ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Доста неприятна новина излезе от посещението на бившия американски държавен секретар Помпео в София. Дойде той като частно лице и взе да ни наставлява да добиваме шистов газ, т.е. да нарушим собствените си закони и да унищожим природата си, за да угодим на наелите го за случая компании.

Посещението не е случайно. Разни фирми отдавна пробват да дупчат и тъпчат с отрови Добруджа, за да извличат шистов газ и да ни го продават. Изглежда очакват на власт да дойде слабо, мекушаво правителство, някаква колониална администрация, която ще им даде Добруджа на концесия.

От шистовия газ, разбира се, ние ще спечелим толкова, колкото от концесията за златото. Лъвският пай от печалбата ще замине отвъд океана, местните марионетки, улеснили колонизацията, ще получат своите сребърници, а за нас, ако не пресечем престъпните замисли, ще остане една отровена, унищожена земя, превърната в пустиня и наричана все още житницата на България.

Перипетиите на нашия народ през последните 30-ина год. напомнят за изпитанията, на които се подложил един от най-великите философи на древността – Сократ. За да изпита границите на човешкото търпение и степента на униженията, които може да понесе, той се оженил за най-проклетата жена в древна Гърция – Ксантипа.

Младата съпруга непрестанно тормозила философа, беснеела, веднъж изсипала делвата с нощното съдържание върху главата му, а той безропотно търпял. Защо не изгониш тази зла жена, го запитали учениците му. Защото с нея се упражнявам в търпение и кроткост, отвърнал мъдрецът.

Напомня ли ви това за нещо. Не сме ли ние, българите, като Сократ. Не философи, а потърпевши. Избираме все по-негодни управници, за да проверим колко можем да изтърпим и какви унижения да понесем. Както и да лъжат и грабят управляващите, колкото и да рушат страната и да я продават, ние стоически търпим и примирено наблюдаваме как България загива.

Лъжат, крадат, корумпират, въвличат ни във войните си, ние все търпим. Ако ще продължим аналогията със Сократ, добре ще е да знаем, че накрая враговете му се събират, осъждат го на смърт и той изпива чашата с отрова, която са му забъркали.

Не зная дали и ние вървим към този край и дали някой ден няма да ни цитират като народ, стоически търпял властта на всякакви негодници и продажници и извършил самоунищожението си под одобрителните погледи на своите евроатлантически съюзници и на алчните за земя съседи.

Не е така ли? Погледнете само колко решения са взети в противоречие с националния интерес и за да се угоди на чужди сили. Аз знам поне стотина. Може ли някой да си представи колко по-добре щяхме да живеем, колко по-богата и силна щеше да е държавата, ако блоковете на Козлодуй не бяха затворени и ако АЕЦ Белене работеше на пълна мощност от 2013 година и продавахме хилядите добивани мегавати на гладната за ток Европа, ако газопроводът Южен поток беше пуснат и ние, а не Турция продавахме газа на Европа, ако еврофондовете не се крадяха, ако бяхме издигнали 3 -4 м ограда по границата и т.н. Свидетели сме на вълни от безумни решения, довели до мизерията, в която сме изпаднали.

Ще кажете – само заключения, ама не са достатъчни. Какво трябва да се направи? Убеден съм, че трябва да се започне от възвръщането на правото ни да вземаме ние решенията, засягащи съдбата и бъдещето ни.

Убеждаваха ни, че за да влезем в ЕС и НАТО трябва да се лишим от част от суверенитета. Не стана точно така. Ние го пожертвахме изцяло. Та връщането му е трудна задача, но ако не тръгнем към нея, всичко останало ще са празни приказки. Социална държава, ценности, демокрация, честни избори, права на човека – знаете тези категории, нали. Липсва ли суверенитет, това са само напудрени лафове. Когато една държава не разполага със себе си, с нея разполагат други. Тогава те определят за кого да е социална държавата, кой да намазва от демокрацията, чии права ще се признават и чии ще се премълчават.

Суверенитетът за държавата е като свободата за човека, каза онзи ден един близък. Както няма по-висше благо за човека от свободата, така и няма по-ценно достижение за държавата от суверенитета. Щом суверенитетът е ограничен, тогава и правата и свободите на гражданите са непълноценни. Така че ясно е какво трябва да искаме. Трябва да опитаме да го постигнем.

Цялото предаване може да видите ТУК: