Явор Дачков пред „Не се страхувай“ на 11 март 2024 г.: Защо България рязко дръпна назад? – вътрешни и външни причини;Парадоксите на българския преход и демокрация; Времена на разпад и рушене – по света и у нас, предрешена ли е битката за оцеляване и за ценности?

 

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: В студиото е Явор Даков, журналист, издател, политически анализатор. Той е бил наш гост и мненията му се посрещаха с особен интерес, имаше страшно много коментари към неговите становища. Той е създател на сайта за новини и анализи „Гласове“, който дава глас и гласност на факти и личности и коментари извън общоприетите норми, налагани от властта, извън налаганата евроатлантическа политкоректност. Добър вечер!

ЯВОР ДАЧКОВ: Добър вечер! Благодаря за поканата.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Аз Ви благодаря, че се съгласихте да дойдете, защото предполагам, че можем да водим с Вас един интересен разговор като се върнем малко назад в миналото и видим защо стана така.

Попадна ми една статистика, не зная доколко е официална, която казва, че по данни на ООН и ЦРУ – защо ЦРУ? – която казва, че преди 1989 г. сме били на 26-то място в света по стандарт на живота, сега сме на 89-то. Че по качество на здравеопазването сме били на 6-то място, сега – на 82-ро. По образованието сме били на 2-ро място, сега – на 88-мо. И т.н., по технологични производства, свобода на словото… Като че ли отразяват реалното положение на нещата. Можем ли като се върнем назад да видим причините, които ни докараха дотук?

ЯВОР ДАЧКОВ: Първо, защото в България една много вредна поговорка е валидна като че ли за всичко и тя гласи, че „само циганите карат една песен до края“. Ние някак си не можем да изкараме каквото и да било начинание – да започнем и да го довършим. И това особено важи за политиката, защото всяка власт отрича тотално предишната, започва всичко отначало. И, ако по времето на социализма все пак имаше един период на изграждане и някак си успяха да се изградят институции, някакви наченки на държава, като всичко преди 1944 г. беше отречено, то през 1989-та година всичко от социализма беше напълно отречено. Вместо да се вземат добрите постижения. Да не се самозалъгваме – той фалира. И то фалира сам, не защото имаше световен заговор. Съветският съюз реши, че тази система вече не може да бъде издържана и самите комунисти предадоха системата, така да се каже. Вместо ние да вземем добрите страни – аз помня разрушителната дейност на СДС и на „Подкрепа“ тогава! „Подкрепа“ – не случайно казвам! Защото в България бяха изградени много добри стопански ръководители. Имаше много предприятия – от дребни, например консервната фабрика, в която работеше баща ми, до много големи- външнотърговски предприятия с хора, които наистина си разбираха от работата. И 90-та година, начело с „Подкрепа“, всички те бяха уволнени, махнати, на тяхно място сложени пак бивши партийци, но развели знамето на антикомунизма, които не разбираха нищо и така се съсипаха добрите постижения на българската икономика. За политика не говоря, защото там цялата опозиция не знаеше всъщност какво иска. Приказките за пазарна икономика, плурализъм и прочие бяха клишета, които ние повтаряхме – аз бях на 18 години, но помня много добре, подкрепях СДС тогава. Бяха само мантри, които никой от главните действащи лица не разбираше. И тук идва много циничната намеса на Запада – ние гледахме с много наивни очи на него, смятайки, че той ще помогне безвъзмездно, а той просто употреби Източна Европа за придобиване на повече ресурс. И за включване на Европа на две скорости тогава, които и досега са валидни, и досега стоките, които се продават на запад с един и същи етикет, са по-качествени от тези, които се продават тук. Това е само малък детайл. Това, което се случи с Източна Германия, се случи с целия Източен блок. Просто западният капитализъм, който беше с много обиколки напред, успя да вземе своето, без да се интересува от цената на прехода, която ние всички платихме. И тази цена разочарова много хора съвсем естествено.

