3 февруари 2025 г., „Не се страхувай“

 ЯНЕ ЯНЕВ: УБИХА БЪЛГАРСКОТО ФЕРМЕРСТВО, ЯДЕМ ОТРОВА, РАК ПОКОСЯВА ДЕЦАТА НИ!

Фермерът Яне Янев, известен в близкото минало политик и лидер на партия РЗС, коментира:
*** Злоумишлено и целево унищожаване на българското земеделие и животновъдство
*** Шокиращи цифри и данни за произхода и състава на храните масово предлагани в магазините
*** Отровните храни – геноцид

В. ВАСИЛЕВ: Добър вечер на Яне Янев. Но нека  преди разговора да започнем с мнението на един животновъд, който вече не гледа животни, но е запазил борбения си дух!

АНТОН АНТОНОВ: Това е една кошара, една запустяла кошара. Седнал съм на мястото, където стоеше баща ми всяка вечер и всяка сутрин. Моят баща, наследил животновъдството от дядо ми, от прадядо ми, стоеше на това място сутрин и вечер, доеше овцете, направи и тая кошара. И завъди доста овце, приюти овчици на хора от цялото село и ги отглеждаше с любов. Тази срутена вече кошара е показателна за ситуацията с животновъдството в северна България. Искате ли, българи, така да изглеждат празни и пусти кошарите в Южна България, в Родопите?!  Аз не искам! Не искам на бай Георги кошарата да бъде пуста, с пробит покрив!  Аз желая на бай Георги кошарата да бъде за пример! Да се родят агънца! Да има поминък български! Има достатъчно храна за тях, достатъчно поляни, достатъчно борина, която каракачанските овчици ще ядат на воля и на свобода! Мъчно ми е, ще се разплача като стоя на баща ми на място. Ето така изглежда неговата кошара –  празна, пуста каквато е душата ми. Не знам на вас как е? Ако тия хора, дето управляват България, посегнат и почнат да избиват стадата и в Южна България, ще стане гражданска война! Обещавам ви! 

https://www.youtube.com/watch?v=O7Ds4Xt_9vE

В. ВАСИЛЕВ: Тъжна работа! Готови ли са хората да се борят за поминъка си или вече са се предали?

Я. ЯНЕВ: За съжаление огромна част се предали! Отдавна са се разделили с животните си и официалната статистика показва това. В крайна сметка, в нашия сектор – говедовъдството – чета ви данни от официалната статистика, а не от мен и от вас измислени: 2024 г. са заклани в кланиците 22 000 броя говеда от всички категории. Най-голям е броят на закланите крави и юници, забележете, 14 100. Телета до дванадесет месеца сега са едва 2 500 броя. Ако започна да говоря за тези статистически данни ще ни трябва няколко дни. За да обобщим –  българското животновъдство е в тотален колапс!

В. ВАСИЛЕВ: Кой е виновен?

Я. ЯНЕВ: Причините са много. Повече от три десетилетия бавно, но сигурно, българското животновъдство беше ликвидирано и не само българското животновъдство. Да не смятате, че са по-добре производителите на зеленчуци?! Нима смятате, че са по-добре производителите на плодове?! Ми, разбира се, че не са по-добре! И те са в същото окаяно състояние – изкореняват се цели овощни масиви, ликвидира се зеленчукопроизводството на открито. То почти вече в България няма производство на открито, освен някакви вериги, които се саморекламират със собствени градини – градини, които стоят само във виртуалното пространство, разбира се,  но ги няма никъде, където да отидете и да ги видите с очите си!

В. ВАСИЛЕВ: Кой е виновен за това положение – Европейският съюз ли, глупостта на нашите ли, продажността им ли? Кое според вас? Кои са причините довели до това катастрофално състояние на селското стопанство в България?

Я. ЯНЕВ: Причините са много. Но „конструкцията на злото“, което доведе до тази долна мъртва точка и на земеделието, и на животновъдството, е, че в България се поставяха начело на сектора хора, които изпълняваха поръчки. За да се стигне до тази ликвидация те бяха инсталирани там като „солидни експерти“, познаващи състоянието на сектора. А всъщност бяха сложени за да извършат тази ликвидация. И аз искам от вашия въпрос да взема аргумент за да кажа нещо много важно – когато при мен, като фермер, идват да ме проверяват чиновниците, когато идват да проверяват всеки занимаващ се с производство в тези много тежки времена, знаете ли какво се случва? Ние разбираме, че тези които пишат наредбите, тези които правят нормативната база за това как ние да произвеждаме, нямат хал хабер от това, те не са били един ден на терен, един ден не са били в производството, те не знаят за какво става въпрос, но пишат наредби и наредба върху наредба, и така за трийсет години така ни наредиха, че ни ликвидираха! Докараха ни дотам българинът за година да изяжда по малко от 700 грама българско телешко месо Това е официалната статистика която ви показах. Всичко друго е внос! Същото е положението и с агнешкото и със свинското. А дори вече при свинското месо вносът е много повече отколкото родното производство. Същото дори е и с птичето месо.

В. ВАСИЛЕВ: Вие колко животни имате?

Я. ЯНЕВ: Аз съм потомствен скотовъд, седмо поколение скотовъд, моят горд пирински род всеки го познава. И аз знам от дедите си, бил съм щастливо дете, защото помня и двамата си прадядовци, които са ме научили да бъда кален. И един ден хора като мен няма да търпят, ще направят нещо, което са правили нашите прадеди, но това е ще го оставя засега настрани. В двете стопанства имаме около 500 говеда, имаме над 100 овце, всичко е в месодайния сектор. Знаете ли, когато си производител на месо, когато реализираш българско трупно, охладено, чисто месо, биваш ощетяван по всевъзможни начини. Например т.н.“украинска помощ“, за нас, които произвеждаме българско телешко месо се равняваше на нула. На нула! Пуснаха една програма от лицемерие – за да закараш едно животно през кланицата ти дават 250 лв., за клане, ишлеме и транспорт, и за административни разходи. Това са подигравки, които могат да се случат само в България! И ако започна по нормативната уредба да ви чета текст по текст вие ще се хванете за главата. И ще кажете, че фермерите са превърнати в бюрократи, вместо да си гледат същинската работа. При тая липса на работници, при положение, че на огромна част от народа му е скъсана пъпната връв с българското село и огромна част от селата са станали призрачни села! А пък в други села има нова модна тенденция – там не искат да им мучат крави, не искат да блеят овце, не искат да кудкудякат кокошки, не искат да цвилят коне! Искат да бъдат вилни зони, искат да строят едни вили и могили – стоманобетонни конструкции. И животни да няма! Скоро такъв казус имаше, преди по малко от година, в едно кресненско село – Влахи – родното село на Яне Сандански: защо човекът отглеждал овце в селото?! Ми, какво да прави в селото, ако в селото няма овце и няма вили за сено, а има вили и могили? То е приключило българското село!

Всичко е тотално сбъркано по цялата агрохранителна верига, като започнеш от отровите на агрохимическата индустрия и стигнеш до отровите на фармацевтичната индустрия. Всичко е тотално за ликвидация! Но хората, голяма част от тях, за съжаление, не го разбират. Казват: ама вие господин Янев добре произвеждате чисти и качествени фермерски продукти, ама те са много скъпи. Ми, няма как да не са скъпи, истинското няма как да не е скъпо! И до такава степен част от хората са дрогирани, че като видят 50% намаление и нахлуват в големите вериги, като че ли кой знае какво е станало. Те не разбират и си купуват отрова! Те си купуват химикали, оцветители, огромна част от Менделеевата таблица влиза в организма им. И след това с остатъка от заплатата отиват да се редят в аптеката, за да могат частично да тушират това, което са поели – уж като храна!

