В студиото на „Не се страхувай“ на 9.12.2024г.:
Яков Кедми, геополитически анализатор, дипломат,
ексшеф на специалните служби на Израел НАТИВ,
с коментар по темите:
Сблъсъкът САЩ-Русия; От какво Русия няма да отстъпи?;
Голямата заплаха за САЩ не е Русия, коя е?;
Имат ли общ детонатор конфликтите в
Украйна, Близкия изток, Грузия, Румъния, Франция, Германия, Нидерландия и т.н.?;
Ще се размине ли светът с унищожителен ядрен финал?;
Какво означава да си истински българин?
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Добър ден, Яков Йосифович, Сергей Лавров предупреди, че ако Лондон и Брюксел не оценят правилно положението след като беше използвана ракетата Орешник, Русия е готова да изпрати допълнителни съобщения. Според Вас какво е имал предвид?
ЯКОВ КЕДМИ: Имал е предвид, че ако първите бойни изпитвания, както ги нарече Русия, на Орешник, не са убедили военните ръководители на украинската армия, че в това изпитание се съдържа предупреждението: „Спрете, иначе ще използваме по-голяма сила”, сигурно това ще трябва да се повтори. Щом от първия път не им стига до главата, може да им стигне от втория или от третия път и ако повторението не е било достатъчно ефективно, може би трябва да се направи нещо още по-ефективно и тогава да се нанесе удар срещу по-чувствителни обекти или не само с един Орешник, а да речем с четири.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Видяхме, че той говори за Лондон и Брюксел, не говори за Съединените Щати.
ЯКОВ КЕДМИ: Не, ако се види, ако се чуе първата част от интервюто му, той не вижда нужда и вероятност за военен сблъсък със Съединените Щати. Говори преди всичко за Европа, за въоръжените сили на Европа, за НАТО без САЩ и тъй като ракетите, които се използват от Лондон или бяха предоставени от Лондон – Сторм Шадоу поразяват руски обекти, предупреждението е преди всичко към европейските страни – Франция, Великобритания и Германия: „Да не ви минава през ума да предоставяте Таурус на Украйна!” Всички тези предупреждения са напълно логични, това трябваше да се очаква. Самото използване на Орешник освен чисто военно изпитване, имаше значението на предупреждение и ако то не подейства, значи трябва да бъде обяснено цялото политическо и военно значение на Орешник по един по-достъпен начин.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Европа се готви за война с Русия, но има ли сили Европа да воюва с Русия сама?
ЯКОВ КЕДМИ: Европа не е в състояние да води война с Русия. Европа дори с помощта на САЩ не е в състояние да води война с Русия на европейския театър на военни действия. Военни действия биха могли да се водят единствено ако САЩ включат в този сблъсък стратегическия си ядрен компонент, но в този случай проблемът е в съотношението на стратегическите ядрени сили. Русия все още има голямо предимство. А ако не става въпрос за стратегическите ядрени сили, в Европа почти няма тактическо атомно оръжие, ядреното оръжие в ръцете на Великобритания и Франция бързо може да бъде унищожено. Русия има колосално предимство, което с Орешник още повече нараства в сферата на тактическото атомно оръжие, което вече е известно и което е потенциално известно. Например, що се отнася до Орешник, Путин подчерта, че е използвал конвенционалния вариант със същият успех – 36-те бойни заряда, които ракетата доставя до целта, могат да са тактическо атомно оръжие с всички последици от това. А в Европа има едва сто тактически бомби, разположени на пет летища, с които се разпореждат САЩ, плюс доста малкият британски и френски ядрен потенциал, който може да бъде унищожен лесно от Русия.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Светът се тресе: едните държат да го управляват по старому, другите искат да живеят по новому. Намира ли се човечеството в революционна ситуация?
