак такива, но с лична карта.

Покрай нас пострада и Румъния, задържаха я в един кюп с нас, за да не излезе, че цялата им постановка е насочена само срещу България. Заради русофилството на народа, православието му, защото няма да пращаме военни части в Украйна, защото това, което даваме на Киев им се струва малко, защото изритахме Истанбулската им конвенция, защото пазим децата си от гнусните лапи на педофили и извратеняци и защото Англия, която сега е като гаулайтер на Европа, никога не е могла да се примири с независимостта на България.

Каква им е обосновката? Нямало у нас върховенство на закона! И кой регламентира и налага това върховенство? Ние с вас, гражданинът от трамвая, селянинът с доматите, дядото с пенсията, бояджията, зидарят, монтьорът? Не, разбира се. Законът се формулира, приема и прилага от политиците – депутати, министри, кметове. Защо не наказват тях?

Те работят с кюлчета и пачки като Борисов, те лъжат и мажат като харвардските шарлатани, те ни продават като тройните коалиции и разните мошеници. Нима не са доловили, че ТАМ, по върховете на властта е коренът на корупцията, ТАМ се подиграват със закона, не ние. Наложете санкции на тях, не на нас. Защо вместо да ги осъдите, да се разграничите от безобразията им, за които знаете много добре, вие се целувате и прегръщате с тях? Защото ги издържате чрез вашите фондации? Или понеже сте ги включили във вашите т.нар. политически семейства и това се приема като всеобхватна индулгенция? Да не би пък да ги крепите, защото делят с вас краденото? Мислите, че лицемерието и двойните ви стандарти не личат и ние не си даваме сметка за тях ли?

А всъщност, драги зрители, особена разлика между да сме в Шенген и извън Шенген няма. Това, че вместо в Ротердам, тук щели да идват корабите и да товарят и разтоварват от и за Европа са залъгалки на Настрадин Ходжа. И за какво ни е Шенген? Да не ни разграничавали от себе си, да не ни смятали за втора категория хора, а за равни на тях, едва ли не. Това са глупости. Няма как да сме равни при тази мизерия, в която бяхме натикани, с тези обществени, социални и икономически болести, с които бяхме заразени. Те поразиха организма на държавата така, че има да се лекуваме поне 30-40 години, дори ако утре спрем да боледуваме. Като си помисли човек колко многогодишни усилия, напъни, посещения, срещи, интервюта, пари и какво ли не по темата Шенген отидоха напразно. Всичката па̀ра замина към свирката. Ако цялата политическа и обществена енергия, прахосана покрай Шенген, беше използвана за нещо полезно, щяхме да сме пробили тунела под Петрохан. Сега – нищо. Ни Шенген, ни Петрохан.

Втората причина, поради която високомерно ни отхвърлиха от Шенген беше, че не сме пазили границата с Турция. Това било и външна граница на ЕС. Какво нахалство! Като е ваша външна граница, защо не полагате усилия за опазването й? Тази работа струва пари, много пари. Аз не знам Австрия, Нидерландия или която и да от другите заинтересовани страни да покрива разходите ни по охраната на външната им граница. Пазим ги, но за наша сметка, даваме жертви, от нашите хора, а те недоволни. Определили са ни ролята на портиера без заплата. Пази входа и апартаментите и не иска пари. Удобно, нали.

Нахалството им не спира дотук. Не искат да пускаме мигрантите, но към тях. Към нас – може. Даже ще е добре, ако бъдем гостоприемни и спазваме правата им. Можем да ги посрещаме на границата хуманно и любезно, да ги настаняваме, да се грижим за тях, за наша сметка, разбира се, но да не позволяваме да отиват при тях. Ако не ги заловим, докато минават страната или западната ни полоса, значи не пазим границата. Общата, т.е. тяхната.

Тука безочието също отива много надалеч. Никой от Брюксел не попита защо оградката, която Борисов и патриотичните му коалиционери строиха по границата с Турция излезе два пъти по-скъпа от доста по-солидната ограда, която гърците изградиха. Защо нашата се пробива и пропада, а онази стои. Но Европа стои над тия неща. Кой краде не я интересува, стига да не краде от тях.

Не става ясно и как да постъпваме с мигрантите? Да пазим границата, но да не насочваме оръжие към тях. За един незнайно откъде излетял куршум, засегнал ръката на мигрант, вдигнаха вой до небесата. Писаха Таймс, Монд, други. Ужас! Как да пазим границата, бе? С минни полета? С жива стена? С молитви? Да увещаваме пришълците да се върнат обратно?

Не, стъпят ли на наша територия, трябва любезно и хуманно да ги регистрираме. Веднъж вписани тук, България става първата европейска страна, в която официално стъпват и оттук нататък, където и да отидат, всяка европейска държава, която ги залови на своя територия, има право да ни ги върне. Ние трябва да ги приемем. Това е т.нар. Дъблински регламент. С две думи, съвсем законно, без никакви възражения от наша страна, ние сме приели възможността да ни превърнат в гетото на Европа.

Отговаря ли това на интересите на българския народ. Естествено, че не. Затова и нашият отговор на мигрантската криза следва да бъде недвусмислен. Ние няма да допуснем мигрантите от Европа, Азия и Африка да се настанят у нас. Ако трябва да избираме между България населена с мигранти и в ЕС или България без мигранти и извън ЕС няма как да не изберем второто.