ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Светът напредва в крайно опасна посока. Като перспектива се очертава всеобща война, никой не иска да направи крачка назад. Има ли спасителен изход – встрани, надолу, нагоре?

ЯКОВ КЕДМИ: Не смятам, че светът върви към война, въпреки че напрежението се покачва. Всъщност, когато говорят за приближаваща се война, става въпрос за три огнища – едното е Украйна и Европа, другото е Близкия Изток и третото – Далечния Изток; Китай и Тайван. При всички останали региони на света, макар и да не са спокойни, няма заплаха от война. Можем да анализираме всеки един от тези региони.

Ще започна от двата сякаш най-лесни – Далечния Изток и Китай. Там едва ли ще започнат военни действия – сега нито Китай, нито САЩ имат интерес. САЩ в момента не са в състояние да започнат военни действия срещу Китай в Далечния Изток. А съотношението на силите между Китай и САЩ в Тихия Океан се променя с всеки изминал месец, и то в полза на Китай. Въпреки че САЩ се опитват да укрепят положението си там, едва ли сега са готови за действия, с които да въвлекат във военни действия и Северна Корея. А Северна Корея недвусмислено заяви, че ще използва атомно оръжие. А и рисковете пък за САЩ са много сериозни, те са свързани ако не с унищожаването, то с пълния разгром на Япония и японската промишленост, унищожаването почти на цялата промишленост на Южна Корея и огромни загуби за американските въоръжени сили.

Вторият район е Близкият Изток. Военните действия там, които се водят срещу Хамас, така или иначе вървят към приключване. Едва ли някой ще се намеси на страната на Хамас. Освен истеричните крясъци и всичко останало няма нито една военна сила, която да е готова да започне военни действия. Никой не е воювал на страната на Хамас, няма и да воюва. Ако говорим за Хамас, опитите Хамас да бъде представен като изразяващ или представляващ палестинския народ са не само неправилни, но и глупави. Никой от арабските народи не обича особено палестинците. Никога никоя от арабските страни, нито една армия не е воювала заради палестинците. Самите палестинци в по-голямата си част мразят Хамас. Трябва да се разбере, че Хамас е фундаменталистка, терористична ислямска организация, част от така наречените „Братя мюсюлмани” и основната им цел е чрез Исляма да завладеят всичко, а след това с помощта на Исляма да започнат да го разпространяват със сила в другите неислямски страни. Това е идеология, създадена в Египет през двадесетте години на минали век. Това беше първата ислямска терористична идеология, която е преследвана открай време във всички арабски страни – и в Саудитска Арабия, и в Египет, и днес, освен Хамас, на практика няма друга организация, която да споделя тази идеология. Опитите на Хамас да завладее властта в Египет, в Тунис и Сирия бяха потушени.

Единствената държава, която подкрепя Хамас и тази идеология е Турция, тъй като на власт в Турция дойде партията на Ердоган, която е турския вариант на „Братята мюсюлмани”. Бих искал да разберете, за какво става въпрос. Турците и Ердоган винаги са имали проблеми с арабския свят. Арабите не обичат турците, те добре си спомнят властта на Османската империя. И в опитите си да изглади отношенията с Арабския свят, Ердоган казва, ще го цитирам:  „Не сте прави, когато укорявате Османската империя и Турция за годините, през които сме владели вашите страни”. Смисълът на това изявление е съвсем прост: „Опазвахме ви от вредната, пагубна европейска цивилизация и единствено благодарение на нас не бяхте покорени от нея. Нашата цел е цивилизацията ни да се разгръща занапред”.  Ердоган се обърна към арабите по този начин. Арабите не приеха това послание. Докато Турция и тези организации са все още слаби те ще се опитват да се маскират под формата на разнородни национални движения, но щом придобият сила, развитието им ще доведе до това, до което стигна Алкайда, до което стигна ИГИЛ и всички други такива организации. Не трябва да се забравя, че Алкайда можа да натрупа сила, можа да се въоръжи и да събере огромен брой, повече от 100 хиляди доброволци от цял свят точно благодарение на Турция. През Турция пристигаше оръжието за Алкайда, през Турция пристигаха доброволците за Алкайда и ако Турция не съдействаше за всичко това, като част от идеологията й, Алкайда нямаше да я има, независимо от цялата подкрепа, която на различни етапи й беше оказвана и от американците, и от англичаните.