В. ВАСИЛЕВ: От това, което казвате, разбирам, че голяма част от проблема е в некомпетентността или злонамереността на нашите тука – тези от министерство на земеделието и на техните началници. От друга страна, смятаме, че виновни са в известна степен, по-голяма или по-малка, европейските директиви и регламенти, които не са съобразени с нашите условия и които ни налагат интересите на големите стопанства в Германия, Франция или в Холандия. Но къде е истината?

Я. ЯНЕВ: След малко ще ви дам конкретни примери за старите страни-членки на Европейския съюз, за да се убедите и там колко е тревожно положението с отровите, които бълват и това, което поемат хората, но искам да се върна и да ви кажа няколко примера. Според мен, дори отговорните фактори в министерството на земеделието не знаят какво правят чиновниците на по ниските нива, нямат представа! Примерно чиновниците от БАБХ не закачат тези, които във фейсбук, да речем, пишат обяви: купувам стари крави или паднали крави, точният израз е купувам паднали крави. И като му се обадиш по телефона той казва: няма никакъв проблем, нищо че е паднала, нищо че е полудишаща, дайте ще я взема! И после къде отива това месо? Чиновниците от БАБХ казват: ами той няма регистриран животновъден обект, не е регистриран като фирма и ние не можем да го хванем, нищо не можем да направим. Значи, чиновниците не смеят да отидат в Секирово, за да да проверят, че в три или четири часа през нощта се търгуват стотици животни без идентификатори, без ушни марки, без търговски документи, без фактури. Защото щели да ги пребият можело да има и смъртни случаи.

А легитимните ферми, на които всичко им е опънато по конец – и документално и като технологична линия – тях ги съдират от проверки! Защото другите няма за какво да ги хванат, няма как да ги хванат! Ето ви един конкретен пример. Ние сме единствената държава член на ЕС, която няма контрол на границите за износ на живи животни! И последните животни, които са останали, се изнасят! От моя роден пирински край 2/3 от животните се изнасят за Косово и за Гърция. Гърците и косоварите ядат хубавото телешко месо, а ние да ядем отровата, ядем боклуците, предимно от Полша и от Холандия. Внос най-много има от Холандия в България – трупове по 400, 500 кг. отпреди повече от 15 години влизат тука и ги „правят“ свежо, хубаво месо. Нали знаете колко е свежо и колко е хубаво?! Това е действителността.

В. ВАСИЛЕВ: Някой проверява ли го това?

Я. ЯНЕВ: О, Боже! Казвам ви, че ние нямаме кантар на границата! Няма кантар, тоест ти пишеш някакви измислени цифри и изнасяш съвсем друго количество живи животни. Няма кантар! Извикайте шефа на Митниците, извикайте шефа на НАП – да ви дадат документи! А такива примери знаете ли колко мога да ви кажа? Толкова много, че наистина няма да ни стигне една поредица от предавания! И всичко това се върши защото в тази система са вкоренени различен вид чиновници, които са протежета на този или онзи.

В крайна сметка тази зараза е и Брюкселска зараза! Не е само тука – и там се мълчи! Има теми, които изобщо не се споменават и не се говорят. Преди малко казахте за големите страни-членки на ЕС – понеже вие сте франкофон и четете френската преса, да ви дам конкретни данни. В западна Франция, в курортното корабостроително градче Ла Рошен са намерени пестициди в организма на деца, живеещи близо до земеделските площи. И раковите заболявания при децата под 15 г. възраст са се увеличили с 30% за по малко от 5 години! Защо? Защото при изследване, във фоликулите на косъма и в урината на децата са открити Фолпет и Атразин. И хората се вдигнаха и казаха: Земеделие без синтетични пестициди! И малко след това френските медии направиха информационна завеса. Тази тема се спря мигновено – защо е така, вие знаете не по-зле от мен! Аз съм изброил тука колко пестициди се ползват в нашето производство, разрешени на европейско ниво. Моето първо висше образование е инженер агроном, бил съм отличник на випуска и добре познавам всички тези неща. Да речем тези пестициди – фунгициди и изкуствените покрития за блясък на плодовете – като Тиабендазол, Хлороталонил, Манкоцеб, Глифозат, Боскалид  – това всичко е страшна отрова!

