И така, драги зрители, „последний напън вече е настал“ – както пише дядо Вазов. Този път не за Шипка, а за историята и цивилизацията ни, които Скопие иска да узурпира с евроамериканска помощ. Ордите НЕ на Сюлейман паша, а на ЕС, на САЩ, на съседите, се готвят да превземат последната крепост на духовната ни съпротива. Гледат да ни обезверят и сломят, да ни накарат да плюем на миналото и на достойнството си. Чакат ни да паднем кат шепа спартанци под сганта на Ксеркса. И то не някога, а сега, в края на следващата седмица. Ще удържим ли? Знаем, че ни управляват подлеци, готови да предадат Отечеството. Не са го направили досега, най-вече защото се страхуват. Но се готвят да отворят вратите на крепостта, щом щурмът започне.

Натискът е отвсякъде – от Вашингтон, Брюксел, Берлин, Атина. Тропат по масата, искат, заканват се. След две седмици България ТРЯБВА да вдигне блокадата за РСМ, каза в петък гръцкият премиер. Какво нахалство! Все едно Радев да каже, че Гърция ТРЯБВА да върне до петък костите на цар Самуил и Паисиевата история. На кого заповядва Мицотакис? И защо? Защото гръцките фирми в Скопие искали да ползват европейските предприсъединителни фондове. И нашите мълчат като риби. Не чули, заболяло ги било ухото. Вместо да креснат и да кажат, че България ултиматуми не приема.

Безумни напъни се чувстват и от Европа. Идват комисари, шушу-мушу и после нареждат. Шолц даже дал дума на Скопие за незабавно започване на преговорите. Надали щеше да говори така, ако тук не са му обещали да ни предадат. Измислиха и как да замаскират предателството. Представете си, Европа щяла да гарантира спазването на договора със Скопие. Ние да вдигнем ветото, пък после – спокойно, гаранция Франция. Трай, коньо…..

Европейските гаранции, драги зрители, не струват пукната пара. Колкото гаранциите на Чембърлейн и Даладие спасиха Европа от Хитлер, толкова тези на фон дер Лайен и Борел ще спасят България от омразата и кражбата на историята ни. Освен това какви гаранции дава ЕС? Нали гарантираха Минските договорки. Какво излезе от гаранциите? Въздух! И какво – ще се осланяме на гаранците на съюз, който не знаем докога ще оцелее. Англия, която се измъкна, примамва сега Полша, остатъчна Украйна и балтийските републики да правели нов съюз. Може и да успее. Помним как за нула време се разпаднаха Варшавския договор и СИВ и ни оставиха голи сред вълци. Та и сега – да станем заложници на тези, които безброй пъти са ни лъгали и мачкали и да пием още една студена вода. Nein, Danke!

Какво да правим? Няма го Столетов, няма го и Радецки да пристигне със гръм. България е сам-самичка във враждебно обкръжение. И единственият ни изход е да превърнем изолацията, самотата от слабост в оръжие. Трябва да осъзнаем, че можем да разчитаме само и единствено на себе си, че никой няма да се погрижи за нашите интереси, ако не го направим ние. Никой освен нас не уважава нашето минало. Никой не се интересува от нашето бъдеще. Никой няма да се затъжи, ако ни няма. Трябва да проумеем, че ножът е опрял до кокала, да се стегнем като народ, да се вдигнем и да отстоим правата и честта си. Трябва да обуздаем предателите. Имам чувството, че те вече са напазарени. Лесно ще ги разпознаете.

Случаят Северна Македония е изпитание, което може да ни извади очи, но може и да ни изпише вежди. Ако удържим сега, ще си върнем изгубената слава на народ, който е готов да се опълчи на целия свят, щом националната идея го изисква. Как беше при Априлското въстание и при Съединението. Припомнете си историята. Кой ни подкрепяше? Никой! Успяхме ли? Успяхме. Какво от това, че Европа е срещу нас?!  Тя беше и срещу Орбан и въпреки това той се наложи. Трябва да го постигнем и ние.

Стига сме слугували, стига сме се подчинявали и точили лиги по фалшиви ценности. Всичкото НАТО, Европейски съюзи, директиви, Евроатлантически ценности и Тримория не струват достойнството ни като народ. Трябва да го разберем и запазим с цената на всичко! Клекнем ли за Северна Македония, значи губим България. Загубим ли България, губим всичко, казваше Хайтов.