28 април 2025 г., „Не се страхувай“?
В. ВАСИЛЕВ: В студиото е Любка Качакова, бивш заместник-министър на икономиката и на околната среда и водите в две правителства. С нея ще говорим за това – ще ни преметнат ли гърците с водите на реките Места и Арда, какво ще се случи? Обяснете ни какъв е проблемът, защото той започва да се разгаря, но като че ли общественото мнение не си дава сметка за значението на това богатство, което имаме и което изтича. В един наш разговор преди доста години, когато бяхте заместник-министър, помня, че тогава много подробно ми разказахте и разбрах, че това е голямата ви болка – водите на България.
Л. КАЧАКОВА: Благодаря за поканата да говорим по тази тема, изключително съм признателна, защото това наистина е кауза. Много хора ме питат: защо толкова години, след като вече не си заместник министър на околната среда и водите, продължаваш да пишеш и да говориш за тази тема? Истината е, че четири години, в които бях ресорен заместник-министър, имах щастието да общувам с нашите „водни ветерани“, както ги наричахме. Това са нашите хидро-инженери, хидролози, които са проектирали и построили всички наши язовири, а те бяха на преклонна възраст, доста възрастни. Болката в очите им, особено по отношение на Места и думите им, че те много разчитат на мен, че аз ще се боря за тази кауза – защото Места не е река на картата на България само, Места е кауза – ми останаха завинаги в съзнанието. И аз им обещах – и на професор Патоков, и на инженер Куков, че без значение какво ще работя, къде ще бъда, къде ще живея, аз за Места и за реките на България ще се боря винаги. Та това е причината толкова сърце да влагам в тази кауза.
Но какъв е проблемът? България е горна страна по отношение на Гърция и на Турция. И сме донор на води, защото нашите южни реки повечето се вливат в Бяло море. А интересът към водите на България от страна на Гърция е много стар. Той е още от царско време и шестдесетте години на ХХ в. Гърците са настоявали много за спогодба, комплексна, за всички реки и такава спогодба се подписва. А когато свършва Втората световна война, според Парижкия мирен договор, България като страна, която е била на страната на губещата Германия, трябва да плаща репарации на Гърция, която от страната на държавите-победителки. И Гърция, освен всички стокови вещи, които иска от България, иска и води за напояване. Тогава се подписва една спогодба, според която продължение на 60 години България всяка година ще дава регулирано вода за напояване на Гърция в размер на 186 милиона кубически метра вода. Това са води, които не трябва да изпускаме. Има, няма вода в България, суша, не суша, ние трябва да даваме. Това е задължение при 85% обезпеченост. Тази спогодба изтича 2004 година, 60 те години са минали. И Гърция на пожар иска нова нова спогодба за напояване, защото този района Гърция, североизточният, там земеделието зависи изцяло от водата, която там получават от българския язовир Ивайловград.
В. ВАСИЛЕВ: Тези води, които са получавали продължение на 60 години, плащани ли са?
Л. КАЧАКОВА: Не, те не са плащани, това са репарации, тази вода не е плащана. Когато изтича спогодбата, Гърция иска нова спогодба. И миналата година, тъй като се смениха много правителства – знаете, избори, криза, избори, криза – правителството миналата година е упълномощило ръководството на НЕК да сключи временно търговско споразумение за една година, възмездно, което е било следното: за летния напоителен сезон ние да пуснем 80 милиона кубически метра вода, които те в замяна ни плащат със ток. Дали сме ние водата, токът е получаван в България през зимата. От предаване на Националната телевизия разбрахме, че токът, който сме получили, е за захранването на един средно голям български град. Аз самата журналистка каза, че „това са незначителни компенсации за водата, която сме дали“, цитирам. За миналата година пито-платено. Но, искам да кажа че токът, който Гърция ни дава, всъщност е произведен от язовира, който се пълни с водите на Места. Тоест, ако се тегли чертата, Гърция не е платила нищо, защото това е ток, който се произвежда с нашата вода от река Места.
Тази година, тъй като гръцките фермери знаят, че няма гарантирана, спогодба и могат да останат без вода за напояване, блокират пътища, правят стачки, вдига се много шум. Идва на пожар гръцка делегация в България, искат ново споразумение! Министър-председателят Желязков издава заповед, сформира се междуведомствена работна група с представители на МОСВ, на Министерство на земеделието и на всички министерства, които имат отношение към водите, и се водят преговори и разговори.