В. ВАСИЛЕВ: Глифозатът особено!

Я.ЯНЕВ: Другите са и още по-страшни! За да изглежда ябълката ви така свежа, да грее, тя е наблъскана до степен на отрова!

В. ВАСИЛЕВ: Като кюфтето!

Я.ЯНЕВ: Като кюфтето, като а сиренето, като кашкавала! Ние сме една от малкото страни-членки на ЕС, която… Отиваме, да речем, с вас в северозападна България. И виждате, че в определени райони има добре работещи мандри, през комините излиза един пушек, който се вижда от петдесет километра. Мандри има, но крави няма! Обикаляш от село на село – няма крави, обикаляше от село на село – няма овце, няма кози. Е, от какво го правят това сирене, от какво правят тоя кашкавал, от кво правят тая извара? Ядем млечни продукти без мляко,  както и ядем месни продукти без истинско месо! Това е най-големият проблем! Чиновниците затова ги няма, те са скрити, заврени са долу под масата и не смеят да гъкнат. Как може в една мандра да има две поточни линии – едната линия за имитиращи продукти, другата, уж, за продукти от мляко. И никой не смесвал едното с другото производство?! Е, това възможно ли е според вас? Това е абсурдно! До такава степен системата е с тотално сгрешени правила, още в основата, че всеки, който произвежда, всеки който иска да даде роден, български продукт, бива цапардосван по възможно най-силния начин, за да не може и да помисли да произвежда!

В. ВАСИЛЕВ: Добре, какво става – защо някои храни в ЕС като че ли изглеждат пълни с какво ли не – месата от ваксинирани животни, напоени с кой знае какви консерванти, рибата напоена като че ли е топена във формалин, сиренето…А човек като излезе извън ЕС като че ли храната е много по-здравословна. Идете в Турция – храната е много по-хубава, отидете в Близкия изток, в арабския свят – храната има съвсем друг вкус, отколкото тази в Европейския съюз.

Я. ЯНЕВ: До такава степен проблемите са тежки, че огромна част от обществото се манипулира и занимава с други теми които са на принципа „всяко чудо за три дни“. А най-важният проблем, храната, е оставен при пълна медийна тишина. Почти няма предавания, в които да се говори за това! А може ли една нация да прави истинско образование, да прави каквото и да било, ако не е здрава, ако най-големият проблем, здравето, което е свързано с храната, е оставено в ръцете на тези, които денонощно тровят народа! Ясно е защо е така! Защото има индустрии, които са много силни! Като ме питате за ваксини – ми, то всичко е толкова отровено, че е страшно! Помислете дали има елемент от хранителната верига, който да не е натъпкан с тези отрови, за които си говорим. Помислете! Още като започнем със семената, какви са, колко български семена са оставени на родния производител, за да запази българските сортове домати чушки, пшеница, слънчоглед, царевица?!

В. ВАСИЛЕВ: Почти ги няма!

Я. ЯНЕВ: Почти ги няма! Те са ликвидирани! Тук таме са останали една, две сортоизпитвателни станции и то не се знае колко добре работят. Като се започне от семената и се вкара ГМО-то, и се свърши до цялата верига пестициди, фунгициди, инсектициди – всичко това е така добре защитено през европейски директиви, че няма мърдане. Ти трябва стриктно да си част от матрицата! Ако евентуално излезеш от матрицата и станеш биопроизводител, тогава ти се стоварват сто тояги по главата! И не можеш да разбереш откъде точно идват тоягите и защо! Защото си различен, защото си извън тази система, която подлежи на тотален контрол. Понеже най-добре познавам сферата на месото и месните продукти, твърдя, че българинът просто вече няма къде и няма как да опита българско месо.

В. ВАСИЛЕВ: Вие къде продавате?