Аз не съм носталгик по социализма и се опитвам да имам справедлива оценка. Помня много добре този строй, помня, че, ако бяха отворени границите, много хора щяха да избягат тутакси от него. Но също така си давам и сметка за неговите добри постижения, които не могат да бъдат изтрити просто така. И грешката на българското общество е, че то се хвърли от едната крайност в другата, без да търси позитивното от опонента си или от страната, с която спори. Особено тази тенденция се засили след „избухването“ на демокрацията, защото всяко правителство отричаше всичко, което са сложили тези преди него. Или са построили. Магистрала „Хемус“ е най-добрият пример за това. Започнато нещо през социализма, което дори самият Тодор Живков не успя да довърши, а то не е кой знае колко голямо като начинание, и до днес перспективите да се завърши тази елементарна структура – казвам елементарна от гледна точка на днешните постижения на Запад, за Китай и Русия да не говорим, защото те са по-бързо развиващите се –  говори за абсолютно отчайващото състояние на нашата политическа, институционална и най-вече организационна култура.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Добре, каква пък може да е причината ние, които тръгнахме заедно с Полша, Чехия, Унгария, Румъния от едно ниво, даже бяхме малко по-напред в някои области…

ЯВОР ДАЧКОВ: От Румъния бяхме доста по-добре…

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: От Румъния бяхме много по-добре, те имаха Чаушеску тогава. И изведнъж изостанахме толкова и сега гълтаме прахоляка и на Румъния! Защо при нас като че ли се струпаха всички негативи на прехода, докато те успяха да ги заровят някъде в пясъка и да вървят напред?

ЯВОР ДАЧКОВ: И да ги преодолеят! Винаги съм си мислел, че това е по някакъв начин свързано с българската природа, с българския характер. С прекаления егоизъм и нарцисизъм на българите и с трудността им да се свържат в общности. Това им личи най-добре в чужбина – там няма български общности. И тук по някакъв начин ние не успяхме да изградим здрава общност между нас. Винаги се делим на лагери и то изкуствени, винаги самите лагери не са скрепена общност, те се припознават един друг само по клиентелистки причини и изглежда, че клиентелизмът и корупцията са най-силната спойка. А когато става дума за идеи, за големи цели, за общонационални каузи предпочитаме да останем на нивото на реториката ала Трети март, ала тези празници, на които излизат някакви хора и рецитират някакви клишета, които нямат нищо общо с българската действителност. Така си обяснявам липсата на силна общност – с бързия отказ от всяка трудност, която се изправи пред теб, липсата на желание да я преодолееш, да бъдеш търпелив, да изчакаш да мине малко време да узрееш за някакви неща. И, разбира се, ужасният мутренски преход, който мина по образеца на руския тогава. В смисъл – всичко, което ставаше в Русия, се прехвърляше и тук. Но това за мен е по-сложно, защото освен алчността, мутрите, според мен, са и плод на неспособността на българите да се организират в някаква общност. Защото всичко друго, оставено на свободната воля на българина, се разпада. Това най-добре се вижда в етажната собственост, когато трябва да се проведе събрание за каквото и да е решение. И тези мутри в началото, колкото и отрицателен да е този феномен, но те се породиха освен от желанието за алчност и придобиване на бързо богатство, и от желанието за ред. Има много примери, в които цели общини се ръководят точно по този принцип, защото не могат де се самоорганизират. Дори и в момента, сега да не обиждам хората в държавата, силовият подход работи. Другият подход, оставен на демокрацията и на свободната воля и синергията на гражданите се проваля и дори става налуден, както виждаме в някои от политическите играчи в момента.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Може би само Богомил Бонев успя да ги озапти?