Подписаното миналата година едногодишното споразумение е било между НЕК и управата на източна Македония, Гърция, това споразумение не е публично, то никъде не е публикувано. Тази година са водят разговори, преговори, но няма публична информация. Тоест, никой не знае какви са параметрите и какво се договаря. Аз лично нямам съмнение, че представителите на НЕК и финансистите на НЕК ще защитят нашия интерес, в това съмнение нямам, защото познавам колегите, които работят в НЕК.
Въпросът е, че водата от язовир Ивайловград и водата на Арда не е само вода за ток. Това е вода, която засяга рибовъдството в тези язовири. Там има ферми за есетрови риби. България е един от най-големите износители на хайвер и преди 10 години, заради падането на нивото на язовира, 20 тона риба беше изхвърлена на екарисаж. Огромна загуба. Водите на язовирите от каскада Арда са важни и за туризма, и за напояването. Тоест, оценката и на пропуснатите ползи е изключително важна! И друго – водата не е само вода като ресурс, а язовира, който е построен, а поддръжката, а експлоатационните разходи?! Тези язовири от каскада Арда те имат и друга цел: те поемат високата вълна и предпазват от Гърция от наводнения. Но за това предпазване България никога нищо не е поискала! Аз не съм чула, поне досега, някой от гръцка страна да каже: „Да, наистина, благодарим на България“. Аз това не съм го чула, докато бях и заместник- министър. Това, което мен лично ме учуди е, че българската страна много добросъседски, много сърдечно, откликва на нуждите на гръцките фермери, но в същото време ние не поставяме въпроса за нашите интереси по отношение на нерешените въпроси със спогодбата за Места.
И нещо друго – Гърция имаше 60 години да построи на своя територия един малък язовир, който да поема водата от Ивайловград, да я задържа на гръцка територия и да я пуска за напояване, когато имат нужда гръцките фермери. Защото гръцките фермери искат водата в ранните сутрешни часове, тоест между 5 и 7 ч., тогава те искат да напояват. Да, обаче, тогава България няма интерес да върти турбината, защото на нас тогава ток не ни трябва. Има конфликт между нуждите на напояването и това, за което е построена каскада, защото тя построена преди всичко за производство на електроенергия и няма друг случай някъде в света, където язовир на горната страна да работи в подчинен режим за нуждите на долната страна, и то безплатно! Това 60 години сме го търпели, платили сме си репарациите, оттук-нататък ние, като страна, изобщо не сме длъжни да подписваме. Това е въпрос на добра воля от страна на България. И въпрос на това ние да договорим срещу какво ще даваме тези води.
Моето лично мнение и мнението на много специалисти е, че водата трябва да бъде плащана не в ток, а в евро и тези пари да бъдат инвестирани обратно във водосборите, защото водата не е дар божи, вода има само там, където има гори и това трябва да бъде разбрано от всички политици в България! Така стоят нещата по отношение на Арда. През тези 60 години, когато България се съгласява да дава регулирано вода за напояване, гърците са били поели ангажимент, че те ще построят на своя територия малък ретензионен язовир, но това не е направено и затова сега, преди да се подпише каквото и да било за Арда, трябва да има твърд ангажимент, че Гърция ще построи на своя територия язовир, за да може нашият язовир да работи така, както има нужда нашата енергетика и след като бъдат обезпечени нашите напоителните нужди и рибовъдството.
В. ВАСИЛЕВ: Значи, разбирам, че и сега в момента водата тече без без да получаваме нищо за нея?!
Л. КАЧАКОВА: Ние няма как да я спрем водата, защото язовирът, така или иначе, изпуска вода. Ние няма как да спрем тази вода, тя отива надолу по течението на реката и отива в Гърция. Въпросът е: ние да пускаме турбините тогава, когато имаме нужда, когато нашата енергетика има нужда, режимът на язовира да бъде подчинен на нуждите на българската енергетика, а не на гръцкото земеделие. Те трябва да си имат свой язовир, да си задържат водата, която стига до Гърция и да си пускат за напояване в колкото часа, който ден искат, както искат.
В. ВАСИЛЕВ: Ами така им е много по-удобно, защото с нашата вода се напоява гръцкото земеделие, което след това вади продукти и ни ги продава!
Л. КАЧАКОВА: Да, така е, това е факт!
