Световноизвестният израелски експерт

 по разузнаване и геополитика Яков Кедми,

специално за „Не се страхувай“ коментира:

– Какво става в Украйна?

 – Къде ще е следващата конфликтна точка в света?

– Накъде отива Европейският съюз?

– Защо България изостана толкова много?

 – Какъв ще е ефектът от сливането на политическото и военното разузнаване?

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Здравейте Яков Йосифович в ефира на „Не се страхувай“! Направо към въпросите – Световната конструкция се пренарежда. Възникват нови и се разпадат стари съюзи и отношения. Какви изменения са възможни в глобален план?

ЯКОВ КЕДМИ: За това, че светът вече е променен и продължава да се променя, призна и министърът на външните работи на Съединените Щати – държавният секретар Блинкен. Той каза, че светът вече е друг, вече не е еднополюсен, тоест светът, който познавахме преди февруари миналата година, днес вече е част от историята. А промените идват от  онези събития, които се случват в различни страни, в различни общности, народи, религии.

Смисълът на новия свят е в това, че той, първо, не е еднополюсен, а многополюсен. Второ, той все повече и повече се приближава до световен ред, при който се взимат предвид интересите на всички страни и всички народи, а не такъв, в който интересите на една, на две или няколко държави подчиняват и извращават интересите на други народи.

Трето, всички страни са равни – няма малки и големи, интересите на всяка една се зачитат в международните споразумения.

Развиващата се динамика налага да се търси свързващото и полезното за отделните държави, а не те да бъдат принуждавани и задължени да живеят по правила, наложени отвън от някого, в чиято полза са създадени.

Най-доброто потвърждение на променящия се свят са двете срещи, които се състояха наскоро – едната е на БРИКС. Какво представлява БРИКС – това не е просто съюз между Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, това е обединение на държави, свързани от общи интереси, взаимно уважение и от опита с взаимни усилия да решават общите проблеми, но НЕ за сметка на собствените си интереси. Затова в БРИКС  вече е взето решение за приемането на още шест държави, а за влизане в обединението чакат още около 15, като процесът едва започва.

Второто потвържение за нов световен ред е онова, което се случи на срещата на Ге 20. Въпреки очакванията и всички опити от страна на Запада и САЩ  да настроят, както го правеха преди, Двадесетте срещу Русия – заради Украйна –  усилията им приключиха с пълен провал. Точно страните от БРИКС отказаха да подкрепят всякаква форма на резолюция, осъждаща Русия. В резултат беше приета нова, одобрена от всички резолюция, в която се казва, че държавите искат проблемът Русия-Украйна да бъде решен по мирен път. Нещо повече – лидерите на БРИКС, между които Западът искаше да разпали конфликти и истерично пропагандираше в тази посока в медиите, направиха срещата си в Йоханесбург историческа. Освен другото, се разбраха и за уреждане на граничните конфликти в Хималаите. Така, че стана точно обратното на планираното от Запада.

Въпреки продължаващите опити това ново развитие да бъде спряно, то продължава неумолимо, при това по-бързо отколкото на някои им се иска. Светът върви по пътя на едно по-справедливо, по-равноправно, по-конструктивно развитие.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Как оценявате хода на войната в Украйна?

ЯКОВ КЕДМИ: Съществуват няколко варианта за приключване на конфликта в Украйна. Но при всички случаи това ще е поражение за Запада и за онези сили, които той докара на власт в Украйна.

Най-добрият за Запада вариант би бил откъсване от Украйна на онези територии, които сега са завзети от руската армия и които вече се присъединиха към Русия, а може би и още малко от другите територии. Това е и най-спасителният вариант за украинците – падането на режима на Майдана, демитализиране на страната, окончателно решаване на въпроса за неприсъединяването на Украйна към НАТО. Също и отказ от разполагане на каквито и да било чужди войски на украинска територия. За този най-добър възможен вариант все още има известни шансове.

Далеч по-реалистично, обаче, е откъсването на много по-големи части от Украйна – както левият бряг на Днепър, така и черноморското крайбрежие. Тогава суверенното съществуване на Украйна ще е под голям въпрос – едва ли би могла да съществува като независима държава.