ЯКОВ КЕДМИ: Не бих казал, че ситуацията е революционна. Революция по правило представлява насилствена промяна на съществуващия ред – политически, икономически. Европа преживява преломен момент, това донякъде напомня състоянието на Европа преди сто години, в началото на двадесети век, когато изчерпаните системи на междудържавните и вътрешнодържавните отношения се опитваха да запазят стария ред. Това доведе до Първата световна война, която прекърши тези системи както вътре в много страни, така и на международната арена. В това отношение положението сега е същото – старият свят, изживеният, еднополюсният, в който Западът и САЩ, с помощта на Запада, е основният, главният фактор в света, който диктуваше световните правила, световните закони, световната икономика, с което усилваше предимствата на САЩ за сметка на другите страни, сега приключва. Тоест, ако преди колониалните страни от Европа управляваха целия свят, като използваха по най-жесток начин другите народи, другите страни, по-късно това се превърна в една неоколониална система, която съществува и днес. Те продължават да използват другите страни в свой интерес, без да зачитат интересите на тези страни. И САЩ са начело на всичко това, като се опитват с военната си, с икономическата си и политическата си мощ да запазят абсолютното си предимство. Вече казах, че начало на всичко това сложи Джон Кенън, той набеляза това през 1945 г. като аналитик в Държавния департамент на САЩ. Тогава създаде тази формула. Той отбеляза, че САЩ излязоха от Втората световна война с 50% от световните богатства съсредоточени в техни ръцете. Населението на САЩ тогава беше около 8% от това на света. Кенън отбеляза: „Стратегическата ни задача е да запазим това съотношение”. Към това беше насочена цялата политика на САЩ от 1945 г. до ден днешен. Въпреки, че днес само около 30 % от световните богатства са съсредоточени в ръцете на САЩ, но те се стараят за запазят това положение. А целият свят се развива – развива се Китай, развива се Индия, Далечният Изток, арабските страни, Африка, Латинска Америка и еднополюсният свят вече не е стабилен, той не може да бъде запазен. Затова човечеството се е запътило към многополюсен свят, в който националните интереси на всички страни ще бъдат зачитани. Това, което се случва сега, е последната борба на Запада и САЩ за запазване на еднополюсния свят. Историята, историческото развитие води всички ни към един многополюсен свят.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Опасявате ли се, че международното равновесие може да се наруши и стабилността в света да излезе от контрол? Това е един много деликатен момент?
ЯКОВ КЕДМИ: Еднополюсният свят вече е нестабилен, той вече се разклаща. И тъй като това е една неустойчива стабилност, тя ще бъде сменена с по-устойчива стабилност с равновесие на интересите. Единствено равновесие на интересите може да осигури стабилност, единствено съобразяването с интересите на другите страни може да доведе до стабилност и устойчивост. Защитата единствено на интересите на САЩ и интересите на техните съюзници срещу националните интереси на другите страни не може да доведе до такава стабилност. Да, има вероятност по военен начин, силов начин, както ставаше досега, старият свят да отстоява стабилността си. Като резултат от това станаха световните войни, резултат от това са локалните войни, които разтърсват целия свят, като се започне от 45-а година и досега, резултат от това са и военните действия в Украйна. Но щом старият свят не иска доброволно да се откаже от господството си, за да стане светът по-справедлив и предприема военни действия – този, които предприема военни действия, не е задължително той да ги приключва. Втората световна война я започна Германия, войната приключи с червеното знаме над Райхстага, а Германия оцеля по някакво чудо. При това по волята на Сталин, защото Чърчил искаше да има пет или седем Германии.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Виждаме, че светът гори : сражения в Украйна и в Близкия изток, улични боеве в Грузия, остри кризи в Южна Корея, Франция и Германия, политически трусове в Румъния. Имат ли тези събития общ детонатор?
ЯКОВ КЕДМИ: Първо, ако сравняваме битките, които ставаха във Франция, в Париж, в Германия, в Нидерландия, жестокостта, с която действаха правителствата на демократичните страни срещу своите демонстриращи – то в Грузия, в Тбилиси полицията почти не използва сила, не така зверски, като във Франция. Не влачат хората за косите по улиците, не ги пребиват с палки, не насъскват срещу тях кучета, не ги поливат с ледена вода, такива неща не стават в Тбилиси. Тоест, проблемът не е, че това се случва в Грузия – кризата е всеобща, вътрешна за системите, които управлява Западът днес. А вълненията в Грузия бяха инсценирани точно от Запада, оказа се, че 30 % от демонстрантите не са граждани на Грузия, това е онази прозападна продажна опозиция, която дотича от Русия, това са украински националисти и профашисти. В много страни по света има вътрешни проблеми, които ги карат да се променят, това се случва сега в Европа, в Германия, в Нидерландия, Франция, Румъния, Италия, Словакия, Унгария. Това не е свързано с действията на Русия, резултат е на изключително силна вътрешна криза на съществуващите системи. В международната обстановка се случва същото. В Близкия Изток донякъде се прибавя още един елемент – ислямският екстремистки фундаменталистки тероризъм, който е основната причина за конфликта в Близкия Изток, защото Израел се договори с умерения ислям, на прага сме на сключването на нормални дипломатически отношения и със Саудитска Арабия, и със страните от Залива, и с Индонезия, и с Пакистан, отделно страните, с които имаме дипломатически отношения – и Египет, и Йордания, още няколко арабски и мюсюлмански страни. Така че това е изкуствено подхранван от други страни, от ислямският екстремистки религиозен тероризъм проблем, срещу който е целият арабски и ислямски свят. Така че допълнително към общите, глобалните проблеми на стария многополюсен или еднополюсен свят се прибавят и тези стари религиозни проблеми.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Свързано ли е активизирането на протурските джихадисти в Сирия с развоя на войната в Украйна?
