Световното събитие миналата седмица бе несъмнено срещата на високо равнище на БРИКС в Казан, Русия. Участниците преувеличаваха значението му, противниците им го омаловажаваха. Истината може да е някъде по средата, но самият факт, че срещата се състоя вече тежи от гледна точка на съотношението на силите в света.
Това беше най-значимия външнополитически ход на Русия след разпада на СССР и Москва го изигра блестящо. Образува, заедно с Китай и Индия това, което някогашният Трети свят винаги е искал, но не е могъл да постигне – обединение срещу западния монополизъм. Имаше по едно време Движение на необвързаните, но те нямаха двете най-съществени условия за ефикасни съвместни действия – пари и военна сила. Как ще водиш битки и ще победиш без здрав финансов гръбнак и модерни оръжия? Сега имат и двете. В допълнение – притежават колосален човешки и научно-технически потенциал, огромни суровинни запаси и развити индустрии. Наличието на толкова различни и силни държави, много от тях изстрадали бивши колонии, предполага, че БРИКС няма да се превърне в октопод, който да изсмуква ресурсите на едни от членовете си, за да пълни търбусите на други.
Събитието в Казан бе лична победа на Путин, за среща с когото отидоха китайския ръководител, индийския министър председател, генералния секретар на ООН, турския президент и още десетина лидери на значими и влиятелни държави. По всичко личи, че БРИКС се оформя като обединение на незападните страни, някакъв противовес на Г-7. Засега сдружението търси не толкова сблъсъка със Запада, колкото равновесието с него, зачитането на правата и интересите на всеки. Дали балансът ще се постигне повече или по-малко болезнено ще зависи от много, вкл. непредвидими засега фактори.
По всичко личи, че Западният съюз и страните от БРИКС събират мощ за някакво предстоящо премерване на силите. Първата схватка се очертава около опитите за детрониране на долара като световна валута. Може да се очакват съгласувани действия и при вероятни бъдещи енергийни и суровинни сблъсъци със западния блок. Трудни задачи и изглежда Путин, Си Дзинпин и Нарендра Моди направиха крачка назад, по-скоро не направиха крачката напред към създаването на система за разплащания, аналогична на SWIFT. Защо? Може би са решили да не дразнят излишно САЩ в тези напрегнати времена. Усилията в Казан бяха насочени главно към укрепване на взаимодействието между страните-членки и партньори и създаването на механизми за съгласувани реакции. Русия, Китай и Индия си дават сметка, че обвързаността между участниците е още твърде крехка. Това е и ахилесовата пета на БРИКС. Сдружението все още не е достатъчно стабилно, няма гаранции, които да задължават участниците да бъдат заедно, особено ако възникнат вътрешни противоречия. Ето Индия спря приемането на Турция и не пусна Пакистан на срещата. Отношенията между Китай и Индия също са твърде деликатни. Все още няма гаранции, че сегашното разведряване между тях ще се утвърди.
Противоречия могат да се намерят и между другите страни и ако с разпалването им се заеме изпечен международен интригант като Англия общността може да се разклати. Затова засега БРИКС не афишира политически, да не говорим за военни, а главно икономически и финансови цели и намерения. Явно участниците си дават сметка за общата мощ на сдружението, но и за уязвимите му страни и пристъпват внимателно напред.
За наше съжаление България няма собствен поглед върху това, което става в БРИКС. Изглежда ще разчита на смляна информация от съюзниците си. В няколко предавания призовавахме правителството да изпрати в Казан поне един наблюдател, за да информира от първо лице държавата. Не сме чули наш представител, дипломат, дори журналист да е бил акредитиран на срещата. А там бяха две съседни държави – Турция и Сърбия. Турция подаде молба за членство, Сърбия заявява интерес, но по-скоро изнудва ЕС, че ако не я приеме, ще отиде в БРИКС. При всички случаи сме длъжни да следим хода на процесите, за да не се окажем един ден в клещите на БРИКС. Иначе клакьорите по централните ни медии съскаха срещу събитието, но от далеч, по-скоро страхливо и не дотам агресивно. Не се знае знае ли се, нали?