Има един факт, който днес играе огромна роля, а от утре ще е още по-голяма и по-голяма. Населението на Украйна, под властта на майдановската бандеровска хунта, сега е 20 милиона души. Обаче, едно развитие на нещата, свързано с дори незначително придвижване на руската армия на запад, ще доведе до масово бягство на всички привърженици на бандеровския майдановски режим. И населението на Украйна ще се стопи. По две причини – първо, защото част от хората ще останат на територия, която ще премине към Русия, а друга част просто ще избяга на запад. Тогава, в най-добрия случай, ако остане някаква държавна структура на мястото на сегашна Украйна, населението ще е под 10 милиона души  – без промишленост, без селскостопанска база, под пълния контрол на руската армия. Това едва ли ще даде възможност на Украйна да съществува като суверенна държава.

Такива са двата варианта за бъдещето.

Развитието на военните действия може да е също в две посоки. Едната – слабо придвижване на руската армия с освобождаването на по една-две области. Окончателното освобождаване на Харковска и Запорожска област ще бъде последвано, по всяка вероятност, от освобождаване на Сумска, Черниговска, възможно Днепропетровска и Николаевска област. Движението на руската армия ще е на запад.

В този случай трябва да се има предвид и нещо друго: досега украинската армия,  въпреки полученото западно оръжие и обучението от западни генерали, въпреки управлението и планирането на операциите от американски и натовски генерали, показва неспособност да настъпва и пробива укрепленията, изградени от руската армия със съвременна военна тактика в отбрана.

Ако и когато руската армия започне настъпление, ще стане ясно, че украинската армия не е в състояние да провежда настъпателни действия в условията на съвременната война. А дали би могла да устои на съвременните методи на атаката от мощната руска армия?!

На война, доколкото знам от опита в нашия регион, когато армията започне да отстъпва, а отстъплението е най-сложната система за водене на бой, най-сложната операция, има голяма вероятност фронтът да започне да се срива. А когато фронтът се срива, настъплението зависи не от съпротивата на врага, когото вече го няма, а само от военните обстоятелства. Тогава настъпващата армия може да навлезе в области, за които дори не е имала намерения. Но, тъй като там властта е рухнала, и по някакъв начин трябва да се организира нормалния живот на местните хора, както и да се установят някакви нормални граници, настъпващата армия навлиза в тези територии – така ставаше и у нас, в нашите войни. Сега е трудно да се разбере какви са оперативните планове за настъпление на руската армия, но още по-трудно е да се разбере, какво ще стане с украинската армия ако фронтът се срине, къде ще спрат руските войници. Това никой не може да го знае, защото войната има собствена динамика и свои закони.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Противопоставянето между САЩ и Русия и Китай няма изгледи да затихне, дори да има развръзка за Украйна. Къде може да бъде следващата гореща точка на противопоставяне – Африка, Тайван, Балканите, Близкия изток, Средна Азия?

ЯКОВ КЕДМИ: След Украйна има две опасни точки: дислокацията на НАТО в Европа и непримиримостта на Русия към сегашната дислокация на НАТО в страните от Източна Европа, както и непримиримостта на Москва с разполагането на американско тактическо атомно оръжие в Европа. Това са основните причини за конфликт, който може да бъде изострен, особено ако руските войски стигнат до границата с Полша. Втората спорна точка, която все повече назрява, е ситуацията около Тайван, защото, от една страна, след поражение в Украйна, едно поражение в битката за Тайван – не е задължително тази битка да е военна –  ще бъде истинска вътрешно и външнополитическа катастрофа за САЩ.

От друга страна, Китай НЕ може да си позволи да НЕ присъедини Тайван в близките няколко години. Към момента Китай се движи в две посоки. Първата – изчаква положителни за себе си резултати  от предстоящите избори в Тайван – надява се да победи консервативната партия Гоминдан, която е за незабавно обединяване с Китай.

Втори вариант: ако тайванските избори се развият в нежеланата посока, то Китай ще се стреми към военно решаване на конфликта, с цел да възстанови справедливостта и международния закон, признат от всички, че Тайван представлява част от Китай. Че за такъв ход се готви китайската армия, говори последното посещение преди дни на Син Цзи Пин в някои армейски части, с призива „Гответе се за война!”.

Що се отнася до съотношението на силите на САЩ и военните им противници: днес Съединените Щати не са в състояние да водят ядрена война с Русия, използвайки стратегически сили, защото Русия има огромно предимство. Като Китай дори не се взима предвид. Но ако се вземе, то надмощието на Китай, заедно с Русия, над американските стратегически военни сили рязко нараства.