Я. ЯНЕВ: Аз продавам в моя собствен фермерски магазин.

В. ВАСИЛЕВ: Нямате ли магазин тук, в София?

Я. ЯНЕВ: Нямам, защото за да имаш в София трябва да имаш много пари, които няма как да дойдат от фермерска дейност. За да направиш един голям магазин в София струва страшно много пари. Аз имам едно малко фермерско магазинче в моя роден град Сандански. Електронно  всеки може да си поръча от него. Това е единственото спасение, друго няма!

В. ВАСИЛЕВ: Пак да се върнем на Европа и тук на нашите власти – откъде е по-голямата заплаха? Нашите ли са толкова враждебно настроени към селското стопанство или отвънка ни карат и ни принуждават да приемаме техните ограничения и норми, защото имат сметка от това да няма българско селско стопанство?

Я. ЯНЕВ: По принцип в съвременния свят е нормално всеки да иска да реализира собствената си продукция. И щом като една държава не може да брани собствената си територия, не може да защитава собствения си народ, така става. Така, както влизат много опасни отпадъци в България и ние ставаме депо за опасни отпадъци, така ние сме станали и своеобразно депо за отровни храни! Щом като има къде да се реализират! И все пак на какви цени! Аако вземете товарителниците и търговските документи да видите на каква цена влизат едни огромни калъпи с вносно телешко месо, вие ще се хванете за главата! Ми, от тоя калъп, който е един тон може да направите купища колбаси и да ги пуснете на промоция не с 50%, с 200%  – няма  никакъв проблем, защото тяхната себестойност е жълти стотинки, как няма да ги пуснете! И хората юруш, особено в събота и неделя в големите вериги. Това е ясно защо е така, защото хората са дигитално зомбирани, те не могат да мислят, не могат, до такава степен са накарани да имат еднотипно поведение, че не могат да се вгледат в проблемите и в това кой ги създава и защо ги създава.

В. ВАСИЛЕВ: Добре де, не си ли дават сметка, че това се отразява на тяхното здраве, на здравето на децата им? Това, което казахте за Франция не важи ли и за тук?

Я. ЯНЕВ:  Разбира се, в още по-голяма степен, но тук подобни лабораторни изследвания не се правят. Защото тук дори няма и такъв тип акредитирани лаборатории, те не работят. А държавата не иска по никакъв повод да предприеме действия. Знаете ли, че в България, примерно, няма лаборатория по Токсикология? Преди повече от година и половина, в моето стопанство ми отровиха шестнайсет крави, бременни, абердин ангус, шестнайсет крави под селекционен контрол, топ елит, които струват над 100 000 лева. И до ден днешен лабораторията по токсикология няма експертиза. Няма експертиза вече две години! Е, това нормално ли е? Какво да кажем за другите лаборатории – няма ги! Затова нашето население на практика е подложено на експеримент: една голяма част от хората са като мишки – да видим докъде ще издържат с тези отровни храни от големите вериги. Колко време? Нали виждате, че раковите отделения на болниците са пълни! Досега в моя роден град Сандански беше много голяма рядкост да се чуе, че има починали млади хора от рак – 15-, 20-, 30-годишни. Сега това сякаш не е новина. Това е плашещо, стряскащо! Но хората не знаят какво да направят.

В. ВАСИЛЕВ: Защото ги омотават…

Я.ЯНЕВ: Разбира се, с какви ли не пропагандни трикове

В. ВАСИЛЕВ: Да, казват им че червеите са много полезни!
Благодаря на Яне Янев за за този разговор. Темата е огромна, драги зрители, защото това засяга нашето минало, нашето бъдеще, нашите деца, засяга ни нас, здравето на всеки един от нас, засяга ни дотолкова, доколкото и ще съществуваме като нация. Защото ако това продължава – явно е, че няма как да се справим с този огромен масиран натиск за унищожаването ни, един път на селското стопанство, друг път на образованието, трети път на армията, четвърти път с храната – в края на краищата ще останем държава без народ или народ без държава.