ЯВОР ДАЧКОВ: Да, за момент. За много кратко. То един човек сам не може. Но тогава, по времето на Костов, трансформацията на мутрите се извърши също с позволението на държавата. Те от улични бандити започнаха да се превръщат в бизнесмени. Това също е част от прехода. Не знам кой би могъл да се справи. Аз много бях разочарован от управлението на Костов тогава, именно по тая линия, но като видях какво стана след него, си дадох сметка, че корупцията е само знаме и инструмент на американската политика, за да управлява бананови републики като българите. Първо корумпират някого, след това изваждат опозиция, на нея дават компроматите, тя започва да се бие с този и борбата е кой да седне, но и двамата служат на един и същи господар зад Океана. А те командват, разбира се. И борбата с корупцията стана инструмент да се манипулират много лесно лидерите. А това мисля, че и на европейско ниво го правят. Фон Дер Лайен беше корумпирана преди да стане шеф на Европейската комисия, без никой да я избере. Тя дори и в живота си в Германия не се е явявала на никакви избори – това е страшен феномен. Шефката на Европейската комисия никога през живота си не е минала през избори. И сега я кандидатираха за втори мандат въпреки цялата й несъстоятелност. А това е прагматичната американска политика „Разделяй и владей!“ , използва и корупцията, и естествения гняв на хората от несправедливостта. А гневът, както знаем от православната аскетика, е най-опасната страст на човека. Защото, освен, че му замъглява ума и му погубва душата безвъзвратно.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Ако сложим на една плоскост външния негативен фактор върху нашето развитие или изоставане, и вътрешните причини – кое има по-голямо значение?

ЯВОР ДАЧКОВ: За мен това еТОвътрешният фактор. Аз никога не съм се извинявал с външните обстоятелства, така съм устроен, от малък ми се е наложило да живея сам, сам да се справям, защото въпреки добрите грижи на семейството ми, започнах да уча в друг град на 14-годишна възраст. За мен извиненията отвън не са валидни. Те са част от обстоятелствата, но човек първо трябва да търси вината в себе си. Мисля, че каквито извинения да имаме с посолствоТО, преди това имахме с руснаците… винаги някой тук е имал голямо влияние. От Истанбул през Москва до Вашингтон. И Брюксел. Но тези хора отвън не са едни лоши хора, които искат ние да живеем зле. Ние можем да живеем много добре в условията на Европейския съюз и преди това в Съветския съюз, стига да можем сами да си изградим това общество.  Тези оправдания не са валидни. Например, помня катастрофата „Виденов“, когато България беше оставена сама на себе си, сама да се управлява. Стигна до там, че катастрофира. Банковата система изгоря, едни българи ограбиха безобразно други българи и всичките им спестявания, пенсиите станаха 3 долара, а заплатите 7 долара на месец и днес хора, които са привърженици на онова управление, казват, че това е заговор на Сорос. Не, не беше заговор на Сорос, беше си българска нагла корупция, съчетана с абсолютната некадърност да управляваш всякакви процеси. Помня, че тогава и хлябът изчезна дори през лятото на 96-та. И тогава дойде Международният валутен фонд, сложиха ни борд, защото ние сами катастрофираме. Това не е негативно отношение, това е констатация, която трябва да приемем, за да можем да излезем извън опорките и клишетата, в които сме свикнали да се самоопределяме като някакви непрекъснати жертви на историята и все някой друг да ни е виновен за това, което ние самите си причиняваме. Не, тук може да се живее чудесно и даже има и вече наченки на такова нещо. В някакви отношения България е много по-привлекателна, според мен, от големи европейски градове по начин на живот. Но тук лошотията на хората, агресивността, завистта, невъзможността да удържиш на дума или да се свържеш с друг човек в името на някаква по-голяма цел е много травмираща и много трудна за понасяне.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Това не е национална черта, това не е част от националния характер.

ЯВОР ДАЧКОВ: Може би не е, но доколкото съм чел написаното от Симеон Радев за политиката – нещата са едни и същи. Както и от Райко Алексиев – знам, че десните много обичат да идеализират живота преди социализма – ами да прочетат една статия на Райко Алексиев в „Щурец“ за фасадната демокрация, за корумпираните депутати, за това, че никакви институции не работят, да видят, че не е било по-различно и преди социализма. Да, прав сте, доколкото не можем да обвиняваме народа си. По някакъв начин тези негативни тенденции винаги идват отгоре, а безкрайно добрите примери, които Вие и аз познаваме като личности в България и като характер на народа, на хората, някак си не могат да доминират в политическите процеси.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Ако пак се върнем назад, кои са най-големите грешки, които са допускани? Най-големите грешки?