ЯКОВ КЕДМИ: Не знам, не съм запознат с фактите. Това, че те разклащат системите във всяка страна е вярно. Не знам за пряко участие на протурски сили на терористите от Сирия в Украйна. На думи получиха подкрепа. Единственото обединяващо звено е Турция, защото Турция подкрепя Украйна, доставя й оръжие в конфликта с Русия. Самата Турция планира и провокира възникването на конфликта, благодарение точно на Турция ИГИЛ стигна до сегашните си размери, Турция пусна през територията си сто хиляди мюсюлмани доброволци от цял свят, Турция пусна през територията си оръжие за ИДИЛ и подкрепяше в началния етап военните действия на ИДИЛ срещу властта на Асад. И днес Турция е основният фактор, който дестабилизира Сирия поради своите собствени глобални пантурски настроения и желания да възроди Османската империя, включително и османския ислям като контрапункт на днешния ислям. Отново Константинопол, а не Мека и Медина трябва да стане център на исляма, както е било по време на Османската империя.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Какви са интересите на Турция в украинската криза?
ЯКОВ КЕДМИ: Първо, Турция не призна връщането на Крим в Русия, защото Турция разглежда Крим като турска територия. Второ, Турция се опитва да изкарва печалба от всички страни и затова е заинтересована от дестабилизирането на Украйна, от отслабването на Русия. Опитите на Турция са да задоволи претенциите си към Гърция, от България, от Сирия, от Ирак. Това е чистият турски манталитет на днешната власт. Какво каза например Ердоган след последните вълнения – каза: „Ерусалим е турски град!” Не го казва просто така. Ще припомня думите на Ердоган, когато се опитваше да се споразумее с Египет – когато се обърна към арабския народ, каза: „Арабският народ трябва да е благодарен на Османската империя, която ви спаси от вредната, ужасната, престъпната европейска цивилизация. Ние ви защитавахме”. Това представлява Турция, такава Турция иска да види днес Ердоган в противовес на Турция на Мустафа Кемал Ататюрк, който беше турски националист, но антирелигиозен, а не религиозен фанатик.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Как очаквате да се развие конфликтът в Украйна?