Що се отнася до Хамас ние /Израел/ притиснахме тази организация и в Газа никой няма да воюва заради тях. Обърнете внимание на едни дребни факти: нито една арабска страна, която поддържа дипломатически отношения с нас не ги е прекъснала, не ги е прекратила, нито една мюсюлманска страна, която поддържа с нас такива отношения, а такива не са малко, не ги е прекратила. Дори Саудитска Арабия и страните от Залива. Те обявиха същото: веднага щом спрат военните действия сме готови да подновим дипломатическите отношения с Израел. Единственият проблем, който ще продължи да съществува, е на кого и по какъв начин да бъде предадена властта.

Моето лично мнение, а такова е мнението на почти всички, е, че единствената законна палестинска власт в Ивицата Газа, както и на Западния бряг на Йордан е Организацията за освобождение на Палестина. Там властта е  била тяхна и трябва да се върне на тях. А след връщането на властта на ООП в Ивицата Газа и отстраняването на Хамас там, ще започне пълноценният процес на създаването на пълноценна палестинска държава на тези територии. Така че този въпрос ще се реши именно в тези рамки. За това няма алтернатива, а и никой, освен Хамас, няма желание да воюва за нещо друго. На практика всички въоръжени отряди на Хамас в Ивицата Газа са разбити, освен четири батальона в Рафах и останките от други два батальона в лагери за бежанци – това е всичко.

Що се отнася до Хизбола, за да не затъваме в подробности, ръководителите на Иран заявиха на водачите на Хизбола да не си и помислят да подхващат война срещу Израел, защото Иран няма да ги подкрепи с военна сила. Да им праща оръжие – да, да им оказва истерична политическа подкрепа – да. Целият проблем с Хизбола е съвсем прост – след военните действия през 2006 г. Хизбола беше задължена да оттегли войските си от израелско-ливанската граница отвъд река Литани. Това е резолюция №1701. Хизбола наруши тази резолюция и сега военните й поделения са на израелската граница, като от време на време проникват на израелска територия. Всички случаи на обстрелване от наша страна на ливанската територия по цели на Хизбола са били единствено в отговор на действията на Хизбола. Изискването на Израел е да се изпълнява резолюцията и да минат отвъд река Литани. Ако го направят самите те, няма да има никакви проблеми, ако Хизбола не го направи, ще ги отблъснем отвъд Литани. Засега се водят задкулисни преговори с помощта на САЩ, може би Франция също се намесва, но нещата са ясни: Хизбола не е готова за война с Израел. Тя се възползва от положението и се опитва да прояви военна активност, но не е готова за война.

Иран не е готов да подкрепя Хизбола, тъй като изобщо днес не е готов за война. Ако трябва да говорим за Иран, чисто конвенционалната военна сила на Иран не е голяма. Относно ядрения му проект – досега все още Иран не разполага с атомно оръжие и в най-добрия случай ще му трябват една-две години за да го произведе. Иран, обаче, е готов да започне преговори със САЩ по този въпрос, нещо като преговорите от 2015 г. за прекратяване на иранския ядрен проект. Ако трябва да сме по-точни, докато няма атомно оръжие Иран няма да е готов за никакви военни действия дори с Израел. А при военни действия срещу Израел, на САЩ ще им се наложи, независимо иска ли им се или не, ще им се наложи да се намесят на страната на Израел. Така че за Иран няма никаква изгода от такива военни действия, да не говорим за това, че между нашите граници има повече от хиляда километра, от едната държава до другата. Авиацията и ракетните сили на Иран не са достатъчно способни за нещо такова.