ЯВОР ДАЧКОВ: Да Ви кажа, сега така, на бърза ръка няма да мога, но за мен първата грешка, свързана със справедливостта беше, че след 1989 г. нямаше наказани за комунистическия режим. А имаше престъпления, имаше издевателства! Сега ние се оплакваме от свободата на словото, но пък тогава съвсем я нямаше. Едно такова предаване като Вашето беше невъзможно в социалистическия свят. След това, огромната грешка, свързана пак с липсата на наказание, беше Иван Костов. Той дойде на власт с обещанието „Няма да ви предадем, няма да ви излъжем, искаме съд за националната катастрофа!“. Още докато го казваше на площада, той се е договарял с другата страна – това вече стана ясно – за един плавен мирен преход. Въобще, това е една невъзможност на българите де се отнасяме справедливо един към друг, както и на политическата система, и на съдебната власт. Народният съд е бил, сам по себе си, легална институция, но той е служил през 1944-45 г. година за повод за саморазправа с напълно невинни хора – както има справедливо наказани, така има много несправедливо наказани, изселвани и така нататък. Въобще, липсата на справедливост това е една огромна грешка от 89-та година досега, да не говорим за след Костов и прочие, до ден-днешен. Вие виждате какво се случва с казуса „Нотариус“ и с другите подобни скандали, които излизат на дневен ред сега.

Другата грешка е отказът от икономически суверенитет. Съдбата на АЕЦ Козлодуй е престъпление – още през 90-та, мисля за някакви 60 млн. екю, Александър Томов, тогава вицепремиер, договори  затварянето на блокове и вкара българската ядрена енергетика в тоя коловоз, в който всички останали правителства си останаха и досега – предстоящото затваряне на ТЕЦ-овете и въобще отношението към енергетиката на България е абсолютно престъпление за мен. Това е един от най-големите проблеми, които тепърва ще ни се стоварват върху главите. Разбира се, корупционните схеми, по които ние плащахме на САЩ няколко пъти по-скъп ток, по геополитически причини. Сега по геополитически причини се мъчим да дадем АЕЦ Козлодуй на „Уестингхаус“, което няма да се случи, така казват всички експерти, но едни пари междувременно ще се откраднат за проектирания, за приказки и прочее. Но отказът от това ти да бъдеш енергиен център, износител, да развиеш енергетиката си – тук ще кажа добри думи за Георги Първанов, когото винаги съм критикувал, но неговите идеи за „големия шлем“ си бяха напълно реалистични и много добри за България. Имам предвид и Южен поток, и Бургас-Александруполис. Така, че втората голяма грешка е енергийната ни политика.

Третата грешка – отказът от това да продължим добрите практики на социализма по отношение на сигурността. Тогава, извън Държавна сигурност, имаше много добра структура към Стопанска милиция, имаше подготвени кадри, които внимателно, истински разследваха стопанските престъпления. Но едно от първите неща на новата власт беше да закрие тези структури. След това – премахването на следствената власт и другите безобразия, които се случиха в съдебната власт,  всичко трябваше да бъде напълно овладяно от политиците и, разбира се, още някакви неща, но това са основните.

И не на последно място – начинът, по който функционираха медиите от тогава досега. Отказът от официозния, скучен, пропаганден език на комунистическата пропаганда ни хвърли в другата крайност на уличния, просташкия език на медиите. И отказът от истинска журналистика на медиите, който започна съвсем усилено към 2003-та година, когато постепенно публицистиката беше изтласкана от големите телевизии и от най-гледаното време и на нейно място дойдоха реалити форматите. И от последните 10 години – истинско престъпление също – начинът, по който се правят новини в България. Криминалната хроника се превърна в новина. Ние сме говорили с Вас и друг път, Вие сте журналист от толкова години, помним как се съобщаваха тези неща едно време: в „12+3“ имаше две минути рубрика – кой кого е убил, с инициали, без да се съобщават подробности и ако е катастрофирал някой. Сега това се превръща в първа, втора, трета, четвърта новина, експлоатират се страстите на публиката, а не се информира разумът й. И това за мене изигра огромна роля за опростачването на населението, загубата на информираност.