В. ВАСИЛЕВ: Тоест ние ние си плащаме, за да могат да ни бъдат продавани различни стоки!
Л. КАЧАКОВА: Това, че ние не можем да развиваме земеделието по-добре от тях е много друга тема, но истината е, че по отношение на водите ние трябва да защитим максимално своя интерес, а с Места е далеч по-сложно.
В. ВАСИЛЕВ: Този проблем вече стана обществено достояние…
Л. КАЧАКОВА: Да! И влезе в парламента! За щастие, влезе в парламента, българските реки влязоха в парламента! Много дълго време, много хора чакахме това и то се случи.
В. ВАСИЛЕВ: Общественото мнение започва да става доста ревниво по отношение на богатствата, които се се пропиляват. Но знаем, че не са малко случаите, в които управниците продават интересите на държавата. Кой знае срещу какво? Опасяваме ли се, че и сега може да се стигне до подобно развитие?
Л. КАЧАКОВА: Честно казано – не! Аз не се опасявам, защото хората, които от страна на НЕК правят сметките, пак казвам, аз на тези хора доверие имам. Единственото нещо, което ме опасява е, че при смяната на правителствата няма приемственост, няма предаване на знание, предаване на експертиза, някак си губят се важните неща. Фактът, че България отговаря на искането на Гърция и се сформира работна група за Арда, без България да постави нерешените въпроси по действащата спогодба – ние се съгласяваме да седнем и да говорим и да подписваме нова спогодба за Арда, при условие, че по действащата спогодба за Места има толкова сериозни и нерешени въпроси – това мен ме притеснява! Че няма приемственост, това ме притеснява!
В. ВАСИЛЕВ: Трябва да се притесняваме и от това да не би отново нашите интереси да бъдат профукани или продадени по под масата!
Л. КАЧАКОВА: Аз знам от, пак казвам, възрастните „водни ветерани“, както ги наричат – за съжаление те много от тях вече не са сред нас – че през 1995 г. България се съгласява да подпише спогодбата за Места, за която разговори се водят още от шейсетте години. България се съгласява, защото гръцки дипломати са казали тогава на българските дипломати, че ако България не подпише спогодбата за Места, Гърция няма да се съгласи България да започне преговори за влизане в Европейския съюз.
В. ВАСИЛЕВ: Изнудвали са ни!
Л. КАЧАКОВА: Това го казвахте вие, аз ви казвам това което зная. Не знам дали е така, но съм склонна да вярвам, защото наистина битката за Места е била изключително сериозна! В средата на седемдесетте години е имало доклади на ООН, в които река Места е била посочвана като една от най-спорните реки, до степен на възможност за военен конфликт. Толкова е ценна Места. Това е алпийска река, това е река с изключително чисти води. Това е река, която е с много голям наклон и интересите са били наистина огромни и те продължават да бъдат огромни.
В. ВАСИЛЕВ: Интересно е, че тогава властите проявяват такова незачитане на този проблем, след като в целия свят се знае, че проблемът с водите е предстоящ за цялото човечество. Водите са ще бъдат причина за войни. И ние да не пазим своето едно от най-големите богатства, с които ни е надарила природата!?
Л. КАЧАКОВА: Места всички я наричат златната река. Това ни е наистина най-, най-ценната река от гледна точка на хидроенергиен потенциал и на чистота на водата. Професор Патоков, инженер Куков, те идваха при мен със свои проекти и след това имаше и други хора, които са разработвали проекти за Места. Места е била много изследвана, много обичана река, за нея има проекти, но когато България подписва спогодбата 1996 г. всички проекти остават на трупчета. Защо остават на трупчета? Защото в член 1 от Спогодбата е записано, че 35 години България ще дава 29% от средногодишния отток на реката. И за да се фиксира цифра, те казват, че тези 29% са 29% от милиард и половина кубически метра вода. И този милиард и половина кубически метра вода средногодишен отток на Места е изчислен за периода 1935 – 1970. И, знаейки колко недействителен е този отток към датата на подписването – защото има засушаване, изменение на климата – и колко е неверен, в ущърб, завишен в ущърб на българския интерес, тогава се преборват поне да запишат в член 1, че до 3 години от подписването на спогодбата, тоест до 1999 г., този милиард и половина ще бъде актуализиран и след това на всеки 7 години ще се събират българо-гръцките групи учени, българо-гръцката комисия и ще определят нова база, на която тези 29% ще се определят. Да, ама не! Такава българо гръцка комисия беше свиквана. 2008, 2009 г. аз бях последният заместник министър, който постави въпроса пред гръцката страна. И, за съжаление, след това не е свиквана тази българо-гръцка комисия и аз затова съм толкова учудена, че ние се съгласяваме да започваме да водим разговори за Арда, при условие, че ние не сме поставили, не сме решили проблема за Места, който виси от 1996 г. Това ме учудва мен. Този въпрос трябва да бъде поставен. Не трябва да има български подпис за никаква спогодба за Арда преди да бъде решен въпроса за Места. А това става много бързо – издава се една заповед, свиква се българо-гръцката комисия, сядат, разбират се, че отокът не е милиард и половина кубически метра, а е между 850, максимум 900, колкото е в плана за управление на речния басейн, и ние сме наясно какво дължим на Гърция по тази спогодба, която изтича 1932 г., НЕК знаят колко ресурс имаме по Места, който може да използваме на своя територия и се размразяват проектите, започват да се обновяват и актуализират. Ние това трябва да направим!