Така че остава само един регион от тези, за които говорим – това е Европа и онова, което става в Украйна. Днес всички сериозни – изключвам пропагандаторите – преки или косвени участници във военните действия в Украйна, както и подкрепящите киевския режим, стигнаха до извода, че украинската армия не е способна да воюва активно. По този въпрос, че украинската армия не може да настъпва, всички са съгласни. Това се доказа от проваленото настъпление миналото лято, приключило с катастрофа за украинската армия. За ново настъпление Украйна не разполага нито с оръжие, нито с достатъчни сили, а руската армия усилва позициите си на украинския фронт. Засега Русия прави това, което се нарича „активна отбрана”, тоест още не е започнало широко настъпление на руската армия. Руската армия има огромно предимство пред украинската, което нараства с всеки изминал месец. Това става за пръв път откакто започна тази война. Преди повече от три месеца руският президент каза, че Русия държи на украинския фронт повече от 600 хиляди войници, това е повече от силите, с които разполага украинската армия. Русия държи там много повече от хиляда танка и от тогава всеки месец руската армия там получава по 120 нови танка – по информация от западни източници. Що се отнася до авиацията, действията на руската авиация все повече се активизират, въвеждат се на въоръжение нови видове бомби, снаряди и ракети.

Преди два дни, както съобщиха самите украинци, Русия е използвала новите ракети Циркон, което е видимо дори от наземни позиции. Украинците не са могли да реагират, тъй като ракетите са достигнали целта за по-малко от две минути. Русия въвежда използването на нови артилерийски системи, които напълно ще унищожат предишното частично предимство на украинската артилерия в противобатарейната битка. Дислокацията на руската армия позволява във всеки един момент тя да премине към настъпление. На практика, украинската армия не разполага със сериозни резерви за да го спре. Много активно за поредна седмица бяха поразени противовъздушните сили на украинската армия. С всяка изминала седмица намаляват възможностите на украинските сили да поразяват руски самолети, ракети и хеликоптери.

Приказките, че в Украйна ще се появи към лятото, може би, една ескадрила Еф-16 не променят с нищо ситуацията – нито с качеството на тези самолети, нито с техния брой, тъй като всяко летище, на което ще се разполагат, ще бъде унищожено. Напоследък се чуват възгласи, че войски на НАТО трябва да влязат в Украйна, за да я защитят. Освен абсолютните рудименти от Прибалтика, някой друг едва ли би го направил. Наскоро влизане в Украйна намекна президентът на Франция Макрон, но веднага му наскачаха и немците, и англичаните, и дори американците: „Млъкни и не се прави на много умен!”

Никой в НАТО днес не е способен на това, НАТО не разполага с такива сили, които да вкара в Украйна – те веднага ще бъдат унищожени. Освен това, вкарването на войски на НАТО ще даде възможност на Русия – това не само аз го казвам, казва го и Русия – да използва срещу тях тактическо атомно оръжие за да бъдат унищожени на територията на Украйна. Западът няма ресурс да отвърне. Сегашните военни действия доказаха на всички, че военната промишленост на Запада, на Европа заедно със САЩ,  не е в състояние да произведе достатъчно оръжие, за да осигури на украинската армия с необходимото и да спре постоянно нарастващото предимство на руската. Този факт не го признават само украинските пропагандатори. Руската военна промишленост днес произвежда много повече муниции, много повече видове оръжие, отколкото цяло НАТО. Това темпо нараства все повече, да не говорим за качеството на оръжието. Последните доставки на всички видове европейски танкове, включително дори на американските Абрамси – донякъде опростени, за да не можела Русия да разбере американските военни тайни – показват, че тези танкове горят не по-зле от всички останали и, че тези десетки доставени танкове не са донесли украинската армия успех. А възможностите за доставки на нови танкове са много по-малки, отколкото снабдяването на руската армия. Тоест, Западът няма сили да достави нещо, което да донесе победа на украинската армия. Днес политическото положение на украинския фронт е такова, че от ръководството на Русия зависи дали и къде да започне ново настъпление. И това настъпление може да доведе до пълен крах на украинската армия и до нови и нови загуби на територия. И последното, което мога да допълня, е, че дали ще се състои това настъпление или не, го решава ръководството на Русия. Но ако чуем изказванията на президента на Русия, той обяви основите на политиката си в това отношение – първо каза, че по-голямата част от украинската територия са бивши руски територии, второ, че украинците и руснаците са един народ, трето, абсолютно ясно говори за Причерноморие, за Новоросия. Тоест за земите, на които ако дойде,  Украйна ще загуби възможността да съществува като суверенна държава. Засега Русия не е започнала настъпление, засега в Русия казват: „Нека започнем преговори”. Западът отказва, защото по вътрешнополитически причини не може да започне преговори без да признае поражението си. Продължаването на военните действия може да доведе до там, че преди или през лятото Украйна ще загуби основните територии, за които и аз, и президентът на Русия говорихме. Важното е, че го каза президентът на Русия. И тогава самото държавно съществуване на Украйна може да бъде прекратено и да не виждаме вече Украйна във вида, в който е сега.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Къде се намира най-опасната точка на сблъсък между НАТО и Русия – Черно море, Балтика, в Арктика?