ЯКОВ КЕДМИ: Положението е такова, както се вижда и от изказванията на Лавров, а и обективно, че, първо, на Запад всички стигнаха до извода, че през близките една – две години не е възможно да се осигури победа за Украйна или каквито и да било военни успехи. Втори факт, Русия заявяваше и заявява и Лавров го потвърди: готови сме за диалог със САЩ и ако диалогът бъде конструктивен, за преговори със САЩ за уреждането на украинския конфликт. Украинският конфликт беше по инициатива, под натиска и като провокация от страна на САЩ, затова всички преговори, всички разговори трябва да се водят със САЩ. Те управляват Украйна, наистина заедно със Западна Европа, но САЩ управляват и Западна Европа. И Русия е готова за такива преговори. От друга страна, новият президент на САЩ Тръмп каза: „Ще приключа военните действия в Украйна. Те трябва да бъдат прекратени”. Вероятно на тази основа, когато и Русия и САЩ искат военния конфликт да бъде прекратен преди да прерасне в още по-голям глобален военен конфликт, той може да бъде разрешен. За Русия въпросът за Украйна е въпрос на живот и смърт, въпрос за сигурността й, защото Украйна като член на НАТО представлява смъртна заплаха за Русия. За САЩ Украйна е една или друга степен на успех. Русия не заплашва САЩ, те прекрасно го знаят. Затова САЩ са готови на отстъпки за сметка на украински територии, за сметка статута на Украйна. Да, опитаха се да я превърнат в ударна сила срещу Русия, не стана. Неприятно, но не е трагедия, глупаво е заради това да започваш световна война. А за Русия поражение от НАТО на територията на Украйна, което ще доведе до създаването на стратегически военни бази на украинско-руската граница и ще направи беззащитна цялата територия на Русия представлява смъртна опасност. Точно затова Русия ще се стреми към мирно споразумение, което да гарантира нейната сигурност. И основното условие на Русия в тези преговори е сигурността на Русия. И това Западът и преди всичко САЩ трябва да приемат – че за Русия е необходимо да бъдат приети условията й за гарантиране на сигурността на страната. Русия няма да отстъпи от това. Затова може да се споразумеят за Украйна и най-вероятно този процес ще започне с идването на Тръмп на власт. Тръмп ще продължи борбата срещу Русия, но с политически, с икономически методи, с онова, което се нарича хибридна война, с онова, което се нарича подривна дейност на САЩ срещу Русия в Русия и в съседните страни, но не и с военни действия. Това може да не доведе нещата до всеобщ мир, но би довело до приключване на военните действия. И вероятността за глобална война да е много по-малка. А как отделните страни биха действали при други обстоятелства, зависи от ръководствата на тези страни.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Брюксел обяви Русия за враг на Европа, за да мобилизира 27-те и да потуши противоречията между тях. Но какви последствия ще има за ЕС една победа на Русия в Украйна?
ЯКОВ КЕДМИ: Победата на Русия в Украйна ще премахне заплахата от територията на Украйна за Русия, тъй като точно на враждата с Русия, точно на русофобията, точно на стремежа да се създаде непоносима ситуация от гледна точка на сигурността на Русия, се гради политиката на Европейския Съюз и НАТО. Тази политика ще претърпи огромно поражение. А тъй като и САЩ се оттеглят от провеждането на такава политика, в Европа ще възникнат изключително сериозни проблеми, които вече започнаха, вътре в европейските страни и между европейските страни. Тъй като това, което се опитват да правят, е срещу природата им. Русия и Европа са органично свързани и само едни добри, тесни отношения между Европа и Русия усилват Европа, помагат на Европа и решават проблемите й. Европа срещу Русия се превръща в страдащ континент, който изцяло зависи от САЩ и започва икономическото му деградиране – това, което сега става в Германия, което сега става във Великобритания, което става в Централна Европа. Европа не може през цялото време да е във вражда с Русия. Тя се опита да завладее Русия за да използва богатствата й. Сега пред нея се отваря възможност да използва богатствата на Русия, но с полза и за Русия. Не да я експлоатира, а с взаимен интерес. Европа ще тръгне натам, а всички онези, които се стремяха и продължават да се стремят да колонизират Русия, ще претърпят поражение и ще слязат от политическата арена, понесли една или друга степен на позор, както е ставало и преди.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Какви са прогнозите ви относно външната политика на Тръмп?