В. ВАСИЛЕВ: С реките, които отиват в Турция, там регламентирани ли са отношенията?
Л. КАЧАКОВА: Ние нямаме спогодба с Турция за даване на води такава, каквато имаме с Гърция.
В. ВАСИЛЕВ: Защо? Каква е разликата?
Л. КАЧАКОВА: Исторически не е имало, не е имало такова желание. Турция е искала проект за използване водите на Тунджа, който който не е осъществен. Чувала съм в миналото, че има интерес към водите на река Резовска, но заради засушаването, изменението на климата и по ред други причини, теи намерения не са осъществени, защото всеки язовир означава заливане на плодородна територия. То и затова гърците не са направили 60 години язовир на своя територия, защото трябва да залеят плодородна земя, нещо, което България е правила. Шейсетте години земя е заливана, села са изселвани, заливани от тези язовири, които крепят нашето земеделие, икономиката и енергетиката ни, и от които пие България. Цената наистина е много висока, не само финансова, но и всякаква.
В. ВАСИЛЕВ: А как стои въпросът с подземните води в България?
Л. КАЧАКОВА: Благодаря за въпроса! Това е изключително важна тема, защото покрай Арда и Места много малко се говори за подземните води. Понеот това, което аз знам е, че последният голям интерес е бил по време на водната криза в началото на деветдесетте години в София, когато са отваряни резервните водоизточници за подземни води. За съжаление тези води са били силно замърсени и София не е могла да ги ползва за водоснабдяване. Подземните води са не по-малко важни, защото това е стратегически ресурс. Не знам дали си спомняте, но 2009 г. Законът за водите предвиди собствениците на кладенци, хората, да регистрират своите кладенци, да декларират пред държавата, че те имат така наречените водовземни съоръжения и кладенци в своите дворове, къщи и т.н. Много хора тогава се уплашиха и се стреснаха и помислиха, че държавата иска да го прави, за да взима пари за подземните води.
В. ВАСИЛЕВ: Не е ли така?
Л. КАЧАКОВА: Ми не не е така. Аз бях човекът, който тогава като ресорен заместник-министър, трябваше да обяснява и по националните медии, по радиата, каква е причината да искаме да се регистрират кладенците. Тя е много лесно за обясняване. Подземните водни тела са като огромни подземни езера и всяко кладенче е като една сламка във в това езеро. И ако държавата няма информация къде има ползване на подземни води, колко ресурс трябва да бъде запазен, защото и ресурса на подземните води МОСВ го управлява. Представете си, че в едно село има, да речем, 1000 къщи с 1000 кладенеца или помпи и те ползват тази вода, и в съседство дойде някой каже: аз тук ще постря един огромен завод и ще ми трябват, примерно, 5 литра в секунда или нещо доста по голямо. Ако държавата не разполага с информация колко е нужна вода за гражданите, за хората, които живеят там и за личните стопанства, тя може да му разреши, той може да бие сонда и след това тази вода да бъде изчерпана и да има недостиг. Това е целта на тази регистрация и аз наистина искам да успокои хората, че никой и през ум не му е минавало хората да плащат за собствени нужди – безплатно е, до определен обем, разбира се. Така че много е важна грижата за подземните води, защото това е ресурс, от който ние ще имаме нужда.