ЯКОВ КЕДМИ: Съотношението на силите в Арктика е такова, че сега Западът не може да предприема никакви действия в района на Северния полюс, в Северния ледовит океан и Баренцово море. Говорят за нуждата от повече военни сили там, но нямат абсолютно никакви възможности да направят нещо такова. В Балтика това едва ли е възможно, защото, въпреки голямото предимство на флота на НАТО в Балтийско море то е затворено море и всички натовски кораби са в зоната на поражение на руските противокорабни ракети. Затова едва ли биха могли да предприемат нещо сериозно там, особено ако погледнем, с какво разполага Русия в Калининградска област – включително и атомно оръжие. Така че едва ли могат да бъдат постигнати някакви сериозни успехи от Запада срещу Русия в района на Балтийско море, при опит да бъде блокиран или атакуван Калининград. Оттам руските ракети, за които на запад знаят и не знаят, могат да унищожат всички градове на Европа. Най-малкото в Германия със сигурност. За Полша изобщо не споменавам. Единствената вероятност, по-голяма отколкото преди, но чисто самоубийствена за НАТО, е засилване на присъствието на войски на НАТО в Украйна. Това може да се случи, ако се излезе извън досегашния формат  на непряко участие на натовски войски в Украйна. Тоест – да има открито влизане на части на НАТО в Украйна. В момента – това трябва да се знае и всеки военен го разбира – цялата военна техника в Украйна, като се започне от електронното оборудване и локаторите, комуникационните системи и се стигне до войските за противовъздушна отбрана американско или френско производство, както и сухопътните войски, артилерията, танкове и т.н., всички те са съпроводени от военни специалисти от страните на НАТО. Ракетните батареи Пейтриът не могат да работят без американски инструктори, съветници и персонал. В Украйна няма достатъчно квалифицирана работна сила, военни, които да са запознати с тези видове оръжие. Всеки вид оръжие изисква не само обслужване, но и резервни части, проверки и настройване. За тази цел там се използват чуждестранни специалисти. Затова войски на НАТО, военни от НАТО, които доставят оръжие, всяка седмица губят хора при унищожаването на това оръжие от руската армия. Ако нещата продължат на това ниво, едва ли биха започнали по-обширни военни действия, които биха предизвикали война и загубата на живот на военнослужещи от НАТО, особено при настъпление на руската армия. Всеки опит на НАТО да вкара открито свои части в Украйна, всяка влязла натовска войска в Украйна ще бъде унищожена. Това заявява Русия, и аз не бих се отнесъл с лекота към тези уверения. Пак ще повторя – унищожена не непременно с конвенционално оръжие.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Как мислите, какъв е смисълът на ударната бариера, която НАТО изгражда от Финландия до Егейско море, след като и двете страни имат ядрени оръжия. Няма ли да е като линията Мажино?

ЯКОВ КЕДМИ: Първо, не и двете страни разполагат с атомно оръжие. В Европа няма атомно оръжие. От държавите-членки на НАТО, САЩ имат атомно оръжие и то е под командването единствено на САЩ. Европейското командване не може да използва атомно оръжие без съгласието на американците и без тяхното командване. Атомното оръжие, което е във Великобритания, доколкото е слабо ефективно, доколкото е незначително, не е атомно оръжие на НАТО, а единствено на Великобритания. Атомното оръжие на Франция е под командването единствено на Франция, не е под командването на НАТО. Затова е правилно е да се каже, че НАТО не разполага с атомно оръжие. НАТО има няколко летци и няколко ескадрили на държави от НАТО, които са обучени от американците ако им се наложи да използват американското тактическо атомно оръжие, намиращо се в Европа. Но пак по решение на американското военно командване. НАТО не може нито да получи тези атомни заряди, нито самостоятелно да го постави на самолетите си. И никой няма да му посочи никакви задачи, никакви цели. Реално, това не е атомно оръжие на НАТО, това е американско атомно оръжие или френско, или британско. Това също е от значение.