И тук, на сцената излезе един нов елемент, който стана ясен на света през последните дни. Оказва се, че малката Северна Корея има много сериозно значение в Далечния Изток, като се вземат предвид нейните стратегически ядрени сили. Излиза, че обединени Северна Корея, Китай и Русия  – а Северна Корея задължително ще се включи в този конфликт – имат все по-мощно стратегическото военно предимство пред Съединените Щати.

Същевременно Щатите нямат възможност да увеличат стратегическите си сили в Далечния Изток, защото нито Япония, нито Южна Корея разполагат с такива. Докато в Русия, Китай и Северна Корея такава мощ ще расте и като количество и като качество с всеки изминал месец. Така че тези две основни точки – експанзията на НАТО и Тайван – могат да станат причина за световен конфликт.

Заедно с това Съединените Щати ще продължават да правят мръсотии навсякъде, където могат – в Африка – ако могат, в Сирия – ако могат. Сега решиха да се активират в Централна Азия, чрез посещения на президента Байдън в държавите там. Мога да кажа грубо: какво ще търсят в Централна Азия?! Къде е Америка, къде е Киргизия, какво си пъхат мръсните ръце в Казахстан, Киргизия, Узбекистан. Но и там ще правят кални опити. Същото, което сега правят в Армения и в Кавказ.

Едва ли, обаче, имат шанс на тази почва да подпалят световна война, защото ще срещнат сериозната съпротива на Русия. Пък и американците няма да поставят страната си на ръба на световна война заради спечелването на влияние в Казахстан, или в Африка, или в Кавказ. Дори заради Европа няма да го направят. Така, че, ако се изостри положението, това няма да предизвиква нова война, а ново поражение на САЩ и съюзниците им.

 

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Накъде, според Вас, върви Европейският съюз? Кои са предизвикателствата и рисковете пред него?

ЯКОВ КЕДМИ: Европейският Съюз продължава да деградира с нарастваща скорост. Страните от Европейския Съюз окончателно се отказаха от суверенитета си – политическия, военния и икономическия. Политиката на САЩ да ги подчини е насочена преди всичко към икономиката.

Сега рушат брутално немската икономика, най-силната в Западна Европа. Германия вече катастрофално се срива в пропастта,  ударени са тежко две основни области на немската промишленост – автомобилната индустрия и секторът, на който малцина обръщат внимание – строителството. Строителството в Германия е на ръба на краха и повлича повече от два и половина милиона души, пряко заети в него. Това е огромен трус за финансовата  и банковата системи на страната.

Второ, в политическо отношение, европейските страни напълно са се отказали от собствените си национални приоритети и политики – изцяло подчиниха националните си интереси на интересите на Съединените Щати. Националният упадък също започна от Германия, но и Франция вече се предаде на американския натиск и окончателно забрави и потъпка политиката на Де Гол.

Срив има и от военна гледна точка – състоянието военната промишленост в Европа е катастрофално. Цяла Европа, цяло НАТО заедно със Съединените Щати не са в състояние да осигурят достатъчно муниции дори за украинската армия, не могат да й  доставят достатъчно оръжие. Броят на танковете на въоръжение в Западна Европа, които донякъде да отговарят на долния праг за съвременно производство на танкове, е едва по няколко десетки във всяка страна. Промишлеността, която може да снабдява с оръжие бронетанковите войски, е в ужасно състояние и ще трябват години за да бъде възстановена. От военна гледна точка, от гледна точка на оръжието, Европа е в най-лошото състояние от целия период на съществуването си, освен при периода на Втората световна война.

А що се отнася до военната тактика, готовността и способността да се води война – позорно проваленото настъпление на украинската армия, която за повече от три месеца не можа дори да се приближи до първата линия на отбрана на Русия, да не говорим да превземе някаква част от нея, показва, че те не разбират, не могат, не са обучени да водят съвременни военни действия. Разглезени са и са свикнали на военни действия с армии срещу туземци, срещу малки групи терористи, срещу слабо въоръжени формации, нямат уменията да воюват срещу съвременна организирана армия, която използва по-съвременни средства. Най-големите атаки на украинската армия бяха на ниво батальон в най-добрия случай, основно на ниво рота и дори по-малобройни разсредоточени сили. Не знаят какво значи да настъпваш с дивизии, не знаят какво значи да настъпваш с армии, не знаят какво значи концентриран комплексен удар с бронетанкови войски, с артилерия, ракетни войски и авиация  –  не са в състояние нито да провеждат такива операции, нито да им оказват отпор.

Така че от всяка гледна точка Европа се срива в пропастта. Не съм сигурен, че Европейският Съюз ще го има след още няколко години, не съм сигурен, че НАТО ще го има след още няколко години. Огромни финансови разходи, огромни финансови загуби и постоянни загуби на бойното поле.

 

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Вие сте бил и танкист, и то заедно с Йехуд Барак, нали?

 

ЯКОВ КЕДМИ: Воювал съм в бронетаковите войски, участвал съм в танкови битки точно с Йехуд Барак като командир на батальона, и нещата, каквито бяха тогава, такива са и сега – основата  на военното изкуство са бронетаковите и артилерийските части и взаимодействието между тях. Това е казано много отдавна, още в академиите на бронетаковите войски в Съветския съюз в края на трийсетте години на 20-ти век. Това е било правило  и на Вермахта – пълна координация в действията на танковите и артилерийските части. Във Вермахта е било забранено на танковете да тръгват в атака без съответната подкрепа от артилерията, танковете не са тръгвали самостоятелно в атака. Тези два основни бога на войната  – танковете и артилерията са основата на успешната операция.

Спомагателни допълнения са авиацията, разузнаването, инженерните части, минирането, но всички те се крепят на бронетанковите войски и на артилерията. Става въпрос за способността да се създаде максимална огнева мощ за удар по набелязаните цели и за маневреност на войските, за да се постигне пробив на укрепените линии на врага – целта: навлизане в дълбочина и прекъсване на всички негови комуникации, както и унищожаване на ракетните и далекобойните артилерийски части. Днес така трябва да се правят нещата в настъпление. А нито американските, нито британските, нито френските, нито немските части са обучени и могат да правят това, дори не го възприемат като военна наука. Заедно пък са още по-малко боеспособни, особено като се има предвид доста плачевното им състояние като военна техника и муниции.

 

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Познавате България. Имате ли някакво обяснение защо тя, която до 1989 г. бе на едно ниво с Полша, Чехия, Унгария и бе доста по-напред от Румъния, е изостанала така от тях и е последна по всички показатели в ЕС? Кое може да е затормозило развитието й?

ЯКОВ КЕДМИ: Същото, което се случи с Украйна. Украйна беше най-развитата република в Съветския съюз, произвеждаше отлични ракети, танкове, създаваше най-добрата на територията на Съветския съюз промишлена продукция. Днес това е една нещастна, бедна, мизерстваща, разгромена държава. Дотам я докараха властите на Украйна.

България премина през същия процес, ръководството на България, въпреки интересите на българския народ, въпреки способностите на българския народ, в името на користните си лични интереси, в опитите си да подкрепя американската политика – а тя никога не е отчитала интересите на българите, за да ги развива – вкараха в гроба българите, закопаха селското стопанство на България, извратиха онези изключително ефективни системи, които водеха до национален просперитет.

Българските „демократични“ управници направиха всичко това, единствено за да заслужат от американските си стопани-покровители аплодисментите и подкрепа за своята власт.

Българският народ е доказал, че е способен, че може да осигури задоволяването на нуждите си, че може да живее в съвсем различни условия – много по-добре в сравнение с това, което търпи сега. С всичките проблеми, характерни за онази икономическа система в България, когато властта беше друга. Тя все пак осигуряваше по-големи възможности, отколкото днес, за развитието на страната и на народа във всяко едно отношение. Затова докато властта не започне отново да се грижи за нуждите на българския народ, както следва това да се прави, и да развива онези таланти и способности, които има в България и, които са доказани пред Европа, България ще продължава да е в това мизерно положение.

Унгарците не позволиха страната им да бъде завладяна до такава степен от толкова силни прозападни настроения, навреме се спряха и унгарските власти отстояват преди всичко интересите, самобитността и развитието на Унгария и на унгарския народ, без да обръщат внимание на препоръките на някакви бюрократи – или от Брюксел, или от Берлин, или от Вашингтон. И затова Унгария днес е такава, каквато е. А в България тичаха пред влака и се опитваха да изпреварят другите страни, дори и такава страна, като Румъния. И се случи точно това – бедност и пълна зависимост.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Как изглежда българският суверенитет отвън? Има ли реални очертания или е погълнат от НАТО и ЕС?

ЯКОВ КЕДМИ: Днес в България се правят някакви опити за отстояване на самобитността на страната и на националните интереси. Плахите опити започнаха наскоро и продължават. Те показват, че в България има достатъчно здрави сили, които се опитват да направят нещо в тази ситуация. Но пълното освобождаване на България от чуждото влияние ще е възможно успоредно с отслабването и разпада на сегашното обединение на Европа и НАТО. Едва тогава, в отслабващия Европейски Съюз и разпадащия се НАТО, българският народ ще може най-после да се захване с отстояването на своите интереси и все по-малко да се влияе от онова, което се опитват да му диктуват задокеанските или европейските господари.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Сега у нас управляващите – много проамерикански и прокиевски настроени – искат сливане на политическото и военното разузнаване. Така било в Германия. Смятате ли, че обединяването на тези служби е целесъобразно от професионална гледна точка, след като са се развивали самостоятелно повече от 80 години ?

ЯКОВ КЕДМИ: Това е катастрофа, пълна катастрофа за България и за специалните й служби. Специалните служби са призвани да пазят националните интереси на дадена страна, чуждите специални служби никога не защитават националните интереси на друга страна, а единствено на своята.

Затова подчиняването на българските служби на американските означава още по-бърз отказ на България от националните й интереси, които, дори на ниво спецслужби, няма да има кой да ги пази.

Навремето водих сериозни разговори с покойния вече Маркус Волф, когато беше дошъл в Израел. Питах го за взаимоотношенията между неговата служба ЩАЗИ и КГБ – до каква степен източногерманските спецслужби са се подчинявали на диктата на КаГеБе. Той ми каза: „Нямаше диктат на КаГеБе, бяхме самостоятелни. Наистина имахме общи цели – за тях и по общите направления работехме съвместно, не сме действали един срещу друг, но ние имахме собствена политика, своя тактика, свои интереси и ако сме имали разминавания, сме се опитвали да ги уредим. Никога не е ставало нужда те да ни потискат, винаги сме намирали начин да развиваме своите интереси, паралелно с интересите на Съветския съюз или на страните от Варшавския договор. От друга страна, казваше той, много често интересите съвпадаха и тогава действахме заедно, дори на оперативно ниво.“

Според Маркус Волф, по времето на ГДР, докато той е бил шеф на ЩАЗИ, не се е случвало германска агентура да бъде ползвана от КГБ. „Ако им трябваше нещо“ – казваше Волф – „използвахме нашата агентура и им давахме информацията, която им беше необходима, когато смятахме, че можем да им я дадем, без да разкриваме нашата агентура. Но никога не сме предоставяли свои хора под оперативно управление на КГБ”.

Обратното на това, което сега се случва в България.

При Маркус Волф във всеки кабинет не са стояли комисари от КГБ. Сътрудничеството се е извършвало на ниво контакти между службите. Да, имало е инструктори, когато е трябвало да се подготвя някаква съвместна операция или от технически съображения, но това е било реципрочно – и КГБ се е учело от него, защото службата на Маркус Волф е била една от най-добрите на света като професионални способности.

Така че последното, което може да защитава интересите на една държава са нейните специални служби. Поставянето им в подчинение на друга държава означава да се премине финалната линия – предателство на собствения суверенитет и отказ от отстояването на националните интереси.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, Яков Йосифович за това интервю!

ЯКОВ КЕДМИ: И аз Ви благодаря, и от цялата си душа Ви желая най-после да започне движение в България, в тази страна, сред този народ, което да позволи в максимална степен българите да извоюват онова, което заслужават. Да постигнат онова, на което са способни, като отстояват собствените си интереси, да не се предават и да не се поддават на никакво чуждо влияние нито от запад, нито от север, нито от изток, нито от юг. През цялата си история сте доказали, че можете да защитите интересите си, стига да не ви пречат и стига начело на страната ви да са хора, за които България, а не личната им изгода, стои над всичко друго. Както се случвало неведнъж през миналото столетие и в началото на това.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Каня Ви в нашето студио и, когато стане възможно да дойдете тук, на място, ще бъда много радостен да Ви посрещна!

ЯКОВ КЕДМИ: С голяма радост ще дойда отново в България – и най-после отблизо и по-подробно да споделим мисли, чувства, знания и пожелания. Желая ви големи успехи.