2 юни 2025 г., „Не се страхувай“
Вчера беше денят на детето. Ще го отбележим с малко закъснение, като чуем разказа на Скот Ритър, бивш офицер от американското разузнаване, автор на 10 книги за геополитиката, за последните моменти от живота на едно палестинско дете – 6 годишната Хинд Раджаб.
www.youtube.com/watch?v=NoF9GprXshE
Дами и господа, има само едно име, което трябва да спомена, за да се породи ужас в сърцата ви – и това е Хинд Раджаб, шестгодишно момиченце, което беше в колата със своите роднини. Куршуми от картечници, изстреляни от израелците, пронизаха колата, убиха нейното семейство, като я оставиха жива, заедно с нейната 15-годишна братовчедка, но и двете ранени. Те вдигнаха телефона и се обадиха за помощ. Само след минути картечниците отново се разразиха и убиха нейната 15-годишна братовчедка, оставяйки шестгодишното момиченце само с мъртвите си роднини, докато е на телефона, молейки за помощ, умолявайки за помощ, опитвайки се да получи помощ.
Опитаха се да изпратят помощ. Изпратиха двама парамедици, много смели мъже от Червения полумесец. Те разчистиха пътя. Получиха одобрение от израелците да отидат и да спасят шестгодишното момиче. Стигнаха на разстояние от 50 метра. Казаха: „Виждаме я, виждаме колата.“ Излязоха от линейката – и веднага бяха застреляни от израелците, убити. Тяхното „престъпление“ – опитаха се да спасят шестгодишно момиченце.
Тя е на телефона, умолява за помощ: „Моля ви, помогнете ми. Моля, елате при мен.“ Шестгодишно дете, което моли за помощ. А какво направиха израелците? Танковете се приближават, каза тя. „Страх ме е, танковете се приближават.“ Жената от другата страна на линията ѝ казва молитви, чете ѝ стихове от Корана – и тогава картечниците се разразиха за последен път.
И те убиха Хинд Раджаб.
Всичко, което трябва да знаете, е едно име. И все пак мога да ви дам от 40 000 до 190 000 имена на палестински цивилни, които са били убити в Газа от израелците. Тяхното престъпление? Това, че искат родина. Същото, което и ние искаме – място, което можем да наречем свое, място, за което да кажем: „Това е моят дом. Тук ще отгледам своето семейство. Тук бъдещите поколения ще се учат да живеят в мир със своите съседи.“
Но не – израелците не искат да живеят в мир. Израелците мечтаят за нещо друго. И когато казвам „израелци“, говоря за ционистите, не говоря за евреи. Говоря за ционисти. Еврейската вяра е вяра в Бог. Ние не сме тук, за да говорим лошо за еврейската вяра. Не сме тук, за да говорим лошо за която и да е религия. Ние сме тук, за да говорим срещу убийството в сърцата на онези, които крадат земята на другите, за да просперират, докато потискат стремежите, желанията, надеждите и мечтите на милиони невинни хора.