Второ, по-малкото от 200 атомни заряда, с които разполага Франция плюс четирите подводници са твърде незначителна сила за да се води сериозна атомна война. За Британия дори няма смисъл да коментирам. Ако ще говорим сериозно, професионално,  НАТО може да използва атомно оръжие в Европа единствено със съгласието и участието на САЩ. Русия разполага с тактическо атомно оръжие в десетки пъти повече, както и носителите са много повече и много по-ефективни. Ако става въпрос обаче, за участието на американски сили, Русия едва ли би си „играла“ да използва тактическо атомно оръжие, а веднага би преминала към използването на стратегическо атомно оръжие, без да изчаква обстановката да бъде докарана дотам. Тоест, САЩ рискуват да получат изключително силен стратегически ядрен удар от Русия заради някакви недомислени действия – на линията на контакт между НАТО и руската армия. В стратегическо отношение днес предимството на Русия е огромно и расте всяка изминала година. Затова днес Съединените Щати не са готови за сериозна стратегическа война с Русия. Готовността на САЩ за такава война е на най-ниското ниво в историята им, тъй като Русия никога досега не е имала такова категорично предимство при стратегическото атомно оръжие, като сега. Така че заплахите за навлизане на натовски части в Украйна едва ли могат да имат чисто военни цели. Но могат да послужат за политически цели – да, за провокативни – да, за оказване на натиск – да, за подклаждане на истерията, че видите ли, Русия се готви за война – да. Но, реално, разполагането на границата на Русия или близо до нея на нови части на НАТО, освен с чисто провокационна цел, от военна гледна точка с нищо не допринасят.

Швеция и Финландия влязоха в НАТО с „огромната“ си мощ – едната страна има 12 хиляди души реална военна сила, другата 15 хиляди, това е „огромна“ военна сила. Русия веднага формира допълнителни две армии и един корпус, които ще са готови до края на тази година. След като тези две държави са решили да поставят територията си на прицела на руските въоръжени сили, Русия дори нямаше нужда да се напряга – една армия вече е създадена, втората се довършва и те ще са на границата с Финландия и Швеция. Добавиха се още два военни окръга към съществуващите, това за Русия не е голям военен проблем. Още веднъж искам да напомня за думите на президента на Русия: „В Украйна Русия използва едва част от въоръжените си сили и то не основната част”. Бойните части на руската армия днес са от професионални военни. Всеки ден подписват договори за постъпване на служба в руската армия нови 1500 души. Това е повече 400 хиляди на година. Вече втора година темповете са такива, тоест Русия рязко увеличава въоръжените си сили за да запазва и увеличава военното си предимство пред страните от НАТО. Държавите от НАТО не са способни на това. Искам само да напомня, колко са днес въоръжените сили на Великобритания – 75 хиляди души и плановете са да бъдат намалени до 72. Съвременни танкове, не Чалънджър, с които разполага Великобритания, са останали някъде над 20. Бундесверът наброява малко над 100 хиляди души, които могат да воюват. Танковете на Бундесвера са някъде около 170, които да са на нивото на Т72 в неусъвършенстваната версия и някъде около 30 по-съвършени танка на нивото на Т90, също в неусъвършенстваната версия. Сухопътните сили на Франция са малко по-големи, но нещата са пак същите – по-малко от 200 танка и малко по-малко от 100 хиляди военни, които са обучени и могат да воюват.

Не трябва да се забравя, че и за Великобритания, и за Германия, и за Франция тази война е на стотици километри от страните им. Представлява огромен проблем да бъдат прехвърляни и снабдявани войски, още повече като се има предвид, че военновъздушните им сили няма да имат предимство във въздуха, а руските ракетни части могат да ги унищожават още докато не са пристигнали. Така че днес, на практика, от военна гледна точка, на запад няма възможности да се воюва с Русия с конвенционални сили, вече казах за неконвенционалните. И още веднъж – дори само нуждите на украинската армия не могат да бъдат задоволени от военната икономика на Западна Европа и Америка. Казват, че към 2025 г., може би, биха могли да го направят, според нормите за сегашните нужди. Но трябва да се доживее до 2025 г. и да се воюва дотогава.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви за това интервю, Яков Йосифович!

ЯКОВ КЕДМИ: Моля! Всичко най-добро!