ЯКОВ КЕДМИ: Първото нещо, което интересува всяка една страна, са заплахите пред нея, коя е основната заплаха за държавата. Затова всяко ръководство се опитва да премахне тези заплахи. Вече след това се занимава с другите проблеми – със социалните, с икономическите и международните. За САЩ основна заплаха е Китай. Не политиката на Китай, а самото съществуване и развитие на Китай. Естественото развитие на Китай разрушава американската хегемония. Населението на Китай, количествено и качествено, е много ефективно и много перспективно, затова Китай естествено изпреварва САЩ и в сферата на технологиите. Дори да погледнем един такъв факт: днес коя е най-напредналата страна в машиностроенето, в производството на автомобили – Китай, а коя беше преди тридесет години – САЩ. След това Германия, а сега Китай. Челно място в света и продължава да се развива. Икономическото развитие на Китай и нарастването на влиянието му са като скачени съдове, намаляват икономическото предимство на САЩ и ги връщат към естествените им размери, според световните мерки. Именно затова САЩ гледат на Китай като на главна заплаха. Освен това, Китай много бързо и ефективно развива военната си промишленост, военния компонент, особено въз основа на собствени развиващи се технологии. Китайският флот днес вече изпреварва като количество американския, най-големия в света. Като бойни качества Китай си поставя задачата през това десетилетие да настигне като ниво на стратегическите и ключовите оръжия нивото на челните страни в света – преди всичко САЩ и, може би, Русия. И това плаши САЩ. Те трябва да се борят срещу това, защото Китай е най-ефективен в разрушаването на еднополюсния свят. Не защото го иска – такова е естественото развитие. Затова съвсем не е случайно, че Си Дзинпин подкрепи позицията на Путин от 15 декември 2021 г. с искането към НАТО да се върне към границите от 1998 г., когато неща не бяха стигнали още до заплашителните днешни нива. Китай също вижда заплаха в това, особено сега, когато НАТО се опитва да провежда учения в Казахстан. Казахстан е до Китай. Така че САЩ ще съсредоточат всичките си усилия за възпиране на развитието в Китай без да стигат до военни действия, защото, като се имат предвид отношенията между Китай и Русия, военните действия могат да приключат за САЩ с пълно поражение. Те могат да използват икономически натиск, политически натиск, всичко, с което разполагат, но за тях враг си остават Китай и Русия – двете основни сили, които разрушават и ще разрушат еднополюсния свят с господство от страна на САЩ.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Вашата дипломатическа специалност е привличането на евреи от диаспората в Израел. В България се обсъжда, как да се върнат част от емигриралите след 1989 г. два милиона българи, т.е. една четвърт от населението. На какво бихте ни посъветвали да наблегнем? Как да накараме тези хора отново да се върнат в България?
ЯКОВ КЕДМИ: Много съм се занимавал и с въпросите на емиграцията, и с въпросите на репатриацията в Израел, запознат съм с тази тема от първа ръка. Първо трябва да се стъпи на базата на чувството за национално единство на българския народ, където и да живеят българите. Тъй като българите като евреите имат една обща религия – българското православие, това може да е допълнителен фактор, който укрепва отношенията между българите навсякъде по земното кълбо. Това е първото и основното, това трябва да става не подсъзнателно, а съзнателно. Колкото повече се развиват отношенията между България и българите по целия свят, културните, националните отношения, толкова повече те ще усещат, че са част от големия български народ, сравнен с малката част българи там, където живеят, толкова по-силни ще са тези връзки. А по-нататък всеки човек ще преценява дали иска да решава със своя народ съдбата на родината си в собствената си страна или да продължава да е българин извън страната. Това в крайна сметка, също като с еврейския народ, както и с всеки друг народ, българската държава, като всяка друга държава, е най-ефективният и единствен начин, инструмент за запазване на народа, за осигуряване на бъдещето му, за осигуряване на националното му развитие. Единствено в рамките на националната си държава народът може да осигури всичко това и да се развива. Извън страната си, извън националната си общност, извън живота, в който той участва в решаването на съдбините на народа си, той изпада в стагнация и е само въпрос на време кога тези диаспори губят смисъла си и губят хора, и в крайна сметка изчезват. Да, могат да останат, също както не веднъж съм срещал тук и на изток – живеят асирийци, но я няма Асирия, от Асирия е останало само името Сирия, която няма нищо общо с асирийския народ. Има много такива народи. Евреите помним, колко народи е имало около нас, когато започваше националната ни история, и колко от тях оцеляха. Затова точно това е пътя – национална държава, общи национални интереси, участие в живота на нацията, в развитието на държавата и на връзките. Това е сигурния път, за да могат онези българи, които искат децата им да са българи да се стремят да се върнат. Ще напомня, че в Израел често се водеше спор, кой може да бъде смятан за евреин, чисто религиозен, вътрешен спор. И тогава Шимон Перес каза нещо гениално: „Евреин не е онзи, чиято майка или бащата му са евреи, евреин е онзи, чиито внуци ще са евреи”. И българи са не толкова онези, чиито родители са били българи, а онези, чиито внуци ще са българи.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Огромна благодарност, Яков Йосифович. Забравих да ви кажа, че едно от вашите интервюта беше видяно от повече от 2 милиона души.
ЯКОВ КЕДМИ: Много се радвам, единственото, което имам, е моят исторически опит, животът ми и изводите, до които съм стигнал. Радвам се, че мога да ги споделя с всекиго, който се интересува от тях, с надеждата, че донякъде това може да му помогне.