София, за щастие, не е изпадала в такава водна криза, каквато беше деветдесетте години и дано никога да не изпадне. Но истината е, че язовир Искър е проектиран за население на столицата около 600, максимум 700,000 души. Това е проектната възможност на язовир Искър и тъй като столицата се разраства и нуждата от вода постоянно се увеличава, ако имаме 3 сухи години, безснежни, тогава наистина ще имаме водна криза. И тогава ще опрем и до подземните води. Затова трябва да се инвестира в наука. Трябва да се убеждават хората, че когато държавата им кажат, че има нужда от информация, тя трябва да бъде наистина предоставена, защото това е в наш интерес. Колкото повече „Дирекции води“ и „Басейновите дирекции“ имат информация за ползването и на подземните води, толкова по-добре, толкова повече интереси ще бъдат защитени.
В. ВАСИЛЕВ: Как ще коментирате съобщенията, че водите могат да бъдат дадени на концесия, въобще водите на България да бъдат дадени на концесия, така както стана със „Софийска вода“?
Л. КАЧАКОВА: Имате предвид водоснабдителните дружества? ВиК дружествата?
В. ВАСИЛЕВ: Да! Защото виждаме какъв е ефектът в София – преди „Софийска вода“ да поеме управлението на дружеството, което беше първо с английско, след това с френско участие, водата се пиеше от чешмата. Сега вече никой не пие вода от чешмата, защото е много мръсна. Тоест, те взимат огромни пари – плащаме 100 пъти по-скъпо водата отколкото те я купуват от язовир Искър, тръбите не са не се подменят, водопроводната мрежа е в същото окаяно състояние, ми се струва, като преди 20 години и водата вече не става за пиене. Ако това нещо обхване цяла България, то тогава това ще е крах!
Л. КАЧАКОВА: Ами аз не не мисля, че не се инвестира. Ако трябва да съм честна, „Софийска вода“ и „Веолия“ доста инвестираха през последните години. Аз като общински съветник тогава ви информирам, че разглеждахме подробно бизнес-плановете им, те наистина инвестират. Аз лично пия чешмяна вода в София, като ми свърши минералната вода пия от чешмата, така че не мисля, че има толкова голяма нужда от притеснения по отношение на качеството на водата, защото и Министерство на здравеопазването, и РИОКОС тези неща ги следят. Но този въпрос трябва да се отнесе към Комисията за енергийно и водно регулиране, защото те са тези, които гледат бизнес-плановете и определят, одобряват исканата цена от страна на ВиК дружеството спрямо инвестициите и контролират тяхното изпълнение. Но истината е, че другите е ВиК дружества не са толкова привлекателни за нови концесии. Защо? Защото на огромна територия има малко потребители. Населението на България намалява, а това което е в София – да имаме язовир, водата да идва гравитачно, не помпено, е прекрасно, но ние нямаме такъв друг аналог на територията на България. При Пловдив е помпено, големите ни градове повечето са помпени, това е доста по-скъпо като услуга и като ръководене. Но аз съм разговаряла с компании, питала съм ги дали имат интерес към концесии на други ВиК дружества и отговорът е бил, че на тях не им излиза математиката, те казват: финансово за нас това не е привлекателно. И аз също съм доста притеснена от това, че не се инвестира във ВиК мрежата достатъчно, не само, че не са допостроени питейни язовири, които трябват за водоснабдяване, но и самата ни водоснабдителна мрежа е силно амортизирана и това се знае! И това трябва да бъде приоритет, защото е въпрос на национална сигурност. Няма да дойде чужда компания, която да инвестира в нашите тръби така, както е правено и се прави в София. И аз се притеснявам, че след 10, 15 години ще има населени места, в които ще се водоснабдяват с водоноски, защото просто ще стане толкова скъпо да се подмени един водопровод – магистрален или довеждащ – зза села, в които има 10 къщи. Такава инвестиция няма да бъде възвърната никога и ние като държава ще трябва да сме много, много, много богати, за да си позволим това. Затова трябва темата „Води“ като управление на самия ресурс и водоснабдяването да бъде много голям приоритет, защото това не търпи отлагане. Там, където няма църква, училище и язовир, общо взето, няма живот. Затова през последните 60 години са строени толкова много язовири, защото водата е живот. Това е истината.