Петата, сред причините за изоставането ни е, да кажем, е чалгаризацията. По-енергичната, по-органичната музика, но като нейна алтернатива нищо не можа да бъде изградено като висока култура – ето едно от нещата, които също зачеркнахме заедно със социализма. Тогава имаше доста по-висока култура, доста по-сериозни творци, автори, книги, дискусия публична, ако щете. Сега това го няма.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Няма и спорт, ако вървим по тази линия…

ЯВОР ДАЧКОВ: Това пък съвсем го забравих. Въпреки, че обичам спорта, но то е част от общото. Вие виждате – това, което се случва във футболния съюз, е отражение на това, което се случва в държавата.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Добре, защо простотията навлезе така силно във властта? Като че ли там е гнездото, от където тръгва. Не би трябвало да е така, би трябвало да е обратното.

ЯВОР ДАЧКОВ: Да, факт е. За мен, истинският лидер е този, който води, а не този, който се оставя да го водят. И, мисля, тук е виновна демокрацията, самият процес на излъчване на политически лидери, защото те започват да се съобразяват с манталитета на мнозинството, искат да се харесат и за да бъдат преизбрани започват да се държат като него. И се страхуват да покажат някакъв, дори и минимален отлик от тълпата и от масата. Виновни са хората, които ги избират – така ще Ви отговоря. И ето, да кажем, въпреки че ПП-ДБ не са простаци, но са ужасни лъжци, най-големите лъжци, които публично излъгаха своите избиратели. Публично казаха: тези са мафия и след това се сглобиха с мафията. А техните избиратели не са разочаровани, според последните социологически проучвания има малък отлив, но там си стоят някакви хора, които гласуват за тях. Искам да кажа, че избирателите не наказват политиците, само Иван Костов получи наказание, разбира се заслужено, но другите – не. Царят – не, Борисов – не, никой, никой, никой от тях след това.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Жан Виденов.

ЯВОР ДАЧКОВ: А, да, Жан Виденов. Между другото, Жан Виденов беше свален от партията си и там имаше огромна криза. Но все пак през 97-ма година много хора гласуваха за БСП, въпреки че тя докара страната до истинска катастрофа. Наистина, по-младите зрители не могат да си представят какво е първо да нямаш хляб цяло лято, и второ, през ноември-декември заплатата ти да стане 7 долара. Продължи два-три месеца, не беше толкова малко. Въпреки това през 1997-ма година БСП си беше една солидна партия. Аз мислех тогава, че тя ще се разпадне и ще отиде в историята и на нейно място ще се появи някаква левица по типа на европейските, но тук всичко явно става по-бавно. СДС изпревари – то се разпадна първо, старата десница. Но сега вече виждаме, че БСП уверено върви по стъпките на СДС и намалява влиянието си.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Малко да се върнем към днешните проблеми, за мигрантите. Има ли опасност България да стане бунището на Европа?

ЯВОР ДАЧКОВ: Тя, самата Европа е станала бунище. Как да няма опасност?

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Ми тя, Европа, трябва да се очисти!

ЯВОР ДАЧКОВ: Като гледам, няма да може, всеки от нас е пътувал достатъчно и вижда на какво приличат приказните градове като Париж, Франкфурт, да не изброявам всичките. Все още не е постигнат ефектът на научно-фантастичните филми, които ми излизат във въображението, но сме на път. И по тази причина България няма как да остане встрани. Всъщност подвъпрос е за колаборацията а ла Шенген, която българските политици така унизително приеха. Разбира се, шенгенските държави ще опитват да връщат колкото могат мигранти тук, при нас. Но тук българският характер и лошотията играят за нас, защото никой от тези мигранти не иска да остава тук, те гледат пак да бягат на запад. Това в кръга на шегата, разбира се. Този въпрос е много сериозен, проблемът е много голям, който го подценява, не знае какво подценява! Защото това е един от първите начини за съсипване на една държава. Още в началото на Библията, когато Господ иска да изчисти един народ от земята, казва: “И повдигна еди кой си народ срещу еди кой си народ. И те дойдоха и ги заграбиха, и ги завзеха“. Нищо от това не е по-различно днес. Вие виждате каква стихия са тези хора. По какъв начин ще бъдат озаптени? По-скептичните от нас това си го говорехме преди осем години, преди десет години, когато Меркел пък съвсем отвори вратите на Европа. Оказа се, че това е последователна западна политика  – да се подменя застаряващото и все по-добре живеещо население на Западна Европа, на което не му се работи толкова, с млада и свежа кръв. Но това неизбежно ще доведе до катаклизъм! Виждаме, че същият проблем има в САЩ и това е, според мен, неизбежно, невъзможно да се предотврати вече по никакъв начин. Нито със сила е възможно, можем само да се опитваме този преход и тази смяна на населението на цяла Европа да се случи в някакви разумни, прилични граници. Разбира се, това е дълъг процес, който ще трае десетилетия и столетия, но се надяваме, че нашите деца няма да пострадат.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Защо казвате, че е невъзможно? Унгария, например, затваря, тя не пуска.

ЯВОР ДАЧКОВ: Да, за този етап да, но какво ще стане след 30 години? Тези емигранти продължават да идват, те не са спрели. А Унгария няма да остане като един самотен остров. В смисъл, това е въпрос на математика. Затова не виждам как можем да се справим с нея, разбира се, ако тук има по-сериозни политици като Орбан, да направят някакви вътрешни ограждения, спирка на това безумие, могат да издържат, но да кажем 5-10-15 години. След 20 години кой ще се справи с това?

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Тоест, ние сме осъдени или Европа е осъдена да бъде променена нейната физиономия?

ЯВОР ДАЧКОВ: Точно така. Въпросът е – да се борим лицето на Европа да не бъде съвсем изчистено от картата й!

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Защо така се развихри русофобията?

ЯВОР ДАЧКОВ: Същото е, както навремето се е развихрила анти-западната истерия след края на Втората световна война. Това е плод на идеологизираното съзнание. Аз виждам най-крайните изразители на тази русофобия – повечето от тях са завършили в Москва по времето на Съветския съюз. Или са били на ръководни постове. Просто хващат мейнстрийма, знаят, че в момента това е много важно и карат натам. Не ги интересува истината. Ще кажа нещо от моя опит, защото в началото на моята кариера – и когато започнах първо в Дарик радио, и след това в „Хоризонт“ – бях много анти-руски настроен и правех такива предавания, имаше някакви скандали с природния газ тогава, ако си спомняте, по времето на Костов. Никой от тези сегашни русофоби, защото  ги познавам всичките, тогава не обръщаше внимание на тия неща. Приемаха ги за „несъществени неща“, казваха: „стига с тази Държавна сигурност, стига с този Съветски съюз, стига с този комунизъм“. След началото на войната в Украйна през 2014-та година, говоренето рязко се промени. След като САЩ направиха преврата в Киев, пуснаха директивата за демонизирането на Русия. И всички наши „дежурни“ хора, които дотогава въобще не се интересуваха, промениха редакционни политики и прегърнаха русофобията като свое знаме. Аз не намирам по-дълбоки основания. Само интерес, при някои е свързано и с убеждения, но според мен, то е свързано и с някакви психически и интелектуални дефицити. Защото не мога да приема за нормална такава примитивна русофобия или американофобия. Въпрос на интерес. Ето, Вие споменахте в началото на Вашето изявление господин Тагарев – той е примерът за този тип хора, които са нагаждачи, които са готови да жертват всичко в името на собственото си оцеляване и благоденствие. Така че си обяснявам само с това, че американците са задали русофобията като меийнстрийм. В момента, в който те се откажат, макар че не виждам как това ще стане скоро време, нашите веднага ще забравят за русофобията.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Много е странно, защото българите не мразят германците, въпреки че са ни вкарали в две национални катастрофи. Не мразят американците и англичаните, въпреки, че са ни бомбардирали. Не мразят турците, въпреки че 500 години са ни мачкали. Ние не мразим другите народи.

ЯВОР ДАЧКОВ: Не мразим и руснаците! Виждате, че всички проучвания показват, че тези хора, които управляват, са страшно малцинство. Това е голямата колизия в България, защото българите не мразят руснаците.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Но ги карат!

ЯВОР ДАЧКОВ: Карат ги насила да ги мразят. И работят по тази задача. Тези подмятания за чистене на учебниците ни се струват смешни сега, но след 20-30 години какво поколение може да израсте? Това е тяхната битка, тяхната битка е за бъдещето и мисля, че всеки трябва да им се противопоставя по свой начин. Да се противопостави на заличаването на паметници, на пренаписването на учебници по история и т.н. Да не им се  позволи да го правят!