България се напълни с емисари, дошли да ни натискат да отстъпим пред Скопие. Изглежда МП П е готов да капитулира, но го спира страхът от реакцията на хората. Защото огромната, преобладаващата част от българите настояват съседите първо да изпълнят условията ни. Историята със Северна Македония е само една от многобройните случки, когато ходовете на властта са в противоречие с обществените настроения и интересите на народа.

Искат ли хората по-евтин газ с гарантирани доставки? Да, но въпреки това властта ще купи по-скъп втечнен газ, защото така е решила. Защо да купуваме саудитски петрол, когато руският е по-евтин? Защо трябва да задлъжняваме катастрофално, когато и правнуците ни няма да могат да изплатят заемите, които Петков и Василев сега вземат? Защо ни е самолет до Скопие, когато няма пътници? Защо трябва да се държим арогантно към Русия, когато можем да бъдем дипломатични като Турция или Унгария?

Разминаванията между правителствената линия и общественото мнение поставят въпроса – това ли е демокрацията. Народът настоява за едно, властта прави друго. Демокрация ли е да принуждават хората да купуват скъп газ, да приемат мигранти и бежанци, да закриват въглищните централи, да приемат гейпаради, от които се отвращават. Какъв глас народен, глас Божи? Кой се съобразява с народа? Или ще го излъжат, или ще му наложат, или ще яде бой като при протестите срещу Борисов, или няма да му обърнат внимание. Избрани са за 4 години, ще си разиграват коня както им е угодно и нищо не може да ги мръдне и отклони. Крадат, лъжат, безчинстват, но – пълен мандат.

Това е. Демокрация сме! Това ли е демокрацията? Цял народ да ги търпи цял мандат, да вижда, че тикат страната надолу и да не може да се освободи от тях, а да се утешава единствено с надеждата, че следващите ще са по-стока. Ако се окажат същите или още по-негодни, нищо, ще изтърпим и тях и ще се надяваме на още по-следващите. Така, както върви и по-следващите няма да струват. Защото знаят, заседнат ли в депутатското или министерското кресло, няма кой да го мръдне, ако слуша ръководството. А той или тя са избрани да слушат първо избирателите си, народа. Нали от него произлиза и нему принадлежи властта? И тук е съвсем логично да си зададем въпроса: дали порочната практика няма да се промени, ако всеки народен представител може да бъде във всеки момент отзован, щом хората от неговия избирателен район преценят, че не защитава интересите им. Ако го виждат, че краде, че е продажник, че защитава чужди интереси. Народът го е назначил, той го уволнява. Привикват го, да речем с подписка на определен процент избиратели, препитват го, свалят, ако решат, доверието си от него и избират друг. Пращат го в НС, но вече с поръчението – да се вслушва и да следва само препоръките на своите избиратели, от своя избирателен окръг. Ако не го направи – отзоваване и…нов!

Цялото предаване може да видите ТУК: